Р Е Ш Е Н И Е
№ 1154
гр. Пловдив, 08 юни 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа КАНД № 877 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Пловдив чрез
регионалния директор, срещу решение № 260223 от 12.02.2021 г., постановено по
а. н. д № 7621 по описа за 2020 г., на Районен съд - Пловдив, XVI – ти
наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № 319 от
09.11.2020 г., издадено от директор на РДГ - гр. Пловдив, с което на „Вики 15“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр.Раковски е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 350/триста и петдесет/лв. за
нарушение на чл.270 от ЗГ/Закон за горите/ вр. с чл.14а, ал.6 от Наредба № 1 за
контрола и опазването на горските територии на основание чл.275, ал.1, т.2 от
ЗГ.
Касаторът
счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в АУАН и НП не били посочени санкционната норма.
Твърди се, че нарушението е безспорно установено като при определяне на
съответстващото му наказанието са спазени приложимите правни норми. Иска се
отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационният
ответник „Вики 15“ ЕООД взима становище за
неоснователност на жалбата.
Контролиращата
страна – прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата се явява основателна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба предявена от Вики 15“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 319 от 09.11.2020г., издадено от Директор на
РДГ-Пловдив, с което на ответното дружество е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 350 лв. за нарушение на чл.270 от ЗГ
вр. с чл.14а, ал.6 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските
територии/НКОГТ/ на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 002280 от 22.10.2020 г., съставен
от В.Д.И. – на длъжност горски инспектор при РДГ - гр. Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: на 20.10.2020г.,
около 17:51 часа, в местност „Дживарка“ в обект регистриран по
чл.206 от ЗГ на фирма „Вики 15“ ЕООД, било прекъснато видеонаблюдението. Същото
започнало отново работа на 21.10.2020г. в 14.18часа. Това прекъсване било
установено на 22.10.2020г., като в нарушение на чл. 14а, ал. 6 от НКОГТ,
не е уведомено в срок РДГ – Пловдив за прекъсване на системата за
видеонаблюдение.
Нарушението
било открито на 22.10.2020 г. в хода на контролна проверка, отразена в
Констативен протокол Серия РДПЛ № 002850/22.10.2020 г.
Описаната
в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия
орган, който на осн. чл. 207 от Закона за горите във вр. 14а, ал. 6 от НКОГТ е наложил
на нарушителя имуществена санкция в размер на 350 лева.
В хода на съдебното производство пред районния
съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава, че при
проверката е установил административното нарушение.
При
така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на
административното наказване са допуснати съществени процесуални нарушения,
които налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Според въззивният
съд нарушенията се изразяват в това, че в АУАН, наредбата, която била нарушена от касационния ответник следва да бъде
изписана в цялост- Наредба
№ 1 за контрола и опазването на горските територии, а не със съкращения, както било направено от
административния орган/ НКОГТ/.
Решението
е неправилно. При конкретните факти ПдРС с основание е приел, че
административно нарушение е извършено на посочените в АУАН и НП – място, време
и от индивидуализиран субект.
Критерий за същественост на
процесуално нарушение е доколко и дали ограничава правото на защита на
санкционираното лице - нарушението е идентично описано в АУАН и в НП, а
защитата против квалификацията е пред съда.
Правната квалификация е посочена
правилно в АУАН и в НП - чл. 207 от Закона за горите във вр. 14а, ал. 6 от НКОГТ. Разпоредбата
на чл. 14а, ал. 6
НКОГТ задължава собствениците/ползвателите на обекти
по чл. 206 от Закона за горите (обн., ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г.) да
уведомяват съответната РДГ в срок до 30 минути след настъпване на
неизправността, като в същия срок я уведомяват и при започване на работата на
системата за видеонаблюдение на обекта. Изпълнителното деяние е под формата на
бездействие. Именно нормата на чл. 14а, ал. 6 НКОГТ е била нарушена от
касационния ответник. Съкращаването на НКОГТ по никакъв начин не е ограничено
правото на защита. В НП посочената наредба е била изписана в цялост.
Освен това според Т.Р. № 3 от
10.05.2011г. по т.д.№ 7/2010г., ОСК, ВАС : „Неточната квалификация на
нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената
правна норма е правилно посочена в наказателното постановление.”. В случая не е
налице неточна квалификация на нарушението в акта за установяването му.
Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия
състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/ под съответно
нарушената административнонаказателна норма.
Правилно е наложена на основание чл. 270 ЗГ „имуществена санкция“
в размер от 350 лева на касационния ответник. Посочената санкционна норма
определя, че за други нарушения на този закон и на
подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лв.,
съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено
по-тежко наказание. Следва
да се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства водят до несъмнения
извод, че се касае за осъществено административно нарушение по смисъла на
посочената законова разпоредба от страна на касационния ответник. От събраните
по реда на съдебното следствие и обсъдени писмени доказателства може да се
направи категоричния извод, че в настоящият случай именно той е бездействал при
необходимост от дължимо действие. Тези
обстоятелства са били правилно преценени от административно -наказващия орган,
като законосъобразно от тях е направен извода, че следва да доведат до
ангажиране и понасяне на административно наказателна отговорност от страна на
касационния ответник.
Размерът
на санкцията за процесното нарушение правилно е определен от административнонаказващия
орган, за да има дисциплиниращ и възпиращ ефект за в бъдеще, и за да накара ответникът
по касационната жалба да изпълнява задълженията за уведомяване на компетентните
органи.
Разглеждания
случай не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Ето защо съдът счита, че
санкцията е законосъобразно определена при съобразяване с предпоставките на
чл.27 ал.1-3 от ЗАНН. Касае се за търговско дружество, управлението на
дейността на което следва да се извършва при необходимата дължима грижа. В тази
връзка деянието не е с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други подобни случай.
Ето защо, като отменя процесното НП, районният съд постановява решението си
при неправилно прилагане на закона. Следователно, решението на районния съд е
неправилно, поради което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде
постановено друго такова, по същество.
При този изход на делото, в полза на
касатора, съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП), а именно 160 лева за две съдебни
инстанции.
Воден от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Пловдив, ХХ състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260223 от 12.02.2021 г.,
постановено по АНД № 7621/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XVI- ти н.с., и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 319 от 09.11.2020 г., издадено от
директор на РДГ - гр. Пловдив, с което на което на „Вики 15“ ЕООД,
ЕИК *********,
със седалище и адрес на
управление: гр.Раковски, ул. Гурко № 26
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 350/триста
и петдесет/лв. за нарушение на чл.270 от ЗГ/Закон за горите/ вр. с чл.14а, ал.6
от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.
Осъжда Вики 15“ ЕООД,
ЕИК *********,
със седалище и адрес на
управление: гр.Раковски, ул. Гурко № 26,
да заплати на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Пловдив съдебни разноски в
размер на 160 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1.
/П/
2. /П/