Решение по дело №943/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 628/28.7.2021г.

 

гр. Пазарджик, 28.07.2021 г.

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 943 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на Е.С.К. *** , със съдебен адрес ***, подадена чрез адвокат К. при САК, против Ревизионен акт № Р – 16001319007000-091-001/27.04.2020 г., потвърден с Решение № 325/14.07.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е необоснован и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Изложени са подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Ангажират се писмени и гласни доказателства. Молят съда да уважи подадената жалба и да отмени ревизионния акт, евентуално да измени същия. Претендират сторените по делото разноски. Излагат се и допълнителни съображения в писмена защита.

Ответникът - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не се явява. Процесуалният му представител в писмено становище моли съда да отхвърли жалбата предвид подробно изложените в решението на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатския хонорар от ответната страна в случай на уважаване на жалбата.

 

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С атакувания РА № Р-16001319007000-091-001/27.04.2020 г., издаден на Е.С.К., са допълнително установени задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и лихви, както следва:

Вид задължение	Период	Главница лв.	Лихви лв.
• Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ	2013 г.	10 646,18	6478,02
• Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ	2016 г.	655,03	198,89
• Данък върху годишната данъчна.основа по чл. 17 от ЗДДФЛ	2018 г.	3 231,59	325,88
• Вноски за ДОО	2013 г.	2 970,58	1 852,48
• Вноски за ДОО	2016 г.	688,65	. 236,65
• Вноски за ДОО	2018 г.	4 632,06	490,77
• Вноски за ЗО	2013 г.	1 766,83	1 090,48
• Вноски за ЗО	2016 г.	337,98	116,12
• Вноски за ЗО	2018 г.	2 024,94	213,08
• Вноски за ДЗПО-УПФ	2013 г.	1 140,55	707,82
• Вноски за ДЗПО - УПФ	2016 г.	211,24	72,65
• Вноски за ДЗПО-УПФ	2018 г.	1 265,59	134,72
ОБЩО:		29 571,22	11917,56

 

С РА е определен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по години, както следва:

за 2013 г. в размер на 10 646,18 лв. и лихви 6 478,02 лв.

за 2016 г. в размер на 655,03 лв. и лихви 198,89 лв.

за 2018 г. в размер на 3 231,59 лв. и лихви 325,88 лв.

Ревизията на Е.С.К. по ЗДДФЛ обхваща данъчните периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. за задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Е.С.К. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. Е.С.К. няма регистрация като едноличен търговец. Лицето е съдружник и участва в различни дружества. Установено е, че през периода от 11.03.2013 г. до 17.01.2019 г. лицето е едноличен собственик и управител на дружеството „Емес-Трейд“ ЕООД с ЕИК *********. Констатирано е, че задълженото лице не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди. Е.С.К. не е семеен. Констатирано е, че Е.С.К. за периода от 2013 г. до 2018 г. е внасял парични средства в „Емес-Трейд“ ЕООД с ЕИК ********* като допълнителни парични вноски за финансиране на дейността му. Ревизираното лице е внесло в „Емес-Трейд“ ЕООД през 2013 г. суми общо в размер на 137 510,00 лв., през 2016 г. - 31 994,00. лв., през 2017 г. сумата 19 600,00 лв. и през 2018 г. са внесени 34 970,00 лв. Органите по приходите са констатирали, че на Е.К. са върнати парични средства през 2014 г. в размер на 57 650,00 лв., за 2015 г. - 13 000,00 лв. и за 2017 г. - 41 394,00 лв. Сумите са осчетоводени по сметка 493 - разчети със собственици съгласно решения на едноличния собственик на капитала на дружеството и касаят внасянето на допълнителни парични вноски.

На дружеството „Емес-Трейд“ ЕООД е извършена ревизия за установяване на задълженията по ЗДДС и по ЗКПО за периода от 01.01.2013 г. до 31.08.2018 г. За резултатите от ревизията е издаден ревизионен доклад № Р-16001318006204-092-001/27.03.2019 г. и РА № Р-16001318006204-091-001/23.06.2020 г.

На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. № Р-16001319007000-040-001/ 05.11.2019 г., с което е изискана информация за източника на дохода, от който са получени средствата, използвани за покриване на извършените разходи, установени при извършена проверка на Е.К., приключила с протокол № ПФ-16001319000238-073-001/01.11.2019 г. - вида на дохода, неговия размер, платеца на дохода, периода на получаване на същия, издадени документи за начисляването и изплащането/получаването на дохода, както и за удържаните данъци и ЗОВ върху него. В отговор с вх. № Рев. 6023/10.12.2019 г. лицето представя документи за получени суми от различни физически лица, като декларира, че сумите получени от Д.Л.Ц., Р.Х.Х., И.Т.Д., Д. С.К. и Н.Я.Ч. са усвоени през 2013 г. От ревизираното лице са представени споразумения за временна финансова помощ, приходни касови ордери /ПКО/, документи за безвъзмездна финансова помощ и други за получени парични средства от различни физически лица, подробно изброени в РД. На лицата, посочени като заемодатели на Е.К., са извършени насрещни проверки, като от тях са изискани документи и обяснения, доказващи реалността на дадени парични заеми на Е.К. през периода 01.01.2013 г. - 31.12.2018 г. Изискана е информация относно размера на предоставяните парични средства на посоченото лице, данни за датите, на които е станало предаването на средствата и мястото на предаване, изискани са обяснения за какъв период от време са предоставени сумите и за договорена лихва и размер, от лицата е изискана информация за начина на предоставяне средствата - в брой или по банков път и документи, удостоверяващи предаването на сумите от заемодателя на Е.К.. Изискана е информация и съответните документи, които удостоверяват, че към датата на предоставяне на средствата заемодателите са разполагали с посочените суми, както и източниците, периода на получаване и размера на доходите, които са осигурили паричните средства, дадени в заем. Изискано е лицата - заемодатели да посочат предоставяли ли са парични заеми на други лица за периода 2013 г. - 2018 г., както и съответните документи за връщане на предоставените парични суми. Органите по приходите са приели, че при извършената ревизия не са събрани документи, които да доказват, че представените от Е.К. договори за заем и/или безвъзмездна финансова помощ са официални документи с достоверна дата, т. е. не са налице доказателства, че документите са съществували на посочените дати. Освен това при извършените насрещни проверки заемодателите не са представили доказателства, които удостоверяват, че към посочената дата са разполагали с парични средства, за които се твърди, че са дадени на Е.К..

За целите на ревизията е извършена съпоставка на получените доходи и направените разходи, с оглед установяване на недостиг или излишък на парични средства. След анализ на установените доходи и източници на финансиране и съпоставката им с имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице, е установено, че жалбоподателят през ревизирания период е внасял парични средства в дружеството „Емес-Трейд“ ЕООД и покривал разходите си за живот и издръжка, без да е имал декларирани и получени доходи в такива размери.

На Е.С.К. е извършена съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за ревизираните данъчни периоди, при която за лицето е установено несъответствие на получените доходи и извършените разходи по години, както следва:

за 2013 г. в размер на 113 449,44 лв.

за 2016 г. в размер на 9 264,86 лв.

за 2018 г. в размер на 42 092,67 лв.

След извършен анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените доходи и доказаните ресурси за 2013 г., за 2016 г. и за 2018 г. - наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, според който „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период“, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. С оглед на това, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено Уведомление, с което е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за тези периоди ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.

Предвид установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите пристъпва към определяне на основата за облагане с данъци, като взема предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК. С оглед направения анализ, органите по приходите са определили данъчна основа за облагане с данък върху дохода въз основа на установените недекларирани доходи. Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени и задълженията по години, както следва:

За 2013 г, е определена годишна данъчна основа по чл.122 от ДОПК на доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 106 461,84 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 10 646,18 лв.

За 2016 г. е определена годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОГЖ на доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 6 550,27 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 655,03 лв.

За 2018 г. е определена годишна данъчна основа по чл. 1-22 от ДОПК на доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 32 315,95 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 3 231,59 лв.

Жалбоподателят обжалва изцяло издадения ревизионен акт по административен ред като необоснован, изготвен в противоречие с представените от него доказателства и дадените обяснения от лицата - заемодатели. Ревизираното лице счита, че не са налице обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за да бъде провеждано ревизионното производство по реда на чл. 122 от ДОПК.

В жалбата е посочено, че Д. С.К. е негова сестра, а паричните средства, които е предоставила са действително дадени на различни дати и в различен размер в периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2018 г. Твърди се, че тези суми реално са в размер на 36 500 лв., но не си спомня нито конкретните дати, нито размера на сумите по дати. Освен това ревизираното лице счита, че неоснователно не е включена при съпоставката сумата от 13 000 лв., която е преведена от Д. Караджова изцяло по банков път.

На следващо място в жалбата е посочено, че Д.Л.Ц. е приятелка на задълженото лице. Твърди се, че е предоставила на ревизираното лице през 2012 г. сумата в размер на 3 500 лв., а през 2016 г. - 9 900 лв. Освен това е посочено, че Д.Ц. е усвоила кредит в размер на 10 000 лв. на 04.06.2018 г., разполагала е през 2018 г. с месечен нетен доход от 1170 лв. и месечна стипендия от 500 лв. Към жалбата е приложена разпечатка на банкова сметка.

***а предоставени суми от Н.Я.Ч. в размер на 25 000 лв. за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2018 г. и сумата от 15 000 лв. в края на 2012 г. Според ревизираното лице в РА липсват посочени мотиви, с които тези суми не са признават за действително получени от него.

Жалбоподателят посочва, че предоставената от Й.Д.Я. сума в размер на 7 000 лв. също не е призната с мотива, че тя превишава 70 % от доходите му. Посочено е, че заемодателят разполага с тази сума, тъй като му е разрешен потребителски кредит по договор и погасителен план, приложен към жалбата.

Според ревизираното лице неправилно органите по приходите не са признали предоставени заеми от Р.Х.Х., както следва: на 22.12.2012 г. - 25 000 лв. и на 23.05.2018 г. - 13 000 лв. с мотива, че за 2012 г. сумата представлява 85 % от прихода на лицето, а за 2018 г. - 45 % от прихода му. В жалбата се твърди, че заемодателят работи и живее в Германия от 2008 г. и като доказателства за неговите доходи се представят копия от фишове от заплати на Р. за периода от 2008 г. до 2012 г.

            С Решение № 325/14.07.2020 г. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив е приел, че в случая приложените към жалбата доказателства не оборват констатациите в акта, касаещи ревизираните периоди. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт, изготвен по реда на този член, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното. С оглед което приема, че обжалваният акт е издаден в съответствие със закона, поради което начисленият от страна на органа по приходите данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ на лицето за 2013 г. в размер на 10 646,18 лв. и лихви 6 478,02 лв., за 2016 г. - 655,03 лв. и лихви 198,89 лв. и лихви 334,46 лв. и за 2018 г. в размер на 3 231,80 лв. и лихви 325,88 лв. следва да бъде потвърден с настоящото решение.

Освен това е установено при ревизията несъответствие между имущественото състояние на задълженото лице и декларираните и/или получени от него доходи за ревизираните години, както следва: за 2013 г. в размер на 113 449,44 лв.; за 2016 г. в размер на 9 264,86 лв. и за 2018 г. е в размер на 42 092,67 лв. В хода на ревизионното производство не са установени преки или косвени доказателства относно източниците на дохода, представляващ превишение на разходите спрямо получените доходи. С ревизията е определен нов размер на облагаемия, а от там и на осигурителния доход на жалбоподателя и на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 9 от КСО са установените задължения за окончателни вноски за ДОО, ДЗПО — УПФ и за здравно осигуряване и прилежащите лихви, предмет на обжалване. За периода м.01 - м.04.2013 г. са установени и авансови осигурителни вноски. В хода на ревизионното производство е доказано наличието на предпоставка за преминаване към особения ред за облагане с преки данъци по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, от което пък следва и приложимостта на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, след като лицето не е посочило източника на приходите/доходите за покриване на извършените разходи, т.е. не са представени доказателства, че същите са придобити от дейност, за която то няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО, изводът на ревизиращите органи, че е налице периодично получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице, бил правилен и законосъобразен. Такива доказателства, видно от материалите към преписката не са били представени. В случая ревизираното лице следвало да докаже, че източникът на доход, послужил за нарастване на финансовото и имуществено му състояние, не е трудов. Самото прилагане на нормата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК означавало, че поради виновното поведение на лицето не е възможно да се определи нито характера на източника, нито вида на дохода. Допълнително установените задължения за ЗОВ на Е.С.К., в качеството му на самоосигуряващото се лице са в резултат на установения с РА № Р-16001319007000-091-001/27.04.2020 г. осигурителен доход по реда на чл. 122 -124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от с.з. Размерът на осигурителните вноски е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в“ (за ДЗПО - УПФ 5%) от КСО. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и съобразно размерът на здравноосигурителната вноска посочена в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК - 8%, е определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК. Взета са предвид внесените здравноосигурителни вноски по реда чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. За невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ, върху определения осигурителен доход са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК. С оглед и тези мотиви атакувания РА е потвърден и по отношение на допълнителните задължения по КСО и ЗЗО.

            Подадена е жалба в срок от Е.К. и е образувано настоящото съдебно производство.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът намира за компетентно изготвена, като вещото лице е отговорило точно на поставените въпроси. Задачите на експертизата са в два варианта:

ВАРИАНТ I

 1. Да се установи, какви са паричните потоци на жалбоподателя за данъчен период 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като се съобразят получените общо за съответната година доходи и документално извършени разходи, като всеки годишен период се третира в обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия поток в началото на текущия отчетен период да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.

Да се установи какъв е размерът на началното парично салдо на жалбоподателя към 2016 г., съобразно получените доходи и приходи и извършени разходи през 2015 г., съответно за 2018 г., съобразно получените доходи и приходи и извършените разходи през 2017 г.

2. Налице ли е превишение (или недостиг) към 31.12.2013 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2018 г., като същото бъде изчислено с оглед на данните в съответните таблици от стр. 23, 24, 25 и стр. 26 на Ревизионен доклад № Р-16001319007000-092-001/19.03.2020 г. на ТД на НАП гр. Пловдив, като се съобразят разполагаемите средства в края на предходните години – 2012 г., 2014 г., 2015 г. съответно 2017 г. и съобразно отговорите на задача 1.

3. Какъв би бил размерът на данъка, вноските ДОО, ЗО, УПФ за 2013 г., 2016 г. и 2018 г., с оглед на изчисленията по задача 1 и задача 2 и какъв би бил размерът на лихвата с оглед изчисленията по задача 1 и задача 2?

ВАРИАНТ II

1. Да се установи, какви са паричните потоци на жалбоподателя за данъчен период 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като се съобразят получените общо за съответната година доходи и документално извършени разходи, като всеки годишен период се третира в обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия поток в началото на текущия отчетен период да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период. В паричните потоци да се включат некредитираните от НАП получени от жалбоподателя заемни и безвъзмездно дадени му парични средства.

Да се установи какъв е размерът на началното парично салдо на жалбоподателя към 2013 г., като се включат некредитираните от НАП получени от жалбоподателя заемни и безвъзмездно дадени му парични средства в края на 2012 г.

2. Налице ли е превишение (или недостиг) към 31.12.2013 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2018 г., като същото бъде изчислено с оглед на данните в съответните таблици от стр. 23, 24, 25 и стр.26 на Ревизионен доклад № Р-16001319007000-092-001/19.03.2020 г. на ТД на НАП гр. Пловдив, като се съобразят разполагаемите средства в края на предходните години – 2012 г., 2014 г., 2015 г. съответно 2017 г. и съобразно отговорите на задача 1. В паричните потоци да се включат некредитираните от НАП получени от жалбоподателя заемни и безвъзмездно дадени му парични средства.

3. Какъв би бил размерът на данъка, вноските ДОО, ЗО, УПФ за 2013 г., 2016 г. и 2018 г. с оглед на изчисленията по задача 1 и задача 2 и какъв би бил размерът на лихвата с оглед изчисленията по задача 1 и задача 2?

В изпълнение на така поставените задачи вещото лице е извършило проверка на документите и книжата, приложени към делото. На основа на тях експертизата дава заключение по първи вариант, че паричните потоци на жалбоподателя Е.С.К. за данъчните периоди 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., при съобразяване с получените общо за съответната година доходи и документално извършените разходи, като при това всеки годишен период се третира в обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия поток в началото на текущия отчетен период да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период са както следва:

№	2013	Парични средства в началото на дан. период	Постъп­ления	Разходи	Парични средства в края на дан. период
	Общо	5 199.64	10 136.30	128 456.14	264.44
	Установени превишения /к,2-Нс.З-к.4-к,5/				-113 384.64
№	2014	Парични средства в началото на дан. период	Постъп­ления	Разходи	Парични средства в края на дан. период
	Общо	264.44	57 838.79	2 380.03	193.83
	Установени превишения /к.2+к,3-к.4-к.5/				55 529.37
№	2015	Парични средства в началото на дан. период	Постъп­ления	Разходи	Парични средства в края на дан. период
	Общо	55 723.20	13 077.90	2 263.89	211,73
	Установени превишения /к.2+к.3-к.4-к.5/				66 325.48
№	2016	Парични средства в началото на дан. период	Постъп­ления	Разходи	Парични средства в края на дан. период
	Общо	66 537.21	12 008.74	36 369.72	168.87
	Установени превишения /к.2+к.3-к.4-к.5/				42 007.36
№	2017	Парични средства в началото на дан. период	Постъп­ления	Разходи	Парични средства в края на дан. период
	Общо	42 176.23	46 443.48	22 619.56	89.80
	Установени превишения /к.2+к.3-к.4-к.5/				65 910.35
№	2018	Парични средства в началото на дан. период	Постъп­ления	Разходи	Парични средства в края на дан. период
	Общо	66 000.15	32.01	52 565.28	0.00
	Установени превишения /к.2+к.3-к.4-к.5/				13 466.88

Размерът на началното парично салдо на жалбоподателя към 2016 г., съобразно получените доходи и приходи и извършените разходи през 2015 г. е 66 537.21 лв.

Размерът на началното парично салдо на жалбоподателя към 2018 г., съобразно получените доходи и приходи и извършените разходи през 2017 г. е 66 000.15 лв.

На основа на направения анализ експертизата констатира, че недостига на парични средства към 31.12.2013 г., като същото бъде изчислено с оглед на данните в съответните таблици от стр.23, 24, 25 и стр.26 на Ревизионния доклад № Р-16001319007000-092-001/19.03.2020г. на ТД на НАП гр. Пловдив и като се съобразят разполагаемите средства в края на предходните години – 2012 г., 2014 г., 2015 г., съответно 2017 г. и съобразно отговорите на задача 1, е както следва - 113 449.44лв.

Следователно на основа на направения анализ експертизата констатира, че превишението на парични средства към 31.12.2016 г., като същото бъде изчислено с оглед на данните в съответните таблици от стр.23, 24, 25 и стр.26 на Ревизионния доклад № Р-16001319007000-092-001/19.03.2020г. на ТД на НАП гр. Пловдив и като се съобразят разполагаемите средства в края на предходните години – 2012 г., 2014 г., 2015 г., съответно 2017 г. и съобразно отговорите на задача 1, е както следва - 44 060.62 лв.

            Следователно на основа на направения анализ експертизата констатира, че превишението на парични средства към 31.12.2018 г., като същото бъде изчислено с оглед на данните в съответните таблици от стр.23, 24, 25 и стр.26 на Ревизионния доклад № Р-16001319007000-092-001/19.03.2020г. на ТД на НАП гр. Пловдив и като се съобразят разполагаемите средства в края на предходните години – 2012 г., 2014 г., 2015 г., съответно 2017 г. и съобразно отговорите на задача 1, е както следва - 13 918.68 лв.

На основа на направения анализ експертизата определя допълнително установени следните задължения :

Вид задължение	Период	Главница лв.	Лихви лв.
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ	2013	10 646.18	6477.63
Вноски за ДОО	2013	2970.58	1852.50
Вноски за ДЗПО - УПФ	2013	1140.55	707.86
Вноски за ЗО	2013	1766.83	1090.75
ОБЩО:		16524.14	10128.74

На основа на направения анализ експертизата е установила превишение на приходите над разходите за 2016 г. и 2018 г., поради което не възникват допълнителни задължения по ЗДДФЛ, както и вноски за ДОО, за ДЗПО - УПФ и за ЗО през 2016 г. и 2018 г.

ОТГОВОРИ ПО ВТОРИ ВАРИАНТ:

Паричните потоци на жалбоподателя Е.С.К. за данъчните периоди 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., при съобразяване с получените общо за съответната година доходи и документално извършените разходи, като при това всеки годишен период се третира в обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия поток в началото на текущия отчетен период да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период, като в паричните потоци се включат некредитираните от НАП, получени от жалбоподателя заемни и безвъзмездно дадени му парични средства, са както следва :

№	2013	Парични средства в началото на дан. период	Постъп­ления	Разходи	Парични средства в края на дан. период
	Общо	78 599.64	20 386.30	128 456.14	264.44
	Установени превишения /к.2+к.3-к.4-к.5/				-29 734.64
№	2014	Парични средства в началото на дан. период	Постъп­ления	Разходи	Парични средства в края на дан. период
	Общо	264.44	68 088.79	2 380.03	193.83
	Установени превишения /к.2+к.3-к.4-к.5/				65 779.37
№	2015	Парични средства в началото на дан. период	Постъп­ления	Разходи	Парични средства в края на дан. период
	Общо	65 973.20	23 327.90	2263.89	211.73
	Установени превишения /к.2+к.3-к.4-к.5/				86 825.48
№	2016	Парични средства в началото на дан. период	Постъп­ления	Разходи	Парични средства в края на дан. период
	Общо	87 037.21	32 158.74	36 369.72	168.87
	Установени превишения /к.2+к.3-к.4-к.5/				82 657.36
№	2017	Парични средства в началото на дан. период	Постъп­ления	Разходи	Парични средства в края на дан. период
	Общо	82 826.23	63 693.48	22 619.56	89.80
	Установени превишения /к.2+к.3-к.4-к.5/				123 810.35
№	2018	Парични средства в началото на дан. период	Постъп­ления	Разходи	Парични средства в края на дан. период
	Общо	123 900.15	38 183.01	52 565.28	0.00
	Установени превишения /к.2+к.3-к.4-к.5/				109.88

На основа на направения анализ експертизата констатира, че недостига на парични средства към 31.12.2013 г., като същото бъде изчислено с оглед на данните в съответните таблици от стр.23, 24, 25 и стр.26 на Ревизионния доклад № Р-16001319007000-092-001/19.03.2020г. на ТД на НАП гр.Пловдив и като се съобразят разполагаемите средства в края на предходните години – 2012 г., 2014 г., 2015 г., съответно 2017 г. и съобразно отговорите на задача 1, е както следва - 40 049.44 лв.

На основа на направения анализ експертизата констатира, че превишението на парични средства към 31.12.2016 г., като същото бъде изчислено с оглед на данните в съответните таблици от стр.23, 24, 25 и стр.26 на Ревизионния доклад № Р-

16001319007000-092-001/19.03.2020г. на ТД на НАП гр. Пловдив и като се съобразят разполагаемите средства в края на предходните години -2012 г., 2014 г., 2015 г., съответно 2017 г. и съобразно отговорите на задача 1, е както следва - 64 560.62 лв.

На основа на направения анализ експертизата констатира, че превишението на парични средства към 31.12.2018 г., като същото бъде изчислено с оглед на данните в съответните таблици от стр.23, 24, 25 и стр.26 на Ревизионния доклад № Р- 16001319007000-092-001/19.03.2020г. на ТД на НАП гр. Пловдив и като се съобразят разполагаемите средства в края на предходните години – 2012 г., 2014 г., 2015 г., съответно 2017 г. и съобразно отговорите на задача 1, е както следва - 71 818.68 лв.

На основа на направения анализ експертизата определя допълнително установени следните задължения по 1-ви вариант - в съответствие с задача 1, когато са взети предвид паричните потоци некредитирани от НАП, получени от жалбоподателя заемни и безвъзмездно дадени средства, както за 2012 г., така и за 2013 г. По този първи вариант, недостига на парични средства за 2013 г. е в размер 29 734.64 лв. и експертизата определя допълнително установени следните задължения :

Вид задължение	Период	Главница лв.	Лихви лв.
Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ	2013	2274.70	1384.02
Вноски за ДОО	2013	2970.58	1852.50
Вноски за ДЗПО - УПФ	2013	1140.55	707.86
Вноски за ЗО	2013	1766.83	1090.75
ОБЩО:		8152.66	5035.13

На основа на направения анализ експертизата определя допълнително установени следните задължения по 2-ви вариант - в съответствие с задача 2, когато са взети предвид паричните потоци некредитирани от НАП, получени от жалбоподателя заемни и безвъзмездно дадени средства, само за 2012 г., така и за 2013 г. По този първи вариант, недостига на парични средства за 2013 г. е в размер 40 049.44 лв.

Вид задължение	Период	Главница лв.	Лихви лв.
Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ	2013	3306.18	2011.62
Вноски за ДОО	2013	2970.58	1852.50
Вноски за ДЗПО - УПФ	2013	1140.55	707.86
Вноски за ЗО	2013	1766.83	1090.75
ОБЩО:		9184.14	5662.73

На основа на направения анализ експертизата е установила превишение на приходите над разходите за 2016 г. и 2018 г. по всички варианти, поради което не възникват допълнителни задължения по ЗДДФЛ, както и вноски за ДОО, за ДЗПО - УПФ и за ЗО през 2016 г. и 2018 г.

В съдебно заседание вещото лице заяви, че при всички варианти, както ако се приеме само това, което НАП е посочила като изводи, така и при всички други варианти, които са разгледани по делото - за 2016 г. и 2018 г. няма превишение на разходите над приходите. Основната методологична грешка, която са допуснали органите на НАП, според ВЛ е, че не са отчели върнатите парични средства на жалбоподателя както през 2014 г., така и през 2015 г. Оттам първоначалните парични средства за началото на 2016 г. и 2018 г., дори и по методиката на НАП, без нищо допълнително, се получава, че няма превишение на разходите над приходите. ВЛ е разгледал допълнително за 2013 г. два варианта - единият вариант, когато се вземат само за 2012 г. дадените заеми като предварителни суми, вторият вариант е когато се взимат както за 2012 г., така и за допълнителните заеми за 2013 г. непризнати от органите на НАП. Взел е предвид сумите върнати на Е.К. от „Ем Ес Трейд“ ЕООД през 2014 г., 2015 г и 2017 г.

В съдебно заседание като свидетел е разпитана Д.Л.Ц. – приятелка на жалбоподателя, която заяви, че го познава от 2008 г. Няколко пъти му давала пари – в края на 2012 г. му дала около 3 000 лева, 2016 г. около 10 000 лева и през 2018 г. на два пъти около 15 000 лева общо. В началото имали уговорка да ѝ ги върне, но имали дългогодишно приятелство и взаимоотношенията им прераснали, като вече не искала да ѝ ги връща. Когато му давала парите, създавали документи - споразумения, но вече във времето взаимоотношенията им се задълбочили и не ги е търсила. Имало и разписки за самото предаване на сумите. Към момента тези пари  К. не ѝ ги е върнал.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон в една част, касаеща данъчни периоди 2016 г. и 2018 г., поради което следва да бъде частично отменен по следните мотиви:

Основната задача на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е да даде възможност да се извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за установяването на данъчните задължения съобразно приложимите норми на материалния закон не са налице. Разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е призвана да преодолее тази пречка пред ревизионното производство и създава условия за попълване или направо заместване на липсващите доказателства с други данни, които да позволяват установяването на задълженията. За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и се установяват обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест лежи върху органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание. За да се приложи презумцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. От събраните по делото доказателства е видно, че ревизията срещу жалбоподателя е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като в хода на същата е установено наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съгласно чл. 2 ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с арг. от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на източниците не е изчерпателно. От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. Ревизиращите са извършили анализ на паричните потоци в началото и края на ревизирания период, като е установено превишение на направените разходи над доказаните приходи за 2013 г. Органите по приходите са стигнали и до същия извод и за  2016 г. и 2018 г., като съдът не споделя този извод, за което ще изложи доводи по-долу. Така или иначе с оглед превишението на направените разходи над доказаните приходи за 2013 г. сочи, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК при съблюдаване на текста на чл. 123 и особените правила на чл. 124 от ДОПК. Изготвянето на съпоставка на извършените от ревизираното лице разходи и на получените от него средства за съответната година е способ за установяване размера на недекларираните доходи, при липса на други доказателства. Съществената отрицателна разлика между доказано извършените разходи и декларираните и установени като получени от ревизираното лице средства е безспорно доказателство за получени, но недекларирани доходи. Действията на органите по приходите като подход в тази насока са правилни и обосновани. Проверката за имуществени несъответствия се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода. В случая установения недостиг на парични средства е с неустановен произход, поради което тези средства могат да се квалифицират като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, придобити от лицето, но недекларирани в съответствие с изискванията на материалния закон и върху които не е заплатен дължимия данък. Освен това разпоредбата на чл. 124а ДОПК препраща към чл.122 – 124 ДОПК  „съответно“, поради което особеностите на препращащата норма следва да се приспособят към прилаганата норма. Това в означава, че за целите на задължителното обществено осигуряване, до доказване на противното, укритият облагаем доход следва да се приеме, че е от трудова или приравнена на нея от КСО дейност и формира осигурителен доход в размерите, определени с приложимите материални закони.

В конкретния случай тези обстоятелства се доказаха по несъмнен начин по отношение само на първия проверяван данъчен период – за 2013 г. Този извод на съда се подкрепя от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице е категорично, че за 2016 г. и 2018 г. няма превишение на разходите над приходите. Основната методологична грешка, която са допуснали органите на НАП, според него е, че не са отчели върнатите парични средства на жалбоподателя както през 2014 г., така и през 2015 г. Оттам първоначалните парични средства за началото на 2016 г. и 2018 г., дори и по методиката на НАП, без нищо допълнително, се получава, че няма превишение на разходите над приходите, т.е. дори и да не бъдат кредитирани обясненията на ревизираното лице за получените заеми, както и представените от последния доказателства в тази насока, то е видно, че не възникват допълнителни задължения по ЗДДФЛ, както и вноски за ДОО, за ДЗПО - УПФ и за ЗО през 2016 г. и 2018 г. Видно е, че в тази част на експертизата вещото лице подкрепя изводите на ревизиращите органи например за началното салдо за 2013 г., но въпреки това стига до различен извод, като компетентно е обосновал своята позиция, с която съдът се солидаризира. Разликата се получава поради това, че органите на приходите не са изследвали всеки един паричните потоци на жалбоподателя за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като съобразят получените общо за съответната година доходи и документално извършени разходи, като всеки годишен период се третира в обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия поток в началото на текущия отчетен период да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период. Само на това основание в тази му част РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Основните въпроси, касаещи данъчен период 2013 г. е дали РЛ е получило заеми от други лица в края на 2012 г., които не са отчетени неправилно от органите по приходите като начално салдо за 2013 г. и в какъв размер, на следващо място дали е получило такива през самия данъчен период 2013 г. и в какъв размер и дали същите следва да се вземат или не предвид при изчисляване на паричния поток на жалбоподателя за 2013 г., съответно в какъв размер възникват допълнителни задължения по ЗДДФЛ, както и вноски за ДОО, за ДЗПО - УПФ и за ЗО през 2013 г.

            Видно е от събраните доказателства, че за 2012 г. получените от Е.С.К. заемни и безвъзмездно дадени му парични средства, които не са отчетени от органите на НАП, при определяне на паричните потоци на жалбоподателя, са както следва:

27.12.2012 г. – от Д.Л.Ц. - 3 500 лв.

м.10 - м. 12/2012 г. – от Д. С.К. - 25 000 лв.

края на 2012 г. – от Н.Я.Ч. - 15 000 лв.

20.12.2012 г. - Р.Х.Х. - 25 000 лв.

22.12.2012 г. - И.Т.Д. - 9 900 лв.

или общо : 78 400 лв.

Органите по приходите са приели, че по отношение на Д.Л.Ц. доходите ѝ до 2016 г. не превишават значително средностатистическите данни за издръжката на едно лице, макар и същата да е представила споразумение за временна финансова помощ от 27.12.2012 г.  със жалбоподателя в размер на 3 500 лв. и квитанция (приходен касов ордер) от същата дата за предаване на сумата на ръка. Даването на сумата Ц. потвърди в проведеното съдебно заседание.

За Д. С.К. (сестра на жалбоподателя) органите по приходите са приели, че не е предоставила доказателства, че към датата на предоставяне на сумите е разполагала с посочените средства, макар и същата да е представила документ за временна финансова помощ и декларация, с които потвърждава, че е предоставила сумата от 25 000 лв. в периода м.10 - м. 12/2012 г. на брат си, за което не са изготвяни документи.

Подобен документ за временна финансова помощ е представен и от Н.Я.Ч. за 15 000 лв., в който твърди, че е дал сумата в края на 2012 г. В дадените обяснения твърди, че няма дати и места за предаването на сумите, защото не са водени разписки и документи за доказването им. Органите по приходите са приели, че доходите на лицето в периода 2010 г. – 2012 г. не превишават значително средностатистическите данни за издръжката на едно лице и липсват доказателства, че е разполагал с посочените средства към датата на предоставянето им.

Р.Х.Х. е представил Споразумение за финансова помощ от 20.12.2012 г. със жалбоподателя в размер на 25 000 лв. и квитанция от същата дата за предаване на сумата на ръка. Сочи, че от 2008 г. живее и работи в Германия, за което е представил трудови договори и фишове за заплати за определени месеци. Органите по приходите са приели, че заемът представлява 85 % от годишния доход на лицето за 2012 г. и са приели, че датата на договора е недостоверна.

За И.Т.Д. органите по приходите са приели, че доходите му в периода 2010 г. – 2012 г. са от пенсия в размер месечно на 462,91 лв., поради което не превишават значително средностатистическите данни за издръжката на едно лице, макар и по делото да е представено споразумение за временна финансова помощ от 22.12.2012 г.  със жалбоподателя в размер на 9 900 лв., в което е отбелязано, че сумата е предадена в брой.

За 2013 г. Д. С.К. декларира, че през периода 2013 г. - 2018г. е дала на брат си безвъзмездно сумата от 36 500 лв. Няма данни през коя година колко парични средства са били дарени. Вещото лице е приело, че в конкретния случай разпределението на средствата - средно аритметично по години, ще е най-правилното и приема, че от дарените 36 500 лв. за периода 2013 г. – 2018 г., Д. С.К. е дарявала средногодишно на брат си Е.С.К. сумата от 6 083.33 лв.

Н.Я.Ч. удостоверява, че е дал на Е. С.К. сумата от 25 000 лв. за периода от началото на 2013 г. до края на 2018 г. Експертизата приема, че в конкретния случай разпределението на средствата - средно аритметично по години, ще е най - правилното и приема, че от дарените 25 000 лв. за периода 2013 г. – 2018 г., Н.Я.Ч. е дарявал средногодишно на Е.С.К. сумата от 4 166.66 лв. Или за 2013 г. вещото лице приема, че е дарена сумата общо от 10 250 лв.

При преценка на така събраните писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав намира, че правилно ревизиращите органи не са приели като достоверни и доказани твърденията на горепосочените лица за това, че са предоставили на Е.К. цитираните суми за извършването от него на лични разходи и нужди, предвид на което не може същите да се считат като доходи на физическото лице. Няма как да се установи по безспорен и категоричен начин датата на съставяне на въпросните документи, а оттам да се прецени и дали същите действително установяват даването и получаването на посочените суми. От събраните по делото доказателства се установява, че нито едно от посочените лица не са декларирали пред НАП дадените назаем през 2012 г. и 2013 г. суми. В този смисъл не следва от своето неправомерно поведение /недеклариране пред органите на НАП на получени като заем суми/, лицето, което ги е получило, да се ползва от това, че твърди че е получило реално тези суми. Нещо повече. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. С тази презумпция се ползва и процесният РА, предвид събраните в хода на ревизията доказателства. Освен това, в настоящото производство жалбоподателят не представя доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органа по приходите. Въпреки това, РЛ оспорва фактическите констатации досежно определената данъчна основа, като излага твърдения, че част от притежаваните през този период суми са заети на него от роднини и приятели. Според чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От употребения в нормата израз – „предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи“ следва изводът, че договорът по своето естество е реален, т. е. неговите правни последици и действие настъпват от момента на предаване на собствеността върху парите или другите заместими вещи. Предвид този характер на договора е от значение дали заемодателят е притежавал паричните суми, предоставени според договорите, към момента на сключването им, което е в пряка връзка с извършено предаване на наличната сума. В конкретния случай няма събрани безспорни доказателства, че лицата, предоставили сумите, са разполагали с тях. Действително договорът за заем като неформален не изисква специална писмена нотариална форма за действителност, но за целите на данъчното облагане, предаването на сумите, т. е. реалното изпълнение на договора, следва да бъде установено по безспорен начин. Договорът за заем е реален договор и желаните правни последици настъпват към момента на предаване на парите или заместимите вещи. Представените споразумения за финансова помощ са подписани от двете страни и съгласно уговореното в тях служат и за разписка за предаване на сумата (към някои са приложени и квитанции за предаването им). Формално те отговарят на изискванията за форма и съдържание по смисъла на Закона за задълженията и договорите. От гледна точка на създаденото между страните облигационно отношение са годни да породят правни последици. За данъчното облагане предмет на контрол за установяване на неговата реалност е произходът на средствата и възможността на заемодателя да предостави договорената сума в заем. Такава възможност не се доказа по делото, предвид констатациите в РД, които останаха необорени по делото, че част от лицата са пенсионери, други са с ниски доходи или са били безработни в определени периоди преди даването на сумите в заем. В тази насока и показанията на свидетелката Ц. следва да се ценят като заинтересовани, предвид констатираната ѝ връзка с жалбоподателя. От представените декларации не може да се извлече недвусмислен извод кога точно сумите са дадена в заем. Само с тях не може да се докаже за данъчни цели получаването на сумите, тъй като същите нямат достоверна дата, а и предвид близката родствена връзка между жалбоподателя и сестра му например (или неговата приятелка), възможността документът да е съставен само за нуждата на ревизионното производство не може да бъде елиминирана. Представените декларации представляват частни документи и не доказват нищо повече от това, че изявлението е направено от посоченото в тях лице. Ангажираните писмени доказателства пък – трудови договори и фишове за заплати по отношение на Рамзи Х. първо не са на български език. Производството се води на български език, като съгласно чл.55, ал.1 ДОПК: „При поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач“. На следващо място са много нечетливи и дори и да се приеме, че Х. е получил като възнаграждение посочените там суми, то не се установява по категоричен начин финансовата му възможност да дари общата сума от 25 000 лв., като се приспаднат и обичайните разходи за живот в Германия.

Правилно органите по приходите са приели, че представените декларации и обяснения са частни документи, без обвързваща материална доказателствена сила, които не могат да удостоверят реално изплащане на посочените в тях суми. В този смисъл липсват доказателства, които да потвърждават предаването на твърдените суми и възможността дарилите ги лица да разполагат с тези суми. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 4 от ДОПК обясненията на трети лица в производството по ревизия се преценяват с оглед всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултатите от ревизията, съответно качеството на свързани лица с ревизираното лице, което в настоящия случай е налице, дотолкова, доколкото Караджова е сестра на РЛ, Ц. е негова приятелка, а за останалите самият К. твърди в жалбата, че са му приятели. Това са частни документи, които имат само формална доказателствена сила и удостоверяват само писменото изявление, което съдържат и неговото авторство. Съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК, обаче имат достоверна дата за трети лица от деня, в който са заверени или от деня, в който е настъпил друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа. Доказателства, които да установяват достоверността на датите на приложените по делото споразумения и квитанции (разписки) не са представени, поради което така издадените са непротивопоставими на органа по приходите като трето лице, неучастващо в тяхното съставяне.

В тази връзка не са събрани и убедителни доказателства за възможностите на лицата, посочени като заемодатели, да дадат в заем и предадат сумите, които са в значителни размери, не е установен и удостоверен факта на предаването на такива суми и евентуалното им съхраняване. Само уговорките между страните и дори изявлението им в споразуменията за предаване/получаване на сумите не са достатъчни за доказване на ползващите лицето обстоятелства за получени приходи от заеми.

С оглед това съдът счита, че доводите на жалбоподателя са неоснователни по отношение на данъчния период 2013 г. и правилно в РА, както и в заключението на вещото лице по вариант първи е посочено начално парично салдо от 5199,64 лв. към 01.01.2013 г. Фактическите констатации на приходната администрация в тази връзка не следва да се считат оборени, предвид обстоятелството, че ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. По тази причина и получените твърдени заеми през самия данъчен период -  2013 г. не следва да се вземат предвид.

С оглед гореизложеното, съдът намира жалбата за частично основателна само по отношение на данъчен период 2016 г. и данъчен период 2018 г. Съгласно заключението на ВЛ и гореизложените мотиви, съдът намира, че недостигът на парични средства към 31.12.2013 г. е в размер на 113 449.44 лв.

На основа на посоченото и съгласно заключението на ВЛ по вариант първи се определят допълнително установени следните задължения:

Вид задължение	Период	Главница лв.	Лихви лв.
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ	2013	10 646.18	6477.63
Вноски за ДОО	2013	2970.58	1852.50
Вноски за ДЗПО - УПФ	2013	1140.55	707.86
Вноски за ЗО	2013	1766.83	1090.75
ОБЩО:		16524.14	10128.74

За така посочените задължения за период 2013 г. жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на страните се дължат разноски по съразмерност, съобразно уважената/отхвърлената част от жалбата. Жалбоподателят е направил разноски в размер на 3160 лв., от които 2500 лв. адвокатско възнаграждение, 650 лв. депозит за експертиза и 10 лв. държавна такса, за които са представени и доказателства за извършването им – договор за правна защита и съдействие и вносни бележки. Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед обстоятелството, че делото е с фактическа и правна сложност, проведените четири съдебни заседания с участие на процесуалния представител на жалбоподателя, без последният да е ставал причина за отлагането на делото, активната му процесуална позиция с ангажирането на доказателства и изготвената писмена защита. По съразмерност на жалбоподателя се дължат 1293,91 лв.  съгласно уважената част от жалбата. Ответникът претендира минимално възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което в случая е в размер на 1774,67 лв. и по съразмерност му се дължат 1137,61 лв. Или по компенсация ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата от 156,30 лв. съдебни разноски.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Е.С.К. ***, със съдебен адрес ***, Ревизионен акт № Р – 16001319007000-091-001/27.04.2020 г., потвърден с Решение № 325/14.07.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив в частта, в която са определени допълнителни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, вноски за ЗО и вноски за ДЗПО- УПФ за данъчен период 2016 г. и данъчен период 2018 г. и за сумата над 16 524,14 лв. общ размер на главница и сумата над 10 128, 74 лв. общ размер лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата ѝ част.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите София да заплати на Е.С.К. с ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в размер на 156,30 лв. (сто петдесет и шест лева и тридесет стотинки).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

СЪДИЯ: /п/