М О Т
И В И
към присъда № 232 от 22.12.2016 година
по н.о.х.дело № 664 на Старозагорския районен
съд
по описа за 2016 година:
Обвинението
против подсъдимия К.И.И., ЕГН **********, е за това, че през периода от месец юни до
месец юли 2014 год. в гр.Стара Загора, като извършител в съучастие с Н.Б.М., ЕГН
**********, набрал и
приел отделно лице, а именно – З.З.З., родена
на *** год., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от
съгласието й, като деянието е извършено спрямо лице ненавършило 18
години и чрез
даване и обещаване
на облаги – престъпление по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6
във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Обвинението
против подсъдимия Н.Б.М., ЕГН **********, е за това, че през
периода от месец юни до
месец юли 2014 год. в гр.Чирпан и в гр.Стара Загора, като извършител в
съучастие с К.И.И., ЕГН **********, набрал и приел отделно
лице, а именно - З.З.З., родена на *** год., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от
съгласието й, като деянието е извършено спрямо лице ненавършило 18
години и чрез
даване и обещаване
на облаги – престъпление по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6 във
връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвиненията и пледира
подсъдимите да бъдат признати за виновни, като на
всеки от тях бъдат
наложено
наказание
„лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от пет години, както и
наказание „глоба” в минимален размер.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия И. - адв.Д.М., и упълномощеният защитник на подсъдимия М.
- адв.С.Ч., оспорват обвиненията против подзащитните им и пледират същите да
бъдат оправдани.
Подсъдимите
К.И.И. и Н.Б.М. не се признават за виновни по
повдигнатите им обвинения, поддържат пледоариите на упълномощените
си защитници и
молят да бъдат оправдани.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхна съвкупност
и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Н.Б.М. ***, а подсъдимият К.И. ***, но се
познавали и поддържали приятелски отношения. И двамата са неосъждани.
Пострадалата св.З.З.З. била родена на *** год. и живеела
в гр.Чирпан, от където се познавала с подсъдимия М., с когото имала и интимни
отношения.
През м.юни 2014 год. подсъдимият М. предложил на св.З., която
била в затруднено материално положение, да работи като компаньонка в гр.Стара
Загора за него и за приятеля му - подсъдимия И., като й казал, че така ще може изкарва
по-добри пари, отколкото в Дания, където тя му споделила, че възнамерява да
замине на работа, както и че ще й се обади кога да отидат в гр.Стара Загора, за
да я представи на приятеля си, в изпълнение на което му обещание впоследствие
двамата отишли в гр.Стара Загора, където се срещнали с подсъдимия И. на бензиностанция
„ОМВ”, находяща се до автогарата на гр.Стара Загора, в близост до която се
намира и хотел „Железник”. Там подсъдимият И. потвърдил пред св.З. *** от
подсъдимия М. оферта да работи за тях като компаньонка, като й казал, че не
трябва да се притеснява от нищо, защото ще изкарва добри пари, а те ще й
осигурят квартирата и всичко необходимо за престоя й в гр.Стара Загора, както и
че не трябва да казва на никого за това, а за пред родителите си може да каже,
че ще работи като сервитьорка в Слънчев бряг, като самият той щял да дойде в
Чирпан и да се срещне с тях, представяйки се за нейния бъдещ шеф, за да ги
увери в достоверността на думите й и да ги успокои, че нищо лошо няма да й се
случи. Св.З. се съгласила и в същия ден, след като се прибрала от гр.Стара
Загора с подсъдимия М., подсъдимите се срещнали в гр.Чирпан с майка й – св.Я.Д.А.,
като на срещата подсъдимият И. пристигнал с черен „Мерцедес”. Пред св.А.
подсъдимите потвърдили версията, за която се били разбрали със св.З. *** – че
ще работи за подсъдимия И. като сервитьорка в Слънчев бряг. Св.А. им повярвала,
тъй като имала доверие на подсъдимия М., когото познавала покрай дъщеря си от
по-рано, а подсъдимият М. действително й изглеждал на човек с възможности, и се
съгласила св.З. да замине на работа в Слънчев бряг. Впоследствие последната
напуснала гр.Чирпан и пристигнала в гр.Стара Загора, където била настанена от
подсъдимите в нает от тях апартамент, където тя щяла да живее и да осъществява
дейността си като компаньонка, проституирайки срещу заплащане, като й бил
предоставен и „служебен” телефон, чрез който клиентите да се свързват с нея, и
й били разяснени тарифите на различните сексуални услуги, които щяла да
предлага. За целта подсъдимите пуснали обява с нейни снимки и номера на
„служебния” й телефон в специализиран Интернет-сайт. Еротичните й снимки, които
били публикувани в сайта, били направени от св.М. О.Ш. вследствие на отправена
й за това молба от подсъдимия И., с когото тя се познавала, и в присъствието на
последния в наетата за св.З. квартира, след което по настояване на подсъдимия И.
св.Ш. прехвърлила снимките от фотоапарата си в личния му лаптоп. Така в
продължение на около месец, месец и нещо – до средата на м.юли 2014 год.,
когато отношенията между подсъдимите и св.З. се влошили и тя преустановила
контактите си с тях, последната живеела в споменатото жилище, където приемала
различни мъже, свързващи се с нея по „служебния” й телефон, предоставяйки им предлаганите
от нея сексуални услуги срещу заплащане,
като ежедневно предавала заработените пари на подсъдимия И., а веднъж седмично
тя и двамата подсъдими се събирали, за да си ги разпределят. Наемът за жилището
и разходите за престоя на св.З. в него били поети изцяло от подсъдимите, като
подсъдимият М. ги заплащал лично и на ръка на наемодателя – св.К.С.П., макар с
последния за наемането на апартамента да се бил свързал именно подсъдимия И. и именно
на него той да бил предал ключовете, тъй
като при вземането им подсъдимият И. казал на св.П., че негов приятел търси
квартира за приятелката си и ще му се обади по-късно, за да договорят условията
на сделката, както и станало в действителност.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както следва:
обясненията на подсъдимия К.И.И., дадени в хода на
съдебното следствие;
обясненията на подсъдимия Н.Б.М., дадени на 23.09.2015
год. пред органа на досъдебното производство в присъствието на защитника му и
прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.279, ал.2 във връзка с
ал.1, т.4 от НПК;
показанията на свидетелите З.З.З., Д.Х.П., К.С.П., Ж.К.К.,
Р.П.Т., М. О.Ш., Я.Д.А. и З.П.И., дадени в хода на съдебното следствие;
показанията на св.М.К.Д., дадени на 07.07.2015 год. пред
органа на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на
основание чл.281, ал.5 и ал.7 във връзка с ал.1, т.4, предложение първо от НПК;
показанията на св.Д.Х.П., дадени на 15.04.2015 год. пред органа
на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на
основание чл.281, ал.7 във връзка с ал.5 във връзка с ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
като доколкото са налице противоречия между тях и показанията й, дадени в
съдебно заседание, съдът кредитира с доверие именно първите, тъй като са били
депозирани по време, много по-близо до датата на събитията, за които св.П.
разказва, когато спомените й за случилото се са били далеч по-точни и ясни, още
повече, че след прочитането им св.П. изрично заяви, че ги поддържа изцяло;
показанията на св.К.С.П., дадени на 12.05.2015 год. пред
органа на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на
основание чл.281, ал.7 във връзка с ал.5 във връзка с ал.1, т.2, предложение
второ от НПК, като доколкото са налице противоречия между тях и показанията му,
дадени в съдебно заседание, съдът кредитира с доверие именно първите, тъй като
са били депозирани по време, много по-близо до датата на събитията, за които
св.П. разказва, когато спомените му за случилото се са били далеч по-точни и
ясни, още повече, че след прочитането им св.П. изрично заяви, че ги поддържа
изцяло;
показанията на св.Ж.К.К.,
дадени на 04.11.2015 год. пред органа на досъдебното производство и прочетени в
хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.7 във връзка с ал.5 във
връзка с ал.1, т.1 от НПК, като доколкото са налице противоречия между тях и
показанията му, дадени в съдебно заседание, съдът кредитира с доверие именно
първите, тъй като са били депозирани по време, много по-близо до датата на
събитията, за които св.К. разказва, когато спомените му за случилото се са били
далеч по-точни и ясни, още повече, че след прочитането им св.К. изрично заяви,
че ги поддържа;
показанията на св.М. О.Ш., дадени на 13.08.2015 год. пред
органа на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на
основание чл.281, ал.5 и ал.7 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, като доколкото са
налице противоречия между тях и показанията й, дадени в съдебно заседание,
съдът кредитира с доверие именно първите, тъй като са били депозирани по време,
много по-близо до датата на събитията, за които св.Ш. разказва, когато
спомените й за случилото се са били далеч по-точни и ясни, още повече, че след
прочитането им св.Ш. изрично заяви, че ги поддържа;
изготвеният в хода на досъдебното производство фотоалбум
вследствие на назначена за целта техническа експертиза № 440 от 10.07.2015
год., приета в съдебно заседание след изслушване на вещото лице;
справките за съдимост на подсъдимите, приети като писмени
доказателства в хода на съдебното следствие;
протоколите и другите документи, приложени към досъдебното
производство и имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.283 от НПК: писмо УРИ:
1228р-4092 от 09.04.2015 год. на Сектор „ПП” към ОД на МВР гр.Стара Загора,
справка от Централна база КАТ за леки автомобили с рег.№ ...., рег.№ ....,
рег.№ ...., рег.№ ...., рег.№ .... и рег.№ ...., писмо изх.№ 8411-1 от
16.04.2014 год. на ТД на НАП гр.Пловдив – офис Стара
Загора, справки от Службата по вписванията с вх.№ 236 от 09.04.2015 год., вх.№
237 от 09.04.2015 год. и вх.№ 238 от 09.04.2015 год., характеристична справка
за подсъдимия И., характеристична справка за св.Р.П.Т.,
характеристична справка за подсъдимия Н.Б.М., писмо изх.№ ЗЕС-03 от 30.04.2015
год. на „Булинфо” ООД, писмо изх.№ ЗЕС-214 от 18.05.2015 год. на „Резон” ООД,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия М.
от 23.09.2015
год., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия И. от0.09.2015 год., определение от 06.10.2015 год. по
ч.н.дело № 23742015 год. на РС-Стара Загора, преводно нареждане №
87106-183-021823 от 02.10.2015 год., платежно нареждане от 12.10.2015 год.,
постановление за отказ да се образува досъдебно производство с дата 27.11.2015
год.
В случая между доказателствата по делото няма
противоречия относно това, че по време на престоя й в гр.Стара Загора в
квартирата, отдадена под наем от св.П., св.З. е проституирала, като е
предоставяла сексуални услуги на различни мъже срещу заплащане и то не против
волята й, както и че наемането на квартирата е било уговорено между св.П. и
подсъдимия И., а условията по сделката (заплащането на наема и консумативите) са
били договорени между св.П. и подсъдимия М., който всъщност е извършвал и плащанията
по нея, поради което в тази им част доказателствата по делото не се налага да
бъдат поотделно обсъждани.
Противоречията между доказателствата касаят деянията, за
които подсъдимите са предадени на съд, в частност – извършвали ли са те
действия по набиране, транспортиране и приемане на св.З. *** квартира с цел да
бъде използвана за развратни действия, кога, къде и как.
Изпълнителното
деяние „транспортиране” по смисъла на чл.159а, ал.1 от НК се осъществява не
само когато фактически се превозва жертвата, но и когато се извършват действия,
необходими за превозването й (закупуване на билет, финансиране на пътуването, предоставянето
на превозно средство с водач и др.), в конкретния казус – от гр.Чирпан до
гр.Стара Загора, при съзнаване на престъпната цел - използване за развратни
действия. В случая подсъдимите отричат да са извършвали подобни действия, а
пострадалата св.З., ако и да твърди, че е била склонена (мотивирана) от тях (в
гр.Чирпан – от подсъдимия М.,*** – от подсъдимия И.) да проституира, с каквато
цел е била настанена в наетата й квартира в гр.Стара Загора, не сочи конкретни
данни как точно е пристигнала от гр.Чирпан в гр.Стара Загора с тази цел, като
останалите доказателства по делото също не съдържат подобни данни. Ето защо
съдът намира, че не бяха доказани по безспорен и несъмнен начин обстоятелства и
факти, обуславящи транспортирането по смисъла на чл.159а, ал.1 от НК от
подсъдимите на св.З. ***.
Изпълнителното деяние „набиране” по смисъла на чл.159а,
ал.1, предложение първо от НК се осъществява чрез активни действия на дееца за
търсене, привличане, вербуване, уговаряне, склоняване и т. н. на жертвата за извършване на развратни
действия. То може да се извърши и чрез склоняване към проституция, при което
съгласието на жертвата се постига с мотивиране чрез убеждаване или чрез
въздействие върху волята й с някое от средствата по чл.159а, ал.2 от НК, сред
които са обещаването, даването или получаването на облаги, като склоняването
към проституция с користна цел и набирането чрез склоняване на лице към
проституция с цел използване за разврат се покриват с една единствена разлика -
обхвата на целта, а не по нейното съдържание. При трафика на хора, каквото е
разглежданото престъпление, целта е с по-широк обхват, защото експлоатацията на
развратните действия има траен, системен характер, тъй като проституцията се
използва като занаят, извършван трайно за даден период от време за облаги (при
користната цел по чл.155, ал.1, предложение първо от НК в съзнанието на дееца
са очертани същите представи, но за мотивирането на жертвата за инцидентни
случаи на облагодетелстване чрез проституирането). В конкретния случай (според възприетата от
съда фактическа обстановка) с действията си, описани по-горе като предхождащи
настаняването на св.З. *** и извършени от подсъдимия М. ***, а от подсъдимия И.
***, подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние „набиране” именно чрез
склоняване на св.З. към проституция – трайно и за неопределен период от време, а
не инцидентно, при което съгласието й е било постигнато с мотивиране чрез
обещаване на облаги (изкарване на добри доходи, осигуряване на квартира и
всичко необходимо за престоя й в гр.Стара Загора, без да бъдат заплащани от нея),
като впоследствие обещаните й облаги са й били предоставени (дадени) – св.З. е
получавала част от заработените чрез проституция пари, независимо, че може и да
не е била удовлетворена от размера на даваната й част от тях, и й е била
осигурена квартира, наемът и разходите за която тя не е заплащала. (Защо съдът
приема за доказани тези обстоятелства и факти ще бъде обсъдено по-долу, ведно с
доказателствата за изпълнителното деяние „приемане”.) Вярно е, че в случая
„даването” на облаги е последващо спрямо изпълнителното деяние „набиране”, но е
неразривно свързано с него, понеже последното е било осъществено именно чрез
обещаването им. Още повече, че доколкото съставът на конкретното престъпление
включва не само изпълнителното деяние „набиране”, но и т. нар. „приемане”, то
инкриминираният период обхваща периода на извършване и на двете изпълнителни
деяния (съгласно ТР № 2 от 16.07.2009 год. на ВКС по тълк. д. № 2/2009 год.,
ОСНК, осъществяването по отношение на едно лице на повече от една от
алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние по чл.159а от НК не
съставлява продължавано престъпление), а именно през този период са били обещани
и дадени споменатите облаги.
При „приемането” по смисъла на чл.159а, ал.1, предложение
четвърто от НК деецът се съгласява да се възползва от жертвата за реализиране
на посочената в закона цел и се осъществява чрез създаване на организация за
бъдещата експлоатация на жертвата - предоставяне на помещение за разврат и др. В
конкретния случай (според възприетата от съда фактическа обстановка) с
действията си по настаняването на св.З. *** и осигуряването на условия за
проституирането й (направа на еротични снимки и снабдяването й със „служебен”
телефон, публикуването на обява със снимките й и номера на телефона й в
специализиран Интернет-сайт за сексуални услуги, заплащане на наема на
квартирата и консумативните разходи по нея и т. н.) подсъдимите са осъществили
и тази форма на изпълнително деяние.
За да приеме, че по посочените в предходните два абзаца
начини, описани по-подробно при изложение на фактическата обстановка,
подсъдимите действително са извършили изпълнителните деяния „набиране” и
„приемане”, макар те да отричат това, съдът намери, че в тази им част
обясненията им се опровергават от показанията на разпитаните свидетелите, установяващи
факти, пряко или косвено доказващи съпричастността на подсъдимите към проституирането
на св.З. през инкриминирания период, а именно:
св.Я.А., според която подсъдимите са се срещнали с нея и
са я уверили, че дъщеря й ще работи като сервитьорка в Слънчев бряг, а неин шеф
ще бъде подсъдимият И. (вярно е, че св.А. е майка на св.З. и в този смисъл би
могла да се счита за заинтересована да свидетелства в полза на дъщеря си, а
подсъдимите отричат провеждането на подобна среща, като подсъдимият И. дори
отрича изобщо да се е срещал някога със св.А., но в съдебно заседание
последната разпозна не само подсъдимия М., когото е познавала /виждала/ от
по-рано, но и подсъдимият И. – като мъжа, представил се за бъдещия шеф на
дъщеря й, нещо повече - според нея той е пристигнал на срещата с „черна кола”,
каквато /черен „Мерцедес”/ той действително е ползвал според данните по делото
и собствените му обяснения);
св.З.П., според която тя лично е виждала обявата с
еротичните снимки на св.З. в сайта, където е била публикувана, и е била в
квартирата на последната, докато тя обслужва клиент в съседна стая, като
многократно е била и пряк свидетел на уговорките й по телефона с други клиенти;
св.К.П., според когото подсъдимият И. е уговорил
наемането на квартирата и взел ключовете за нея, а договорките за наема и
разходите по консумативите са били правени с подсъдимия М., който и му ги е
заплащал;
св.М. Ш., според която подсъдимият М. е поискал от нея да
направи снимките на св.З., които впоследствие тя лично е видяла публикувани в
Интернет-сайт за секс-услуги, като е бил и в ползваната от св.З. квартира по
време на направата на снимките, а след това е поискал от св.Ш. да му ги
прехвърли от фотоапарата си на личния му лаптоп;
св.М.Д., според когото св.З. ежедневно е била посещавана
от множество различни мъже, поради което той не е имал съмнения, че тя
проституира, както и че човек с черен „Мерцедес”, какъвто всъщност е ползвал
подсъдимият И., редовно идвал да я наглежда и той останал с представата, че
този човек вероятно й е сутеньор.
В допълнение към изложеното следва да бъде изрично
отразено още, че всички изброени по-горе свидетели (с изключение на св.А.)
нямат личен интерес да свидетелстват в полза на св.З. или пък във вреда на
подсъдимите, поради което и не са налице легитимни основания съдът да поставя
под съмнение тяхната обективност.
В случая показанията на изброените свидетели не само не
си противоречат, но и взаимно се допълват, като потвърждават в една или друга
част показанията на св.З., поради което съдът кредитира с доверие не само тях, но
и показанията на св.З., намирайки последните за достоверни дори и в частта им
относно действията на подсъдимите по „набираното” й за развратни действия, при
извършването на които не е имало други свидетели, освен самата нея. Това е
така, защото всички последващи т. нар. „набиране” действия на подсъдимите, установени
чрез цитираните по-горе показания, преценени в съвкупност, сочат, че те са
извършили и твърдените от св.З. действия по „набирането” й за разврат, понеже
изначално (още преди пристигането на св.З. ***, за да проституира за тях) са действали
със съзнанието за преследваната от тях обща престъпна цел, индиция за което е и
срещата им със св.А.. Обратното би означавало, че установените от показанията
на свидетелите действия на подсъдимите по „приемането” на св.З. за разврат биха
били лишени от логика, като породени ненадейно и без причина.
Що се отнася до показанията на свидетелите Р.Т. и Ж.К.
съдът намира, че не би могъл да ги ползва като основа за извеждането на фактически
изводи относно съставомерните обстоятелства, тъй като събитията, за които
разказва св.Ж. (отношенията му със св.З. по време на инкриминирания период или
събития, последващи този период), нямат пряка връзка с извършените от
подсъдимите деяния, а св.Т., освен че е във фактическо съжителство с подсъдимия
И. и в този смисъл би могла да се счита за заинтересована да свидетелства в
негова полза, на практика също не е била пряк свидетел на съставомерните факти (в
показанията си тя просто твърди или че не знае за тях, или че не допуска те да
се случили, а доколкото все пак възпроизвежда такива факти – те са били узнати от нея от това,
което й е казал подсъдимия И. или друго лице, т. е. не става въпрос за преки и
лични нейни възприятия).
При тези данни съдът намира, че не следва да кредитира с
доверие обясненията на подсъдимите в частта им, която беше оборена от
останалите гласни доказателства, обсъдени по-горе, още повече, че в тази им
част те са вътрешно противоречиви (така, например, подсъдимият М. твърди, че
няма спомен подсъдимият И. да е посещавал наетата за св.З. квартира, докато
последният твърди, че е посещавал квартирата и то все по време, когато
подсъдимият М. е бил там) и житейски неправдоподобни (така, например
подсъдимият М.: твърди, че наел квартирата, за живее в нея със св.З., но не е
имал никаква представа, че тя проституира, а само бил започнал да чува от
приятели, че излиза и с други мъже, т. е. той, който е живеел с нея, не е знаел
всичко онова, което е било очевидно за странични на ситуацията лица, какъвто се
явява например св.Д.; подсъдимият И. твърди, че не знае как св.З. се е свързала
със св.Ш., която обаче е била именно негова позната).
Относно периода, през който подсъдимите са извършили
престъпните си деяния, липсват писмени доказателства (например, сключен договор
за наем на жилището в гр.Стара Загора, където е била настанена св.З. за
използването й за разврат), а събраните гласни такива са твърди уклончиви („април
или май”, „късна пролет”, „май или юни”, „пролетта или началото на лятото” и т.
н.), като единствено подсъдимият М. в обясненията си дава категоричен ориентир
в тази насока, сочейки, че е платил наема за първия месец за квартирата, в
която е била настанена св.З., а после и наема за втория месец – м.юли 2014
год., който е бил заплатен изцяло, макар и отношенията им с нея да са били преустановени
в средата на м.юли. Ето защо, имайки предвид, че:
обясненията на подсъдимия М. в тази им част са единствените,
които съдържат данни в обсъжданата насока, заявени без недвусмисленост;
обстоятелството, с което подсъдимият М. свързва
споменатият от него м.юли 2014 год., е от такъв характер, че е напълно логично
и житейски правдоподобно той да си спомня точно за кои месеци е бил заплатен
наема за процесната квартира, още повече, че именно той го е плащал (същото не
би могло да се твърди, например, за св.П., тъй като той, макар и да е бил
наемодател на жилището, многократно го е отдавал под наем на различни лица и за
различни период, поради което логично и житейски правдоподобно би било той да
не си спомня точно кое лице през кои месеци е бил наемател, още повече, ако не
е сключвал писмен договор за това, какъвто именно е разглежданият случай);
периодът, който може да бъде изведен от обясненията на
подсъдимия М. (м.юни – средата на м.юли 2014 год.), може все пак да бъде
съотнесен към данните в тази насока, съдържащи се в останалите гласни
доказателства, отчитайки, разбира се, уклончивостта (условността), с която
последните са заявени;
всички данни по делото, както поотделно, така и в
съвкупност сочат, че целият период, през който е била осъществена разглежданата
престъпна дейност, е продължил около месец, месец и половина;
съдът прие за доказано, че подсъдимите са извършили
престъпните си деяния именно през периода от м.юни 2014 год. до м.юли 2014 год.
Без правно значение за съставомерността на извършеното от
подсъдимите е дали св.З. е била съгласна да бъде ползвана за разврат, дали тя
изначално не се занимава с такава дейност и дала сама с поведението си не е
провокирала „набирането” и „приемането” й с такава цел, както и, например, дали
единият подсъдимият само е уговорил наемането на жилището, а другият го е
заплащал, тъй като двамата, видно от изложеното до тук, са действали с общото
съзнание, че всеки с действията си спомага за постигането на общата им престъпна
цел – ползването на св.З. за разврат за реализирането на облаги.
В останалата им част (необсъдена изрично по-горе) между
доказателствата по делото, ако и да са налице противоречия, последните не са
съществени, понеже не касаят фактите и обстоятелствата от съставомерно
значение, поради което и не се налага поотделното им обсъждане в тази им част.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:
При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че:
през
периода от месец юни до месец юли 2014 год. в
гр.Стара Загора, като извършител в съучастие с подсъдимия М., подсъдимият К.И.И. е набрал и
приел отделно лице, а именно – З.З.З., родена
на *** год., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от
съгласието й, като деянието е извършено спрямо лице ненавършило 18
години и чрез
даване и обещаване
на облаги, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците на престъпния състав на чл.159а, ал.2, т.1 и т.6
във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК;
през
периода от месец юни до
месец юли 2014 год. в гр.Чирпан (относно изпълнителното деяние „набиране”) и в
гр.Стара Загора (относно изпълнителното деяние „приемане”), като извършител в
съучастие с подсъдимия И., подсъдимият Н.Б.М. е набрал и
приел отделно лице, а именно - З.З.З., родена
на *** год., ЕГН **********, с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от
съгласието й, като деянието е извършено спрямо лице ненавършило 18
години и чрез
даване и обещаване
на облаги, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците на престъпния състав на чл.159а, ал.2, т.1 и т.6 във
връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
За да признае подсъдимите в извършването на описаното по-горе престъпление,
съдът прие, че те са извършили деянията си под формата на пряк умисъл, понеже
са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са настъпването на
общественоопасните им последици и са искали настъпването им. На този извод
недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на деянията, както и
обстоятелствата, при които те са били извършени.
Тъй като не се установи подсъдимите да са извършили изпълнителното деяние
„транспортиране”, както и подсъдимият И. да е извършил някое от престъпните си
деяния (в частност - „набиране”) в гр.Чирпан, съдът призна подсъдимите за
невинни и ги оправда по повдигнатите им обвинения в тази им част.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЯТА:
При
определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната
превенция, визирани в чл.36 от НК;
кумулативно предвидените в закона наказания за извършеното престъпление –
лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 10000 до 20000 лева;
чистото съдебно минало на подсъдимите, сравнително краткия период на
извършване на конкретната им престъпна дейност и фактът, че св.З. е била
ползвана за разврат с нейно съгласие, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността на подсъдимите обстоятелства;
липсата в случая на отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, които да не са
елемент от състава на конкретното престъпление и поради това да биха могли да
бъдат отчетени като такива.
При тези данни съдът определи и наложи на всеки един от подсъдимите наказания
в минималните предвидени от закона размери, а именно „лишаване от свобода” за
срок от три години и „глоба” в размер на 10000 лева.
Изхождайки от чистото съдебно минало на подсъдимите и сравнително младата
им възраст, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на подсъдимите не се налага който и да е от тях ефективно да
търпи наложеното му наказание, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението на наложените с настоящата присъда наказания на подсъдимите
за срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на присъдата,
приемайки, че именно максималният предвиден в закона размер на изпитателния срок
се явява адекватен на тежестта на извършеното престъпление и именно с него ще
се постигнат в най-пълен обем целите на наказанието.
С оглед на постановената осъдителна присъда съдът присъди в тежест на
подсъдимите направените по делото съдебни и деловодни разноски, като осъди
всеки един от тях да заплати на Държавата сумата от 26,94 лева, представляваща
направени разноски в хода на досъдебното
производство, както и сумата от 15 лева, представляваща направени съдебни
и деловодни разноски в хода
на настоящото съдебно производство.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: