Р Е Ш Е Н И Е
№…..
Димитровград, 19.11.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд –Димитровград,
на девети ноември две хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ
: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№411 по описа за 2021г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.221 от КТ- за заплащане на обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника без предизвестие; по чл.222 ал.3 от КТ-
за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради
придобито от работника право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и
по чл.124 от КТ – за плащане на неизплатено трудово възнаграждение.
Ищецът Д.П.Д.
твърди, че работел в ответното дружество „Ти Ви Би“ООД въз основа на трудов
договор №32 от 14.04.2005г. на длъжност „електротехник“. С допълнително
споразумение от 14.06.2017г. длъжността му била променена на „зидар, пещи“, при
основно възнаграждение в размер на 580 лева и допълнително възнаграждение с
постоянен характер- допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит- 114,80 лева, с право на отпуск общо 25 дни. Със Заповед №6/01.03.2019г.
трудовия му договор бил прекратен, считано от 01.03.2019г. на основание чл.327
ал.1 т.12 от КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като в заповедта работодателя се задължил да му изплати обезщетение по
чл.222 ал.3 от КТ в размер на БТВ за 6 месеца и на основание чл.224 ал.1 от КТ
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 13 дни за 2017г., 25
дни за 2018г. и 4 дни за 2019г. Посочва, че на 01.03.2019г., въз основа на
трудов договор №1 бил назначен на длъжност „електротехник, строителен“ за
неопределен срок, при основно месечно възнаграждение в размер на 603 лева, с
допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер- за трудов стаж и
професионален опит над 1 г. в размер на 123,01 лева, както и с право на отпуск
общо 25 работни дни. Със заповед №27/06.10.2020г. трудовия договор на ищеца бил
прекратен на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ без предизвестие от работника,
поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение и обезщетение по чл.222
ал.3 от КТ, като в заповедта работодателя се задължил да му изплати обезщетение
за срока на предизвестие в размер на БТВ по чл.221 ал.1 от КТ. След
прекратяване на двата трудови договора ответникът не изплатил изцяло признатите
за дължими от него обезщетения. Същият дължал на работника си обезщетение по
чл.222 ал.3 от КТ в размер на БТВ за 6м. в общ размер на 4169 лева; Обезщетение
по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 726 лева; Брутно трудово възнаграждение за
м.април и м.май 2020г. в размер на 1452 лева. Заявява, че работодателя му е
изплатил общо сумата от 2300 лева от дължимото обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, за което е подписан РКО, като продължавал да дължи сумата от 1869 лева.
Ищецът сезирал Дирекция“Инспекция по труда“-Хасково, като след проверка на
ответника било дадено предписание да му изплати дължимите обезщетения до
22.12.2020г., което обаче не било сторено. Иска съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати остатъка от обезщетението по чл.222 ал.3
от КТ в размер на 1869 лева; обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 726
лева и дължимото БТВ за м.април и м.май 2020г. в размер на 1452 лева, ведно със
законната лихва върху всяка от посочените суми от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира присъждане и на
направените деловодни разноски.
Ответникът „Ти Ви Би“ООД депозира отговор на исковата
молба, в който поддържа, че оспорва изцяло предявените искове, като намира
същите за неоснователни и недоказани. Твърди ,че между страните не са налице
неуредени отношения във връзка с цитирания трудов договор. Всички дължими суми
на Д.Д. след прекратяване на трудовото му правоотношение били заплатени, като
отношенията между страните са уредени. Дори да се приемело, че има неизплатени
суми, то размерът им не отговарял на исковите претенции. Иска съдът да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
Преди първо
по делото съдебно заседание, страните постигнали споразумение от 07.06.2021г.,
в което приели за безусловно, че задължението на ответника към ищеца към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 4047 лева,
като последният във връзка с настоящото дело бил направил и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 613 лева. Ответникът признавал
задължението си към ищеца и се задължавал да му изплати сумата в размер на общо
4660 на 5 вноски за периода от 15.06.2021г. до 15.10.2021г. Предвид така
постигнатото споразумение по делото, производството по същото, по искане на
страните било спряно от съда. На 24.08.2021г., по искане на ищеца, съдът е
възобновил производството по делото, доколкото ответника не бил изпълнил
задълженията си по постигнатата спогодба. По искане на ищеца, с определение,
постановено в проведеното на 28.09.2021г. съдебно заседание, на основание
чл.214 от ГПК, съдът допуснал изменение на предявения иск в частта му досежно размера
на претендираното неизплатено трудово възнаграждение за месец април и месец май
2020г. в размер на 1452 лева, като намалил същия на 152 лева, представляващи
дължим остатък от неизплатеното брутно трудово възнаграждение за м.май 2020г.,
ведно със законната лихва, от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приетия като доказателство по делото Трудов договор №32/14.04.2005г. сключен
между ответното дружество и ищеца, Д.П.Д. е започнал работа в „Ти Ви Би“ООД,
считано от 14.04.2005г. на длъжността „ел.техник“. Уговорено е било основното
му трудово възнаграждение да е в размер на 230 лева, както и правото му на
платен годишен отпуск от 25 дни.
С
Допълнително споразумение към трудов договор №32/14.04.2005г., сключено между
страните на 14.06.2017г., длъжността на ищеца била променена на „зидар, пещи“, при основно възнаграждение в размер на
580 лева и допълнително възнаграждение с постоянен характер- допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит- 114,80 лева, с право на
отпуск общо 25 дни.
Съгласно представената с исковата
молба Заповед №6/01.03.2019г., работодателят е прекратил трудовия договор на
работника на основание чл.327 ал.1 т.12 от КТ, поради придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредено е на Д. да се изплатят
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ- брутно трудово възнаграждение за 6 месеца и
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ- за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 13 дни за 2017г., на 25 дни за 2018г. и на 4 дни за 2019г.
Видно от приетия като доказателство
по делото Трудов договор №1/01.03.2019г., ищецът започнал повторно работа в
ответното дружество, считано от 01.03.2019г. на длъжност „електротехник,
строителен“, за неопределен срок, при основно месечно
възнаграждение в размер на 603 лева, с допълнително трудово възнаграждение с
постоянен характер- за трудов стаж и професионален опит над 1 г. в размер на
123,01 лева, както и с право на отпуск общо 25 работни дни.
Със Заповед №27/06.10.2020г., на
основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ трудовия договор на Д.Д. с ответника бил
прекратен без предизвестие от работника, поради забавяне изплащането на
трудовото възнаграждение и обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ. Разпоредено било
на ищеца да се заплати обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
За изясняване на обстоятелствата по
делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно
счетоводна експертиза. Според това заключение, размерът на дължимото от
работодателя обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ е в размер на 6 брутни заплати и
се дължи съгласно Заповед №6/01.03.2019г. за прекратяване на трудовото
правоотношение. Размерът на това обезщетение възлиза на 4169 лева, като върху
него не се дължат осигуровки и данъци. Предвид твърдението на ищеца, че
работодателя му е заплатил 2300 лева, то дължимото и неплатено обезщетение по
чл.222 ал.3 от КТ е в размер на 1869 лева. Обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ
се дължи съгласно Заповед №27/06.10.2020г. за прекратяване на трудовото
правоотношение и е в размер на 1 брутна заплата. Размерът на това обезщетение е
726 лева, като върху него се дължи ДОД в размер на 72,60 лева, а чистата сума е
653,40 лева. Размерът на дължимото трудово възнаграждение за м.април и м.май
2020г. е 1452 лева. Върху това възнаграждение се дължат социални и здравни
осигуровки, както и ДОД. Ответникът е платил по постигнатото между страните
споразумение сумата в размер на 1300 лева, като продължава да дължи сумата от
152 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно установено
по делото е, че ищецът е работил в ответното дружество първоначално до 01.03.2019г.,
когато трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.327 ал.1
т.12 от КТ, поради придобито от работника право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Няма спор, че на същата дата Д.Д. е сключил нов трудов договор с
ответника, като е продължил да работи в дружеството до 06.10.2020г., когато
трудовото му правоотношение е повторно прекратено на основание чл.327 ал.1 от 2
от КТ. Не се спори между страните, че в двете заповеди за прекратяване на
трудово правоотношение работодателя изрично е посочил, че на работника следва
да се изплатят обезщетения по чл.222 ал.3 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ и чл.221
ал.1 от КТ. Безспорно установено по делото е ,че на 07.06.2021г. страните са
подписали споразумение за разсрочено плащане на горепосочените обезщетения за
период от пет месеца, както и че ответника е платил първата от уговорените
вноски в размер на 1300 лева, с която е погасил задължението си за плащане на
трудово възнаграждение за м.април 2020г., както и за част от това за м.май
2020г.
Спорно по делото е
дължи ли ответното дружество на ищеца обезщетения по чл.222 ал.3 от КТ, чл.224
ал.1 от КТ и чл.221 ал.1 от КТ и какъв е техния размер.
Съгласно разпоредбата
на чл.222 ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работника или служителя е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател или в същата група
предприятия 10 години стаж през последните 20 години- на обезщетение в размер
на брутното му трудово възнаграждение от 6 месеца.
В настоящият случай,
видно от приетите като доказателства по делото Трудов договор №32/14.04.2005г.
и Заповед №6/01.03.2019г. ищецът е работил в ответното дружество, преди
трудовото му правоотношение да бъде прекратено поради придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, без прекъсване повече от 10 години. Това
обстоятелство не се оспорва от ответника, който в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.12 от КТ изрично посочва,
че на работника следва да се изплати обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер
на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Размерът на това
обезщетение е определен от заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза и е 1869 лева. Същото задължение е признато от ответника в
подписаното извънсъдебно споразумение от 07.06.2021г., като не се представят
доказателства от страна на работодателя, че то е било платено до настоящия
момент. Предвид това, съдът намира предявения иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1869 лева, обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, за
изцяло основателен и доказан.
На следващо място, съгласно
чл.221 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника
без предизвестие в случаите по чл.327 ал.1 т.2,3 и 3а от КТ, работодателят му
дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието—при безсрочно трудово правоотношение и в размер на
действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. В настоящият случай
сключения между страните Трудов договор №1/01.03.2019г. е бил безсрочен, като
трудовото възнаграждение на Д. е определено в общ размер на 726 лева. Видно от
заповед №27/06.10.2020г. горепосочения трудов договор е бил прекратен на
основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ- без предизвестие от работника, поради забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение. Изрично посочено в заповедта е, че на
ищеца се дължи обезщетение в тази връзка по чл.221 ал.1 от КТ в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие. Съгласно заключението
на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на това
обезщетение е 726 лева. От страна на ответникът не се представят доказателства,
нито се излагат твърдения, че това обезщетение е било платено, а от друга
страна задължението за плащането му е признато от работодателя със сключване на
подписаното между страните Споразумение от 07.06.2021г. Предвид това, съдът
счита, че предявения от ищеца против ответника иск с правно основание чл.221
ал.1 от КТ за плащане на сумата от 726 лева, представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника, за
основателен и доказан.
На последно място,
съгласно чл.124 ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да плаща на работника
трудово възнаграждение за извършената работа. В настоящият случай, ищецът
поддържа, че ответното дружество не му е платило част от дължимото трудово
възнаграждение за м.май 2020г. в размер на 152 лева. В подкрепа на това е и
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, според
което след извършено плащане на сумата от 1300 лева, съгласно постигнатото
между страните споразумение от 07.06.2021г. работодателя е погасил изцяло
задължението си за плащане на трудово възнаграждение за м.април 2020г. и част
от задължението си за м.май 2020г. Оставащата неплатена част от трудовото
възнаграждение на ищеца е за м.май 2020г. и е в размер на 152 лева. До
приключване на устните състезания по делото не бяха представени от страна на
ответника доказателства, че тази сума е платена, поради което така предявения
иск с правно основание чл.124 ал.1 от КТ за сумата от 152 лева, представляваща
неплатено трудово възнаграждение за м.май 2020г. се явява основателен и
доказан.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 613 лева.
На последно място
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджетната
сметка на РС-Димитровград, държавна такса за предявените три иска в размер на
общо 174,76 лева, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 240 лева.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ТИ ВИ БИ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Димитровград, ул.“Стефан Караджа“ №4, представлявано Тодор Иванов
Бояджиев- управител, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 1869
лева /хиляда осемстотин шестдесет и девет лева/, представляваща обезщетение по
чл.222 ал.3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца във
връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобито от
работника право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законна
лихва, считано от 12.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ТИ ВИ БИ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в Димитровград, ул.“Стефан Караджа“ №4, представлявано Тодор
Иванов Бояджиев- управител, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., с ЕГН **********,***, сумата
от 726 лева /седемстотин двадесет и шест лева/, представляваща обезщетение по
чл.221 ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от работника без
предизвестие в случаите по чл.327 ал.1 т.2 от КТ, ведно със законна лихва,
считано от 12.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ТИ ВИ БИ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в Димитровград, ул.“Стефан Караджа“ №4, представлявано Тодор
Иванов Бояджиев- управител, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., с ЕГН **********,***, сумата
от 152 /сто петдесет и два/ лева, представляваща неизплатена част от трудово
възнаграждение за м.май.2020г., ведно със законна лихва, считано от
12.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ТИ ВИ БИ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в Димитровград, ул.“Стефан Караджа“ №4, представлявано Тодор
Иванов Бояджиев- управител, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 613
/шестстотин и тринадесет/ лева.
ОСЪЖДА „ТИ ВИ БИ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в Димитровград, ул.“Стефан Караджа“ №4, представлявано Тодор
Иванов Бояджиев- управител, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на
РС-Димитровград, държавна такса за предявените искове в размер на 174,76 лева
/сто седемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/, както и възнаграждение
за вещо лице в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: