Р Е Ш Е Н И Е
№ 3076/5.7.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 06.06.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2676
по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищеца
Г.Х.И. ЕГН ********** *** срещу ответницата С.Г.Х. ЕГН ********** с адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00/хиляда/лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени врели, изразяващи се в
претърпени нерви и притеснения , обида, уронване на доброто име и професионален
авторитет, вследствие на подадена от ответницата на 16.08.2018г.
жалба в Адвокатска колегия – гр.Варна,
съдържащи тежки обидни квалификации, свързани с работата на ищеца като адвокат.
Претендират се и направените съдебно-деловодни
разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че в качеството си на адвокат е
представлявал и защитавал К.Х.Х. ***456/2018 год. по описа на Варненски районен съд 38 състав. Предмет на
делото е искане на Варненска районна прокуратура за назначаване на
съдебнопсихиатрична експертиза за освидетелстване на лицето, инициирано от
родителите му С.Г.Х. и Х.Д.Х..
Ищецът е бил определен за защитник по искане на съдия при ВРС Росица Шкодрова , като е назначен
с определение на ВРС- 38 състав от 09.08.2018г. по ЧНД
№3456/2018 год. Делото е приключило с определение на
Варненски окръжен съд за изпращане на лицето на лечение в психиатрична клиника.
На 16.08.2018 год. С.Г.Х.,
майка на освидетелствания К.Х., е подала жалба срещу ищеца в Адвокатски съвет
Варна. От съдържанието на жалбата се вижда недоволство от начина, по който
ищецът е защитавал К.Х., а поведението на ищеца в процеса се определя като изключително
неетично и неморално, изключително безотговорно, неморално, цинично и
арогантно, поведението на който е да е юрист не би трябвало дори да граничи с
поведението на адв.И.. Ответницата излага, че
истинските юристи и прависти са хора на честа с достойно и етично поведение, а
ищецът не е такъв. Твърди се, че с проведената защита
ищецът е нарушил правата на нейния син К. Поведението му се счита за недопустимо,
неуважително и грубо, като "юрист" е поставено в кавички.
Накрая, ответницата С.Х. препоръчва на Адвокатската колегия да вземе
"необходимите мерки", в бъдеще да не се допускат подобни ситуации ,"с който и да е адвокат от Вашата
колегия".
Препис от жалбата е връчен на ищеца на 31.08.2018 год.,
а на 02.09.2018 год. ищецът
е депозирал писмен отговор, със становище, че жалбата е неоснователна.
С писмо изх.№5493/02.11.2018 год. ищецът е бил уведомен от Адвокатски съвет. Варна, че с
Протокол от 16.10.2018 год., на редовно заседание на
АС и дисциплинарния съд при Адвокатска колегия Варна, с Решение №821/16.10.2018
год. отказва да образува дисциплинарно производство
срещу адв.Г.И. , поради липса на нарушение на нормите на ЕКА
и ЗА. Решението не е обжалвано от жалбодателката и е
влязло в сила.
Ищецът счита, че с подадената жалба 1058/16.08.2018
год. до АС Варна, и изразените в нея обидни квалификации,
ответницата С.Г.Х. му е причинила неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от
Закона за задълженията и договорите, представляващи уронване на доброто име и
авторитета му като адвокат , с които се ползва в АК-
Варна. Ищецът има адвокатски стаж повече от двадесет години, като не е допуснал
нито едно нарушение на Етичния кодекс на адвоката или на Закона за
адвокатурата. Ищецът твърди, че сред колегите адвокати и
Варненската общественост се ползва с име на добър професионалист, който
проявява добра грижа за защита интересите на своите клиенти и правдив и честен
като човек. Отделно е преживял чувства на унижение,
силни притеснения и нерви от момента на получаването на жалбата до нейното
решаване от АС. След нейното отхвърляне от ДС при АК
Варна, у него е останало горчивото чувство на незаслужена обида.
Ищецът счита, че деянието, извършено от
ответницата С.Г.Х., представлява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, което е
извършено умишлено, в писмена форма, на длъжностно лице във връзка с работата
му пред надлежен орган. Увреждането е в
причинна връзка, пряка и непосредствена последица от подадена жалба. Същото е започнало с подаването на жалбата пред АС Варна на 16.08.2018
год. и е приключило на 16.10.2018 год. с отхвърлянето й като неоснователна. През
този период със съдържанието на жалбата са се запознали целия административен
персонал при на АК Варна, присъствалите на заседанието по разглеждане осем
членове на съвета и неизвестен брой колеги адвокати, узнали за жалбата.
В разговори с някои от тях, ищецът установил, че мнозина са допускали, че може би жалбата е
основателна и е предмет на разговори в колегията. Ищецът бил
толкова разстроен и притеснен, че за известно време прекратил адвокатската си
работа, дори свалил рекламната табелата от кантората си на ул."О"№ 3
Варна.
В депозираната по делото уточнителна молба ищецът излага, че точните обидни
думи и квалификации ,
използвани от ответницата в жалбата, следва да бъдат разглеждани в
контекста на уточнението , че става въпрос за жалба, подлагаща на оценка
действията и поведението на адв.Г.И. по ЧНД №
3456/2018 год. по описа на ВРС- 38 състав, както и
цялостна оценка на квалификацията, морала
и достойнството на
този адвокат , изобщо. Става въпрос за следните изрази:
"изключително неетично и неморално поведение
на адв.Г. Иванв","изключително безотговорно
,неморално и бих казала цинично и . арогантно
"/'поведението на който е да е юрист, не би трябвало дори да граничи с
поведението на адв.И.","истинските юристи и прависти,според мен
трябва да са изключително хора на честа,с достойно и етично поведение",/т.е.адв.Г.И.
не е такъв/,"става въпрос за нарушение па правата
на К.","недопустимо е подобно
поведение ," "още повече юрист","в нея членуват много
достойни юристи"/т.е.адвокат Г.И. е недостоен.
В допълнение,става въпрос за защитата на
освидетелствания К.Х. , извършена от адв.Г.И.,на 09.08.2018 год.,на което
заседание на съда ответница не е присъствала и няма впечатления от него.
Вследствие на изложеното , ищецът сезира съда с
искане за уважаване на предявената искова претенция и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответницата С.Г.Х. ЕГН ********** с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който изразява становище за не основателност на
предявения иск.
Твърди се, че
ищецът , в качеството на особен представител на сина на ответницата по ЧНД
3456/2018 г. на ВРС , с бездействието си е станал причина за отлагане на
решението по делото, с което е забавил прилагането на необходими мерки за
осъществяване на лечение. Бездействието е осъществено чрез неявяване на съдебно
заседание , проведено на 16.08.2018 г. за изслушване
на заключението на експерта по допуснатата експертиза. Преди първото по делото
заседание настоящият ищец е заявил на сина на ответницата, че някакви хора С. и
С.и Х. са подали
„жалба" срещу него, изразил е и становище и мнение по медицински въпроси
чрез изявления, че е здрав и няма нужда от лечение ,
както и че ще му помогне да не го лекуват.
За поведението
си по делото настоящият ищец в качеството на адвокат ,
назначен за особен представител на сина на ответницата, е наложена глоба от съда.
Ответницата
смята, че посоченото е неморално и не е етично и това поведение е безотговорно
и изразеното мнение и становище по медицинските въпроси , заедно с неявяване за
изслушване на заключение от специалист , е цинично и арогантно поведение и
отношение към сина й и към хората, с които живее и се грижат за него.
С уточнителната
молба ищецът е посочил цитати от жалбата , като в един
от тях е пропуснал отрицателната частица - „не". Излага се, че правилният
цитат е „В случая, не става въпрос за нарушение на правата на К.,,, Това поведение е продължение на
осъщественото и по частното производство, в която съобразно неговите си
становища и мнения за здравното състояние на сина ми заявени на 09.08.2018 г. не се е явил в съдебно заседание на 16.08.2018
г.
Ответницата
възразява, че е осъществила умишленото унижаване достойнството на ищеца
посредством неприлично отнасяне с него и да е казала в присъствието на ищеца
думи, които са годни да накърнят достойнството му, които са неприлични,
вулгарни или цинични, съотносими към съвременните стандарти.
Ответницата
възразява, че е уронила доброто име и професионален авторитет на ищеца , като е
сигнализирала колегията за поведението на нейния член, изразяващо се в даване
на становища, които не са правни и неосъществяване и неизпълнение на
професионалните си задължения, за което му е наложена санкция в съдебно
заседание проведено на 16.08.2018 г.
Вследствие на изложеното , ответницата моли да се отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно
от приетата по делото заверена за вярност преписка по жалба вх.№ 1058/16.08.2018г.
на АК - Варна , с изх..№2409/17.05.2019г., ответницата С.Г.Х. е депозирала
жалба до Адвокатския съвет – гр.Варна с вх.№ 1058/16.08.2018г., в която същата
е посочила, както следва: „настояваме да бъде разгледано поведението и според
нас изключително неетичното и неморално поведение на адв.Г.Х.И. с № 3919 в
Националния регистър“, за осъществено от него на 09.08.2018г. поведение в
качеството му на назначен служебен защитник на сина на ответницата К.Х.Х. в
производство по принудително лечение по Закона за здравето. Ответницата твърди,
че ищецът , в качеството на служебен защитник на сина й К.Х.Х. му обяснява, че „ на него му няма нищо, той е
здрав, няма нужда от лечение и пред съда, само защото някакви хора“ са подали
жалба срещу него, „да не се притеснява , защото адв.И. ще му защитава правата и
всичко ще бъде наред.“ Ответницата сочи, че нейният син е с биполярно
разстройство и е лекуван в Психиатрична клиника и има нужда от лечение
най-малко 3 или 6 месеца и сочи, че поведението на ищеца адв.Г.Х.И. е „изключително
безотговорно, неморално и бих казала цинично и арогантно да си позволява някой
да се държи като адв.И., още повече, че поведението на който е да е юрист не би
трябвало дори да граничи с поведението на адв.И.. Истинските юристи и прависти според
мен трябва да са изключително хора на честта, с достойно и етично поведение“. Излага се, че
състоянието на момчето задължително изисква лечение , за да не наврежда на
здравето си и на здравето на близките си, т.к. К.проявява вербална агресия,
която би могла да премине във физическа , с оглед нестабилното му психическо
състояние. Ответницата счита поведението на ищеца за „недопустимо“, т.к. се
касае за нечие здраве , за лична драма , която преживява цялото семейство на К.Х..
Сочи , че ищецът се държи „неуважително и грубо“ към семейството й, като обръща
внимание, че се касае за лице, което е "юрист".
Видно
от ПРОТОКОЛ № 16 от 16.10.2018г. на Адвокатски съвет-гр.Варна, е взето Решение №
821 , с което отказва да образува дисциплинарно производство срещу адв. Г.Х.И.,
при следните мотиви: „С писмо с вх. №1208 от 17.09.2018г. адв. И. е подал
отговор на обвиненията в жалбата на тъжителката, в който се оспорват
твърденията й за неетично поведение, като твърди, че тъжителката не е била в съда
на посочената от нея дата 09.08.2018г. и следователно не е била свидетел на
неговите разговори с клиента му К.Х.. Посочва какво е споделил с него клиента
му преди началото на делото. От данните по преписката не се потвърждават
твърденията за неетично поведение на адв. И. спрямо тъжителката, нито спрямо
клиента му Х.. Дори и да се приеме, че цитирания от тъжителката разговор между
адв. И. и неговия клиент е достоверен, АС не намира в посочените от нея реплики
нарушение на нормите ЕКА или на ЗА.“
Приобщено
по делото е ЧНД № 3456/2018 год., по
описа на ВРС - 38 състав, ведно с приложеното по него ВЧНД № 980/2018г. по
описа на ВОС . Видно от съдебния протокол от проведеното на 09.08.2018г.
съдебно заседание ищецът в качеството му на адвокат от Адвокатска
колегия-гр.Варна Г.Х.И. е назначен за
служебен защитник на лицето, чието освидетелстване се иска К.Х.Х. за
процесуално представителство по ЧНД № 3456/2018г. по описа на ВРС-38 състав. По
делото са проведени три съдебни заседание, като в първото , проведено на
09.08.2018г. са събрани гласни доказателства, на второто съдебно заседание на
16.08.2018г. не е даден ход на делото , поради неявяване на ищеца в качеството
му на служебен защитник на К.Х.Х.. Вследствие на изложеното е наложена глоба в
размер на 200 /двеста/ лева на адвокат Г.Х.И., определен от Председателя на
Адвокатска колегия – Варна за служебен защитник на лицето, чието
освидетелстване се иска, за неявяване в съдебно заседание на 16.08.2018г. от
10.00 часа, без наличие на уважителни причини, като впоследствие същата е
отменена от съда. В третото съдебно заседание, проведено на 20.08.2018г., е
изслушано вещото лице по проведената съдебно-психиатрична експертиза и е даден
ход по съществото на делото. С решение № 1437/20.08.2018г. по ЧНД № 3456/2018г.
по описа на ВРС-38 състав е
постановено задължително настаняване и
лечение при стационарна форма за срок от три месеца в ПБ- с. Царев брод на К.Х.Х.,
ЕГН **********. Срещу решението е депозирана жалба от адвокат Г.Х.И. , в
качеството му на служебен защитник на К.Х., като с Решение № 241/29.08.2018г. ,
постановено по Наказателно дело 980/2018 Окръжен съд – Варна е потвърдено изцяло
Решение № 1437 от 12.08.2018 г., постановено по ЧНД № 3456 / 2018 г. по описа
на РС-гр. Варна.
Съдът
е допуснал гласни доказателства посредством разпит на водения от ищцовата
страна свидетел Г.А.А, без родство и дела със страните по делото. Свидетелят А.
излага, както следва: „ Познавам Г. И. и
знам за какво е делото. Ние сме колеги
повече от 20 години, съседи сме по адрес. Знам, че като член на адвокатския
съвет и знам, че в колегията имаше постъпила жалба от една жена, която се тъжи,
че колегата И. е проявил непрофесионално
държание в хода на делото, като е убеждавал сина й да не се признава за
виновен, за това , което е . Имал е дело в случая за лечение, някакво лечение в
психиатрично заведение, да казва, че няма психично заболяване и това беше
нейното оплакване, че той едва ли не е действал срещу нейните интереси. По този
повод имаше дисциплинарна преписка , разглеждана е обсъждана е в адвокатския
съвет, има решение, доколкото знам от
миналата година, че няма основание за търсене на дисциплинарна отговорност от
колегата И.. И от тогава забелязах някак си една промяна в неговото поведение,
т.к.ние си общуваме, често се виждаме.Някак си
стана притеснен от това оплакване, най – вече от това, че е обвинен общо
казано в непрофесионализъм и тенденциозност някаква спрямо майката на това
момче , подлежало на освидетелстване. Започна да става такъв един затворен и
притеснен , оплаквал се е , че не може да спи, страда от безсъние и че не му се
работи едва ли не повече тази професия. Някак си се е чувствал изключително
засегнат от случката, която е станала преди делото и по време на делото, което
се е гледало за това лечение. Според мен той преживя тежко тази случка, така му
се отрази на психиката и на поведението му. Това е, което мога да кажа. В смисъл, че се е
засегнал и не може пълноценно да си упражнява адвокатската професия, като
постоянно е мислил за това нещо.Той ми е споделял тези неща. То от миналата
година от както е почнало и мисля още продължа. Той чувствително се промени, т.к. аз го познавам
и от преди това и има така съществена промяна в поведението му. По-затворен някак си, по-необщителен и по-
така някак си, ами някак си като непълноценен юрист , горе – долу нещо такова,
според мен така го е тълкувал. Макар, че,
аз съм му го казвал , да не го приема толкова на дълбоко, но той не може
да избегне това , което е станало тогава…те се коментират тези неща. Споменават
се като разговори сега, като се видим някъде с колеги , на семинари или на
кафе, ами споменава се като някак си едно тенденциозно неприятно поведение,
което той е осъществил като защитник по това дело, че той едва ли не се проявил
като не толкова добър адвокат пред клиент. Щом има жалба, то значи има нещо,
което не е наред. Горе –долу така. Има
си коментари, но не чак толкова продължителни.По всяка преписка си има
и се обсъждат между колеги тези неща, обсъждат
се, минават и заминават. Преди това се ползваше като сериозен адвокат, съвестен, старателен, все пак доста опит има
колегата. Пак казвам, ние се познаваме от много време. Смея да кажа, че така
добре го познавам и мога да кажа. Негативни коментари имаше след случката, след
тази жалба.
Съдът
е допуснал гласни доказателства посредством разпит на водения от ответната
страна свидетел Стоянка Х. Я., първа братовчедка на ответницата в
производството С.Х., без дела със страните по делото. Свидетелката Я. излага ,
както следва: „ С.Х. ми е първа братовчедка, а К.Х.Х. ми е племенник. Знам делото,
за какво е. Аз искам да кажа, че аз съм в медицинските среди , преподавател съм
в Медицинския университет и всъщност братовчедка ми ми звънна преди време , беше лятото и каза, че К.е
объркан и аз бях човекът, който съдейства и го заведох на лекар. Това, което знам като отидох, видях, че той
наистина е алогичен, но моя опит и въобще, това което всъщност знам е, че с
такива пациенти , въпреки че ми е племенник,
не трябва да се конфронтираш , така че успях да го изманипулирам, защото
той категорично отказваше да посети психиатър. Отидохме и становището на
психиатъра беше, че в случая нещата могат да се тушират. При тези пациенти
проблемът при тях е, че те категорично отказват да се лекуват и не приемат
наличието на болестен процес, вследствие на което нещата ескалираха и той бе
настанен в Психиатрично заведение. В смисъл под давление на болестния процес
той започна да става по-объркан, все по-алогичен до степен до веднъж да вземе
колата и да предизвика катастрофа. Лежа в неврохирургия... К.нямаше, още веднъж казвам, критичност към състоянието си, той
категорично отказа прием на лекарства. Нещата започнаха отново да стават все по
–ескалиращи във времето, като казвам ескалиращи - отново започна да бъде вербално
агресивен, подозрителен, появиха се такива параноични изживявания относно това
, отказваше да се храни вкъщи, защото смяташе, че има нещо в храната, сега ,
дали това неговите предположения са били че братовчедката , приготвяйки храна ,
слага хапчета или по някакъв друг начин иска да
му навреди. Това не мога да кажа. И имайки предвид всичко това, много
трудно стигнахме до решението , че
единственият вариант това е настаняване
в Психиатрия, която предполага по продължителен период на лечение…След което
бях призована като свидетел за това, че К.трябва да постъпи на лечение. Бях
изключително шокирана, когато дойдох и това което си спомням за време на делото
бе, че беше лято, но не мога точно да кажа дата. Но идвайки, видях, че К.е вече
тук, той ме погледна подозрително с абсолютен негативизъм, смело мога да
твърдя, че познавам погледа на такива пациенти и реших да не го провокирам…Говоря
за заседанието в Районния съд -
пристигам и съм изключително
учудена, че К.е тук. Аз дори не знаех ,
дали той ще дойде, но като го видях, поздравих
го, но той не отвърна на поздрава ми. Изгледа ме изключително назидателно и
проучвателно, при което той стоеше в
дъното на пейката, а аз седнах на по -
отдалечено разстояние, по в края. К.не присъства сега в залата. След което дойде един мъж,
който не познавам, приближи се до К., каза „ти ли , моето момче, си К.?“.
Това , което ще цитирам е по памет. Това
е преди започне делото, това се случва навън, на пейката, която в момента има
пред залата. „Ти ли ,моето момче, си К.?“ и К.казва „Да“ ,
„Ами , кои са тия С-, С. и Х, аз тъй като гледам на тебе , нищо ти няма,
пък ти знаеш ли, че те искат да те изкарат, че ти не си наред.“. При което аз
съвсем спонтанно реагирах и казах „Ама какво му говорите, това е …, това
е….“. Отговорът, който получих от
въпросния г. беше от сорта на: „ Ти пък каква си“ , което мен изключително
много ме шокира, защото първо предполагам, че етиката не разрешава на непознат
да говориш на „ти“. Другото, което много ме притесни, че при такива пациенти ,
под давление на болестния процес, когато те се фиксират в даден човек, аз вече казах , че има такава експозиция на
негативизъм, под давление на болестния процес този човек, с който де факто е
като фикция е за тях, може да стане обект на тяхна параноидна разработка и да
се стигне до чудовищни престъпления. Всичко това съм го виждала и знам за
такива случаи, т.к. съм била със студенти в съдебно-психиатрично заведение ,
като няма да цитирам обект, с оглед конфиденциалност на информацията... След
което господинът с К.се дръпнаха- след
тази реакция „Ти коя си“, мисля , че беше точно в този контекст„Ти коя си, ти
какво искаш“, в този аспект. След което бяхме призовани като свидетели в
залата, ако не се лъжа присъстваше и колега психиатър и разпитвайки ме ми бяха
задавани въпроси доколко аз наистина съм виждала , че К.е объркан, доколко знам
, че той е алогичен и не е ли възможно това да са битови спорове. Вижте , аз,
което основно съм запомнила , това е сугестията на К.с тази реплика. В
момента, в който приключи делото, аз излязох и бях изключително напрегната,
обадих се на братовчедката ми и казах „Не мога да повярвам от това , което
чух“. Впоследствие разбрах, че има отлагане на делото , защото ние в периода от
време , в който К.се разболя, до
настоящия момент не държим да държим постоянна
връзка и да искаме най - доброто за племенника ми.А когато разбрах, а
всъщност ние дълбоко вярвахме, че би могло да се стигне до решение въз основа на проведеното дело и когато
разбрах, че адвокатът не се явил и че това предполага разсрочване на приема и
постановяване на решение във времето, това изключително много ме напрегна, т.е.
давайки си сметка, че нещата ще ескалират, както и го доказа приема , защото
той беше приет в отделение с повишен надзор и се наложи фиксация. К.стана
изключен агресивен, вербално, физически, некомуникативен, затворен, включая
братовчедка ми и зет ми, защото беше много трудно, поне от това , което те са
ми казвали , да стоят заедно и да гледаш собственото си дете толкова болно. Ние
излизаме заедно и след това съм ги оставила с колата, той стоеше навън и
подвикваше „Убийции, за затвора..“ и какви ли не реплики… С.Х. я нямаше, никой нямаше в съдебната зала. Там бях само аз и К..
Нямаше никой друг от семейството. Говорим за първото съдебно заседание. Аз като
пристигнах К.беше тук, което много ме изненада. Той вече беше тук.
Непосредствено след пристигането ищеца започна да говори с К.. Не мога да кажа
колко време мина от пристигането ми до пристигане на ищеца. Ако трябва по памет
да се сетя може би в рамките на пет минути да е имало. К.стоеше, гледаше
изпитателно, изпитателно назидателно, не беше бръснат, беше топло, той беше с
дебели дрехи, като, че ли си беше измил косата, нещо което … Занемареният
външен вид също е един от клиничните
признаци. Това ми направи впечатление. Не говорих с него, просто защото реших,
че няма да го провокирам. Поздравих, той не отговори, това което казах той не
отговори на поздрава ми, изгледа ме много назидателно и сметнах въобще по
никакъв начин да да не го провокирам. К., като че ли благоразположен към ищеца
, може би това е че репликата „на теб нищо ти няма“, предполагам по някакъв
начин е способствала за това той да бъде
и в никакъв случай той не беше агресивен…Майката подаде жалба. Ние го
коментирахме това с нея и това, което всъщност заедно обсъждахме е това , че да не се стига при други такива
случаи, когато има диагноза , а К.наистина имаше диагноза “биполярно афективно
разстройство“, и аз предполагам, че наличието на диагноза от психиатрия
предполага друг тип поведение спрямо тези пациенти и забавянето във времето ,
още веднъж казвам , че според мен
обсъждайки с нея доведе до значително влошаване на състоянието. По -
скоро това беше презумпцията за това, че
от морална гледна точка мисля, че не трябва да бъде поведението такова на лице интелигентно и възпитано. Братовчедка ми
и зет ми живееха заедно с К.през този
период. Бяха, доколкото знам от тях,
затворници в собствения си дом, опитваха се по никакъв начин да не го
провокират. Независимо от това, че той ги провокираше. Накрая , като че ли и
това ги притесняваше - агресията. Фактът, че не си приемаше лекарства, в
момента, когато помолиха поне да вземе нещо и да го заведат на лекар, мисълта ми е , че искахме да го заведем на
лекар, тогава ставаше гневен и казваше „Не“. Зет ми и братовчедка ми по никакъв
начин да не го провокират, просто ако трябва да използвам фразата - „стъпваха
по пантофи“. С оглед на това по - никакъв начин да не го провокират, защото не
знаехме до каква степен би могло всичко , което е кумулирано в един момент да излезе наяве.“
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За
основателното провеждане на предявения иск в тежест на ищцовата страна е да
установи , в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни
факти, от които се ползва: наличието на
противоправни деяния от вида на описаните в исковата молба, извършени от ответника
в твърдяния период от време;
действително претърпени вреди от ищеца /вид, интензитет и
продължителност на твърдените неимуществени вреди/; причинната връзка между противоправното
деяние на ответника и вредоносния резултат;
размер и характер на понесените от ищеца вреди.
От
своя страна в тежест на ответника по делото е да установи при условията на
пълно и главно доказване, наведените от него положителни правоизключващи
възражения срещу предявения иск, както и осъществяването на онези
обстоятелства, които изключват вината му, предвид въведената в чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция.
Съобразявайки
разпределението на доказателствената тежест на страните, съдът намира, че
следва на първо място да извърши преценка досежно това, дали ответницата е
извършила противоправно деяние от вида на описаното в исковата молба, извършено
от нея в твърдяния период от време.
Видно
от разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД, деликтната отговорност може да бъде
ангажирана не за всяко извършено от ответницата деяние, а само за онова, което
е противоправно.
Между
страните не е спорно обстоятелството, че ответницата С.Г.Х. е депозирала жалба
до Адвокатския съвет – гр.Варна с вх.№ 1058/16.08.2018г., в която същата е обективирала
твърдения относно поведението на ищеца , в качеството му на адвокат от
Адвокатска колегия-гр.Варна Г.Х.И. ,
назначен за служебен защитник на лицето, чието освидетелстване се иска – синът
на ответницата К.Х.Х. за процесуално представителство по ЧНД № 3456/2018г. по
описа на ВРС-38 състав.
Вследствие
на изложеното , основният въпрос, който
следва да бъде разрешен в настоящото производство , е относно това, дали
извършеното от ответницата деяние , а именно: действието по подаване на жалба
до Адвокатския съвет – гр.Варна с вх.№ 1058/16.08.2018г. , е противоправно. При
формиране на извод относно това обстоятелство, съдът следва да изходи от
съдържанието на депозираната от ответницата жалба и обективираните в нея
твърдения относно ищеца, като следва да бъде преценено , дали в сезиращата
жалба се съдържат факти, които са обективно обидни и уронващи доброто име и
професионалния авторитет на ищеца, поради което обуславят деликтната
отговорност на ответницата по чл. 45 ЗЗД.
Съдът
съобразява обстоятелството, че обида е налице, когато деецът каже или извърши
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Настоящият
съдебен състав , като съобрази съдържанието на депозираната жалба и всички
изрази и думи, обективирани в нея от ответницата, намира, че не са налице
използвани от ответницата обидни думи в процесната жалба , с която се сезира
Адвокатския съвет – гр.Варна.
Съдът констатира, че всеки гражданин има право да
се обръща към надлежния компетентен орган и да излага обстоятелства, които са
му известни. Съгласно разпоредбата на чл.136 от ЗА - Дисциплинарно производство
се образува с решение на адвокатския съвет или на Висшия адвокатски съвет при
писмено съобщение от държавни органи, юридически или физически лица, както и
авторски публикации в медиите, в които се съдържат достатъчно данни за
извършено дисциплинарно нарушение. В този смисъл ответницата е сезирала
надлежния компетентен орган относно
поведение на ищеца , в качеството му на процесуален представител на нейния син
в производството по реда на чл.157 от Закона за здравето, което е същата е
считала за неетично и непрофесионално. Изхождайки
от съдържанието на процесната жалба до Адвокатския съвет – гр.Варна, съдебният
състав намира, че ответницата е изложила своето негативно мнение относно поведението
на ищеца в качеството му на адвокат от Варненска адвокатска колегия, но същата
не е използвала обидни думи спрямо него.
Настоящият
съдебен състав напълно осъзнава и разбира, че ищецът е бил притеснен от
образуваното му дисциплинарно производство , което се е отразило неминуемо негативно върху психиката на ищеца.
Но отново основният момент в настоящото производство опира до обстоятелството,
че ответницата има право да сезира надлежния компетентен орган- в случая
Адвокатския съвет – гр.Варна при твърдения от нейна страна за неетично и
непрофесионално поведение на ищеца. Всеки гражданин има правото да се обръща
към съответния компетентен орган и да излага обстоятелства, които са му
известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства
не бъдат установени, което е налице в конкретния случай. Злоупотреба с право (т.е. противоправно
поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да
бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят
знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или
за да накърни друг обществен интерес, което не е установено в настоящото
производство. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато
правото се упражнява недобросъвестно – да бъдат увредени права и законни
интереси на други (чл. 57, ал. (2) от Конституцията), но също и в противоречие
с интересите на общестото (чл. 8, ал. (2) от ЗЗД). Отговорността за вреди от
злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправостта се
изразява в недобросъвестното упражняване на законно признатото право, като
доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. / В този смисъл
Решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., IV г.о., Решение №
1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г., I I г.о на ВКС и решение №
758/11.02.2011 г. на IV г.о. на ВКС/.
В
настоящия казус не се установиха данни за поведение на ответната страна, които
да обосноват и формират извода за злоупотреба с право посредством подаване на
жалба до Адвокатския съвет – гр.Варна, а от съдържанието на депозираната жалба
не може да се формира извод относно отправени тежки обидни квалификации от
страна на ответницата към ищеца. Ответницата е сезирала надлежния компетентен
орган относно твърдения за неетично поведение на ищеца, които в крайна сметка
не са възприети от дисциплинарния орган и същият е отказал образуване на
дисциплинарно производство.
По
изложените съображения съдът намира, че по делото не е установено наличието на
противоправно поведение на ответницата , противоречащо на конкретни законови
правила.
Вследствие
на изложеното , доколкото от съвкупния доказателствен материал не е установена
първата предпоставка за установяване на търсената на ответницата деликтна
отговорност, то съдът намира, че предявеният иск се явява с напълно недоказан,
което налага неговото отхвърляне.
Изложените
съображения, мотивират изводите на сезирания съд за неоснователност на предявения
иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца
Г.Х.И. ЕГН ********** ***
срещу ответницата С.Г.Х. ЕГН ********** , с
адрес: *** осъдителен иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата в размер на 1000,00 /хиляда/лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени нерви и притеснения ,
обида, уронване на доброто име и професионален авторитет, вследствие на
подадена от ответницата на
16.08.2018г. жалба
в Адвокатска колегия – гр.Варна, съдържащи тежки обидни квалификации, свързани
с работата на ищеца като адвокат, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: