Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1407
29.11.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на
пети ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2198/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото
е образувано по въззивна
жалба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж, Франция, рег.
№*********, чрез пълномощника му
по делото юрк. П. П., против Решение №3262 от 02.08.2019г., постановено по
гр.д. №14823/2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив, V гр.с., с което са
били отхвърлени исковете на
дружеството против П. С. А., ЕГН **********, за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1632,81 лв.- главница, дължима по револвиращ потребителски кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК- 01.06.2018 г., сумата от 567,32 лв.-
договорна лихва по кредита за периода от
01.12.2016 г. до 10.11.2017г., сумата от
82,88 лв.- лихва за забава за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 9107 по описа за 2018 г. на ПРС. В жалбата
се излагат доводи за неправилност
на решението, като
се иска отмяната му
и уважаване на предявените искове.
Ответната страна
по въззивната жалба- П.
С. А. ***,
ЕГН **********, чрез назначения
си особен представител по делото адв. С. А.,
оспорва същата и иска оставянето
й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с искове с
правно основание чл.422 от
ГПК във връзка
с чл.9 от
Закона за потребителския кредит,
чл.240, ал.1 и ал.2, чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от Закона
за задълженията и
договорите, предявени от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция, против П. С. А., с
които ищецът иска да
се признае за установено, че
ответникът му дължи сумата
от 1632,81 лв.- главница, дължима по револвиращ потребителски кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК- 01.06.2018 г., сумата от 567,32 лв.-
договорна лихва по кредита за периода от
01.12.2016 г. до 10.11.2017г., сумата от
82,88 лв.- лихва за забава за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 9107 по описа за 2018 г. на ПРС.
С постановеното по делото
решение съдът е
приел от фактическа
страна, че
по делото не се установява
между дружеството- ищец и ответника да е
бил сключен договор за револвиращ потребителски кредит, както
и ищецът да е предал
заемната сума на ответника,
поради което исковите претенции са
неоснователни и следва
да се отхвърлят.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от ГПК следва
да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи, както и при служебна проверка за допуснати
при постановяването му нарушения
на императивни материалноправни норми,
като въззивният съд се
произнесе по правния
спор между страните.
От фактическа
страна по делото се установява
от приложените писмени доказателства, че
на 21.07.2015г. между дружеството- ищец,
в качеството му на кредитор, и ответницата,
като кредитополучател, е бил
сключен договор за
потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски
кредит, издаване и
ползване на кредитна карта, по силата на който кредиторът е
отпуснал на
кредитополучателя кредит в общ
размер от 1315,20 лв.,
който последният се е
задължил да върне, заедно с уговорената
лихва, на 16
месечни вноски с
падежни дати, посочени в договора.
В чл.12 от договора
е уговорено, че
кредиторът може да предостави
за ползване на
кредитополучателя кредитна карта
с максимален кредитен лимит от
10000 лв., като кредиторът ще
издаде и
достави картата на кредитополучателя след проучване на
изпълнението на задълженията му по договора
за кредит, а всички
задължения, свързани с
ползването й, ще възникнат
само след активирането на кредитната карта от кредитополучателя по
съобщения му от кредитора
начин. Съгласно чл.13
от договора кредитният
лимит по картата ще бъде
едностранно определен от
кредитора и съобщен
на кредитополучателя и няма
да надвишава посочения максимален кредитен
лимит, като същият
представлява револвиращ
потребителски кредит, предоставен
от кредитора на кредитополучателя за
ползване посредством кредитната
карта. Съгласно чл.15
от договора кредитополучателят ще може да извършва трансакции
/операции/ чрез кредитната
карта до
размера на разрешения
кредитен лимит, а
съгласно чл.16 за ползването на кредитния
лимит кредотополучателят ще
заплаща годишна лихва върху усвоената част
от него за срока на ползването му.
Съгласно чл.21 от
договора кредитната карта
ще бъде доставена от кредитора
на кредитополучателя заедно
с документ- приложение,
неразделна част от договора,
съдържащо всички конкретни
условия на револвиращия
кредит и процедурата за
активиране на картата, като задължения за кредитополучателя за
плащания по картата ще
възникнат след активирането и
използването й в съответствие с договора
и приложенията към
него. В
исковата молба ищецът е изложил твърдения, че съгласно
клаузите на договора на
ответницата е била предоставена кредитна
карта с кредитен
лимит от 1500
лв., която тя
е активирала на
01.06.2016г., като е
преустановила редовното обслужване
на кредитната карта на 01.12.2016г., поради което
кредиторът е блокирал
използването й. От заключението на приетата
по делото съдебно-
счетоводна експертиза се
установява, че ищцовото дружество е издало
кредитна карта на името
на ответницата с максимален кредитен лимит
от 1500 лв., като кредитната
карта е била
активирана на 03.06.2016г.
По процесния договор за револвиращ
потребителски кредит са били
заплатени суми както следва:
на 27.07.2016г.-260 лв.;
на 30.08.2016г.-120 лв.; на
30.09.2016г.-120 лв.; на 31.10.2016г.-120 лв.
При така установените
по делото фактически
обстоятелства предявеният иск
е неоснователен и
следва да се
отхвърли. За да се
приеме, че страните са
обвързани от сключен
договор за револвиращ
потребителски кредит, усвоен
посредством кредитна карта,
по делото следва да
бъде установено, че
кредиторът е доставил
съгласно чл.12 от
договора за потребителски кредит от 21.07.2015г. кредитната карта на кредитополучателя, заедно
с приложението по чл.21
от договора, както и че
кредитополучателят е активирал картата и
усвоил суми по нея.
За доказване доставянето
на картата и приложението,
ищецът е представил
обратна разписка за
доставяне на пратка-
документи, видно от
която на 22.03.2016г.
ответницата П. С. А. е
получила лично пратката.
В обратната разписка не
са описани конкретните
изпратени на ответницата
документи, като с отговора
на исковата молба
назначеният особен представител на
ответницата е оспорил
факта на получаване
със същата на
кредитната карта и
приложението. При положение,
че в приложената обратна разписка
няма данни за съдържанието
на пратката, то според настоящия
състав на съда
не може да се
приеме, че посредством
същата се установява предаването
именно на кредитната
карта и приложението, и
доколкото от страна на
ищеца не са
били ангажирани други доказателства за установяване на тези
обстоятелства, то следва
да се приеме,
че този факт
е недоказан /в този смисъл в
аналогична хипотеза- Решение
№ 48 от 03.04.2017г.
на ВКС по т. д. 61279/2016 г., ІІІ г.о./.
От приетото заключение на
съдебно- счетоводната експертиза действително
се установява, че
по сключения с
ответницата договор от 21.07.2015г.
е била издадена
кредитна карта, която
е била активирана, както
и че по
същата са усвоявани суми и
са правени погасителни вноски, но липсват
доказателства посочените действия
да са били
извършени именно от
ответницата, поради което и въз
основа на тях не
би могъл да се направи извод,
че картата е била в
нейната фактическа власт. От страна
на ищеца, въпреки че първоинстанционният съд е
оставил исковата молба
без движение, не са
изложени и конкретни
твърдения кога и по
какъв начин са
били усвоявани суми по процесната
кредитна карта, нито е представено предвиденото
в чл.17 от
договора от 21.07.2015г. извлечение, съдържащо
извършените с картата трансакции, за да
се установят тези обстоятелства
/към исковата молба е
представено извлечение, което
не съдържа такива
данни, както и извлечение,
в което има такива,
но отнасящо
се до друго
лице/. Тези обстоятелства
не се установяват
и от заключението
на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, според което
кредитният лимит по картата бил
усвоен на 18.12.2015г.,
т.е. много преди твърдяната от
ищеца дата на доставянето й и преди
датата на активирането й. Предвид горното
следва да се
приеме, че по делото
не се установява възникването
на облигационни отношения
между страните по
твърдения в исковата молба
договор за револвиращ потребителски кредит, поради
което предявените искови
претенции, основани на
същия, са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Предвид
горното обжалваното решение
следва да се
потвърди, като на
основание чл.272 от
ГПК се препрати
и към мотивите на първоинстанционния съд.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3262
от 02.08.2019г., постановено по гр.д. №14823/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.