№ 957
гр. Русе, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520107006 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че на 01.06.2018 г., около 18.45 часа,
в гр. Русе, на ул. „Опълченска" № 10, ответникът ОРЛ. В. Й. при управление
на лек автомобил марка „Рено", модел „Меган", с рег. № Р 5461 РН,
собственост на И.И.И. поради движение с несъобразена скорост реализирал
ПТП с паркирания лек автомобил марка „Сеат", модел „Ибиза, с рег. №
Р2398ВТ, след което продължил движението си и ударил лек автомобил
марка „Фолксваген", модел „Голф", с рег. № Р2232ВХ. При инцидент били
причинени материални щети на лек автомобил марка „Сеат", модел „Ибиза", с
рег № Р2398ВТ и на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с рег.
№ Р2232ВХ. 3а настъпилото пътнотранспортно произшествие били съставени
Протокол за ПТП № 1616884/01.06.2018 г. и Протокол за ПТП №
1616885/06.06.2018 г., в които било посочено, че водачът ОРЛ. В. Й. не
притежавал правоспособност за управление на МПС и напуснал мястото на
ПТП. Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил
марка „Рено", модел „Меган, с рег № Р5461РН била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
застрахователна полица № BG/22/ 117003113930, със срок на валидност от
25.11.2017 г. до 25.11.2018 г. Във връзка с причинените щети по лек
1
автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с рег. № Р2232ВХ, собственост
на Ю.Ф.Ю. при ищеца ЗК „Лев Инс“ АД била образувана ликвидационна
преписка по щета № 0017-5060-18-303011. При извършения оглед на
увреденото МПС били констатирани увреждания по облицовка задна броня,
спойлер задна броня, лява лайсна в задна броня и ляв стоп. Ищецът
определил застрахователно обезщетение в размер на 215,12 лева, която
сумата била изплатена на Ю.Ф.Ю. на 01.08.2018 г. и били начислени на
ответника 10 лева – по щета № 0017-5060-18-303011.
Било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 4421/2021г. по описа на РРС, по
което била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с №
2265/10.08.2021 г. с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца
сумата от 225,12 лева, от които 215,12 лева – изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор застраховка „Гражданска
отговорност“, обективирана в застрахователна полица № №
BG/22/117003113930 със срок на валидност от 25.11.2017 г. до 25.11.2018 г.,
съгласно протокол за ПТП № 1616884/01.06.2018 г. и Протокол за ПТП №
1616885/06.06.2018 г., и 10 лева – ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2021 г. до окончателното
й изплащане, както и 75 лева – разноски за производството, но тъй като
ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявили
настоящия иск.
Искат да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 225,12 лева, представляващи изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 215,12 лева и 10 лева – ликвидационни разноски по
щета № № 0017-5060-18-303011, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ответникът ОРЛ. В. Й. признава основателността
на предявения иск.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 2265/10.08.2021 г. по гр. д. № 4421/2021 г.
по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника ОРЛ. В. Й. да заплати на
2
ищеца сумата от 225,12 лева, от които 215,12 лева – изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № №
BG/22/117003113930 със срок на валидност от 25.11.2017 г. до 25.11.2018 г.,
съгласно протокол за ПТП № 1616884/01.06.2018 г. и Протокол за ПТП №
1616885/06.06.2018 г., и 10 лева – ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2021 г. до окончателното
й изплащане, както и 75 лева – разноски за производството. Длъжникът бил
призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
От Протокол за ПТП № 1616885 от 01.06.2018 г., е видно, че на
посочената дата, ответникът при управление на лек автомобил марка „Рено",
модел „Меган", с рег. № Р 5461 РН, собственост на И.И.И. поради движение с
несъобразена скорост реализирал ПТП с паркирания лек автомобил марка
„Сеат", модел „Ибиза, с рег. № Р2398ВТ, след което продължил движението
си и ударил лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с рег. №
Р2232ВХ. Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил
марка „Рено", модел „Меган, с рег № Р5461РН била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
застрахователна полица № BG/22/ 117003113930, със срок на валидност от
25.11.2017 г. до 25.11.2018 г.
Съгласно уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност" на МПС в ищцовото дружество била заведена щета№ 0017-
5060-18-303011.
На 01.08.2018г. ищецът изплатил на Ю.Ф.Ю. сумата от 215,12 лева –
определено застрахователно обезщетение, видно от платежно нареждане от
01.08.2018г г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който
ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка,
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
3
чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена
заповед за изпълнение, като ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК.
Съгласно чл. 500, ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство. Правото на регрес на застрахователя настъпва
след като плати обезщетението на третото увредено лице. Регресното право е
средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди
в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили
застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно
правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си
отговорност. Встъпвайки в правата на застрахования, макар че собственикът
на автомобила е имал застраховка гражданска отговорност, ищецът е
предявил претенция към ответника за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение, тъй като е управлявал моторното превозно
средство когато не притежава правоспособност за управление.
Съгласно чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена
в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината се
предполага до доказване на противното.
С представения по делото протокол за ПТП, подписан от ответника,
поради което се ползва с доказателствена сила, се установи по категоричен
начин, че същият е нарушил правилата за движение по пътищата и е
управлявал МПС когато не притежава правоспособност за управление. Съдът
приема, че ответникът е причинил процесното ПТП и респективно
имуществени вреди на трето лице. Съобразно горното намира, че е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, тъй като са
налице имуществени вреди, причинени от виновното и противоправно
поведение на ответника. Осъществяването на елементите на непозволеното
увреждане се явява правопораждащ юридически факт, тъй като за увреденото
4
лице възниква субективното право на обезщетение, а за ответника -
задължението да го обезщети. Възникването на обезщетителната отговорност
на ответника води до настъпване на застрахователният риск по застраховка
“Гражданска отговорност”, каквато собственикът на автомобила притежава.
По силата на договорното си задължение по застрахователният договор
ищецът плаща застрахователно обезщетение в размер на 215,12 лева,
представляващи обезщетение за имуществени вреди на увреденото лице.
След плащане на обезщетението, ищецът се суброгира в правата на
увреденото лице до размера на платеното. За застрахователя възниква
суброгационното право да претендира стойността на вредите от лицето, което
ги е причинило. Искът се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен до размера от 225,12 лева/ като в тази сума са вслючени и 20 лв.-
ликвидационни разноски/. С оглед което предявения иск се явява основателен
и следва да се уважи. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от
06.08.2021 г. до окончателното и изплащане.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца направените в
заповедното производство разноски в общ размер от 75 лв. За настоящото
производство ответникът дължи на ищеца сумата от 200 лв., като на
основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът отредили на ищеца юрисконсулско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ОРЛ. В. Й., ЕГН: **********, от
*******, дължи на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе №67 А, сумата от сумата от
225,12 лева, от които 215,12 лева – изплатено застрахователно обезщетение на
основание сключен договор застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирана в застрахователна полица № № BG/22/117003113930 със срок
на валидност от 25.11.2017 г. до 25.11.2018 г., съгласно протокол за ПТП №
1616884/01.06.2018 г. и Протокол за ПТП № 1616885/06.06.2018 г., и 10 лева –
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.08.2021 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 2265/10.08.2021 г. по гр. д. №
5
4421/2021 по описа на РРС.
ОСЪЖДА ОРЛ. В. Й., ЕГН: **********, от *******, да заплати на ЗК
„Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Симеоновско шосе №67 А, сумата от 75 лв. разноски в
заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №2265/10.08.2021 г. по гр. д. № 4421/2021г. по описа на РРС,
както и сумата от 200 лв. разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6