№ 11388
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110128847 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искови
претенции с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД от
"****************" АД срещу Е. Д. М. за паричните вземания за сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.03.2023г. по ч.гр.д. №15023/2023г. по
описа на Софийски районен съд,113 състав, а именно за сумите от 189,57 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия по
изравнителни сметки в м. 08.2020г. и м. 08.2021г., касаещи отоплителен сезон 2019-2020г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на адрес ул. „Петко Каравелов“ № 18, вх. А,
ет. 3, ведно със законна лихва от 27.02.2023 г. до изплащане на вземането и за сумата 47,27
лева, представляваща мораторна лихва за период от 10.10.2020 г. до 31.01.2023 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Страните по
спора били обвързани от валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежавал право на собственост
върху процесния недвижим имот. Ответникът като купувач на топлинна енергия по договора
дължал цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Купувачът на топлинна енергия бил длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период. Претендира законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител адв. Михова оспорва предявените искове. В отговора на исковата
1
молба са изложени доводи, че между страните не е налице валидно облигационно
правоотношение с посочен в исковата молба предмет, доколкото ответникът не бил
собственик на топлоснабдения имот в процесния период, а за периода, в който е бил
собственик върху имота е било учредено вещно право на ползване в полза на трети за спора
лица. Оспорва доказателствената стойност на извлеченията от сметки като изходящи от
ищеца частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя им факти.
При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 15023/2023 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Ето защо по
предявените искове допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквИ.лентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С оглед на това следва да се приеме, че страна по договора за доставка на топлинна
енергия е собственикът или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Използването на съюза "или" не дава възможност за избор от страна на ищеца
срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а отразява възможността лице,
различно от собственика, да бъде потребител на топлинна енергия. Такова лице е именно
титулярът на вещно право на ползване, който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато по
отношение на топлофицирания имот е учредено вещно право на ползване, страна в
отношенията с топлофикационното дружество е само ползвателят.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
2
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Собственикът притежава т. нар. "гола собственост" върху имота и докато съществува
правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява правомощието да я ползва.
С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС, задължен за разноските за ползването на
имота е ползвателят.
По делото от съвкупния анализ на представените нотариален акт за дарение на
недвижим имот №145, том V, рег. № 1875/1999г. и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 44, том II, рег. № 1237, дело №212 от 2020г. на нотариус ********* с
район на действие Районен съд-Перник, се установява, че за периода от 13.11.1990г. до
13.07.2020г. ответникът Е. Д. М. е бил титуляр на правото на собственост върху имота, за
който са начислени съдебно предявените вземания. Едновременно с прехвърлянето на
правото на собственост върху имота, обаче, върху същия е било учредено пожизнено вещно
право на ползване в полза на третите за настоящия спор лице – Добри Милев Алексов и Ева
И.нова Стоименова. В разпоредителната сдЕ. с правото на собственост върху имота,
обективирана в горецитирания нотариален акт от 13.07.2020г. Отговорността на собственика
на топлофицирания имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на
ползване по някой от способите, уредени в ЗС. Е. М. е декларирала, че върху имота не е
учредено вещно право на ползване, което изявление може да се цени като признание на
неизгоден в контекста на повдигнати пред съда правен спор факт, което се ползва с
материална доказателствена сила. По делото, обаче, не се твърди и не установява кога е
прекратено учреденото вещно право на ползване върху имота. Наличието на учредено
вещно право на ползване по отношение на топлофицирания имот е основание разноските за
ползването му, в това число и за консумираната топлинна енергия, да бъде ангажирана
отговорността на вещния ползвател, но не и на собственика на жилището.
Ето защо съдът намира, че предявеният главен иск срещу Е. Д. М. следва да се
отхвърли като неоснователен, доколкото не се доказва ответникът да е пасивно материално
легитимиран да отговаря за задължението за цената на доставената топлинна енергия до
топлоснабдения имот, върху който е било учредено вещно право на ползване в полза на
трети за спора лица.
При неоснователност на главния иск като неоснователна следва да се отхвърли и
акцесорната претенция за мораторна лихва.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ответникът.
Ответникът не претендира разноски и не е представил доказателства да е сторил
такИ., поради което разноски не му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК от
„****************“ АД с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, жк. "Мошино", ТЕЦ "Република" срещу Е. Д. М. с ЕГН ********** с адрес гр.
София, ул. „Липа“ №17А установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
паричните вземания по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.03.2023г., издадена по
ч.гр.д. №15023/2023г. по описа на Софийски районен съд,113 състав за сумите от 189,57
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия по
изравнителни сметки в м. 08.2020г. и м. 08.2021г., касаещи отоплителен сезон 2019-2020г.
3
за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на адрес ул. „Петко Каравелов“ № 18, вх. А,
ет. 3, ведно със законна лихва от 27.02.2023 г. до изплащане на вземането и за сумата 47,27
лева, представляваща мораторна лихва за период от 10.10.2020 г. до 31.01.2023 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4