№ 4
гр. , 05.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на пети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Х. Нейчева
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
частно наказателно дело № 20212200600087 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се представлява от
прокурор Куков.
Обвиняемият М. Н. И., редовно призован, се явява лично и с адв. Емил
Мънев, надлежно преупълномощен за тази инстанция от адв. Е.М., който е
бил назначен за служебен защитник на обв. И..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. МЪНЕВ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
1
Образувано е по частна жалба на защитника на обв. М. Н. И. срещу
определението на Районен съд – Сливен, с което по отношение на същия е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като се настоява това
определение да бъде отменено и вместо това по отношение на обвиняемия да
бъде взета по-лека мярка за неотклонение – „Парична гаранция“ или
„Домашен арест“.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
Намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по
делото материалите, съдържащи се в ЧНД № 266/2021 г. по описа на РС –
Сливен, включително и тези, съдържащи се в приложеното към него
досъдебно производство № 1256/2020 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.
№ 5066/2020 г. по описа на РП – Сливен, с оглед на което и по
доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото материалите,
съдържащи се в ЧНД № 266/2021 г. на РС – Сливен, включително и тези,
съдържащи се в приложеното към него досъдебно производство № 1256/2020
г. по описа на РУ на МВР гр. Сливен.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания.
Съдът НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, намирам жалбата за
неоснователна. При внимателен анализ на материалите по делото си поставих
за цел да потърся аргументи в подкрепа на жалбата и ще заявя, че не намерих
2
такъв аргумент освен това, че лицето не е осъждано. Всички други
доказателства по делото ми дават основание да приема, че решението на
районния съд за вземане на тази мярка за неотклонение е законосъобразно и
напълно обосновано. Без съмнение е налице обосновано предположение, че е
извършено деянието от обв. И.. Намирам, че няма никакви съмнения относно
това, че е налице същия да се укрие. Обвинението му ми дава основание за
такова заключение. Аз ще обърна внимание на онази част от основанието да
бъде взета мярката за неотклонение, а именно опасността да бъде извършено
друго престъпление. Съвсем отговорно мога да заявя, че от материалите по
делото намирам, че не само, че съществува опасност да бъде извършено друго
престъпление, аз намирам, че е налице реална опасност да бъде извършено
друго, по-тежко престъпление и си задавам въпроса дали в залата може да се
намери човек, който може да поеме отговорност, че обвиняемия с оглед
данните по делото няма да извърши друго престъпление. Аз не мога да поема
такава отговорност. В тази връзка намирам, че са налице условия да бъде
оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдена мярката за
неотклонение.
АДВ. МЪНЕВ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата на
колегата, с доводите, които са изложени в нея. В допълнение ще добавя, че не
считам, че са налице обстоятелства, които налагат вземането на най-тежката
ярка за неотклонение. Цитираната в мотивите на районния съд ограничителна
заповед е изтекла отдавна и касае период много преди извършване на
деянието. След изтичането на срока на тази ограничителна заповед
обвиняемият е продължил да поддържа близки отношения с пострадалата.
Инцидентът, за който е той е обвиняем е станал на 14.11.2020 г. и от тогава,
до сега спрямо него не е била взета мярка за неотклонение и ако е искал да се
укрива или да напусне страната досега е имал такава възможност. Това, че не
е намерен на посочения адрес, във връзка с наложените противоепидемични
мерки, той е живял при дядо си, но не се е укривал, не е бил с такава цел.
Призоваван е няколко пъти в полицията, давал е показания и като свидетел, и
като обвиняем и не считам, че обстоятелството, че последния път не е бил
намерен на адреса и е бил търсен и е бил доведен принудително, налага
непременно мнението, че той се укрива или има опасност да се укрие.
Доколкото това да извърши друго престъпление считам, че исканата от
3
защитата мярка Домашен арест в пълен обем така, както и задържането под
стража гарантира, че той няма да извърши друго престъпление, тъй като ще
бъде в границите на дома си, далеч от пострадалата Станева и други
свидетели, на които би могъл да повлияе. Неосъждан е, считам, че така
изразеното становище за лошите му характеристични данни и това, че е
агресивен не кореспондират напълно с данните по делото, тъй като на възраст
25-26 години той досега не имал други предходни осъждания и не е
извършвал престъпления. Бил е ангажиран, работил е и с оглед на това не
считам, че непременно следва да му бъде наложена тази най-тежка мярка,
само заради това, че бил с лоши характеристични данни или че не бил
намерен на адреса. Има постоянен адрес и други адреси, където живее и които
са известни на полицията в Сливен, не се укрил досега и считам, че няма
такива намерения и за в бъдеще. Ето защо моля да определите по-лека мярка,
а именно Домашен арест, където той ще бъде ограничен в границите на
жилището си, ще бъде контролиран от служителите РУ на МВР – Сливен и в
тези условия нито има опасност да извърши друго престъпление, нито да се
укрие. Считам, че мярката Задържане под стража следва да се налага
своевременно, непосредствено след извършване на деянието или след
разкриване на извършителя, а не 3-4 месеца по-късно, когато по досъдебното
производството са извършени повечето съдебно-следствени действия,
обвиняемия е бил на разположение, явявал се и изведнъж да му бъде налагана
най-тежката мярка. Няма причина за това. Ето защо моля да отмените
определението на РС – Сливен и му наложите по-леката мярка, а именно
Домашен арест.
ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв.И.: Искам да кажа, че не съм се
укривал. Аз дадох на разследващия полицай адреса си, на който се намирам в
м. Селището и не съм завеждан принудително, защото сам се качих в
полицейската кола и бях отведен в управлението доброволно. Аз имах 4
месеца и ако съм искал съм имал време да извърша друго престъпление или
да се укрия.
ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв. И.: Моля да бъдете по-
снизходителни. Смятам, че не ми е мястото на този етап в Ареста, след
съдебното дело.
4
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
Съдът, след проведено тайно заседание и като се запозна с подадената
частна жалба, атакувания съдебен акт, като съобрази становищата на
страните, изразени в съдебно заседание, като обсъди доказателствата, събрани
в хода на разследването до настоящия момент и провери изцяло атакуваното
определение, намери следното:
Досъдебното производство е започнато в хипотезата на чл.212, ал.2 от
НПК на 15.11.2020 г. за това, че на 14.11.2020 г. в гр. Сливен е била
причинена средна телесна повреда на Наталия Танева Станева от гр. Сливен –
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
С постановление от 25.02.2021 г. на разследващия орган в качеството на
обвиняем е привлечен М. Н. И. за това, че на 14.11.2020 г. в гр. Сливен
причинил тежка телесна повреда на Наталия Танева Станева, изразяваща се в
контузия в областта на дясното око с изразен оток и кръвонасядане на двата
клепача, разкъсно-контузна рана на горния клепач под дясната вежда и
травматична руптура на дясната очна ябълка с пролапс на вътреочни
структури и тъкани, довели до постоянна слепота с дясното око –
престъпление по чл.128, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от НК.
С протоколно определение от 26.02.2021 г. по ЧНД № 266/2021 г. на РС
– Сливен по отношение на обв.М. Н. И. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
В хода на разследването до настоящия момент са приобщени писмени и
гласни доказателствени материали, съдържащи данни относими към
повдигнатото обвинение. Изготвени са заключения на колективна
съдебномедицинска експертиза и съдебно-фоноскопна експертиза.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост обв.И. не е
осъждан.
В качеството на обвиняем по досъдебното производство обв. И. дава
обяснения по обвинението, като признава причиняването на увреждането на
пострадалата, но отрича деянието да е било извършено умишлено.
5
В приобщената характеристична справка е отразено наличието на данни
за употреба на наркотични вещества и големи количества алкохол от
обвиняемото лице, в резултат на което същият ставал агресивен и
конфликтен. Описано е конкретно поведение на обвиняемия спрямо
полицейски органи, изразяващо се във възпрепятстването им при
упражняване на техните правомощия, както и посегателство срещу телесната
неприкосновеност на лице от женски пол чрез нанасяне на лека телесна
повреда през 2020 г. Обвиняемият е безработен, според посочената справка се
движи с лица от криминалния контингент и не се ползва с добро име в
обществото.
В декларацията за семейно и материално положение и имотно
състояние обв. И. е отразил липса на доходи и имущество, както че не е женен
и няма деца.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Частната жалба на защитника на обв.М. Н. И. срещу определението на
РС – Сливен е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Определението на първоинстанционния съд, с което по отношение на обв.И. е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е правилно и
законосъобразно.
Първостепенният съд обосновано е констатирал наличието на
законовите предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
спрямо обвиняемия. Налице е както обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия към престъпното деяние, за което е обвинен,
така също и реална опасност от укриване или извършване на престъпление.
М. Н. И. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.
128 ал. 2 пр.1 вр. ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от три до десет години.
От събраните в хода на разследването по досъдебното производство
доказателствени материали може да се направи обосновано предположение за
6
съпричастност на обвиняемото лице към престъплението, за което той е
привлечен в това качество. В тази връзка са налице, както писмени
доказателства, така и гласни доказателствени средства /показанията на
разпитаните свидетели/, които позволяват да се направи посоченото по-горе
предположение. Обясненията на обвиняемия също съдържат признание за
причиняване телесното увреждане на пострадалата, макар да се отрича
субективната страна под формата на умисъл. Изготвените експертизи –
колективна съдебно-медицинска и съдебно-фоноскопна, удостоверяват
конкретните параметри на увредата в здравето на пострадалата,
травматичната генеза на увреждането, вероятният механизъм на
причиняването му, респ. данните за поведението на обвиняемия в хода на
разследването, за които е подаден сигнал на ЕЕН 112. За нуждите на
производството по вземане на мярка за неотклонение не е необходимо
наличието на категорични доказателства за виновно поведение, а е
достатъчно доказателствата да сочат на съпричастност на лицето, към
извършеното деяние, както е в конкретния случай. Следва да се има предвид
също така и обстоятелството, че разследването не е приключило.
Правилна е преценката на първата инстанция за съществуването на
реална опасност обвиняемото лице да се укрие или да извърши престъпление.
Наличните данни на характера и начина на живот на обвиняемия,
конкретното му поведение, правилно са обсъдени от първата инстанция, като
основание за доказана лична опасност на дееца. Този извод не се разколебава
от факта на чистото съдебно минало. Налице са данни за нееднократно
неспазване на установения в страната ред от обвиняемото лице, незачитане
телесната неприкосновеност на трети лица, агресивно и конфликтно
поведение спрямо пострадалата в и пред дома й, в който живеят и нейните
ненавършили пълнолетие деца. Органите на досъдебното производство са
срещнали значителни трудности при установяването и призоваването на
обвиняемото лице, поради липсата на постоянно местоживеене. Конкретните
обстоятелства по делото обосновават извод, че обвиняемият може да се укрие
или да извърши престъпление в случай, че спрямо него бъде взета друга по-
лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“.
Съобщеният от обвиняемия в неговите обяснения начин на причиняване
7
на увреждането и обстановката, в която е извършено деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност, касаят разрешаване на въпроси по
същество относно обстоятелства, евентуално обосноваващи приложението на
материалния закон. Защитата твърди извършване на деянието по
непредпазливост, което е твърде рано да бъде коментирано, предвид фазата на
разследване. Към настоящия момент от събраните доказателства съдът
намира за налично обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемия
към причинената на пострадалата тежка телесна повреда.
Неоснователни са възраженията на защитата на обвиняемото лице
свързани с твърдения за липса на опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление. Съдът намира, че предвид тежестта на обвинението и
естеството на конкретното установено от материалите по делото поведение на
обвиняемия, действително е налице реална опасност той да се укрие или да
извърши престъпление, ако не е задържан. Мотивиран от гореизложеното,
съдът намира, че правилно и законосъобразно РС – Сливен е взел по
отношение на обв.И. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Частната жалба на защитника на обвиняемия е неоснователна, поради
което следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на служебния защитник на
обв. М. Н. И. – адв. Е.М. – АК Сливен, срещу определение по ЧНД №
266/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение по ЧНД № 266/2021 г. по
описа на Районен съд – Сливен, с което по отношение на обв. М. Н. И., ЕГН
********** – обвиняем по ДП № 1256/2020 г. на РУ на МВР – Сливен, е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Определението е окончателно.
8
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11,25 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9