Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
23.11.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело №
9427 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 297324 от 09.12.2019 г. по гр.д. № 37436/2018 г. Софийски
районен съд, 141 състав признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че
Д.И.Д., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.03.2017 г. по ч.гр.д. № 18085/2017
г. по описа на СРС, 141 състав (в заповедта за изпълнение е разпоредено
длъжникът Е.С.Д.да заплати в условията на солидарност заедно с длъжника Д.И.Д.
претендираните от заявителя вземания, като заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила срещу длъжника Е.С.Д.), на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ сумата 1 725.38 лв., представляваща вземане за неизплатена
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до м. 04.2016
г., и сумата 18.80 лв., представляваща вземане за неизплатена цена на услуга за
дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г., относно
топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „******,
отчитани по партида с аб. № 111051, ведно със законната лихва от 23.03.2017 г.
до изплащане на вземанията, като отхвърлил иска с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане за стойност
на цена на услуга за дялово разпределение за разликата до пълния предявен
размер от 29.00 лв. и за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г., и с правно
основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 255.89 лв.,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2014 г. –
15.03.2017 г. върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за
установяване на дължимост на сумата 5.86 лв., претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода 15.09.2014 г. – 15.03.2017 г. върху главницата
за цена на услуга за дялово разпределение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумата 553.69 лв., представляваща разноски в
производството пред първата инстанция, и сумата 39.07 лв. - разноски в заповедното производство. Решението
е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете главни страни.
Ищецът „Т.С.” ЕАД обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 255.89 лв.
– лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия, с оплаквания
за неправилност. Съгласно действалите за част от процесния период ОУ от 2008
г., купувачите били длъжни да заплащат цената на ТЕ в 30-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. За периода на действие на ОУ от 2014
г. били съставени констативни протоколи на датите на публикуване на фактурите.
Моли съда да отмени решението в атакуваната част, вкл. в частта за разноските и
вместо това постанови друго, с което да уважи предявения акцесорен иск. Претендира
разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът Д.И.Д., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител обжалва решението в частите, с които исковете са уважени, с
оплаквания за неправилност. Районният съд не съобразил направеното с отговора
на исковата молба възражение по отношение на реално потребената топлинна
енергия в имота. Не взел предвид и посоченото от вещото лице от СТЕ, че
методиката за ДР на ТЕ в СЕС не била спазена за периода м. 05.2013 г. – м.
04.2014 г. по отношение на ТЕ за БГВ. Това будело съмнение за обективността и
на останалите изчисления. Моли съда да отмени решението в атакуваните части и
вместо това отхвърли изцяло предявените искове.
Отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК не са депозирани.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбите.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността им.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. С оглед
оплакванията в жалбите решението е и правилно в частите – предмет на въззивна
проверка.
Доводите в жалбата на въззивника-ищец са неоснователни. По делото не са
представени ОУ на ищеца от 2008 г., с оглед на което правилно искът за мораторно
обезщетение върху главницата за топлинна енергия, претендирана за периода до
влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД *** - до 12.03.2014 г., е отхвърлен. Ищецът не е ангажирал
доказателства за публикуване на общите фактури за процесния период, въпреки
дадените му с доклада по делото указания в тази насока, поради което правилно
искът за мораторна лихва, претендирана върху главницата за ТЕ, начислена за
периода на действие на тези общи условия, е отхвърлен.
Доводите в жалбата на въззивника-ответник също са неоснователни. Съгласно
неоспореното заключение на СТЕ, дяловото разпределение в сградата – ЕС е извършено
в съответствие с нормативната уредба, въз основа на извършен реален отчет на
уредите в имота. Действително, вещото лице е посочило, че за периода м. 05.2013
г. – м. 04.2014 г. разходът за ТЕ за подгряване на вода е по осреднен
специфичен разход за целия отчетен период, но е посочило също, че единствено липсва
информираност за абонатите. Поради това не може да се приеме поддържаното от
въззивника-ответник по делото да не било установено реално доставеното
количество ТЕ в имота, още по-малко за целия процесен период.
Предвид неоснователността на доводите в жалбите, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в атакуваните части.
При този изход – жалбите и на двете страни са неоснователни, разноски за
въззивното производство не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 297324 от 09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 37436/2018 г. на
Софийски районен съд, 141 състав в
обжалваните части, с които е признато за установено по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, че Д.И.Д., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 1 725.38 лв.,
представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2013 г. до м. 04.2016 г., и сумата 18.80 лв., представляваща
вземане за неизплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2014
г. до м. 04.2015 г., относно топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в
гр. София, ж.к. „******, отчитани по партида с аб. № 111051, ведно със
законната лихва от 23.03.2017 г. до изплащане на вземанията, както и в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
срещу Д.И.Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 255.89 лв. - мораторно обезщетение за забава в плащането на главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. – 15.03.2017 г.
В необжалваните части решението по гр.д. № 37436/2018 г. на Софийски
районен съд, 141 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е
постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК ******, като трето лице помагач
на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.