Р Е Ш Е Н И Е
гр. М.,
29.03.2011год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - гр. М., четвърти наказателен състав, в публично
заседание на тринадесети
декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША Н.
Членове:
при секретаря………Г.М.……. …. и в
присъствието на прокурора…. ……Ралица Петкова……….., като разгледа докладваното
от съдия Н. НОХД№ 30310 по описа за 2010год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 376
и сл. от НПК.
С обвинителен акт на Районна
прокуратура – М. е повдигнато обвинение срещу Ц.С.Г. – роден на xxxгxxx, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, с
ЕГН xxxxxxxxxx, за това, че на 22.03.2010год. в гр. М. от магазин К. отнел
движими вещи – 3 бутилки уиски марка Т. в разфасовка от 700мл. и 3 бр. шоколад
„М.”, всички на обща стойност xxxx лв. от владението на К. Б. ЕООД, гр. С., без
съгласието на представляващите дружеството с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието представлява маловажен случай и останало недовършено
поради независещи от дееца причини - престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. с
ал. 1 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Съдът в разпоредително заседание
е приел, че делото ще се разглежда по реда на чл. 376 и сл. от НПК.
Районна
прокуратура – М., в съдебно заседание по делото поддържа повдигнатото обвинение.
Намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставът
на престъплението по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Счита, че
са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемия
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба”. Предлага
на съда размерът на наложеното административно наказание да бъде определено към
предвидения от закона минимум, отчитайки, че обвиняемият е безработен и
нереализира доходи.
Обвиняемият Г. се признава за виновен и дава
обяснения по обвинението, осъзнава извършеното и съжалява.
Събраните по делото доказателства са писмени и
гласни.
Районен
съд - М., като взе предвид събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, след като ги обсъди в тяхната връзка и съобрази
становищата на страните, приема за установено следното:
К. Б. ЕООД, гр. С. има филиал в гр. М., находящ се на бул. „Т. м.” № xxxx А. Същото търговско дружество има договор за
охрана на филиала в гр. М. с фирма СОТ 161 ЕООД, гр. С., като в магазина има и
монтирани 16 бр. охранителни камери. Управител на магазина в гр. М. бил св. П. Н.
от гр. В.
На 22.03.2010год. св. М. Н. – Р., служител на СОТ 161 ЕООД, била на смяна и
наблядавала охранителните камери в магазина. Забелязала мъж които отишъл до
щанда с шоколадови изделия и бълзо взел 3 бр. шоколади, като се озъртал. Проследила
го чрез камерите и видяла, че същият отишъл до щанда, където било изложено
уиски и взел една бутилка. След това отишъл до щандовете с плодове, пак се
върнал до щанда с уиски и взел още една бутилка. Пак отишъл до щандовете с
плодове и отново се върнал до щанда с уиски и взел трета бутилка.
Свидетелката го проследила по камерите до касите, където мъжът заплатил
само хляб, изчакала го да напусне касовата зона и го спряла за проверка. Поискала
му документи за самоличност и установила, че това бил Ц.С.Г.. Установила, че в
дрехите на същия били укрити 3 бутилки уиски марка Т. в разфасовка от 700мл. и 3 бр. шоколад „М.”. Свидетелката
го запитала дали разполага с пари да заплати укритите и незаплатени на касата
стоки, но Г. не разполагал с необходимата сума. Р. уведомила св. В., началник
смяна на охраната в магазина и задържала Г.. В. от своя страна уведомила РУП –М.,
а св. Р. – св. П. Н..
На получения сигнал
се отзовали св. И. И. и св. Ж. П.- служители на РУП – М., които пристигнали на
място и с протокол за доброволно предаване Г. им предал взетите и незаплатени
от него стоки. След това същите с разписка били върнати на св. В..
Тъй като на 01.02.2010год.
Г. също бил направил опит да открадне стоки от същия магазин, управителя на
филиала бил издал забрана на 31.03.2010год. Г. да влиза в хипермаркетите на К. Б..
Установено е, че стойността на движимите вещи -3 бутилки уиски марка Т. в
разфасовка от 700мл. и 3 бр. шоколад „М.” е на обща стойност xxxx лв.
Нарушителят не е осъждан за извършени престъпления от общ характер, видно
от приложената по делото справка за съдимост.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че с горното нарушителят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1
от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК: на 22.03.2010год. в гр. М. от магазин К.
отнел движими вещи – 3 бутилки уиски марка Т. в разфасовка от 700мл. и 3 бр. шоколад
„М.”, всички на обща стойност xxxx лв. от владението на К. Б. ЕООД, гр. С., без
съгласието на представляващите дружеството с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието представлява маловажен случай и останало недовършено
поради независещи от дееца причини.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал e настъпването на общественоопасните последици и e целял
тяхното настъпване.
Съдът намира нарушителя за виновен за
извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1
от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, но намира, че са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание “глоба” в размер на 500лв.
В
особената част на Наказателният кодекс е предвидено наказание до една година
лишаване от свобода или пробация, или глоба за това престъпление, нарушителят е
с чисто съдебно минала и до момента по отношение на него не е прилагано
освобождаване от наказателна отговорност, с деянието не са причинени и
имуществени вреди.
При
определяне размерът на наложеното административно наказание съдът съобрази
имотното състояние на нарушителя, същият е безработен и нереализира доходи и му
налага най – ниския размер предвиден в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, отчитайки
и смекчаващите вината обстоятелства, съзнаването на извършеното, както и
съдействието му за разкриването на обективната истина. Съдът определи наказанието
прилагайки текста на закона който се явява най – благоприятен за дееца на
основание чл. 2, ал. 2 от НК, а именно текста на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1
от НК, преди изменението с ДВ бр. 26/2010год.
С така
наложеното наказание съдът намира, че ще се постигнат целите на личната и
генералната превенция, а наказанието ще въздейства предупредително и
възпитателно по отношение на нарушителя и спрямо останалите членове на
обществото.
Предвид
този изход на делото нарушителят следва да заплати по сметка на ВСС сумата от 5лв.
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид гореизложените мотиви и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК Районен съд – М.
Р Е Ш И:
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ Ц.С.Г. – роден на xxxгxxx, българин, български гражданин, със
средно образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx
НАЛАГА на Ц.С.Г., с посочени по – горе
адрес и ЕГН АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК във вр. с
чл. 2, ал. 2 от НК, “ГЛОБА” в размер на 500/петстотин/лева за това, че на 22.03.2010год. в гр. М. от магазин К. отнел
движими вещи – 3 бутилки уиски марка Т. в разфасовка от 700мл. и 3 бр. шоколад
„М.”, всички на обща стойност xxxx лв. от владението на К. Б. ЕООД, гр. С., без
съгласието на представляващите дружеството с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието представлява маловажен случай и останало недовършено
поради независещи от дееца причини - престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. с
ал. 1 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА Ц.С.Г., с посочени по – горе адрес и ЕГН да
заплати по сметка на ВСС сумата от 5лв. държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране пред МОС в петнадесетдневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: