РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Русе, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520102876 по описа за 2021 година
Ищцата С. ИВ. ИВ. твърди, че с ответника В. ИВ. ДЖ. са бивши съпрузи. Бракът
им, сключен на *** г., бил прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № ***/2017 г. по
описа на РС-Русе. Твърди още, че на 20.12.2013 г. по настояване на ответника превела
по банковата му сметка 9926.10 лв. Преводът извършила от собствената си банкова
сметка. Сумата му била необходима за доплащане цената на имот, придобит на
публичен търг при ЧСИ Иван Хаджииванов. Преведената сума била придобита от
продажба на семеен имот и обзавеждане и се съхранявала в евровата й сметка. От
наличните суми по евровата си сметка на 29.08.2013 г. ищцата превела по левовата си
сметка 2278.55 евро, които същият ден били преведени по сметка на ЧСИ Иван
Хаджииванов като задатък за участие в търг по изп.д.№ ***/2012 г., с 45 904 лв. бил
доплатен имотът, който й бил възложен с постановление и още 906.20 лв. такси по
възлагането. На 20.12.2013 г. С.И. превела от евровата по левовата си сметка 5082.49
лв. и от нея същият ден по личната банкова сметка на ответника превела общо 9926.10
лв. Отново на същата дата, тези и други налични пари от личната му банкова сметка,
В.Д. превел на „Д.“ ООД и с тях заплатил спечеления на търг недвижим имот по изп.д.
№ ***/2011 г. на ЧСИ Иван Хаджииванов. По повод предоставените средства
ответникът отказал да подпише договор за заем или друг документ. Двамата нямали
каквито и да било други договорни отношения. Сключването на брака забавило
връщането на парите, а след прекратяването му, въпреки многократните разправии,
скандали и обещания, ответникът не й възстановил сумата. Ищцата предявила
частичен иск срещу ответника за връщане на сумата 2500 лв. от общо 9926.10 лв. и с
решение по образуваното гр.д.№ ***/2019 г. претенцията й била уважена. Тъй като
ответникът нямал намерение да уредят паричните си отношения, моли да бъде
постановено решение, с което В. ИВ. ДЖ. бъде осъден да й заплати сумата 7426.10 лв.,
представляваща остатък от общо претендираните 9926.10 лева, дадени без правно
основание, а в условията на евентуалност - поради неоснователното му обогатяване за
1
сметка на обедняването й, ведно със законната лихва от образуване на делото и
направените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в
който оспорва допустимостта и основателността на исковите претенции. Оспорва
изцяло изложените в исковата молба твърдения относно превода по банковата му
сметка на нейни лични средства, както и представените извлечения от банкови сметки,
от които не можело да се проследи цялостния паричен поток. Намира за недоказано
твърдението, че лично той се е обогатил за сметка на ищцата, тъй като сумата била
преведена от ответника по сметка на „Д.“ ООД. От това следвало извода, че ако някой
се е обогатил, получавайки средствата, то това е търговското дружество, а не
ответникът като физическо лице. Заявява, че той е предоставил на ищцата парични
средства на дружеството, които тя да внесе по сметката му като физическо лице,
поради което и не дължал връщането им. Средствата по сметката на С.И. били от
продажба на имот, собственост на децата й, едното от които било малолетно и тя не е
имала право да се разпорежда с тях. Претендира отхвърляне на претенцията като
неоснователна.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, а в условията на
евентуалност – по чл.59 от ЗЗД.
Съобразявайки становищата на страните и ангажираните в хода на
производството доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на *** г., е прекратен
с развод с влязло в сила решение по гр.д.№ ***/2017 г. по описа на РС-Русе.
С влязло в сила съдебно решение по гр.дело № ***/2019 г. по описа на Районен
съд–Русе В.Д. е осъден да заплати на С.И., на основание чл.59 от ЗЗД сумата 2500 лв.,
частично предявени от 9926.10 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за
сметка на ищцата.
От представените в хода на производството писмени доказателстваи
заключението на приетата по делото съдебно–икономическа експертиза се установяват
следните обстоятелства:
- в периода 01.01.2013 г. – 31.01.2014 г. по сметка на ищцата: IBAN ****** в
„Банка ДСК“ АД по хронология са постъпили следните суми:
На 07.08.2013 г. – 9750 евро с наредител М.Ц.П. и основание: „покупка на
недвижим имот“;
На 07.08.2013 г. – 19 500 евро с наредител М.Ц.П. и основание: „покупка на
обзавеждане“;
На 07.08.2013 г. – 9650 евро с наредител М.Ц.П., като основание липсва;
На 31.12.2013 г. – 9.68 евро лихви за текущата 2013 г.
- в периода 01.01.2013 г. – 31.01.2014 г. по сметка на ищцата: IBAN BG********
са постъпили следните суми:
На 29.08.2013 г. – 4450 лева – прехвърлени от евровата сметка на ищцата;
На 02.09.2013 г. – 46 810.20 лева – прехвърлени от евровата сметка на ищцата;
На 12.09.2013 г. – 2350 лева – прехвърлени от евровата сметка на ищцата, които
на същата дата са преведени по сметка на ЧСИ В. М.ов с основание „задатък“. Сумата
е възстановена от ЧСИ на 01.10.2013 г., а на 10.10.2013 г. отново е преведена по сметка
2
на ЧСИ, като е възстановена на 25.10.2013 г.;
На 26.09.2013 г. – 1882 лева – прехвърлени от евровата сметка на ищцата, които
на същата дата са преведени по сметка на ЧСИ Иван Хаджииванов с основание
„задатък“. Сумата е възстановена от ЧСИ на 07.10.2013 г., а на 10.10.2013 г. е
преведена по сметка на ЧСИ В. М.ов, като е възстановена на 25.10.2013 г.;
На 20.12.2013 г. – 9926.10 лева – прехвърлени от евровата сметка на ищцата;
На 31.12.2013 г. – 7.66 лева лихви за текущата 2013 г.
- Относно сметка с IBAN ***** в „Експресбанк“ АД с титуляр В. ИВ. ДЖ.:
На 01.07.2013 г. салдото по сметката е отрицателно – 0.45 лева;
В периода 01.07.2013 г. – 31.12.2013 г. по сметката постъпили суми в общ размер
88 299.54 лева, в това число и сумата 9926.10 лева. Последната сума е прехвърлена на
20.12.2013 г. от левовата сметка на С. Д.а;
В периода 01.07.2013 г. – 31.12.2013 г. разходваните суми по сметката са в общ
размер 88 054.53 лева. В този период не са установени тегления от титуляра в брой.
На 20.12.2013 г. от сметка IBAN ***** с титуляр В.Д. по сметка с IBAN ********
с титуляр „Д.“ ООД са прехвърлени 50 000 лева, включително и постъпилите 9926.10
лева.
По делото са допуснати и гласни доказателства – свидетелските показания на
Д.Б.-дъщеря на ищцата, К.К.-приятелка на ищцата и В. Д.а-майка на ответника.
Свид.Б. излага данни, че през 2013 г. си продали семейния апартамент при
Русенски университет и заедно с майка й, баба й и брат й отишли да живеят в
жилището на В.. С парите от продажбата закупили по-малко жилище с идеята да
останат средства майка й да си закупи помещение, в което да работи като козметик.
Парите от продажбата на техния апартамент и от обзавеждането му били преведени по
сметка на майка й. На В. не достигали средства да закупи един апартамент, който бил в
съседство на неговия, затова, за да му помогне, майка й му превела по негова сметка
10 000 лв. Д.Б. заявява, че не е била свидетел на самия превод на парите, но била
свидетел на разговора, който майка й и В. водили предната вечер и се разбрали
сутринта да отидат в банката, за да могат парите да бъдат преведени от нейната в
неговата сметка. Тогава майка й му казала, че ще му даде тези пари, за да му услужи,
но ще й трябват за помещение и той казал, че ще й ги върне. След време обаче отказал
да й върне парите.
Свид.К. също потвърждава, че С. продала апартамента си, който бил доста хубав и
голям, защото искала да вземе по-малко жилище и студио, в което да работи. Купила
само апартамент. Споделила, че е услужила на В. с парична сума от 10 000 лв., защото
той също имал намерение да купи някакво жилище, както и че той не й върнал парите.
Свид.Д.а от своя страна заявява, че синът й не й е споделял какви доходи
реализира от строителната си фирма, но е виждала в къщи пачки пари на фирмата.
Същата била свидетел как през м.12.2013 г., когато трябвало да ходи командировка за
2-3 дена, дал на С. около 10 000 лв. и казал, че трябва да се срещне със съдружника му
Д.. Купили били някакъв апартамент и трябвало да се доплащат тези пари. С. не се
явила на срещата и не дала парите.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В настоящото производство ищцата претендира възстановяване на сумата 7426.10
лева, представляваща остатъка над 2500 лв., за който е уважен искът й по гр.д.№
3
***/2019 г. на РС-Русе, до пълния размер от 9926.10 лева. Изрично е посочила като
правно основание на иска нормата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Според визираната
разпоредба, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Фактическият
състав на получаването при изначална липса на основание се характеризира с това, че
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на
унищожаемостта. Т.е. текстът намира приложение при унищожаване или при
разваляне на договори, докато в настоящия случай не се твърди, че страните са били
обвързани от облигационно отношение, във връзка с което да е предоставена
процесната сума. Освен това, по време на брака е недействително съглашение между
съпрузите, с което уговарят имуществените си отношения по начин и ред, извън
предвидените в СК. В този смисъл, не са налице предпоставките на претенцията с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което същата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид отхвърляне иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, на разглеждане подлежи
предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Уреденият в цитираната правна норма е общ субсидиарен състав.
Последователно, както в доктрината, така и в практиката, ВКС се приема, че
фактическият състав на чл.59 ЗЗД предполага установеност на следните обстоятелства:
увеличаване имуществото на едно лице за сметка имуществото на друго лице; липса на
основание за това; липса на друга възможност за защита на обеднелия; обедняването и
обогатяването да произтичат от един и същ факт или обща група факти. Неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил,
и то само до размера на обедняването, като е дължима по малката от двете стойности
при разлика между тях.
В случая безспорен се явява фактът, че страните са били в брачно
правоотношение, считано от *** г., прекратено с решение за развод по гр. дело №
***/2017 г. по описа на РРС, а преди това - от 2013 г. живеели на семейни начала.
Безспорно установено е и обстоятелството, че на 20.12.2013 г. С. Д.а прехвърлила от
левовата си сметка по сметка на В.Д. сумата 9926.10 лева. Ответникът оспорва
произхода на процесната сума с твърдението, че е предоставил средства на
дружеството на ищцата и тя е следвало да ги внесе по личната му банкова сметка.
Поддържа също, че средствата в банковата сметка на С.И. не са нейни, а на децата й,
защото са от продажбата на техен имот.
Заключението на приетата по делото икономическа експертиза сочи, че през
м.август 2013 г. по евровата сметка на С.И. са постъпили 38 900 евро – продажна цена
на недвижим имот и обзавеждане. На 20.12.2013 г. ищцата извършила две банкови
операции: прехвърлила 9926.10 лева от евровата по левовата си сметка, които превела
по банковата сметка на В.Д.. На същата дата ответникът прехвърлил сумата по сметка
на „Д.“ ООД.
Относимите за спора факти опровергават показанията В. Д.а, според която през
м.12.2013 г. синът й дал на С. около 10 000 лв. и казал, че трябва да ги даде на
съдружника му Д., за да бъде доплатен някакъв апартамент, тъй като той бил
командировка 2-3 дни. От друга страна констатациите на вещото лице кореспондират с
показанията на Д.Б., която присъствала на разговора между майка й и Д. на другия ден
да отидат заедно до банката и тя да му преведе от нейната по неговата сметка 10 000
лв. Липсва логика в твърденията на ответника относно действията му, който, вместо да
преведе по сметка на „Д.“ ООД сумата, съхранявана у тях, предоставил средствата на
4
ищцата, за да ги предаде на съдружника му, който да ги внесе по банковата сметка на
„Д.“ ООД, след като според пълномощника му още същият ден се върнал от
командировка. Експертното заключение и приложените писмени доказателства
безспорно доказват, че в деня, в който С.И. превела парите от личната си банкова
сметка в тази на ответника, същият ги е прехвърлил по сметка на дружеството, т.е. на
20.12.2013 г. е имал обективна възможност да посети кредитна институция, за да
осъществи съответните банкови операции. Твърденията на ищцата в исковата молба се
потвърждават и от факта, че една и съща сума в един и същ ден е преведена от нейна
еврова в нейна левова сметка, а след това и по личната сметка на ответника.
Неоснователни се явяват възраженията в отговора на исковата молба, че не е
налице обедняване на ищцата, тъй като средствата в банковата й сметка били от
продажбата на имот на децата й. В случая важен е фактът, че претендираните парични
средства са излезли от патримониума на ищцата /били са в нейната банкова сметка/ и
са преведени по личната банкова сметка на ответника. По какъв начин той се е
разпоредил с тях е ирелевантно за спора.
Не е настъпила и петгодишната погасителна давност за остатъка от вземането на
С.И., тъй като бракът между страните е прекратен на 05.06.2017 г., а процесната искова
молба е заведена на 01.06.2021 г.
Освен по горните съображения, искът по чл.59 ЗЗД се явява основателен и
поради приетото в т.2 от ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ВКС по т.д.№ 3/2016 г.,
според което решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Предвид изхода на спора, в тежест на ответника са направените от ищцата
разноски по делото в общ размер 410.04 лв., от които 290.04 лева – заплатена държавна
такса и 120 лева – депозит вещо лице.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва
да заплати на адвокат М.Р. 702 лева адвокатско възнаграждение, определено съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. ИВ. ИВ., ЕГН **********, срещу В. ИВ. ДЖ., ЕГН
**********, за заплащане на сумата 7426.10 лева, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД,
като неоснователен.
ОСЪЖДА В. ИВ. ДЖ., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Русе, ул.“***“ 36,
вх.А-3, ет.2, офис 14, чрез адв.С.П., да заплати на С. ИВ. ИВ., ЕГН **********, на
основание чл.59 ЗЗД, сумата 7426.10 лева, представляваща остатък над присъдената
сума по гр.д.№ ***/2019 г. по описа на РС-Русе, до пълния размер от 9926.10 лева, с
която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със
законната лихва от 01.06.2021 г. до окончателното й заплащане, както и 410.04 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА В. ИВ. ДЖ., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Русе, ул.“***“ 36,
5
вх.А-3, ет.2, офис 14, чрез адв.С.П., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на
адв.М.Р. възнаграждение за процесуално представителство в размер на 702 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6