Определение по дело №301/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2458
Дата: 11 август 2020 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20205530100301
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                 Номер  2458                Година  11.08.2020                  Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети август                                                                                       Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И.Р.Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р.гражданско дело номер 301 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, каквито ответникът не е представял досега по делото, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 4137/2019 г. на Старозагорския районен съд.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че във връзка с ч.гр.д. № 4137/2019 г. на Районен съд Ст. Загора, образувано въз основа на заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, бил надлежно уведомен, че издадената по делото заповед била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът му дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, в изпълнение на които, предявявал иска си по делото. Било видно от приложения към исковата молба договор за паричен заем, че на 23.02.2017 г., ищецът, действащ чрез пълномощника си адв. И.И. А., сключил с ответника договор за заем за сумата от 2000 евро, която ищецът, чрез пълномощника си адв. Илиева, предоставил на ответника при сключване на договора. Наред с това, че в съставения на основание чл. 240 ЗЗД писмен договор за заем било посочено изрично, че същият служел за разписка за предаване на заемната сума (чл. 2 договора), ответникът издал и нарочна разписка за получаването на сумата от 2000 евро. Съгласно чл. 3 от договора, заемополучателят се задължил да върне в срок до 30.04.2017 г. заемната сума на ищеца. До момента същата не била върната от ответника.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2000 евро за главница от невърната заета сума по договор за паричен заем от 23.02.2017 г. и законна лихва върху тази главница от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4137 описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения иск за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище по предявения иск, не е претендирал самостоятелни права и възражения, не е посочил и представил доказателства.

          Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в исковата му молба горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявения по делото иск за съществуване на процесните вземания, респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от тези вземания, и техния размер и изискуемост.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от договор за паричен заем от 23.02.2017 г. и разписка.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 4137 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 21.10.2020 г. от 10.40 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: