№ 673
гр. Горна Оряховица, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20234120100275 по описа за 2023 година
Ищцовото дружество „Кредит инс“ ООД гр. София основава исковите
си претенции на твърдения, че между него и ответника И. К. И. е сключен
договор за потребителски кредит „Екстра“ /кредит от разстояние/ №
110955/14.01.2021г., по силата на който на последния е предоставена в заем
сума в размер на 1000 лв., при договорна лихва в процент, който не е посочен.
Задължението било платимо на девет погасителни месечни вноски за периода
14.02. – 14.10.2021 г. Твърди се, че ответникът заплатил четири месечни
вноски, а именно тази с падеж на 14.02.2021 г., 14.03.2021 г., 14.04.2021 г. и на
14. 05.2021 г., като след това преустановил плащанията. Сочи, че общото
задължение по кредита възлиза на сумата от 785,64 лв., от които 625 лв.
главница, договорна лихва в размер на 48 лв. за периода 14.06.2021 г. до
14.10.2021 г., и сумата от 112,64 лв. законна лихва за забава за периода
15.06.2021 г. до 13.09.2022 г. г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.
410 ГПК – 12.10.2022 г. до окончателното изплащане. Твърди, че за
процесните суми се е снабдило със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1659/2022г. на РС – Г. Оряховица. Иска от съда да приеме за установено, че
ответникът дължи горе-посочените суми. Претендира присъждане на
сторените разноски в исковото и заповедното производство.
1
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител назначен на ответника
е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете. Оспорва се
усвояемостта на кредита, както и сумите конкретизирани с исковата молба.
Въвежда възражение за нищожност поради неравноправни клаузи относно
определянето на договорната лихва и последиците при просрочие на
задължението, позовавайки се на разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда
на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Съществувалото между страните правоотношение се установява от
представения по делото договор за потребителски кредит „Екстра“ №
110955/14.01.2021 г., съгласно който е предоставена в заем сумата от 1000 лв.,
срещу задължение за връщането , ведно с договорна лихва в размер на 96
лв., такса „Гарант“ от 666,70 лв. или общо сумата от 1762,70 лв., платими на 8
месечни вноски от по 220,34 лв., първата с падеж на 14.02.2021 г. Ответникът
оспорва получаването на сумата и въвежда възражения за нищожност на
договорни клаузи. Независимо от това, съдът също следи служебно за
валидността на договорите на потребителите.
В тази връзка следва да се разясни дали уговорките по договора за
плащането на уговорената сума от 1762,70 лева, платима на 8 месечни вноски
от по 220,34 лв., първата с падеж на 14.02.2021 г., съставляват погасителен
план по смисъла на чл. 11, т. 11 и т. 12 Закона за потребителски кредит /ЗПК/.
Законът предвижда, че следва да са ясни размера на съответните плащания и
срока за това, но и освен тях да е изложена и разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главница, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и съответно отбелязване и на допълнителните разходи. В
настоящия случай съдът намира, че ищецът не доказа безспорно, че
приложеният в договора за потребителски заем погасителен план е достигнал
до знанието на ответника, съответно бил е запознат с допълнителните разходи
към кредита. От приложените към исковата молба писмени доказателства не
може да се установи, запознат ли е бил ответникът със стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, а от там
да се прецени дали условията по кредита са същите или съвсем различни от
приложения по исковата молба договор. Не се установява и каква би била
2
месечната вноска по кредита без такса „гарант“ и със нея – 220,34 лв., т. е.
нарастваща почти двойно месечна вноска. Ответникът не е могъл да прецени
дали му е изгодно да вземе потребителски кредит при такива условия. За съда
това представлява заблуждаваща търговска практика, непозволяваща на
потребителя да разбере, каква реално е цената на кредита с който се
задължава. На следващо място няма доказателства ответникът да се е
съгласявал с добавяне на такса “гарант“ или да е имал възможност да
договаря сключването на такава клауза.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира, че
предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК е основателен и доказан
единствено до размер на 169,34 лева, което представлява неиздължения
остатък от чистата стойност на кредита. В останалата част предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради обстоятелството, че сключеният Договор
за потребителски кредит "Екстра" № 110955/14.01.2021 г. е нищожен на
осн. чл. 19, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗПК.
Съображенията на съда, за да приеме, че ГПР надвишава петкратния
размер на законната лихва се основават на това, че в него не е включена т.
нар. "такса гарант". Видно от т. 4 от процесния договор е, че кредитодателя и
трето за заемното отношение лице наименувано „дружество гарант“ са
страни по договор за предоставяне на гаранция, но не и кредитополучателя,
така че за него не е възникнало задължение към „дружество гарант“.
Задължението за заплащане на възнаграждение на гаранта е за кредитодателя
"КРЕДИТ ИНС" ООД, но се начислява, видно от погасителния план на
кредитополучателя. При тези обстоятелства за това дружество заплащането
на такса "гарант" е разход по кредита, който няма пречка да се възложи в
тежест на кредитополучателя, но следва да бъде включен в ГПР по сключения
договор за кредит.
С оглед на горното, като се вземе предвид, че ГПР по Договор за
потребителски кредит "Екстра" № 110955/14.01.2021 г. без в разходите да
бъде включена таксата "гарант" е 49. 70%, то с включването на тази такса
ГПР значително ще надхвърли 5 кратния размер на законната лихва, който
към м. февруари 2021 г. е в размер на 10 %. Съгласно решението по дело №
С-472/11 на Съдът на Европейския съюз и др., националните съдилища са
длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските
3
договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност и
на клаузата за таксата „Гарант“. На ищеца с определението за насрочване по
чл. 140 ГПК е дадена възможност, с оглед спазване принципа на
състезателност в процеса, да вземе становище по констатирания от съда
неравноправен характер на договорни клаузи от договора, но такова не е
взето.
По изложените по - горе съображения Договор за потребителски кредит
"Екстра" № 110955/14.01.2021 г., следва да се счита за нищожен като на
осн. чл. 23 от ЗПК, ответникът дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита в размер на 1000. 00 лева, от която следва да се
приспадне изплатената към момента сума в общ размер на 830,66 лева. (виж
отговор на въпрос 4 от заключението на вещото лице). Ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 169,34 лв. - главница, а останалите претенции за
договорна лихва в размер на 48 лв., дължима за периода 14.06.2021 г. до
14.10.2021 г., такса „Гарант“ за сумата от 666,70 лв. дължима за периода
14.02.2021 г. до 14.09.2021 г.(същата е включена като искане в заповедното
производство, но не е предявена в настоящото исково) и законната лихва за
забава за периода от 15.06.2021 г. до 13.09.2022 г. следва като неоснователни
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС направените в заповедното производство разноски
следва да бъдат присъдени в настоящото производство и същите възлизат на
75,44 лв., с оглед уважената част от исковете.
При този изход на спора частично основателна се явява претенцията на
ищцовото дружество за присъждане на направените по настоящото делото
разноски и следва да се осъди ответника да му заплати на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 242,48 лв., съобразно уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 422 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. К. И., с ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. М., ул. ***, че по Договор за потребителски
4
кредит "Екстра" № 110955/14.01.2021 г. ДЪЛЖИ на "КРЕДИТ ИНС" ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от
169,34 лева /сто шестдесет и девет лева и 34 ст./ главница, ведно със
законната лихва, считано от 13.09.2022 г. до окончателното й изплащане, за
което е издадена Заповед за изпълнение № 736/14.10.2022 г. по ч. гр. д. №
1659/2022 г. по описа на РС – Г. Оряховица.
ОТХВЪРЛЯ иска на "КРЕДИТ ИНС" ООД, с ЕИК ********* против И.
К. И., с ЕГН **********, в останалата част, досежно искането да бъде
признато съществуването на вземане за главница над размера от 169,34 лева
до размер на 625 лева, както и за сумата от 48. 00 лв. договорна лихва за
периода 14.06.2021 г. – 14.10.2021 г., и сумата от 112,64 лв. законна лихва за
забава за периода 15.06.2021 г. – 13.09.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. К. И., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. М., ул. ***,
ДА ЗАПЛАТИ на "КРЕДИТ ИНС" ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, сумата от 242,48 лева / двеста четиридесет и
два лева и 48 ст./ направени в исковото производство разноски, съобразно
уважения размер на иска и сумата от 75,44 лева / седемдесет и пет лева, 44
ст./ разноски в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд град Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 1659/2022 г. по описа на РС-Горна Оряховица.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5