РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Монтана, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500289 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Т
С ЕАД гр. София срещу решение на РС Монтана от 02.07.2021г. , постановено по гр. дело
№ 1578/2020г. по описа му , с което в производство по чл. 422 от ГПК са отхвърлени като
неоснователни предявените срещу Д. П. З. , конституирана по реда на чл. 227 от ГПК като
правоприемник на първоначалните ответници Й Д Д и П С Д искове за установяване
съществуването на вземания , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.дело № 863/2014г. по описа на РС София.
С въззивната жалба се поддържа неправилност и необоснованост на решението с
доводи, че не са обсъдени всички събрани в процеса доказателства и при постановяването
му е нарушен материалния закон , като от събраните доказателства се установява
качеството на ответницата на собственик на недвижимия имот , съответно потребител на
топлинна енергия. Иска се отмяна на решението и уважаване предявените установителни
искове , ведно със законните последици .
Въззиваемата Д. П. З. чрез пълномощниците си адвокати П.К. и Д.Г с подаден в
срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.
При въззивното разглеждане на делото е прието нововъзникнало писмено
доказателство- удостоверение от 10.06.2021г. , издадено от РС Монтана по ч.гр.д. №
1378/2021г. за отказ от наследство, своевременно оспорено от жалбоподателя .
Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
1
акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството
доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от страна по делото , имаща
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.
Решението на районен съд Монтана е валидно и допустимо постановено в
производство с правно основание чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД / във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката / ЗЕ/ и чл. 415,ал. 1 от ГПК.
Допустимостта на производството , образувано по реда на чл. 422 от ГПК , се
установява от приложеното ч.гр.д. № 863/2014г. по описа на РС София , по което в полза
на ищеца е издадена на 24.01.2014г. на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение с длъжници Й Д Д и П С Д за сумата 6587.44 лева незаплатена
стойност за доставена топлинна енергия за периода април 2011г. – април 2013г. , за сумата
622.61 лева мораторна лихва за периода 30.05.2011г.- 20.12.2013г. , ведно със законната
лихва върху главницата от 09.01.2014 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 500.50
лева разноски по заповедното производство. След подадени в срок възражения от
длъжниците, в указания от съда едномесечен срок заявителят Т С ЕАД е подал на
14.04.2014г. пред РС София искова молба , с която е поискал установяване съществуването
на вземанията му срещу ответниците по заповедта за изпълнение, ведно със законните
последици.
По възражение за местна подсъдност на спора, направено от ответниците, РС София
с определение от 14.10.2019г. по гр.д. 19798/2014г. е прекратил производството и изпратил
делото за разглеждане на местно компетентния РС Монтана .
След постановяване на прекратителното определение е установено, че ответникът П
С Д е починал на ххххг. , като е оставил законни наследници съпруга Й Д Д ответник по
делото , и дъщеря Д. П. З., последната конституирана на основание чл. 227 от ГПК като
ответник с определение на РС София от 12.11.2019г. . С частна жалба от 09.12.2019г.
новоконституираната страна Д.З. е заявила, че не е страна по делото , тъй като не е
получавала искова молба , но поради неотстранени нередовности частната жалба не е
разглеждана , като разпореждането за връщането й не е обжалвано, при връчено съобщение
на 01.06.2020г. на Д.З. .
Преди провеждане на първо съдебно заседание по делото в производството пред РС
Монтана е установено, че ответницата Й Д е починала на 09.01.2021г., като единствен
законен наследник е дъщеря й Д.З. , конституирана вече като ответник по делото .
С молба от 05.04.2021г. Д.З., чрез пълномощник адвокат П.К. е направила
възражение за местна подсъдност с оглед адреса й в гр. С оставена без разглеждане от съда
като недопустима .
На 01.06.2021г. , в проведеното единствено съдебно заседание по делото ,
ответницата Д.З. е изразила становище по същество на спора – за погасени по давност срещу
нея искове , възражение , че не е потребител на ТЕ, че не е налице солидарност на
2
задължението , като е поискала прекратяване на производството по отношение вземането
срещу Петър Дюлгерски, поради отказ от наследството му , вписан 19.02.2020г. . В това
съдебно заседание са приети заключенията по назначени съдебни икономическа и
техническа експертизи и делото е прието за решаване .
Във въззивното производство е прието удостоверение № 164/10.06.2021г. на РС
Монтана , установяващо вписан на 08.06.2021г. отказ на Д.З. от наследството , останало
след смъртта на Й а Д Д , починала на 09.01.2021г. . , като жалбоподателят е оспорил
извършения отказ като нищожен поради предхождащи го конклудентни действия, с които
наследството е прието.
Относно допустимостта на производството срещу Д.З., конституирана на основание
чл. 227 от ГПК като ответник на мястото на починалите в хода на първоинстанционното
производство ответниците П Д починал на 1ххх. и Й Д , починала наххх. , съдът приема
следното :
По делото е безспорно, че Д.З. е единствен законен наследник на родителите си П и
Й Д и. След конституирането й като страна по спора с определение на СРС от 12.11.2019г.
на мястото на починалия П Д Д.З. е извършвала процесуални действия – подала е частна
жалба на 09.12.2019г. срещу определението за прекратяване на делото пред СРС,
упълномощила е адвокати да осъществяват защитата й по делото , чрез които на 05.04.2021г.
е направила е възражение за местна неподсъдност на спора пред МРС с оглед адреса й в гр.
С , като на 01.06.2021г. е депозирано и писмено становище по съществото на спора с
конкретни възражения , в което изрично е отбелязано, че е наследник по закон на
първоначалните ответници с приложени договор за правна помощ и списък на разноски .
Така извършените от Д.З. процесуални действия по делото манифестират недвусмислена
воля за приемане на наследството , останало от родителите й при условията на чл. 49,ал. 2
от Закона за наследството , поради което и вписания на 19.02.2020г. отказ от наследството
на П Д и вписаният на 08.06.2021г. отказ от наследството на Й Д а са нищожни поради
невъзможен предмет - предхождащи ги конклудентни действия за приемане наследствата .
Отказите от наследство са извършени единствено с цел да избегне плащането на
задълженията , предмет на установяване по делото , без да е направено изрично
възражение, че не е правоприемник на първоначалните ответници . Като нищожни отказите
на Д.З. от наследството , останало от родители й , не са произвели правни последици ,
поради което и Д.З. правилно е конституирана като ответник по делото на основание чл. 227
от ГПК като единствен законен наследник на първоначалните ответници .
С постановеното на 02.07.2021г. решение РС Монтана е приел, че по делото не е
установено наследодателите на ответницата да са били в облигационни отношения с ищеца
с предмет предоставяне на топлинна енергия поради липса на заявление-декларация от тях ,
адресирано до ищеца за откриване на партида и абонаментен номер, каквото е изискуемо
според действащите Общи условия . Прието е, че дори и да е било налице облигационно
правоотношение, то от заключението на техническата експертиза правилно разпределената
на абоната за процесния период топлинна енергия не може да бъде определена в цялост,
3
поради частична липса на данни, като за сезон 2012/2013 г. в СЕС при определяне на ТЕ за
БГВ са използвани неверни входни данни, за сезони 2010/2011 г. и 2012/2013 г. за абоната е
определена ТЕ за БГВ служебно, по неясен критерий, вместо служебно по брой лица в
имота през съответните сезони и др., методиката към Наредбата за топлоснабдяване не е
спазена по отношение на разпределението на ТЕ за БГВ за сезони 2010/2011 г. и 2012/2013
г. . В процеса не е установено по безспорен начин потреблението на топлинна енергия в
посочения размер, за процесния имот и период, поради което и исковите претенции са
отхвърлени като неоснователни .
Така постановеното решение е валидно и допустимо .
Разгледано по същество решението на МРС е и правилно .
Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид
събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със
съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни
изводи , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с
оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
Поддържа се от жалбоподателя, че основният мотив на съда да отхвърли предявените
искове е липса на облигационна връзка между Т С ЕАД и Д.З. и конкретно качеството й на
собственик на процесния имот –ап. хх,ет.хххвх.хх,блок ххв ж.к. Л гр.хххх , като в жалбата
са изложени съображения, че именно Д.З. е собственик на този имот. От постановеното
решение е видно, че съдът не е обсъждал наличието на договорни правоотношения между
Д.З. и Т я С ЕАД , а такива между ищеца и първоначалните ответници П и Й Д , като
изцяло се е съобразил с фактите, така както са очертани с исковата молба . От приложения
към исковата молба нотариален акт от ххххг. е видно, че П и Й Д са прехвърлили на
дъщеря си Д.З. правото на собственост върху имота, като са си запазили вещното право на
ползване докато са живи . За исковия период април 2011г. – април 2013г. П и Й Д са имали
качеството на вещни ползватели на имота, а Д.З. е била носител на голата собственост върху
същия , поради което и доводите в жалбата за облигационна връзка с Д.З. като собственик
на имота са неотносими към спора. В исковата молба са наведени твърдения , че исковите
суми се претендират за плащане от Й и П Д като ползватели на процесния имот, в което
качество са потребители на ТЕ за битови нужди, поради което и предмет на установяване
по делото е наличието на облигационното правоотношение по продажба на ТЕ между ищеца
и първоначалните ответници по спора . Отговорността на Д.З. като законен наследник на
починалите в хода на делото първоначални ответници предполага установяване на
съществуващи задължения на наследодателите й . Напълно неотносими към спора са и
доводите за приложимост между страните на одобрени през 2016г. Общи условия за
продажба на ТЕ на потребители за битови нужди в гр. С предвид въведения с исковата
молба процесен период 2011-2013г. , за който са претендираните за плащане задължения .
Конкретни съображения относно наличието на облигационна връзка между ищеца и
първоначалните ответници по спора , наличието на изискуеми към тези ответници
4
задължения за реално доставена и потребена ТЕ за процесния имот и период, съответно
неправилност на обжалваното решение , в което са обсъдени именно твърдените в исковата
молба от страна на ищеца фактически обстоятелства, основание на предявените искове , във
въззивната жалба не са изложени . Съгласно чл. 269 от ГПК при проверка правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен единствено до посоченото в жалбата .
Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна, обжалваното решение е
правилно , поради което и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство на въззиваемата се следва заплащане на
направените от нея по водене на делото разноски , присъждането на които е изрично
поискано с приложен списък на разноски . От приложения договор за правна помощ и
съдействие , сключен с двама адвокати , се установява договорено и платено адвокатско
възнаграждение в общ размер 1400 лева. Съгласно чл. 78,ал. 3 във връзка с ал. 1 от ГПК
дължими са разноските за един адвокат , поради което и на въззиваемата следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева . Минималният
размер адвокатско възнаграждение , определен по реда на чл. 7,ал.2,т. 3 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения е 690.50 лева , поради което и възражението на
жалбоподателя за прекомерност на същото е неоснователно.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на районен съд Монтана № 260291 от 02.07.2021г. ,
постановено по гр. дело № 1578/2020г. по описа му , КАТО ПРАВИЛНО .
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД да заплати на Д. П. З. въззивни разноски
в размер на 700 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5