Р Е Ш Е Н И Е
№ 260508
гр. Русе, 03.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №687 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Адв.В.Г.
– пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, заявява, че на 22.03.2018г. представляваното от нея
дружество, сключило договор за мобилни услуги със С.А.А., абонат на дружеството
с клиентски номер *********, титуляр по предпочетен мобилен номер 0895
150 898 с избрана абонаментна програма Тотал 24.99 лева, с уговорен срок
на действие – 24 месеца, до 22.03.2020г.
За
потребените от абоната услуги, предоставени в периода 22.03.2018г. –
24.06.2018г., ищецът издал:
-
фактура №**********/25.03.2018г. за отчетен период 22.03.2018г. – 24.03.2018г.
на стойност 53.11 лева, съставляваща сбор от: абонаментна такса за месечен
абонамент план Тотал; допълнителен пакет SMS
в мрежата на Теленор; потребление,
разходвано извън месечния пакет;
-
фактура №**********/25.04.2018г. за отчетен период 25.03.2018г. – 24.04.2018г.
на стойност 59.45 лева, съставляваща сбор от: абонаментна такса за месечен
абонамент план Тотал; допълнителен пакет SMS
в мрежата на Теленор; такса временно възстановяване на изходящия трафик и
потребление, разходвано извън месечния пакет.
Ответникът
потребил и незаплатил мобилни услуги на обща стойност 112.56 лева, фактурирани
за два последователни отчетни месеца – март 2018г. и април 2018г.
С
кредитно известие №**********/25.05.2018г. операторът извършил корекция по
дълга: сторнирал -8.83 лева за върнати на абоната пропорционално начислена
абонаментна такса, като задължението на абоната възлизало на 103.73 лева.
Неизпълнението
на ответника, да заплати стойността на предоставените услуги, ангажирало
отговорността му по т.11 от Договора, вр.чл.75, вр.чл.19б от ОУ на мобилния
оператор, с оглед което ищецът прекратил едностранно облигационната връзка и на
25.06.2018г. издал крайна фактура №********** на стойност 166.19 лева. „Теленор
България“ ЕАД пояснява, че сумата е формирана от: неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 62.46 лева и потребените мобилни услуги от предходните
два отчетни периода – 103.73 лева.
Незаплащането
в срок на издадените от оператора фактури за ползваните от абоната мобилни
услуги, обусловило правото на „Теленор България“ ЕАД да прекрати едностранно
индивидуалния договор на С.А.А. и да начисли неустойка, формирана съобразно постигнатата с КЗП спогодба.
В
качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №3070/23.10.2019г.,
издадена по ЧГД №6329/2019г. по описа на РРС срещу С.А.А. за незаплатени далекосъобщителни
услуги и неустойка в общ размер 166.19 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.10.2019г. до окончателното й изплащане и 14.48 лева –
мораторна лихва за периода 11.05.2018г. – 26.09.2019г. Тъй като заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедния съд
указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си.
По
изложените съображения, адв.В.Г. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че С.А.А., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумите: 103.73 лева – потребени и незаплатени
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 22.03.2018г., дължими за периода
22.03.2018г. – 24.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.10.2019г. до окончателното й изплащане и 62.46 лева – неустойка
за предсрочно прекратяване на договора.
Претендира
направените в заповедното и настоящо производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК адв.Е.М. –
особен представител на ответника С.А.А. е депозирала отговор на исковата молба,
в който излага доводи досежно неоснователността на претенциите.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
На
22.03.2018г. е сключен договор за мобилни услуги между „Теленор България“ ЕАД и
С.А.А., титуляр по предпочетен мобилен номер 0895 150 898 с избрана
абонаментна програма Тотал 24.99 лева.
Приложени
са „Общи
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги“.
Ищцовото
дружество издало:
-
фактура №**********/25.03.2018г. за отчетен период 22.03.2018г. – 24.03.2018г.
на стойност 53.11 лева, съставляваща сбор от: разговори, данни, съобщения и
други услуги; месечни и еднократни такси;
-
фактура №**********/25.04.2018г. за отчетен период 25.03.2018г. – 24.04.2018г.
на стойност 112.56 съставляваща сбор от: 59.45 лева – разговори, данни,
съобщения и други услуги; месечни такси и 53.11 лева – задължения от предходен
период;
-
кредитно известие №**********/25.05.2018г. с което е сторнирана сумата -8.83
лева за върнати на абоната пропорционално начислена абонаментна такса и е
визирано задължението на абоната - 103.73 лева;
-
фактура №**********/25.06.2018г. за отчетен период 25.05.2018г. – 24.06.2018г.
на стойност 166.19 лева, от които: 103.73 лева – задължение от предходен период
и 62.46 лева – неустойка.
Въз
основа на заявление, депозирано от „Теленор България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №6329/2019г. и издадена заповед №3070/23.10.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу С.А.А. за сумите: 166.19 лева – дължима главница
по Договор за мобилни услуги от 22.03.2018г.; 14.48 лева – лихва за забава за
периода 11.05.2018г. – 26.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.10.2019г. до окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса
и 180 лева – адвокатско задължение.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на заявителя е указана възможността да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
С
оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като
компетентно, пълно, ясно и обективно. След извършена справка в счетоводството
на ищцовото дружество, вещото лице е установило непогасеното задължение на
потребителя, общо на стойност 166.19 лева, формирано от: 103.73 лева –
предоставени услуги за периода 22.03.2018г. – 24.06.2018г. по Договор, сключен
на 22.03.2018г. и 62.46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
облигационната връзка.
Установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумите: 103.73 лева –
потребени и незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от
22.03.2018г., дължими за периода 22.03.2018г. – 24.06.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2019г. до окончателното й
изплащане и 62.46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №3070/23.10.2019г.,
издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №6329/2019г. по описа на РРС.
По установителния
иск:
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело №6329/2019г. по описа на РРС е видно, че при наличие на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК
заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на
вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява основателна.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
В
настоящия случай, дружеството претендира установяване дължимостта на сумите: 103.73
лева – потребени и незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от
22.03.2018г. и 62.46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора –
предмет на издадената заповед за изпълнение, като наведеното в исковата молба
основание съвпада с това, визирано в заповедта за изпълнение, а именно
„Задължение по Договор за мобилни услуги от 22.03.2018г-, за което е издадена
крайна фактура №**********/25.06.2018г.“. Така предявеният установителен иск е
допустим, като заповедта за изпълнение в частта, за която не е предявен иск за
установяване на вземането, съобразно разпоредбата на чл.415, ал.5 ГПК следва да
бъде обезсилена от съда по заповедното производство.
Предвид
релевираните в хода на производството писмени доказателства, съдът намира за
установено наличие на валидна облигационна връзка между страните, основана на
Договор за мобилни услуги, сключен на 22.03.2018г., по силата на който ищецът
се задължил да предостави услуги, при условия подробно описани в контракта, а
ответникът приел да заплаща тяхната цена на уговорения падеж. От заключението
на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза е видно, че дълга на
абоната възлиза общо на 166.19 лева.
Ответникът
не оспорва претенцията по размер, не ангажира доказателства за престиране, с
оглед което съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на договорното
задължение и искът, като основателен, следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските:
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските на „Теленор България“
ЕАД по настоящото дело възлизат на 525 лева – заплатена държавна такса и
възнаграждения за процесуално представителство.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
С
оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца:
205
лева - разноски по ЧГД №6329/2019г. по описа на РРС, формирани от заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че С.А.А., ЕГН ********** дължи
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумите: 103.73 лева – потребени и незаплатени
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 22.03.2018г., дължими за периода
22.03.2018г. – 24.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.10.2019г. до окончателното й изплащане и 62.46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №3070/23.10.2019г., издадена по
реда на чл.410 ГПК по ЧГД №6329/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* направените по ГД №687/2020г. по описа на РРС разноски в
размер на 525 лева.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* направените по ЧГД №6329/2019г. по описа на РРС разноски в
размер на 205 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: