Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../24.02.2016г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено
на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
при секретаря А.Я., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11335 описа за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д.С.Д. и И.Д.Д. срещу Г.Т.Д.
иск
с правно основание чл.109 от ЗС да бъде осъден ответникът да
преустанови действията си, с които пречи на ищците да ползват собствените си
имоти, придобити от ищците по
силата на договори за покупко – продажба, обективирани в нот. акт №145,
том. І, рег. №6491, нот. дело №133/2010г. и нот. акт № 144, том I, per. №6490, дело №132/2010г., представляващи гараж с площ
В исковата молба ищците твърдят, че по време на брака си са придобили по силата на договори за покупко
– продажба, обективирани в нот.
акт №145, том. І, рег. №6491, нот. дело №133/2010г. и
нот. акт № 144, том I, per. №6490, дело №132/2010г., гараж с площ
През 2010г. техният съсед, на ***, ответникът Д. натрупал
върху покривните железобетонни плочи на гаражите дърва за огрев, дъски,
бетонови блокчета, железа и други материали, които не желаел да премахне.
По този начин ответникът пречи на ищците да упражняват
правото си на собственост върху гаражите в пълния му обем.
Ответникът не желае доброволно да преустанови неправомерните си
действия, поради което се моли за осъждането му да премахне материалите от
собствеността на ищците.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. Н. поддържат предявения иск и молят същият да бъде
уважен. Молят за присъждането на разноски.
В съдебно заседание ответниците, редовно
призовани, оспорват предявения иск по основание и молят същият да бъде
отхвърлен.
По делото е постъпил отговор от ответникът Г.Т.Д. в законоустановения
срок по чл.131 от ГПК. Оспорва предявеният иск, като неоснователен, като
твърди, че всички материали върху двата гаража, собственост на ищците са
изнесени от покривите, преди подаване на исковата молба.
Не е налице правен интерес от воденето на настоящия иск за защита на
правото на собственост.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован чрез процесуалния си
представител оспорва предявените искове, моли за присъждането на разноски.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по
делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази
становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от
фактическа страна:
Съгласно договори за
продажба на недвижим имот, обективирани в нот. акт №145, том І, дело №133/2010г. и нот. акт №144, том І, нот. дело
№132/2010г. Д.С.Д. по време на брака си с И.Д. е закупил от Р. Н. И. гараж с
площ от 19кв.м., с идентификатор №10135.5505.250.4 и от Л. М. п. гараж с площ
от 19 кв.м., с идентификатор №10135.5505.250.5, находящи
се в ***.
По силата на договор
за покупко – продажба от 11.03.2008г. Г.Д. е закупил
150кв.м. ид.ч. от УПИ ХХVІІ-1801, целият с площ от
320кв.м., кв. 102 по плана на 28 п.р., ***.
Разпитан в съдебно
заседание св. Костадинов излага, че познава Д.Д., който има гаражи на горната
страна на паркинга на ул. „Кирил и Методий”. Не познава Г. Д.. Върху гаражите
на Д. има тухли, керемиди, бетонови блокчета, разпръсната лека конструкция, във
формата на кубове и фигури, това е видял и същия ден свидетеля. Не знае, на
кого са тези материали и вещи.
Разпитан свидетеля Р.
излага, че познава Д. и И. Димитрови, които имали
гаражи на ул. „Кирил и Методий”. Върху гаражите имало тухли единички,
керемиди, строителни бетонови блокчета, метални конструкции, дърва. Свидетелят
последно е ходил до гаражите и на място на 29.11.2014г.
От показанията на
свидетеля Л. се установява, че познава Г. Д., тъй като са съседи в ***, като е
виждал ищеца Д. отзад в гаража. Парцелът на Г. ***, а отзад има два гаража,
единият е на Г., а другият е на Д.. Преди върху гаража на ищеца Д. имало
строителни материали, тухли, блокчета, дървен материал. През лятото Г.
премахнал материалите, които били негови от гаража на ищеца, като свидетелят
констатирал видимо, че материалите били по – малко. За останалите материали
върху покрива свидетелят знае от Г., че са оставени от предишните собственици.
По делото е изготвено заключение по
допусната СТЕ, от което се установява, че към момента на огледа, вещото лице е
констатирало, че в конструктивно отношение двата гаража, представляват едно
цяло между тях няма фуга. Върху гараж с идентификатор №10135.5505.250.5 са
складирани бетонови блокчета 72бр. с размери 22/22/30, тухли единички 1560бр. с размери 25/12/6см., и 87бр. тухли единички с размери 45/50/70см.
Върху покрива на гараж с идентификатор №10135.5505.250.4 са
складирани 187 бр.керемиди, върху калканния зид са
складирани 800бр. тухли единички. Вещото лице не е
констатирало дърва за огрев, дъски и железа. Няма напукване на покривната
плоча, складираните материали не са причина за поява на течове през покривната
плоча. Причината за течовете е неизпълнен детайл за изолации на покривната
плоча.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ прави
следните изводи от правна страна:
По иска с правно
основание чл.109, ал.1 от Закона за собствеността.
Съгласно нормата на чл. 109,
ал.1 от Закона за собствеността собственикът може да иска прекратяване
на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Негаторният иск е средство за правна защита на
собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което
му пречи неоснователно да упражнява своето право. Собственикът на имота в
исковата молба следва да посочи в какво конкретно се състои неоснователното
действие или посегателство над обекта на правото на собственост и с какво се
ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта,
според нейното предназначение. Същият носи и доказателствената
тежест да установи, че действията на ответника му пречат да упражнява в пълен
обем правото си на собственост, тъй като негаторният
иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо довежда до
накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от него
абсолютно вещно право.
От доказателствата се установи, че ищците са
собственици по силата на два договора за покупко –
продажба на двата процесни гаража в режим на СИО,
които са разположени в ПИ №250, което е собственост на ответника, Община Варна.
Хронологично изследвани гласните доказателства сочат, а и няма спор
между страните, че върху гаражите е имало 2 бр. метални конструкции
навеси покрити с ламарина, изградени от арматурно желязо и метални тръби, 2
тона камъни, 50бр. бетонни блокчета, 2 бр. метални варели, 150бр. цигли, 250бр.
тухли четворки, 700бр. тухли единички, 3 бр. баки с
чакъл, 60бр. тротоарни плочки, 4 куб.м. дървен материал. Като в
последствие материалите намалели по обем и са останали само тези констатирани
от вещото лице, а именно върху гараж с идентификатор №10135.5505.250.5 са
складирани бетонови блокчета 72бр. с размери 22/22/30, тухли единички 1560бр. с размери 25/12/6см., и 87бр. тухли единички с размери 45/50/70см., а върху покрива на
гараж с идентификатор №10135.5505.250.4
са складирани 187 бр.керемиди, върху калканния зид са
складирани 800бр. тухли единички.
Св. Л. има преки впечатления, че част
от материалите били премахнати от ответника през лятото на 2015г. /преди
завеждане на иска/, които той считал за свои. Останалите все още се разполагат
върху покривите на гаражите.
За тези останали материали и
констатирани от вещото лице, като налични, в хода на съдебното дирене не се
установи, че същите са поставени от ответника, за да бъде ангажирана
отговорността му да премахне същите. Това се потвърждава и от свидетелските
показания на свидетелите, ангажирани от ищеца.
Отделно от изложеното не се установи, че
разполагането на материали върху покрива на двата гаража да пречи на ищците да
упражняват в пълен обем своите права, а именно да ползват обектите според
тяхното предназначение. Няма опасност и от повреждане. Течовете в гаражите не
са следствие от поставянето на материалите.
Предвид
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е недоказан по
основание и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и направеното
искане за присъждане на разноски на ответника, съдът констатира, че по делото
липсват доказателства за сторени такива, поради което и не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Д., ЕГН **********,*** и И.Д.Д., ЕГН **********,***
срещу Г.Т.Д.,*** иск с правно основание чл.109 от ЗС да бъде осъден ответникът да преустанови действията си, с които пречи
на ищците да ползват собствените си имоти, придобити от ищците по силата на договори за покупко
– продажба, обективирани в нот.
акт №145, том. І, рег. №6491, нот. дело №133/2010г. и
нот. акт № 144, том I, per. №6490, дело №132/2010г., представляващи гараж с площ
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения
по чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА
СТОЯНОВА/