РЕШЕНИЕ
№…
10.01. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар А. Д.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №223 по описа за 2019 год.
ИСК с правно основание чл. 430 ТЗ с цена
на иска 57 485, 28 лв. и 228 лв.
Ищецът „***“ АД с ЕИК.. твърди, че на 09. 10. 2006 г. е сключен Договор за кредит за рефинансиране на недвижим имот HL ** между „***“АД( чийто правоприемник е ищецът) и наследодателката на ответниците Т. Д. С.. Твърди се, че на 20. 08. 2016 г. наследодателката на ответниците е починала вследствие на пътен инцидент и нейни наследници са ответниците малолетните И.М. В. с ЕГН********** и Б.М.В. с ЕГН**********, представлявани от майка си и законен представител М.В.Г. с ЕГН**********, които са осиновени от Т.С.. Твърди се, че въз основа на молба по гр. д. № **/ 2017 г. по описа на ВРС ответниците са приели по опис наследството от осиновителката си и съответно са задължени по договора за кредит, сключен от наследодателката. В исковата молба е посочено, че с решение на ВОС № 535/ 23. 02. 2018 г. осиновяването на ответниците е прекратено поради това, че единственият родител ( осиновител) е починал и законен представител на непълнолетните ответници е майка им М.В.Г.. Ищецът е посочило, че към момента на подаване на исковата молба недвижимият имот, послужил за обезпечение на задължението по дожговора за кредит е продаден по изп. д № 2020/ 2018 г. по описа на ЧСИ Л. С. с рег. № ** на КЧСИ. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на договорвните задължения по чл. 7 от договора за кредит за заплащане на дължимите вноски по кредита е налице забава на ответниците и поради непогасяване на вноска с падеж 19 08. 2016 г. ищецът е обявил за изцяло изискуемо задължението по договора за кредит, за което ответниците са уведомени писмено чрез техния законен представител.
Ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени на основание чл.430 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД да заплатят на ищеца сумата от 57713, 28 лв., от която дължими суми по договора за кредит в размер на 57 485, 28 лв. и нотариални такси в размер на 228 лв., законната лихва върху главницата от 57 485, 28 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Ищецът е посочил банкова сметка *** ответниците.
Ответниците малолетните И.М. В. с ЕГН********** и Б.М.В. с ЕГН**********, представлявани от майка си и законен представител М.В.Г. с ЕГН********** не са изразили становище по предявения иск.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 09. 10. 2006 г. в гр.В. ищецът и Т. Д. С. са сключили Договор за кредит за рефинанрсиране и ремонт на недвижим имот HL**, по силата на който ищецът е предоставил на Т. Д. С. банков кредит в размер на 33 000 евро със задължението за връщане на кредита в уговорен от страните срок. В периода от 12. 01. 2010 г. до 14.10. 2014 г. страните са сключили допълнителни споразумения и приложение към допълнителни споразумения към договора за кредит, като страните са уточнявали размера на задължението на кредитополучателката към банката и са определяли срок и начини за връщане на предоставения кредит.Страните са уговорили краен срок 276 месеца считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита.
На 03. 10. 2007 г. между ищеца и „****“ АД е сключен договор за цесия, като ищецът е прехвърлил вземанията си по договори за кредит по опис, приложен към договора, на цесионера. Впоследствие с договор за цесия от 05. 03. 2014 г. „****“ АД е прехвърлил обратно вземанията си по опис на ищеца, като в описа на вземанията е включено и задължението на Т. С..
От представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че Т. Д. С. е починала на 20. 08. 2016 г., за което е издаден акт за смърт и е оставила за свои законни наследници ответниците И. Т. С. и Б. Т. С., които са били осиновени от Т. С. и съответно са приели нейната фамилия и личното й име като бащино.
По делото е представено удостоверение за родствени връзки изх. № 389/ 21. 06. 2019 г. на Община- гр.Никопол, от което е видно, че ответниците са деца на М.В.Г. с ЕГН**********.
В удостоверението за наследници на Т. С. и в удостоверението за родствени връзки на М.Г. ответникът Б. е посочен и с името Б. Т. С., като съдът приема, че това е едно и също лице с оглед идентичността на ЕГН на това лице.
По делото не са представени доказателства, че ответниците са били осиновени от Т. С., но това обстоятелство не се оспорва от съда, поради което съдът приема това обстоятелство за безспорно, както и това, че след смъртта на Т. С. ответниците се представляват от майка им М.В.Г. и са придобили след прекратяване на осиновяването фамилията на М.Г. и са приели личното й име като бащино.
По делото е представен протокол от проведено съдебно заседание на 18. 09. 2017 г. по гр. д. № 3469/ 2017 г. по описа на Варненския районен съд, с който съдът е постановил да се впише в особената книга на ВРС приемането от М. А. А. в качеството й на настойник на детето И. Т. С. приемането от С. Н. А. – Г. в качеството й на настойник на Б. Т. С. на наследството на починалата на 20. 08. 2016 г. Т. Д. С., посочено в заключението на вещото лице М.С. от 09. 06. 2017 г. и допълнено със заключение на същото вещо лице от 05. 09. 2017 г., на основание чл.49, ал.1 ЗН. Въз основа на това съдът е прекратил производството по делото, което е влязло в сила на 26. 09. 2017 г. Въз основа на определението на съда по делото е представено удостоверение от ВРС за вписване приемането по опис на наследството на Т. С. от наследницата й И. Т. С. чрез настойника си М. А. А..
Ищецът е изпратил писмена покана – уведомление до ответниците, с която задължението по договора за кредит е обявено изцяло за пред0срочно изискуемо поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж от 29. 08. 2016 г. на основание чл. 19, ал. 1 от договора за кредити чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като ответниците са поканени да изптълнят задължението по договора в размер на 42 611, 18 лв. към датата на поканата 29. 05. 2019 г. С протокол от 31. 07. 2019 г. на ЧСИ Пламен Дамянов с рег. № 755 на КЧСИ на основание чл. 47, ал. 5 ГПК е прието, че поканата е редовно връчена на ответниците независимо от това, че не са намерени на адреса.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на представените по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че ищецът и наследодателката на ответниците Т. С. са сключили договор за банков кредит за сумата от 33 000 евро с уговорка за връщане на кредита за определен срок и при определени условия, отразени в договора за кредит. Впоследствие страните са уточнявали задълженията си по договора с допълнителни споразумения в периода от 2010 г. до 2014 г.
По делото е установено безспорно, че Т. С. е починала на 20. 08. 2016 г., като е оставила за свои законни наследници двамата малолетни наследници, които се представляват от майка си М.Г.. От представените доказателства от Варненския районен съд става ясно, че са изпълнени изискванията на чл.61, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис от страна на ответниците, които са малолетни.С оглед на приемането на наследството от страна на ответниците същите са пасивно легитимирани по предявения иск във връзка с установяване на задълженията на тяхната наследодателка Т. С. към ищеца въз основа на договора за банков кредит и допълнителните споразумения.
За установяване размера на задължението по договора за кредит и допълнителните споразумения е допусната съдебно- икономическа експертиза с вещо лице В.В., от което е видно, че Т. С. като кредитополучател е усвоила сумата от 33 000 евро, предоставена като кредит в периода от 19. 10. 2006 г. до 11. 12. 2006 г. С допълнителните споразумения е извършено преоформяне на сумите на съществуващите просрочия към датите на сключване на споразуменията в размер на 1957, 65 евро. Вещото лице е посочило, че кредитополучателят е направил погасителни вноски в размер на 21 249, 66 евро и 13015, 14 лв., които са послужили за погасяване на главница, лихви върху редовна и просрочена главница, такси и застраховки. Първата погасителна вноска, която не е погасена, е с падеж 19. 08. 2016 г. в размер на 555, 40 лв., от които главница от 220, 60 лв. и лихва върху редовна главница от 334, 80 лв. и длъжникът Т. С. е изпаднала в забава от 20. 08. 2016 г. В заключението е посочено, че последното плащане е направено на 01. 08. 2016 г. в размер на 568, 15 лв., с които са погасени задължения с падеж на 19. 07. 2016 г. Вещото лице е посочило, че размерът на неизплатеното задължение по договора за кредит е 57 485, 28 лв., а размерът на реализираните нотариални разноски е 626, 70 лв., направени за подновяване на договорна ипотека и изпращане до длъжниците на уведомления. Съответно реализираните съдебни разноски за събиране на вземането са 5750, 21 лв. В заключението е посочено, че банката като ипотекарен кредитор по задължението за банков кредит е предприела действия за принудително събиране на задължението чрез продажба на недвижим имот, собственост на ответниците, ипотекиран за обезпечение на задължението по договора за кредит, като понастоящем банката – ищец не е получила суми в изпълнителното производство от реализацията на обезпечението, тъй като няма издаден изпълнителен лист за дължимата сума по договора за кредит. Вещото лице е посочило, че ЧСИ е уведомил банката за заделяне на сумата от продажбата за изплащане на банката – кредитор след представяне на изпълнителен лист за вземането.
Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че към датата на предявяване на иска задължението по договора за банков кредит е изцяло предсрочно изискуемо с оглед наличието на предпоставките на чл. 19 по договора за кредит. Съгласно цитираната клауза при непогасяване изцяло или частично на която и да е вноска по главницата и/ или лихвата по кредита, както и при непогасяване на три последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично, вземането на банката за отпуснатия кредит става изцяло предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Видно от заключението на съдебно- икономическата експертиза за ищеца е настъпило основанието на чл. 19 и чл.18, ал. 2 от договора, тъй като от 20 08. 2016 г. Т. С. (която на същата дата е починала) е изпаднала в забава за изпълнение на задълженията си по договора за банков кредит и от този момент нататък не са плащани суми за погасяване на задължението по кредита. Видно от приложените покани уведомление от 29. 05. 2019 г. от ищеца до ответниците същите са приети за връчени от ЧСИ на 31. 07. 2019 г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК с протокол от 31. 07. 2019 г. Следователно на 31. 07. 2019 г. за ответниците като законни наследници на Т.С. задължението по договора за кредит ( което е с краен срок 2029 г.) е станало изцяло предсрочно изискуемо и след този момент ответниците са изпаднали в забава по отношение на цялата дължима към този момент главница и изтекли лихви – договорни или за просрочие. Тъй като ищците претендират само за главницата по договора за кредит, от заключението на вещото лице се установява, че размерът на задължението за главница е 57 485, 28 лв. колкото е размерът на ищцовата претенция.
С оглед изложеното съдът счита, че следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 57 485, 28 лв., представляваща изцяло дължима и неизплатена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 25. 09. 2019 г. до окончателното й изплащане , както и направените нотариални такси при обслужването на договора за кредит в размер на 228 лв.От заключението на вещото лице е видно, че размерът на нотариалните такси и по- голям, но тъй като ищецът не е направил увеличение на иска, то следва да се присъди сумата, която е претендирана с исковата молба.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 2308, 53 лв. заплатена държавна такса за предявяване на иска; сумата от 2 713, 68 лв. за адвокатско възнаграждение и заплатен депозит за вещо лице в размер на 500 лв.
По изложените съображения , съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание
чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД И.М.В. с ЕГН********** и Б.М.В. с ЕГН**********,
двамата като законни наследници на починалата на 20. 08. 2016 г. Т. Д. С.,
двамата като малолетни представлявани от майка им като законен представител М.В.Г.
с ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплатят СОЛИДАРНО на „***“АД
с ЕИК***, представлявано от М.В. – прокурист и П.Н.Д. – изпълнителен директор,
представлявана от адв. Х.И. от САК със СЪДЕБЕН АДРЕС *** сумата от сумата от 57 485,
28 лв., представляваща изцяло дължима и неизплатена главница по Договор за кредит за рефинанрсиране и
ремонт на недвижим имот HL*** от 09. 10. 2006 г. и
допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска 25. 09. 2019 г. до окончателното й
изплащане , както и направените нотариални такси при обслужването на договора
за кредит в размер на 228 лв.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК И.М.В. с ЕГН********** и Б.М.В. с ЕГН**********,
представлявани от майка им като законен
представител М.В.Г. с ЕГН**********
СОЛИДАРНО да заплатят на „****“АД с ЕИК*** направените по делото
разноски в размер на 2308, 53 лв. заплатена държавна такса за
предявяване на иска; сумата от 2 713, 68 лв. за адвокатско възнаграждение
и заплатен депозит за вещо лице в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :