РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1550
гр. Пловдив, 19 август 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в открито заседание на тридесети
юли през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
при секретаря
ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 3788 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „ИТАЛИ-
ТРИФОНОВИ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.Т.-управител срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г. за кампания 2017 г., с изх. №
02-160-2600/7790 от 24.10.2019 г., издадено от зам.изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“.
Твърди се незаконосъобразност на оспореното УП поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и
немотивираност. Сочи се също, че през
целия програмен период от 2013 г. до 2017 г. жалбоподателят е спазвал условието
за запазване на броя на отглежданите биволи, като се твърди, че размерите на
пасищата са в съответствие с изискванията, и се уточнява, че за същите пасища
не се получава подпомагане.
В крайна сметка се иска отмяната на оспореното Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. за кампания
2017 г., с изх. № 02-160-2600/7790 от 24.10.2019 г., издадено от заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ за отказана сума в общ размер от 24 615,70 лева поради констатирани несъответствия. В
о.з. жалбоподателят се представлява от адв.
Ц., която поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното УП. Претендират
се разноски. Подробни съображения са изложени в представена писмена защита.
Ответникът по жалбата ––
заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния представител
юрисконсулт Н., оспорва предявената
жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства (представената административна преписка и СТЕ), намери за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Предмет на процесното
оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013
г. за кампания 2017 г., с изх. № 02-160-2600/7790 от 24.10.2019 г., издадено от
зам.изпълнителния директор на ДФЗ.
От фактическа страна се установява, че „ИТАЛИ-ТРИФОНОВИ“
ООД е подало за кампания 2017 заявление с УИН 16/140617/76040 по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013г., код АП 46 по направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи" с 434 бр.биволи, код АП46 - „За опазване на
застрашени местни породи - говеда, коне и биволи" , като е заявил
земеделски парцели, които ще използва за паша на
животните, със следните площи:
- Парцели с код на културата 314000 - „Постоянни
или временни пасища за паша на животни /пасища и мери
за паша/ с обща площ 3,82ха.
- Парцели с код на културата 316000 - „Постоянно
затревени площи, поддържани в състояние годно за паша
и косене" с обща площ 442,76ха.
По
заявлението на жалбоподателя „ИТАЛИ-ТРИФОНОВИ"ООД, ДФЗ-РА е изчислила
гъстотата на животинските единици спрямо декларираните площи с код 314000 -
„Постоянни или временни пасища за паша на животни
/пасища и мери за паша/, като декларираните площи с
код 316000 - „Постоянно затревени площи, поддържани в състояние годно за паша и косене не са включени в изчисленията.
При съпоставяне
на декларираната площ с код 314000 - 3,82ха спрямо 434бр животински единици е
прието, че се получава гъстота на животинските единици 113,61 ЖЕ/ха пасищна
площ.
След
обработване на заявлението за подпомагане с УИН № 16/140617/76040 за кампания 2017г.,
като са взети в предвид констатациите от направените административни проверки,
са установени следните несъответствия с изискванията за подпомагане:
За
декларираните в общото заявление за подпомагане за кампания 2017г. животни по
мярка 214 „АЕП", направление „Опазване на застрашени от изчезване местни
породи
- заявени за участие брой животни по мярка 214
АЕП - 434бр.
- установени брой животни - 434бр., равняващи се
на 434 ЖЕ
- изчислена сума за неспазване на изисквания за
управление - 24615,70лв, което е 15% редукция на поисканото финансово
подпомагане.
С
обжалвания акт са наложени санкции за установени два вида нарушения, които са
следните:
1.Неспазване
установената гъстотата на животинските единици на хектар, изискване по т.VI
„Намаления при неспазване изискванията по управление за направленията по мярка
214 „Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013г"
от „Методика за намаляване и отказване на агроекологичните
плащания", утвърдена на основание чл.16 от Наредба №11 от 06.04.2009г със
Заповед №РД09-235/12.03.2018, издадена от Министъра на земеделието, горите и
храните, където е заложено гъстотата на животинските единици да е до 2 ЖЕ на
хектар пасищна площ.
2.Системност
на нарушенията поради констатирано системно неспазено изискване по управление
за кампания
2016г., съгласно уведомително писмо изх. №02-160-2600/2304 от
06.08.2019г./стр.158/.
Предвид тези констатации (същите обаче са изложени едва
в заключението на ВЛ и в писмо от 13.01.2020 г. на зам.–изпълнителния директор
на ДФЗ и не се съдържат в самото оспорено УП) и с оглед разпоредбите на т. VI “Намаления
при неспазване на изискванията по управление на направленията от м. 214 „Агроекологични плащания“ и съгласно Методика за намаляване и
отказване на плащания по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2017, утвърдена на основание чл. 16
от Наредба №11 от 06.04.2099 г. със Заповед №РД 09-235 от 12.03.2018г. на
Министъра на земеделието и храните, поради установено неспазване на изискване
по управление (не поддържа гъстота до 2ЖЕ/ха), е наложена е санкция в размер на
5% /8488,17лв/.
Поради констатирана системност на нарушенията, тъй
като в кампания 2016 г. е констатирано неспазено изискване по управление и в
съответствие с изискванията на приложимото законодателство сумата допълнително е редуцирана допълнително
с 10% за съответното направление. За този код на дейност наложената общо
санкция е в размер на 24615,70лв.
В хода на съдебното производство е допусната и приета
с възражения от страна на процесуалния представител на ответния административен
орган съдебно-техническа експертиза, ВЛ по която е обобщило следното:
По подаденото
от жалбоподателя заявление са извършени необходимите административни проверки,
в съответствие с чл.37 от ЗПЗП и чл.24 от Наредба №105/2006г., които включват:
проверки за допустимост на кандидата; проверки за допустимост на земеделските
площи; кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри;
ВЛ е посочило,
че тъй като заявлението на бенефициента „ИТАЛИ-ТРИФОНОВИ"ООД не е
попаднало в извадката „Риск анализ" не
е извършвана проверка на място от експерти на Технически инспекторат на ДФЗ-РА.
ВЛ е посочило, че при извършените административни
проверки, като са съпоставени данните за декларираните от бенефициента пасищни
площи и декларираните брой животни, е установено неспазване установената
гъстотата на животинските единици на хектар, изискване по T.VI „Намаления при
неспазване изискванията по управление за направленията по мярка 214 „Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013г" от
„Методика за намаляване и отказване на агроекологичните
плащания", утвърдена на основание чл.16 от Наредба №11 от 06.04.2009г със
Заповед №РД09-235/12.03.2018, издадена от Министъра на земеделието, горите и
храните, където е заложено гъстотата на животинските единици да е до 2 ЖЕ на
хектар пасищна площ.
Посочено от
експерта е, че съгласно чл.50 от Наредба №11/2009г. кандидатите трябва да
„ползват постоянно затревени площи, като поддържат гъстота на животинските
единици до 2 ЖЕ/ха за всички животински единици в стопанството, с изключение на
източнобалканска свиня и дунавска бяла свиня". Съгласно §2з от ДР на ЗСПЗЗ
„животинската единица"- /ЖЕ/ е условна единица за приравняване на броя на
животните на единица фуражна площ. Броят на различните видове и категории
животни се превръщат в различен брой животински единици.
Според ВЛ в
конкретния случай декларираните животни отговаря на следния критерий: „Един
бивол и едно говедо над двегодишна възраст отговаря на една животинска единица.
Формирано е заключение, че жалбоподателят е заявил 434бр. биволи, които
отговарят на 434 животинска единици, което е отразено в уведомителното писмо.
ВЛ е посочило, че за декларираните животни по мярка
214, които са 434бр. /434ЖЕ/ жалбоподателят „ИТАЛИ-ТРИФОНОВИ" ООД е
трябвало да получи 169763,44лв /434бр. ЖЕ по ставка, в размер на 391,16лв./.
След редукцията от 5% за неспазване изискванията по управление се получава сума
в размер на 161275,27лв., която сума допълнително е редуцирана с 10% за
системно неспазено изискване по управление. Констатирано е, че се получава се
сума в размер на 145147,74 лв., която отговаря на оторизираната сума по
обжалваното уведомително писмо.
В о.з. на 30.07.2020г. ВЛ е посочило, че в методиката
няма изрично посочен код, няма разграничение между двата кода за евентуално
налагане на санкция. ВЛ е уточнило, че е направила изчисления с двата кода,
като счита, че жалбоподателят напълно би
отговорил на изискванията. Според експерта, ако не бяха изключени тези площи с
код 316 нямаше да бъде наложена санкция на жалбоподателя.
Дадено е заключение, че общата площ на код 316 000 и
314 000 е 446,58 хектара, което на 434 броя биволи се получава 0,97 животински
единици на хектар, което е под 2 единици на хектар, което означава, че са
спазени изискванията на управление.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в срок – установява се от датата на връчване на административния акт –
13.11.2019г. (известие за доставяне на л.24) и датата на депозиране на жалбата –
20.11.2019г. (писмо с изх. № 02-160-2600/7790 от 25.11.2019 г.-л.3), от лице,
притежаващо правен интерес от процесното оспорване,
тъй като УП го засяга неблагоприятно, против подлежащ на оспорване ИАА.
Разгледанa по същество, същата
е основателна по следните съображения:
Процесното уведомително писмо е издадено от
компетентен орган. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, "Разплащателна
агенция" е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. А
съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който
организира и ръководи нейната дейност, и я представлява. С разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП е въведена възможност
изпълнителният директор да може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда.
На лист 25 по делото е приложена Заповед № 03-РД/715
от 27.06.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на п.Д.С. – заместник
изпълнителен директор на ДФЗ са делегирани правомощия да издава и подписва
всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, съгласно чл.1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. на МЗХ. Ето защо
оспореният акт е издаден от компетентен орган, при упражняване на делегираните
му правомощия.
Процесното УП обаче е издадено в нарушение
на материалния закон.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят
„ИТАЛИ-ТРИФОНОВИ"ООД е поел петгодишен ангажимент от ПРСР 2007 - 2013г.,
от който кампания 2017г. е последна година.
За да
наложи санкция в размер на 5% (8488,17лв.), за декларираните в заявлението
за подпомагане за 2017 г. площи по мярка 214 АЕП, направление „Опазване на
застрашени от изчезване местни породи”, ДФЗ-РА е
приел, че не са спазени изискванията за управление по т.VI „Намаления при неспазване изискванията по управление за направленията
по мярка 214 „Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013г" от „Методика за намаляване
и отказване на агроекологичните плащания", утвърдена
на основание чл.16 от Наредба
№11 от 06.04.2009г със Заповед №РД09-235/12.03.2018г., издадена от
Министъра на земеделието, горите и храните, където е заложено гъстотата на животинските
единици да е до 2 ЖЕ на хектар
пасищна площ.
Прието е също, че е налице системност на
нарушенията, тъй като за кампания 2016г. също е констатирано системно неспазено
изискване по управление, видно от уведомително писмо изх.№02-160-2600/2304 от
06.08.2019г., приложено към делото /стр.158/.
Съдът намира, че УП е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно тази правна норма
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
Фактическите и правни основания за издаване на акта,
относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на
административния орган. се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително
писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от
съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е мотивирал
крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло, с данните в колона 15
– „Неспазени изисквания за управление“
от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо. Поясненията към тези
колони, цитирани по-горе, по съществото си представляват мотивите за
постановяване на отказа.
Приел е също, че е налице системност на нарушенията,
тъй като за кампания 2016г. също е констатирано системно неспазено изискване по
управление, съгласно уведомително писмо
изх.№02-160-2600/2304 от 06.08.2019г.
В обжалвания административен акт обаче не са изложени никакви
мотиви във връзка с неспазване на изискванията за управление и системност на
неспазването. Дори напротив, в данните на стр. 3 от УП-Колона 15 е посочено, че
„…Санкция за неспазени изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност-същите са били установени чрез извършени
административни проверки; проверки въз основа на
предоставената информация на ДФЗ от външни институции, съгласно чл. 68 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г., както и чрез проверка на място от Технически
инспекторат към Разплащателната агенция. В контролния лист от извършената
проверка на място са посочени конкретни неспазени изисквания за управление. За
резултатите от проверката на място и за изискванията за управление, които не са
били спазени, кандидатът е уведомен с уведомително писмо…“
В случая обаче, както е констатирано и от ВЛ, проверка
на място не е извършена, а видно от административната преписка, до дружеството-
жалбоподател не е изпращано писмо, в което да са посочени изискванията за управление, които не
са били спазени, кандидатът не е уведомен с уведомително писмо, с което се
потвърждава оплакването на жалбоподателя за нарушение на изискването за
мотивиране на административния акт по чл. 59, ал. 1 от АПК. Липсата на мотиви
се приема като съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на
административния акт.
В обжалвания административен акт не са посочени факти
и обстоятелства, а единствено е направено заключение за неспазване на
изискванията за управление и за системност на неспазването.
Обстоятелствата, довели до двата извода на
административния орган са уточнени едва в становище от 15.01.2020 г. на
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л.161). Тези констатации са
изложени и в заключението на ВЛ, прието в хода на съдебното производство.
Недопустимо обаче е едва в хода на съдебното
производство, съдът да формира предположения какви са били действителните
съображения на административния орган за издаване на обжалвания акт и въз
основа на какви конкретни факти те са основни. Липсата на ясно и точно посочени
фактически основания и съответните на тях изводи, нарушава правото на защита на
засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира
конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат,
съответно изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и
проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения
акт.
В случая, изчисляването на санкциите е следвало да
бъдат мотивирани по отношение липсата или наличието на конкретните законово
установени изисквания за управление и системност на неспазването им, както и е
трябвало да бъдат посочени фактите и доказателствата, въз основа на които се
извежда.
С утвърдената със заповедта на министъра на
земеделието и храните Методика не могат да се въвеждат изисквания за
управление, които не са нормативно регламентирани в Наредба № 11/06.04.2009 г.
на МЗХ. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства,
представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е
установил за защита на правата на страните в административното производство.
Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до
знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал
или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора
им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над
административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по
целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност.
Според трайната практика на административните съдилища и Върховния
административен съд, и практиката на Съда на Европейския съюз – дела С-628/10,
С-14/11, С-521/09 /изброяването не е изчерпателно/ непосочването на фактически
и правни основания в административния акт представлява съществено нарушение на
установената от закона форма, което е достатъчно основание за отмяна по смисъла
на чл. 146, т. 2 от АПК.
Макар и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП да сочи, че
"Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените
заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от
заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват
автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния
акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане",
това не освобождава административният орган при издаване на решението си по чл.
11а ал. 1, т. 1 от ЗПЗП да изложи конкретни фактически и правни основания във
връзка с отказа за финансиране. Защото автоматичното отразяване на резултатите
от проверките в ИСАК не изключва посочване на факти и не означава извеждане
само на правно заключение – извършено е нарушение, както в случая е сторено в
обжалвания акт, тъй като гражданите и юридическите лица се защитават срещу
фактите, а не срещу правните квалификации. Следва да се отбележи, че в чл. 37,
ал. 2 от ЗПЗП изрично са отбелязани само решенията по чл. 11а ал. 1, т. 1 от
същия закон, в които резултатите от автоматичните проверки директно се
включват. Този ред е неприложим при администрирането на нередности по чл. 11а
ал. 1, т. 10 от ЗПЗП по Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 – 2013 г. Тоест, при администрирането на нередности по ПРСР 2007-2013 г.
не е достатъчно резултатите от извършените проверки да бъдат автоматично
включени в административния акт, като трябва да бъдат обосновани.
Констатациите на вещото лице доказват оплакването на
жалбоподателят, че изводите на зам. изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" за нарушение на изискванията за управление, свързани с неспазени
изисквания за управление, като в тази връзка експертът изрично е заявил, че
общата площ на код 316 000 и 314 000 е 446,58 хектара, които отговарят на заявените
434 броя биволи и се получава 0,97 животински единици на хектар, което е под 2
единици на хектар, което означава, че са спазени изискванията на управление.
И не на последно място, понятието "системност на
неизпълнението" е точно обяснено в чл. 35, т. 3 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) № 640/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент
(ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното
съответствие, а именно: "Системността на неспазването зависи от това дали
подобни случаи на неспазване са били констатирани при същия бенефициер
и същата мярка или същия вид операция и по-рано през последните четири години
или през целия програмен период 2014—2020г., или при подобна мярка през
програмния период 2007—2013 г. ". Използваният израз "подобни
случаи", говори, че за да се установи, че е налице системност на
неспазването трябва да са били налице повече от едно предходно нарушение.
В случая, твърдяното предходно нарушение за кампания
2016 г. по изложените по-горе съждения не може да се приеме в това съдебно
производство като доказано, но дори и това да бъде хипотетично допуснато от
настоящия съд, неговата еднократност не може да
обоснове твърдението на административния орган за системност на неспазването за
кампания 2017 г. В съдебната практика на българските съдилища, също се приема,
че има системност на нарушенията, когато са три или повече. Изложените
съображения обосновават материална незаконосъобразност на обжалвания акт в
частта, с която е наложена санкция за "системност на неспазването".
Предвид изложеното съдът приема, че Уведомително писмо
с изх. № 02-160-2600/7790 от 24.10.2019г. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013
г., с което на „ИТАЛИ-ТРИФОНОВИ“ ООД е отказана финансова помощ за кампания
2017 г. по мярка 214 "АЕП", направление "Опазване на застрашени
от изчезване местни породи" е незаконосъобразно - издадено е от
компетентен административен орган, но е постановено при правилно приложение на
материалния закон, и следва да бъде отменено.
При този изхода на спора на жалбоподателя „ИТАЛИ-ТРИФОНОВИ"
ООД се дължат направените съдебни разноски, в общ размер на 850,00 лв., от
които 50 лева - държавна такса (л.9), 500,00 лева – заплатен адвокатски
хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие (л.16) и 300 лева – депозит за вещо лице (л.168а).
Съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение по следните съображения: Материалният интерес
обхванат от жалбата е в общ размер от 24 615,70 лева. Съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10000 лв., съответно: 830 лева
+ 438,47 лева = 1268,47 лева, което е повече от претендирания
от жалбоподателя размер на платено адвокатско възнаграждение от 500,00 лева по
договор за правна защита и съдействие № 50619/29.01.2020 г.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ИТАЛИ-ТРИФОНОВИ“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Т.-управител,
Уведомително писмо с изх. № 02-160-2600/7790 от 24.10.2019 г., на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която е отказано изплащане на
финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични
плащания", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни
породи", по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., за
кампания 2017 г., по заявление за подпомагане с УИН 16/140617/76040 относно
санкция в размер на 8488,17 лева за „неспазване на изисквания за управление и
санкция в размер на 16127,53лева за „системност на неспазването“.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"
да заплати на „ИТАЛИ- ТРИФОНОВИ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: ***, сторените по делото съдебни разноски в общ размер от 850,00 /осемстотин
и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд на Република
България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: