Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Варна, 31 юли 2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юли две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВИН ШАКИРОВА
ТАНЯ
КУНЕВА – МЛ.СЪДИЯ
СЕКРЕТАР: СЛАВЕЯ ЯНЧЕВА
Разгледа докладваното от съдия Красимир Василев,
в.гр.дело № 1518, по описа на ВОС за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е образувано по въззивна жалба от адв.В., като процесуален
представител на В.М.И. против Решение № 2173 от 16.05.2018 година, постановено по гр.дело №
4397/2017 година, по описа на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявените искове
против „КОРАБОРЕМОНТЕН ЗАВОД „ОДЕСОС“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл.344
ал.1 т.1 , т.2 и т.3 вр.чл.225 от КТ.
Оплакванията във въззивната
жалба се свеждат до неправилна преценка на доказателствата от страна на
решаващия съд, и оттам неправилен правен извод.Акцентира се върху
обстоятелството, че уволнителната процедура се явява незаконосъобразна, т.к. са
съществували незаети щатни бройки за трудоустроени лица.Конкретно се сочи, че
такава е била длъжността „Портиер – гардеробиер“ и че Работодателя е следвало
да му предложи нея.Като цяло се настоява, че атакувания съдебен акт е
неправилен и е редно да бъде отменен.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен
отговор от дружеството - ответник.С него
се излага, че не са били допуснати претендираните нарушения, по която причина съдебното
решение следва да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание пред ВОС, въззивника, които е
редовно призован, се явява лично и чрез адв.В. поддържа въззивната си жалба.
Ю.к.Т., които представлява въззиваемото дружество, моли
съдът да потвърди решението, което намира за правилно и законосъобразно.
За да се произнесе по спора ВОС намери за установено
следното:
Пред
първата съдебна инстанция съдебното производство е било образувано по искова
молба на В.М.И. срещу „КРЗ Одесос“ АД, с която се претендира да бъде признато
за незаконно уволнението извършено със Заповед № 279 от 09.11.2017 година на Директора
на завода; ищецът да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди
уволнението – „Шофьор”; Работодателят да бъде осъден да му заплати обезщетение
в размер 4 185.74 лева за периода от 13.11.2017 г. до 03.05.2018 година -
през което е останал без работа поради незаконосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сторените в
производството разноски. Твърденията в исковата молба са следните: Ищеца твърди
и излага, че е заемал длъжността „Шофьор“, както и че с процесната Заповед №
279 от 09.11.2017 година трудовите правоотношения между тях са били прекратени,
поради обективна невъзможност работникът да изпълнява трудовите си задължения.Ищеца
излага още, че с Решение на ТЕЛК от 12.10.2017 година му е призната 100 %
неработоспособност, но са били дадени препоръки на Работодателя да бъде
трудоустроен.Според ищеца е налице порок в уволнителната процедура, т.к. не е
бил представен списък на лицата, заемащи длъжности за трудоустроени, като ищеца
е твърдял, че е имало такива свободни, както е че е допуснат порок по смисъла
на чл.333 от КТ, като не е било взето разрешение от ИТ.
ВРС
е приел и е ценил по същество представените от страните писмени доказателства -
Заповед № 279/09.11.2017г.; Експертно
решение № 2967/12.10.2017г.; списък на работните места, подходящи за
трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност, справка за задължителния
минимален брой работни места за трудоустроени и количествена оценка за
професионалния риск за здравето и безопасността при работа в КРЗ Одесос“ АД; Длъжностна
характеристика за длъжността „Ръководител компютърно обслужване“; заключение за
пригодността на В.М.И., Заповед № 162/12.07.2017г., протокол от 24.10.2017г.; справка
от ТД на НАП - Варна за актуално състояние на всички трудови договори на В.М.И.,
трудова книжка, стр. 12 и 13, серия В 254414 и регистрационна карта № 10098988
от 15.11.2017 г. на Бюро по труда – град Варна, става ясно, че от 13.11.2017
година е бил прекратен трудовия договор между ищеца и неговия Работодател за
заеманата от първия длъжност „Шофьор” в ответното дружество с посочено
основание чл. 325 ал. 1 т. 9 КТ.
Също
е видно, че от 01.07.2017 година в КРЗ „Одесос“ АД били утвърдени 59 броя работни
места подходящи за трудоустрояване на лица.
От приложеното Решение на ТЕЛК е видно, че
на 12.10.2017 година, ищеца В.М.И. бил освидетелстван със 100%
ТНР поради общо заболяване „Карцином на сигмата“. Изрично е посочено в него, че И. не е в
състояние да изпълнява заеманата от него длъжност „Шофьор“ с препоръка да бъде
трудоустроен, като противопоказни условия на труд са изброени токсичности и
тежък физически труд.
Писмените
доказателства показват още, че на 24.10.2017 година определена от работодателя
комисия по трудоустрояване е дала заключение, че не са налице свободни места за
заемане от трудоустроени, поради което трудовия договор на В.М.И. следва да
бъде прекратен. На 13.10.2017г. службата по трудова медицина към КРЗ „Одесос“ АД дала
писмено заключение, че В.М.И. не може да изпълнява длъжността, на която е
назначен. След 13.11.2017г. В.М.И. не е работил по трудов
договор.
От приетото по делото заключение на ССЕ, което е
уточнено от вещото лице в о.с.з. и не е оспорено от страните, се установява, че
към
момента на изготвяне на експертизата от определените в предприятието на
ответника 59 работни места за заемане от трудоустроени са незаети длъжностите „Бояджия
- корабен“, „Ел. монтьор свръзки“ и „Ръководител компютърно обслужване“ -
справка 2, стр. 3.Установено е също, че първите две са противопоказни за
здравето му, докато за третата – той няма необходимия образователен ценз.също
експертизата посочила, че БТВ ищеца в последния пълен месец предхождащ
уволнението му – 10.2017г. е 738.66 лв., като обезщетението за период от 6
месеца – от 13.11.2017г. до 13.05.2018г.
е 4 431.96 лв.
Пред
ВОС бе изготвено и изслушано ново Съдебно икономическо заключение от което
става ясно, че към датата на уволнението са съществували само посочените по –
горе три незаети длъжности за трудоустроени лица – неподходящи за ищеца; че действително
от посочените във въззивната жалба лица има напуснали по свое желание, но и че
това е станало след датата на която е бил уволнен ищеца – в кая на месеците
ноември и декември 2017 година.Експерта отново сочи, че няма промяна във
съществуващото фактическо положение със заетите / незаети бройки за
трудоустроени лица, към 09.11.2017 година, когато е бил прекратен трудовия му
договор.
При тези данни виждането на
съда е следното:
Установената
от ВКС константна практика /цитирана и от ВРС/ показва, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.
325, т. 9 КТ се състои от два кумулативни елемента – първото от тях е
наличието на решение на ТЕЛК, което следва да сочи болестта, довела до
инвалидност, и наличието на съответните здравни противопоказания на
заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от
работника или служителя длъжност. Освен това е необходимо и кумулативното
условие - при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното
състояние на работника или служителя.Следователно фактическият
състав на основанието за уволнение по чл.
325, т. 9 КТ включва два елемента - невъзможност на работника или служителя
да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна
неработоспособност /инвалидност/, или поради здравни противопоказания, въз
основа на заключение на ТЕЛК и на следващо място - липсата на друга работа,
подходяща за здравното състояние на работника или служителя или съответно отказ
на работника или служителя да приеме така предложената от работодателя друга
работа, която се явява подходяща за здравословното му състояние. По отношение
на първата предпоставка, ВОС приема, че
се касае за конкретен извод - здравословното състояние на въззиваемия обективно
не позволява да изпълнява длъжността, която заема към момента на уволнението –
„Шофьор“.
По
отношение на втората кумулативно дадена предпоставка, ВОС също приема, че с
надлежните процесуални способи Работодателя е установил, че при него няма друга
работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя, и той
не е съгласен да я вземе. Съдът е приема, а и от доказателствата по делото се
установява, че е била издадена нарочна Заповед № 162 от 12.07.2017 година,
която е имала именно тази цел да се произнесе относно здравословното състояние
на ищеца и да прецени дали съществуват свободни длъжности, заемани от
трудоустроени лица, които той може да изпълнява.С Протокол от 24.10.2017 година
/вж.л.23/ Комисията е дала становище, на база на извършените от нея съпоставки
и проверки, че няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на
работника, без тя да е опасна за неговото здраве.Този извод, освен от писмените
доказателства се подкрепя от две Съдебни експертизи, които са само в тази
насока.В.л.П. изрично сочи, че към датата на уволнението са били свободни
единствено три длъжности, подходящи са трудоустроени - длъжностите „Бояджия -
корабен“, „Ел. монтьор свръзки“ и „Ръководител компютърно обслужване“, като за
първите две е указано, че са противопоказни за здравето на ищеца, а да заеме
третата той няма необходимия образователен ценз. Отделно от горното, също експерта сочи,
че останалите промени касаещи лицата заемали длъжности за трудоустроени, са
настъпили далеч след датата на, която е било прекратено трудовото
правоотношение с ищеца – края на ноември и декември 2017 година.Сочи се още, че
и към този момент няма свободни длъжности за трудоустроени, които да заеме И..Липсват
такива и за длъжността „Портиер – гардеробиер“, както към момента на
уволнението, така и сега.В контекста на горното ВОС намира, че следва да
отбележи и друго – в производството по чл.
344, ал. 1, т.1 от КТ съдът проверява дали твърдените в заповедта за
прекратяване на трудовия договор факти и обстоятелства пораждат правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение и дали то е надлежно
упражнено. Проверката за законосъобразност на уволнението се извършва към момента на прекратяване на трудовия
договор по смисъла на чл.
335, ал.2 от КТ.
Основателно би се поставил въпроса задължен ли е Работодателя да промени своята структура и организация, така че да се създаде подобна длъжност.Отговора на този въпрос е отрицателен, като съдът основава становището си най – вече на практиката на ВКС на Р България.Съгласно Решение № 137 от 13.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4811/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.П., по реда на чл.290 от ГПК, ако
естеството на дейността и нейната организация
позволяват, работодателят има възможност да промени трудовата функция на
отделен работник или служител така, че от нея да отпаднат занапред медицински
противопоказния за работника или служителя, който я е заемал. Работодателят обаче няма задължение да
организира своята дейност по начин, който да съответства на нуждите от
трудоустрояване извън задълженията му по чл. 315 КТ.
ВОС споделя доводите на решаващия съд, че не е
било необходимо да се изисква разрешение от Инспекцията по труда.Действително в
тази норма са лимитативно изброени хипотезите от чл. 328 ал. 1 КТ, в които тя е приложима, като сред тях
не е включена тази на т. 9.Макар да отчита изключително тежкия социален ефект на решението си, настоящата съдебна инстанция
приема, че жалбата не съдържа годни да променят извода й, основания.Ето защо,
решението на първата съдебна инстанция следва да бъде потвърдено, като правилно
и произнесено съобразно закона, и установената практика.
Разноски не се присъждат.
На основание изложеното, ВОС,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2173 от 16.05.2018 година, постановено
по гр.дело № 4397/2017 година, по описа на ВРС, четиридесети състав.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок,
считано от 31.07.2018 година,
пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, на основанията по чл.280
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: