МОТИВИ по НОХД №415/2018 година
по описа на РС Ловеч
VІІІ - ми наказателен състав
Срещу подсъдимият К.И.Н., било
предявено обвинение за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, за това, че на
12.04.2018 г., около 13,15 часа, в град Ловеч, по бул. „България",
управлявал МПС - л.а „Фиат Палио", с peг. № OB 1488 АТ, собственост на А.Х.Д.
от с. Радювене, област Ловеч, без съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по административен
ред с Наказателно постановление № 18-0906-000222/27.02.2018г., влязло в законна
сила на 29.03.2018 г., на Началника на Сектор „Пътна полиция" към ОД на
МВР - Ловеч, за управление на МПС без съответно свидетелство.
В с.з. подсъдимият Н., редовно
призован, се явява лично и с адв. В. Г. от ЛАК – служебно назначен.
В с.з. защитникът на подсъдимият,
както и самият подсъдим, са направили искане делото да се разгледа по реда на
глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки искането им е разпоредил да се проведе
предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на
страните, след разясняване на подсъдимия от съда правата му по чл. 371 от НПК,
и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и евентуално направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата, подсъдимия е направил
самопризнание и в с.з. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, че фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка
е вярна, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид направеното самопризнание от подсъдимият, съдът, след като е установил,
че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства с определение по чл.371, ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В
съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК предвид прилагането на
диференцираната процедура по чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК при
провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимият и
на свидетелите за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимия
така както е предявено с обвинителния акт, като излага, че в случая е налице
заявено от подсъдимия Н. признание на фактите и обстоятелствата отразени в
обвинителния акт и изразено желание да не се събират доказателства по тези
обстоятелства. Излага, че по един безспорен и категоричен начин се установявала
виновността на подсъдимия в извършване на престъплението за което е предаден на
съд и моли същия да бъде признат за виновен. С оглед процедурата на настоящето
производство, моли съда да определи
наказание при условията на чл. 58а от НК към максимума предвиден в закона, а
именно три години лишаване от свобода,
което да бъде редуцирано с 1/3 както, както и да бъде наложена глоба в
минимален размер от 500,00 лева с оглед обстоятелството, че подсъдимия бил
безработен и по делото нямало данни да разполага с парични средства. Излага, че
така изложеното виждане относно размера на наказанието се обуславя от
изключително отегчаващи обстоятелства. Излага, че същия е осъждан многократно
за извършени престъпления от общ характер.
Излага, че няколкократно е осъждан и по този текст от закона за който е
предаден на съд. Излага, че целите на така определеното наказание съответстват
в пълна степен на обстоятелствата характеризиращи както деянието, така и
личността на подсъдимия.
Подсъдимия Н. в с.з. е заявил, че
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адв. В. Г.
е изложил, че срещу неговия подзащитен е повдигнато обвинение по чл.343в, ал.2 от НК и, че това обвинение
се подържа в с.з. Излага, че благодарение на активното съдействие на неговия
подзащитен делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна и пред съда стои единствен въпрос за вида и
размера на наказанието, което следва да му бъде наложено. Моли съда да му
наложи наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като били налице
изключително многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Излага, че
самопризнанията на подсъдимия следва да бъдат отчетени като изключително
смекчаващо вината обстоятелство, съгласно тълкувателно решение на общо събрание
на наказателна колегия № 1/06.04.2009
год. по тълкувателно дело № 1/2008 год. по описа на ВКС. Моли съда да приеме,
че подзащитният му се е разкаял, което личало от неговите показания, които бил
дал пред съда. Излага, че същият е съдействал активно на ДП за разкриване и
документиране на обективната истина, което давало основание да увери съда, че
поправителния процес е извървян до голяма степен и че дори да бъде лишен от
свобода не се налагало по - продължителен срок, тъй като подзащитният му не се
нуждаел от превъзпитание. Излага, че нямало основание при тези смекчаващи
вината обстоятелства да се приема, че са
налице многократни осъждания, тъй като практиката на ВКС била последователна,
че миналите осъждания не са отегчаващи вината обстоятелства.
От направеното самопризнание на
подсъдимият, както и от събраните в хода на досъдебното производство писмени
доказателства, които го подкрепят, от показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К.И.Н., ЕГН **********
е роден на *** ***, постоянен адрес ***, адрес за призоваване- гр. Ловеч, обл.
Ловеч, ул. „Александър Стамболийски", бл. „Спартак 2", вх.А, ап.1,
българин, с българско гражданство, образование - основно, неженен, безработен,
осъждан.
На 12.04.2018 г. свидетелите Р.В.
и М.П. - служители на РУ на МВР - Ловеч, били на работа за времето от 08,30 до
17,30 часа. Същият ден около 13,15 часа се движели със служебния автомобил по
бул. „България" в гр. Ловеч, когато забелязали, че водачът на лек
автомобил „Фиат Палио" с peг. № OB 1488 АТ, не пропуска пешеходците, които
пресичали на пешеходната пътека намираща се пред дом № 1 /в близост до т.нар.
„троянска спирка"/. Водачът на лекия автомобил отбил вдясно, след
пешеходната пътека и свидетелите спрели до него служебния автомобил, за да му
извършат проверка. Св. Р.В. поискал документите на водача, който им представил
лична карта и установили, че това бил подсъдимият К.И.Н..
Също така им представил документите
на автомобила от което разбрали, че бил собственост на А.Х.Д. от с. Радювене,
обл. Ловеч. Подсъдимият Н. заявил, че не притежавал свидетелство за управление
на МПС. Служителите на РУ на МВР - Ловеч извършили справка с дежурния в управлението
и били уведомени, че обвиняемият Н. никога не бил притежавал свидетелство за
управление на МПС. Св. П. съставил на подс. Н. акт за установяване на
административно нарушение серия „Д" с бл. № 0319171 за извършените от него
нарушения на ЗДвП, който той подписал без възражения.
Видно от справка от Сектор „ГПТ
към ОД на МВР - Ловеч /л.6 - л.9 от БП/ подсъдимият К.И. не притежавал
свидетелство за управление на МПС.
Видно от Наказателно
постановление № 18 - 0906 - 000222/ 27.02.2018 г. на Началник Сектор „ПП"
към ОД на МВР - Ловеч, влязло в законна сила на 29.03.2018 г. /л.11 от БП/,
подс. К.И.Н. бил наказан за управление на МПС без съответното свидетелство за
управление.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подс. К.И.Н., е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, като на 12.04.2018 г., около 13,15 часа, в град Ловеч, по бул.
„България", управлявал МПС - л.а „Фиат Палио", с peг. № OB 1488 АТ,
собственост на А.Х.Д. от с. Радювене, област Ловеч, без съответно свидетелство
за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването
му по административен ред с Наказателно постановление №
18-0906-000222/27.02.2018г., влязло в законна сила на 29.03.2018 г., на
Началника на Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР - Ловеч, за управление
на МПС без съответно свидетелство.
Горната фактическа обстановка се
установява от направеното от подсъдимия самопризнание, от показанията на
разпитаните в хода на БП свидетели Р.П.В. и М.Д.П., приложените към делото
писмени доказателства и доказателствени средства: Акт за установяване на
административно нарушение с бл. №0319171 от 12.04.2018 г., наказателно
постановление № 18 - 0906 - 000222/ 27.02.2018 г. на Началник Сектор „ПП"
към ОД на МВР - Ловеч, влязло в законна сила на 29.03.2018 г., справка за
нарушител, свидетелство за съдимост на подс. Н.. Съдът дава вяра на показанията
на свидетелите Р.П.В. и М.Д.П., тъй като те кореспондират с направеното от
подсъдимия самопризнание, със събраните по делото писмени доказателства и
образуват една логическа цялост.
От обективна страна
изпълнителното деяние е извършено с действие. Подс. Н. след като е бил наказан
по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно
постановление № 18 - 0906 - 000222/ 27.02.2018 г. на Началник Сектор „ПП"
към ОД на МВР - Ловеч, влязло в законна сила на 29.03.2018 г., е управлявал МПС
- л.а „Фиат Палио", с peг. № OB 1488 АТ, собственост на А.Х.Д. от с.
Радювене, област Ловеч, без съответно свидетелство за управление.
От субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл като форма на вината по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент
подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици. Въпреки, че е бил наказан
но административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му той
напълно съзнателно управлявал отново моторно превозно средство, без съответно
свидетелство за управление на МПС.
Престъплението по чл.343в, ал.2
от НК е формално, на просто извършване и за
неговата съставомерност не се изисква
друг съставомерен резултат. За да е налице това престъпление е
достатъчно от обективна страна деецът да управлява МПС в едногодишен срок, след
като е бил наказан по административен ред за управление на МПС, без съответно
свидетелство. Други изисквания за съставомерността на деянието
законодателят не е поставил. Затова и с факта на самото управление при
изложените предпоставки деецът осъществява признаците на престъплението / в
този см. решение № 707/2004 г. на ВКС по н.д. № 385/2004 г., III н.о./. В
случая това е точно така. Налице е наказателно постановление за
нарушение на чл.150 от ЗДвП, което наказателно постановление е влязло в законна сила. По делото липсват данни
да са предприети някакви действия от страна на подсъдимия за оспорване на това
наказателно постановление.
Деянието не може да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като
последното се квалифицира като такова, само когато по степен на обществена
опасност и укоримост е по - леко от обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. По - ниската обществена опасност се определя от цялостната
характеристика на деянието и дееца. От значение са и други обстоятелства като дали
е налице продължавано престъпление или повторност, способа и начина по които е
осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководил при извършване на престъплението и др. В настоящия случай, съдът,
прие, че случаят не може да се квалифицира като маловажен.
Съдът не споделя становището на
защитата на подсъдимият, че в момента на извършване на проверка от органите на
МВР л.а. е бил в покой и служителите на МВР не са могли да възприемат кой
реално е управлява МПС, а единствено и благодарение на добросъвестността на
подсъдимия е отразена фактическата обстановка, което следвало да се вземе
предвид като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като изложеното противоречи
на показанията и на двамата разпитани в хода на бързото производство свидетели,
от които показания се установява, че са се движили със служебния автомобил по
бул. „България”, когато забелязали, че автомобилът управляван от подс. Н., не
пропуснал пешеходците, които пресичали на пешеходната пътека, поради което
спрели до него и му поискали документите за проверка, в хода на която проверка
констатирали, че подсъдимия управлява МПС, без да притежава СУМПС.
Настоящата инстанция намира, че
от направеното самопризнание на подсъдимият и събраните на досъдебното производство
писмени доказателства, които го подкрепят, както и от показанията на
разпитаните в хода на бързото производство свидетели по безспорен начин е
установено, че подсъдимият е автор на деянието за което е предаден на съд.
Предвид на така изложените
съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го
осъди.
Фактическата обстановка, приета
за установена, се изяснява от направеното от подсъдимият самопризнание, от
писмените доказателствата по делото, които го подкрепят и от разпитаните в хода
на бързото производство свидетели.
Причини за извършване на престъплението, съдът
намира в нежеланието на подсъдимия да се съобразява със законоустановената
забрана за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС,
както и в подценяването от негова страна на обществено опасните последици от
това му противоправно поведение.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подс. Н., настоящата инстанция на осн. чл.373, ал.2 от НПК
като взе предвид обществената опасност на дееца и деянието, съдебното минало на
същия, който към момента на извършване на деянието е бил осъждан 29 пъти,
включително и за престъпления по чл.343в, ал.2 от НК, обстоятелството, че същия
никога не е бил правоспособен водач, а до настоящия момент, видно от
приобщената като доказателство по делото справка за нарушител, на същия са
издадени 17 бр. НП и 1 бр. фиш, направените самопризнания, процесуалното му
поведение, както и начина на извършване на деянието /проверката на подс. Н. от
органите на полицията, в случая е била извършена, тъй като подсъдимият не е
пропуснал пешеходци, които пресичали на пешеходна пътека/, и съобразявайки
останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, както и данните
за личността на подсъдимия, го осъди на основание чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1
от НК на 3 /три/ години лишаване от
свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, както и на
глоба в размер на 500,00 лева, която да заплати в полза на държавата по сметка
на бюджета на съдебната власт. В случая размера на глобата беше определен, в
минимален размер, предвид обстоятелството, че подсъдимият е безработен и
липсват доказателства да е материално и финансово обезпечен.
На осн. чл.58а, ал.1 от НК съдът
намали така определеното наказание лишаване от свобода с 1/3, като подсъдимия Н.
да изтърпи наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода, което
наказание да изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът наложи именно такива
наказания “Лишаване от свобода“ и „Глоба”, в посочения размер,
вземайки предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът намира, че така наложеното
наказание на подс. Н. е справедливо, и че съответства на обществената опасност
на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието
визирани в чл. 36 от НК.
Съда не намери за необходимо да
приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 и чл.55 от НК, тъй като не намери нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключително такова, както и
не приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 НК с оглед съдебното минало
на подсъдимия, поради което намери, че не прилагането на тези разпоредби би
изиграло съществено превантивно действие върху подсъдимия.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: