Р Е
Ш Е Н
И Е
№260001
07.08.2020 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
03 ю н и Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
СЕКРЕТАР
МИНКА ДИМИТРОВА
ПРОКУРОР
ВЕРОНИКА КАРАКОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКЕВА
ВНОХД №1061 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.313 от сл. от НПК.
С Присъда №166/05.12.2019 г., постановена по
нохд №3256/2018 г. Старозагорски районен съд е признал подсъдимия М.Т.Д. за
невинен в това, че на 30.03.2018 г., в гр. Стара Загора, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Ровър”, модел „200” с регистрационен
номер СТ 9567 ВА, след употреба на наркотични вещества - „амфетамин” и
„метамфетамин”, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг
Тест 5000” /Drager Drug Test 5000/ с фабричен № ARJM-0050, като на основание
чл.304 от НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.3436,
ал.3 от НК, поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин.
Против
постановената присъда е постъпил протест от Районна прокуратура – Стара Загора,
в който се излагат доводи относно незаконосъобразност на оправдателната
присъдата, изразяваща се в неправилен анализ на доказателствения материал. Искането, което се прави, е за отмяна на постановената
оправдателна присъда и постановяване на нова, с която да бъде признат
подсъдимия М.Т.Д. за виновен в
извършване на престъпление, за което му е повдигнато обвинение пред първата
инстанция.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по нохд №3256/2018 г на Районен
съд – Стара Загора и извърши цялостна служебна проверка на атакуваното решение,
според разпоредбите на чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на задълженията по
чл.13 и чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, тъй като за всички фактически обстоятелства,
включени в предмета на доказване и значими за съставомерността на деянието са
събрани относимите и допустими доказателства в обем, позволяващ стабилност на
фактическите изводи. Извършен е цялостен доказателствен анализ, въз основа на
който са изведени правилни фактически изводи. Приетата за установена от
първоинстанционния съд фактология се споделя изцяло от настоящата инстанция,
като същата може да бъде обобщена по следния начин:
Свидетелят З. П. И.
работи в Първо РУ - Стара Загора на длъжност - „оперативен работник" в
група „ПКП- линейна". На 30.03.2018 година, заедно с други негови колеги,
бил включен в специализирана полицейска операция по линия „наркотици",
като след 20.00 ч. той и колегите му се намирали на ул.„Хаджи Димитър
Асенов".
В изпълнение на получена
оперативна информация, че в лек автомобил „Ровър" с per. № СТ 9567 ВА
вероятно се намират наркотични вещества и следва да се предприемат действия по
задържането на водача и лицата в него, около 20.15 ч. на ул.„Хаджи Димитър
Асенов" до №83 в град Стара Загора полицейските служители предприели
спиране на въпросния автомобил.
Спреният автомобил
бил управляван от подсъдимия М.Т.Д., а в него се возили свидетелите Ф. П. и
момиче на име Е., което не е разпитано в хода на производството.
На
място било изискано съдействие от дежурна група при Първо РУ - Стара Загора,
след което извършено претърсване, при което в автомобила са намерени и иззети
наркотични вещества, за което е образувано досъдебно производство /впоследствие
прекратено/.
Пристигналия на
място екип, състоящ се от младши автоконтрольори Г. Б. К. и Д. Р. Д. отвели
подсъдимия в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора. Там
свидетелят К. И. К. тествал Д. с „Дрегер Дръг Тест 5000" /Drager Drug Test
5000/ с фабричен № ARJM- 0050, който отчел наличие на амфетамин и метамфетамин
- с номер на пробата 137 в 22.21 ч., като бележката от 30.03.2018 г., която
следва тестовата касета „Дръг тест“, не е подписана от подсъдимия.
Свидетелят К. И. К.
съставил и връчил на подсъдимия акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, серия Д, бланков №412804, в който отразил, че пробата е
отчетена в 22,21 ч. с номер 137 и който бил подписан от подсъдимия. Свидетелят
Е. Р. К. издал на подсъдимия талон за изследване №0013661, също подписан от подсъдимия,
след което последният бил придружен от свидетеля К. до МБАЛ „д-р Стоян
Киркович" - Стара Загора, където отказал да даде кръвна проба за медицинско
изследване.
В протокола за
медицинско изследване не са попълнени всички реквизити, а е вписана само пробата под №137 на „Дръг теста“.
В подкрепа на
изложената фактология са намиращите се в логическа взаимовръзка доказателствени
средства - обяснения на подсъдимия в съдебно заседание, показанията на
свидетелите К., К., И., К., П., заключението на експерта П. П., както и от
писмените доказателства, приложени по ДП, приобщени от съда по реда на чл.283 НПК.
При съвкупния анализ
на изброените по-горе доказателствени източници, настоящият състав счита за нужно да акцентира,
че кредитира с доверие заключението на вещото
П. П., като подробно и обосновано, от което по несъмнен начин се установява, че
подписът в удостоверяващата бележка на лист 59 от ДП, която следва да съпътства
тестовата касетка, не е положен от лицето, посочено като тествано с проба №
137, извършена в 22.21 ч. на 30.03.2018 г., т.е. подписът на „тествано
лице" не е изпълнен от подсъдимия.
Заключението на
експерта Б., изготвено по досъдебното производство, в частта му т.9.1, съгласно
което подписът, положен срещу реквизита „проверен", в протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от
30.03.2018 г. е положен от подсъдимия, се приема за обективно от съда, още
повече, че подсъдимият не оспорва, че този подпис е негов. Втората част от
заключението на експерта Б., касаеща положения срещу реквизита „подпис" в
долен десен ъгъл на бележката, поставена
върху касета за „Дръг тест 5000“ от 30.03.2018 г., съгласно която този подпис е
на подсъдимия, не се кредитира с доверие от настоящия съдебен състав, с оглед на това, че в тази част изводите на
експерта Баджаков са направени въз основа на приетата от него вариационност при
изписване на подписите, обект на изследване, дължаща се на факта, че лицето в
момента е било под въздействието на упойващи вещества. Липсата на вариационност
при изписване на подписите в сравнителния материал е дала основание на вещото
лице Баджаков да приеме, че подсъдимият има стремеж към видоизменяне на
собствен подпис, с цел отказване на подписите, които са обект на изследване.
Така направеният извод от вещото лице Б. е недостатъчно обоснован и съответно неубедителен
за съда, с оглед на това че е използван изключително незадоволителен като обем
сравнителен материал – само образци от подписите на лицето по това досъдебно
производство, без да са положени усилия да се установи и изследва т. нар.
„свободен“ сравнителен материал. В допълнение на изложеното, съдът намира, че
липсва детайлно изследване на всеки един от подписите и извършване на
сравнителен анализ помежду им.
В сравнение с коментираното заключение, заключението на вещото лице П. П. изключително задълбочено, аналитично и
мотивирано дава отговор защо приема, че установените различия в признаците на
подписите от сравнителния материал и изследвания подпис на т. нар. бележка към
касетата на „Дръг тест 5000“ не се дължат на вириационност, респ. обосновават
категоричния извод, че този подпис не е изпълнен от подсъдимия Д.. Изложеното
дава основание на съда да приеме, че от заключението на вещото Петко Петков по
несъмнен начин и въпреки липсата на „свободен“ сравнителен материал, се
установява, че подписът в
удостоверяващата бележка, която
съпътства тестовата касетка, не е положен от лицето, посочено като
тествано с проба № 137, извършена в 22.21 ч. на 30.03.2018 г., т.е. подписът на
„тествано лице" не е изпълнен от подсъдимия.
Настоящият
съдебен състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че при
вземане на пробата с „Дръг тест 5000" са допуснати съществени нарушения,
които водят до опорочаване на получения резултат.
В протокола за
извършване на проверка за употреба на наркотици или упойващи вещества, изготвен
от свидетеля Е. Р. К., е посочен като начало на проверка 22.23 ч. и край на
същата 22.33 ч.
Видно от самия
протокол, цифрата „3" в минутите в началния час е поправена на „1",
като полицейският служител Е. К. отрече да е извършвал поправката. Обстоятелството,
че тази поправка, не е скрепена с подпис на лицето, което я нанесло, както и че
самият полицейски служител Е. Р. К., който
е изготвил протокола, отрича да е нанесъл същата, опорочава изцяло
изготвения протокол, отразяващ извършената проверка за употреба на наркотични
вещества от 30.03.2018 г..
От друга страна, от разпечатката
от „Дръг тест 5000", обективираща резултата от извършената проверка, е видно, че
тест №137 е с краен час 10.21.51 pm, тоест отговаря на час 22.21. Така отчетеният
резултат в 22,21 часа на 30.03.2018 г. в разпечатката противоречи с вписания в
протокола начален час на проверката с дръг теста - 22.23 ч., тъй като практически
не е възможно проверката да започне в
22,23 часа, а резултатът от дръг теста да е отчетен в 22,21 часа.
На следващо място,
освен да тестват лицето, служителите са длъжни към касетката, с която тестват,
да приложат бележка, на която тестваното лице да положи подпис, който
удостоверява, че този документ е изготвен в негово присъствие, а касета е
запечатана пред него.
В хода на съдебно
производство пред първоинстанционния съд е назначена повторна съдебнопочеркова
експертиза, изпълнена от вещото лице П., от която се установява, че подписът на
бележката, придружаваща дръг теста, не е положен от М.Т.Д..
Извършената проверка
за употреба на наркотични вещества е в противоречие с Методическите указания за
реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000", съгласно които, за да се
получи валиден резултат е необходимо, след като касетата се постави в „Дръг
теста", да се изчака минимум 10 минути и едва тогава да се отчетат валидните
резултатите, които се проверяват между 10-тата и 15-тата минута. В случая и
видно от касетата резултатът е отчетен в 22, 21 часа и по никакъв начин
посочения час на отчитане на резултата и
изискванията за установяването му/на резултата/, не съответства на началния час
на проверката, отразен в протокола.
Всяко отклонение от
изискванията, въведени с Наредба №1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози на водач на
МПС води до опорочаване на резултата.
В конкретния случай,
за разлика от установяване на признака „пияно състояние“, като елемент на
престъплението по чл.343б ал.1 от НК, съгласно трайната съдебно практика
установяването на признака „употреба на наркотични вещества или техни аналози“
по чл.343б ал.З от НК може да се осъществи единствено чрез предвидения в Наредбата
ред, посредством използване на нарочно определено и одобрено техническо
средство.
В контекста на
изложеното по-горе, касаещо допуснатите
нарушения при изготвяне на протокола за
проверка, при подписване на бележката към касетата с „Дръг теста“, както
и коментираните по-горе часови несъответствия между отразеното в протокола и
отчетения в самата касета резултат, опорочават изцяло извършената проверка за
употреба на наркотични вещества, тъй като внасят съмнение относно времето и
начина на употреба на техническото средство, лицето, спрямо което то е
приложено, вярното отразяване на резултатите от проверката с техническото
средство и автентичността на приложеното като веществено доказателство техническо
средство.
Всичко изложено
по-горе обосновава извода, че управлението на МПС след употреба на наркотично
вещество от подсъдимия М.Д. не е установено по несъмнен и категоричен начин.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че фактът
на употребата на наркотични вещества не може да се изведе само от показанията
на свидетелите полицейски служители, участвали при проверката, тъй като подобен
доказателствен подход е възможен, но само спрямо употребата на алкохол,
доколкото такива са указанията в ПМС № 1/83 г. т.4 б."Д" на Пленума
на ВС на РБ. Тези указания не могат да
бъдат отнесени към установяване употребата на наркотични и упойващите вещества
по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
С оглед изложеното, изводът
на първоинстанционния съд, че подсъдимият М.Д. следва да бъде признат за
невинен в това, че на 30.03.2018 г. в град Стара Загора управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Ровър", модел „200" с
регистрационен номер СТ 9567 ВА, след употреба на наркотични вещества -
„амфетамин" и „метамфетамин", установено по надлежния ред с
техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000" /Drager Drug Test 5000/ с
фабричен № ARJM-0050 и оправдан по
обвинението по чл.343б ал.З от НК, поради недоказаност на същото, се споделя
изцяло от настоящия съдебен състав.
С
оглед изложеното, атакуваната присъда на Районен съд – Стара Загора е правилна
и като такава следва да бъде потвърдена изцяло, като на основание чл.338 НПК
съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №166/05.12.2019 г., постановена по
нохд №3256/2018 г. Старозагорски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.