Р
Е Ш Е
Н И Е №
260038
гр.Габрово, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и първа година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ
при участието
на секретаря Б.Михова, сложи за разглеждане гр.д.№45 по описа за 2020г. и за да
се произнесе ,взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Н.Л.И. ,чрез пълномощника адв.Г.Н. ***“
АД за заплащане обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди в резултат от получени увреждания при ПТП
,ведно със законните последици.
Исковата претенция
се основава на твърденията, че на 09.04.2016г. в гр.Габрово, при управление на лек автомобил „Мерцедес” с рег.№
**, по ул.”Лазурна, водачът на МПС М. С.Г. се удря в метален пилон от тролейбусната мрежа /№61/,при което ищецът получава фрактура на
дясната ръка .Приет е незабавно на лечение в Ортопедичното отделение на МБАЛ
”Д-р Тота Венкова” .Болничният престой е бил през периода
09.04.2016г.-17.04.2016г., с проведено оперативно лечение на получената фрактура на дясната раменна
кост, с използване на интерфрагментарни винтове и заключваща плака. Изписан е с
подобрение. Процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил М. С.Г..
С влязло в сила решение на ГРС по анд.№466/2019г. същият е признат за виновен в
това, че на 09.04.2016г. , около 17.20ч. в гр.Габрово, по ул.”Лазурна при
управление на лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ **, нарушил правилата за
движение – чл.21,ал.1 ЗДП, движил се със скорост 107 км/ч. и по непредпазливост
причинил на Н.Л.И. *** средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно
счупване на раменната / мишнична / кост
на дясната ръка ,контузия с травматичен неврит на лъчевия нерв на същата ръка,
довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за срок на обездвижване 2,5 – 3 месеца и срок
на нетрудоспособност около 5-6 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес – престъпление по чл.343,ал.1,б”б”,пр. второ във вр. с
чл.342,ал.1 НК. Към момента на настъпване на инцидента ищецът е бил в добро
здравословно състояние. В резултат на ПТП са му причинени описаните в исковата
молба увреждания на дясната раменна кост, както и множество натъртвания по
главата и тялото. За лечението на травмата на дясната ръка е следвало да изтърпи провеждането на
хирургична интервенция . Оперативната рана е зашита и е била извършена гипсова
имобилизация. Оптимистичните прогнози за възстановяване са за непомалко от 3 -8 месеца , включващи
болнично и извънболнично лечение. Травмите са изиграли изключително
неблагоприятно въздействие, както на
физическото , така и на психическото състояние на ищеца. Той повишава
значително емоционалното си напрежение и ниво на тревожност. Изпада в състояние
с песимистичен фон на настроението, тъй като е увредена именно активната му
ръка , с която си служи .Последици ,които са обективно налични и към настоящия
момент. От ПТП на ищеца са нанесени и множество
леки телесни увреждания, изразяващи се в причиняване на болки и
страдания, натъртвания, охлузвания ,болезненост и отоци, в различни части по
тялото и крайниците. Установени са усложнения в следоперативния период и трудности при възстановяването .И към
датата на предявяване на ИМ не е настъпило пълно възстановяване на
здравословното състояние на ищеца. Изпитва изключителни неудобства и трудности
при служене с дясната ръка, вижда се и сериозен козметичен дефект от
проведените хирургични интервенции. Чувства болезненост и дискомфорт. През
периода на лечение и раздвижване е изпитвал силни болки и е приемал
обезболяващи лекарства. През
изключително продължителен период е бил принуден да разчита на чужда помощ.
През цялото време на оздравителния процес е търпял болки и неудобства .Нарушен
е нормалният му ритъм на живот, възможността за работа и да се грижи за себе
си. Във връзка с причинените увреждания ищецът търпи физическа болка и чувства
емоционален дискомфорт. Управляваният от М.Г. лек автомобил е със сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с ответната ЗК. Ищецът се позовава на
разпоредби на КЗ/отм/ за ангажиране отговорността на ответното дружество за
заплащане на претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Прави
се искане да бъде постановено решение ,с което
ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата
от 35 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие
получените увреждания при ПТП на 09.04.2016г. и сумата от 1203лв. обезщетение
за причинени имуществени вреди за заплатен болничен престой и разходи за
лечение, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
В
депозирания в законния срок писмен отговор ответникът е навел доводи за неоснователност на предявените искове .
Оспорил е наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователното дружество за заплащане на претендираното от ищеца
обезщетение. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Направено е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, който е пътувал в лекия автомобил
без поставен предпазен колан, в нарушение на императивните изисквания на
ЗДП. Оспорва ,че ищецът търпи твърдените вреди за сочения период. Оспорен
е и размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като
прекомерно завишен.
Съдът,като
взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи,прие
за установено следното:
От
представените по делото писмени доказателства се установява,че с влязло в сила
решение на Габровски окръжен съд по ВАНД№67/2019г. е потвърдено решение
№297/03.06.2019г. по анд.№466/2019г. на
Габровски районен съд, с което е признат за виновен М.С.Г. за това,че на 09.04.2016г. в гр.Габрово ,по ул.”Лазурна”, при управление
на лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ **,нарушил правилата за движение: чл.21,ал.1
от ЗДвП, движил се със
скорост 107 км/ч , и по непредпазливост причинил на Н.Л.И. *** , средна телесна
повреда , изразяваща се в
многофрагментно разместено счупване на
раменната /мишнична/ кост на дясната
ръка, контузия с травматичен неврит на лъчевия нерв на същата ръка, довело до
трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за срок на обездвижване 2,5-3 месеца и срок
на нетрудоспособност около 5-6 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес - престъпление по чл.343,ал.1 ,б”б”, пр. второ във вр. с чл.342,ал.1 НК,за което му е
наложено наказание по чл.78а НК.
Не
е предмет на оспорване по делото фактът за наличие на валидно застрахователно
правоотношение за управлявания при
настъпване на процесното ПТП лек
автомобил „Мерцедес” с рег.№ **, по застраховка „Гражданска
отговорност“,сключена със ЗД „БУЛ ИНС”АД
,съществуването на който е признат от ответника, а е видно и от наличната към застрахователната преписка
справка на л.112 от делото.
От
приложената по делото медицинска документация и заключенето на приетата по
делото СМЕ се установява, че вследствие ПТП на 09.04.2016г.
ищецът е получил тежка травма в
областта на горния десен крайник – многофрагментна
фрактура на раменната кост
с дислокация на фрагментите и травма в
областта на нервус радиалис . Проведено е оперативно лечение ,при което е извършено хирургично наместване и задържане на два
големи фрагмента към основите с
интерфрагментирани винтове и репозиция на фрактурата със заключваща плака, до настъпване
на срастване. Конците са свалени на 14-тия ден, като десният горен крайник е
бил имобилизиран поради наличието на многофрагментна фрактура .Независимо от
извършената оперативна интервенция,се е наложило пострадалият да носи гипсова
лонгета в продължение на 30 дни. След сваляне на имобилизацията ,е провеждал физиотерапия в продължение на два месеца и
терапевтични процедури за възстановянае на
нервус радиалис. На третия месец
от започване на терапевтичния цикъл ,с оглед съобщеното от пострадалия
,може да се приеме,че е налице
възстановяване на травматичната увреда на нервус радиалис. Съгласно
документацията , лечебният и възстановителен процес на уврежданията е приключил
за срок от три месеца, но увредата не е възстановена. Установява се
посттравматична контрактура , наличие на ограничен
двигателен обем в областта на раменната
става . Необходимо е да се продължи физиотерапията и рехабилитацията за възстановяване на нарушената функция на
раменната става. След сваляне на гипсовата лонгета има възможност да се започне рехабилитация по отношение на травматичните увреждани в
областта на дясната раменна става , съществуващата контрактура на дясната лакътна става и възстановяване на нервус радиалис. Проведена е лечебна физкултура в продължение на два месеца и
специализирано лечение ,рехабилитация на
нервус радиалис. Към момента не се установява пълно възстановяване на функцията на дясната раменна
става.Функционално десният горен крайник
не е възстановен напълно в областта на
раменната става ,като се отчете и
факта за съществуващата метална
остиесинтеза. Към момента не може да се приеме,че е
настъпило пълно възстановяване на горния
десен крайник ,поради ограничения
обем на движение на дясната раменна става. В продължение на четири месеца ищецът е провеждал рехабилитационни процедури и
физиотерапия.През този период се е нуждаел от чужда помощ при осъществяване на ежедневните си
дейности и личен тоалет. По данни на
пострадалия , функционалното възстановяване на
дясната лакътна става е настъпило
след 45 дена на физиотерапия и рехабилитация. С увредената дясна ръка
пострадалият си служи доминантно .Съгласно СМЕ
получената при процесното ПТП травма от ищеца не се влияе от обезопасителния колан. Телесните
увреждания при него при ПТП са били получени при поставен обезопасителен колан,
тъй като при ищеца не са установени никакви
други увреждания ,освен
болезненост в областта на гърдите. С оглед скоростта към момента на
удара, ако ищецът е пътувал без поставен
предпазен колан,е щял да получи
тежки по вид увреждания в
различни анатомични области, тежка ЧМТ, травма в областта на гърдите и в областта на долинте крйници, каквито не
са констатирани. От обясненията на вещото лице в с.з. се установява,че счупването
е в дисталната част, като фрактурата е многофрагментна: два фрагмента в зоната на счупване в дисталната част и
третия фрагмент , в приксималната част.
При извършения личен преглед на ищеца , вещото лице е
установило ,че
фрактурата все още не е окончателно зарастнала, дивжението е все още ограничено в
лакътната и раменната става. В
раменната става е ограничено вдигането на ръката нагоре и
ротацията. Вещото лице счита,че би следвало в
раменната част да се възстанови .
Необходима е рехабилитация и физиотерапия и при двете
стави –лакътна и раменна. В следствие успешната операция, фрактурата е
зарастнала и няма усложнения,което дава
възможност да се извършва рехабилитация
в раменната и лакътната част до
степен,до която би могло да се възстановят нормалните движени на двете стави. За
това ,дали ще има пълно възстановяване, или не, може да се каже при поне още 3-4 месеца рехабилитация. И към момента
ищецът изпитва затруднения да се обслужва с тази ръка ,поради ограничените движения в двете стави.Сега движи ръката,макар и в
непълен обем движения , като проблемна е лакътната,и най-вече раменната става.При
положението ,което се намира в момента ,не може да се обслужва напълно сам.Не
му е възстановена физическата сила на крайника и не може да извършва дейности ,които
изискват да се извършват всички движения
в двете стави. Може сам да се храни, облича, да прави личния си тоалет ,други
елементарни неща, макар и трудно. Вещото лице счита ,че следва да се проведе
още рехабилитация,за да може да се възстанови до голяма степен движенията в
раменната става и да извършва по-голяма част от дейността,която е извършвал.
Съгласно заявеното от вещото лице след проведеното лечение през изминалите
четири години,при ищеца има
възстановяване на нерва,като има пълно възстановяване на движенията. Все още има изтръпвания и някои
сетивни усещания не в пълна степен ,но по отношение на двигателната активност е възстановена. Все още
има хипертрфия в областта на мускулатурата на раменния пояс.
Към исковата молба е приложена епикриза за болничен престой на ищеца през периода 09.04.2016г.-17.04.2016г. в Отделение по ортопедия и травматология, МБАЛ”Д-р Тота Венкова” АД- гр.Габрово ,през който е проведено оперативно лечение.
От показанията на св.И.се установява,че след изписването от болницата,
вкъщи ищецът е бил на специално легло,
ръката е била с лонгета, защото не
е можело да се гипсира ,тъй като раната е много голяма. Свидетелката му е
помагала , приемал е непрекъснато болкоуспокояващи, аулин , и ръката му беше
увиснала .Имал засегнат нерв и този нерв много
трудно се възстановявал. След 14 дена махнали конците и започнала рехабилитация около един месец.
През това време изпитвал болки. Свидетелката
непрекъснато го е мазала с мехлеми, превръзки му е правила, но и към момента болката в ръката
си я има. Налагало се е понякога тя да
става през нощта,за да му търси хапчета и да го мажа с мехлем ,да разтрива
ръката, защото има изтръпване в ръката ,там където е нервът.
Ищецът работи в строителствот. По
принцип си служи с дясната ръка, а сега си помага и с лявата ръка, но му е
трудно. След рехабилитациите, след 2-3 месеца леко се отпуснали мускулите и
нерва, започнал да има чувствителност по ръката. Може би след 3-4 месеца
започнал горе долу да се обслужва. Иначе през цялото време свидетелката го обслужвала, а когато не е била вкъщи ,са идвали приятели. Близо една година е бил на нейна издръжка,
защото му е било трудно, не е можел и
нямал сила да вдигне нещо. Той трябва да работи с дясната ръка. Сега
работи, пак на частно в строителството,
въпреки всичко му е трудно. Лекарите в началото били скептично настроени и
считали, че трудно ще се оправи тази ръка, защото е много натрошена. Сега казват, че е горе-долу добре, само има изтръпването. И към момента ищецът се
оплаква от болки непрекъснато. С промяната на времето и когато понякога му е
трудно в работата, при по-тежко натоварване, вечерно време има проблеми с
ръката си.
От показанията на св.Д. се установява,че е посетил ищеца в болницата, Видял го е на носилка, тъкмо му били гипсирали ръката, бил ударен. На другия ден сутринта отишъл в болницата, ищецът имал оплаквания че го боли ръката, че не може да спи. След като го изписали от болницата, свидетелят ходил няколко пъти у тях да му помага, да го преоблича, да го храни, когато майка му е на работа. Работят двамата с ищеца заедно в строителството. Ищецът не може да вдига тежко, непълноценна е ръката. Наскоро му се е оплаквал, че го боли, взема болкоуспокояващи.
Свидетелят
Г., като водач на лекия автомобил ,причинил ПТП, възпроизвежда това ,което си
спомня за случилото се,като твърди,че в колата ищецът е пътувал без поставен
предпазен колан.
Съдът
не кредитира показанията на св.Г. относно твърдението му ,че при настъпване на
ПТП ищецът е бил без поставен предпазен колан. Това твърдение не се подкрепя от
останалите гласни и писмени доказателства и се опровергава от заключението на
СМЕ.
Съдът
кредитира показанията на св.И.,ценени при условията на чл.172 ГПК предвид
родствената връзка с ищеца,тъй като свидетелката въпроизвежда свои лични
впечатления за състоянието на сина й след ПТП и нейните показания не се
опровергават от заключението на СМЕ и представените по делото писмени
доказателства,както и от останалите свидетелски показания. Съдът кредитира и
показанията на св.Д.,които съответстват на констатациите на СМЕ.
От приложените писмени доказателства се установява ,че извършените от ищеца разходи за лечение на получените увреждания при процесното ПТП са в размер общо на 1203,38лв. СМЕ е определила тези разходи като необходими във връзка с провежданото от пострадалия лечение и възстановяване.
От приложените писмени доказателства се установява,че ищецът е предявил пред ответното застрахователно дружество на 25.02.2020г. претенция за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените от ПТП на 09.04.2016г. неимуществени и имуществени вреди, по която е образувана преписка по щета №**********. С писмо от 13.03.2020г. е уведомен от застрахователя,че с оглед представените документи,няма основание да се удовлетвори претенцията. След представянето на допълнителни документи за установяване на основанието и размера на претнцията за застрахователно обезщетение ,входирани на 10.04.2020г. при застрахователя, същият е предложил изплащане на обезщетение от 3000лв., определено при съпричиняване. Не се твърди,нито са представени доказателства такова да е изплатено към момента на ищеца.
Така установената фактическа обстановка
дава основание да се приеме,че предявеният
иск по чл.432,ал.1 КЗ е основателен, като е осъществен фактическият състав ,обуславящ ангажирането на
отговорността на ответното застрахователно дружество на посоченото правно
основание за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди от ПТП на 09.04.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване изискванията по чл.380.
В случая процесуалната легитимация на
ответника по предявения иск по чл.432 КЗ се обславя от установеното по делото
съществуване на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО към
датата на процесното ПТП за управлявания лек автомобил от М. Стояно Г.. Искът е предявен след като ищецът е заявил
претенцията си за обезщетяване по
предвидения в КЗ ред пред застрахователното дружество и не е изплатено търсеното обезщетение.
По делото е
установено,че ищецът е бил участник в ПТП на 09.04.2016г, причинено от водача на лек автомобил
„Мерцедес” ,с рег.№ **, М.С.Г. ,по отношение на когото има влязло в сила
решение по анд.№466/2019г. на Габровски районен съд,с което му е наложено
наказание по чл.78а НК. Постановеното решение
по чл.78а НК по анд.№466/2019г. на ГРС се ползва с доказателствената сила по
чл.300 ГПК / ТР№6/2012г. на ОСТК/ ,предвид на което в случая
е доказан фактическият състав на чл.45 ЗЗД ,като са установени
авторството, противоправността на деянието и вината на водача М.С.Г., който на
09.04.2016г. при
управление на лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ **,нарушил правилата за
движение: чл.21,ал.1 от ЗДвП, движил се със скорост 107 км/ч , и по
непредпазливост причинил на Н.Л.И. *** , средна телесна повреда , изразяваща
се в многофрагментно разместено счупване на раменната /мишнична/ кост на дясната ръка, контузия с травматичен
неврит на лъчевия нерв на същата ръка, довело до трайно затрудняване на
движението на десен горен крайник.
От
заключението на СМЕ, която не е оспорена от страните по делото, се
установява,че е налице причинно-следствена връзка между процесното
ПТП,настъпило на 09.04.2016г. и получените увреждания от ищеца в областта на
десния горен крайник , с направени разходи за лечение ,за които по делото са
представени писмени доказателства.
Неоснователно е възражението на ответника,за съпричиняване увреждането от ищеца поради непоставен предпазен колан като пътник в автомобила ,при настъпване на процесното ПТП.
Съгласно неоспорената СМЕ, получената при процесното ПТП травма от ищеца не се влияе от обезопасителния колан. Телесните увреждания при него, при ПТП са били получени при поставен обезопасителен колан, тъй като при ищеца не са установени никакви други увреждания ,освен болезненост в областта на гърдите. С оглед скоростта към момента на удара, ако ищецът е пътувал без поставен предпазен колан,е щял да получи тежки по вид увреждания в различни анатомични области, тежка ЧМТ, травма в областта на гърдите и в областта на долинте крйници, каквито не са констатирани.
Дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от
процесното ПТП неимуществени верди следва да се определи съобразно на чл.51 и чл.52 ЗЗД, с оглед вида и характера на получените при
процесното ПТП увреждания, причинените
от тях болки,стардания и неудобства, тяхната продължителност ,период на
възстановяване и последици към момента ,както и икономическите условия в страната към датата на увреждането.
Към датата на ПТП ищецът е бил на 34г.,работещ в
строителството . В резултат на
процесното ПТП е получил увреждане на дясната ръка ,която при него е доминантна - многофрагментна фрактура на
раменната кост
с дислокация на фрагментите и травма в областта на нервус радиалис ,причинили му болки и страдания.Такива е търпял при
проведеното лечение и възстановителни процедури, което е налагало и приемането
на болкоуспокояващи съгласно заявеното от св.И..Проведено е оперативно
лечение,с осем дневен болничен престой. При операцията е извършено задържане на два големи
фрагмента към основите с
интерфрагментирани винтове и репозиция
на фрактурата със заключваща плака . Операцията е била успешна и не са
настъпили усложнения. Конците са свалени на 14-тия ден. Независимо от
извършената оперативна интервенция ,се е наложило да носи гипсова лонгета в продължение на 30
дни,което е създавало дискомфорт и неудобство в ежедневието му. След свалянето
й ,в продължение на два месеца е
провеждал физиотерапия и терапевтични
процедури за възстановянае на нервус
радиалис,при който е настъпило възстановяване на третия месец от терапията.
През първите 3-4 месеца ищецът се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието,
поради невъзможност да се обслужва сам. По данни на св.И., след 3-4 месец,
ищецът е започнал да се обслужва. Ищецът е започнал отново работа в
строителството, но продължава да изпитва болки и усеща изтръпване в дясната
ръка. Към момента ,през изминалия период над четири години, съгласно заключението на СМЕ не е
настъпило пълно възстановяване на горния
десен крайник ,поради ограничения
обем на движение на дясната раменна става. Все още е ограничено и движението в
лакътната става. И към момента ищецът изпитва затруднения да си служи
пълноценно с дясната ръка поради ограничените движени в двете стави. Не
е възстановена физическата сила на крайника
и не може да извършва дейности,които изискват да се извършват всички
действия в лакътната и раменната става.Все още има атрофия в областта на
мускулатурата на раменния пояс.Не се очаква влошаване на състоянието.
Изразеното от вещото лице становище е
,че „би следвало в раменната част да се
възстанови”. Има възможност за възстановяване
на нарушената функция на двете стави чрез провеждане на физиотерапия и
рехабилитация за период от три-четири
месеца, като вещото лице не се ангажира с прогноза дали след провеждане на
възстанвителните процедури ще настъпи пълно възстановяване. Съобразявайки
посочените обстоятелства,както и
лимитите по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на увреждането,съдът прие, че
следва да се присъди обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП от
30 000лв. ,до който размер следва да бъде уважен предявеният иск по
чл.423,ал.1 КЗ.
Претенцията за имуществени вреди е доказана по основание и размер и
следва да се присъди на ищеца сумата от 1203лв., като дължима по предявения иск
по чл.423,ал.1 КЗ.
Горепосочените суми следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, като нейната дължимост от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е посочена в чл.493,ал.1,т.5 КЗ. Съгласно тази разпоредба застрахователното покритие обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ – лихвите за забава,когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят следва да заплати лихвата за забава,дължима от застражования,считано от по-ранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). Това следва и от чл.494,т.10 КЗ. От данните по делото се установява,че ищeцът е предявил застрахователната си претенция пред застрахователя на 25.02.2020г и от тази дата следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение, доколкото по делото не се твърди и не се установява да е имало по–ранно уведомяване от застрахования / р. по т.д.№2466/2018г. на ВКС,ІІ т.о, р. по т.д.№2273/2018г., ІІт.о/. За периода от датата на деликта 09.04.2016г. до уведомяването на застрахователя – до 24.02.2020г. включително, исковата претенция за присъждане на лихва за забава върху обезщетението от 30000лв. за неимуществени вреди и 1203лв. имуществени вреди, следва да бъде отхвърлена , като неоснователна.
При този изход на делото и на
основание чл.78,ал.6 ГПК, ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса в размер на 1248,12лв.
и за депозит за вещо лице ,изплатен от касата на ГОС, в размер на 150лв.
На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца са дължими
разноски съразмерно уважената част от иска. В случая осъщественото по делото процесуално представителство от адв.Н.
е при условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗА. Предвид на това следва за
предоставената защита , съобразно уважената част от иска да се определи
адвокатско възнаграждение на адв.Н. като пълномощник на ищеца в настоящото
производство , на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения , в размер на 1700лв.,което
да се заплати от ответника.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ишецът следва да заплати на ответника
направените от него разноски по делото съразмерно отхвърлената част от иска. В
случая доказателства за направени такива е заплатен депозит за вещо лице , в
размер на 150лв.Не са представени доказателства за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение от 1800лв., поради което искането за присъждане на
такова се явява неоснователно. С оглед
отхвърлената част на иска, дължимите на ответника разноски за настоящото
производство са в разер на 21лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС”АД,ЕИК831830482, гр.София 1407, р-н Лозенец, ул.”Джеймс Баучер”№87 Д да заплати на Н.Л.И. ,ЕГН**********,*** , на основание чл.432,ал.1 КЗ , обезщетение за претърпени от ПТП на 09.04.2016г. неимуществени вреди в размер на 30 000лв. и имуществени вреди в размер на 1203лв., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение общо от 31 203лв. ,считано от 25.02.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение от 31 203лв., за периода 09.04.2016г. – 24.02.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Л.И. ,ЕГН**********,***”АД, ЕИК831830482, гр.София 1407, р-н Лозенец, ул.”Джеймс Баучер”№87 Д ,иск по чл.432,ал.1 КЗ в останалата част ,за разликата над 30 000лв. до размер на сумата от 35 000лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди – като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС”АД, ЕИК831830482, гр.София 1407, р-н Лозенец, ул.”Джеймс Баучер”№87 Д да заплати по сметка на Габровски окръжен съд сумата от 1248,12лв.- държавна такса върху присъденото обезщетение и сумата от 150лв. разноски по делото,на основание чл.78,ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС”АД,ЕИК831830482, гр.София 1407, р-н Лозенец, ул.”Джеймс Баучер”№87 Д да заплати на адв.Г.И.Н., ЕГН**********,*** ,на основание чл.38,ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 1700лв.
ОСЪЖДА Н.Л.И. ,ЕГН**********,*** да заплати на ЗД”БУЛИНС”АД,ЕИК831830482, гр.София 1407, р-н Лозенец, ул.”Джеймс Баучер”№87 Д сумата от 21лв.,на основание чл.78 ГПК разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :