Р Е Ш Е Н И Е
№. 199
гр. Пловдив, 06.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-
ти състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети декември, две хиляди
и деветнадесета годна, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря: Тихомира Калчева
като разгледа АНД №
6135/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, IV- ти наказателен
състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
депозирана от „Бизнеспарк Маноле“ ООД, ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление № 59 от 20.09.2019г., издадено
oт доц. С. И.Ш.- **** на РИОСВ Пловдив, с което за
нарушаване състава на чл. 64, вр. чл. 57, ал. 3 и ал. 4 Закон за отговорността
за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, на „Бизнеспарк Маноле“
ООД, ЕИК *********, на основание чл. 64 Закон за отговорността за предотвратяване
и отстраняване на екологични щети, е наложена имуществена санкция в размер от 5
000 / пет хиляди / лв.
С жалбата се оспорва
законосъобразността на процесното наказателно постановление, като се изтъква,
че същото е издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила.
Изтъква се, че както в АУАН, така и в атакуваното НП не е налице пълно, ясно и
точно описание на нарушението от фактическа страна. Поддържа се, че не е
посочено времето и мястото на извършване на нарушението, както и служителите на
РИОСВ- Пловдив, които са присъствали при констатирането му. Излагат се
съображения в насока маловажност на процесния случай. Моли се, атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В проведеното открито съдебно заседание,
дружеството- жалбоподател, редовно призовано, не се явява управителят, не се изпраща
и упълномощен процесуален представител.
Въззиваемата страна – РИОСВ гр.
Пловдив, в открито съдебно заседание, чрез своя процесуалния представител, оспорва
жалбата. В рамките на проведените съдебни прения поддържа, че атакуваното
наказателно постановление е законосъобразно и издадено в пълно съответствие с
правилата, разписани в ЗАНН. Акцентира се върху факта, че фактическата
обстановка, касаеща нарушението е установена отвъд всякакво съмнение. Сочи се,
че дружеството- жалбоподател извършва дейности, попадащи в приложение № 1, т. 2
и т. 3 към чл. 3, т. 1 от ЗОПОЕЩ. Сочи се, че във връзка с това е извършена
проверка на 18.06.2019г., като е констатирано, че дружеството не е взело
достатъчно мерки и е налице изтичане на отпадъчни води към р. Стряма. Във
връзка с това, е предоставено изрично предписание за изготвяне на собствена
оценка от дружеството, като срокът за представянето й е бил до 25.06.2019г.
включително. В указания срок такава не е постъпила такава оценка, предвид което
е съставен АУАН и е издадено атакуваното НП. Моли се, същото да бъде потвърдено
в своята цялост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, счита следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок
( препис от атакуваното НП е получен на 26.09.2019г., а жалбата е изпратена
чрез лицензиран пощенски оператор на 02.10.2019г.), произтича от легитимирана
страна и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен
ред. Предвид това, същата подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представеният Трудов договор
№ 970/ 13.12.2014г., с който С.И. Ш. е назначен като *** на РИОСВ- Пловдив и Допълнително
споразумение към трудовия договор № 633/ 12.06.2015г. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания,
залегнали в чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението,
която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото
му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени
възражения срещу него. Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57
от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото
на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.
34 от ЗАНН- нарушението и нарушителят са
установени на 25.06.2019г. ( когато е изтекъл срокът на дружеството-
жалбоподател за изпълнение на предписанието), АУАН е съставен на 22.08.2019г.,
а атакуваното наказателно постановление е издадено на 20.09.2019г.
Съдът счита за нужно да акцентира
и върху обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП ясно е посочена датата,
на която е извършена проверката (18.06.2019г.), както и какво е констатирано
при осъществяването й. Съвсем недвусмислено е отразено и предписанието, което е
предоставено от проверяващите органи, както и срокът, до който е следвало да
бъде изпълнено. В тази връзка, съдът счита за нужно да посочи, че самото
предписание е отразено в констативен протокол № 0008536 от 18.06.2019г. ( т. 2
от предпоследната страница на констативния протокол), който е съставен в
присъствието на управителя на дружеството- жалбоподател. Предвид това, за
настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че както предписанието, така и
крайният срок за изпълнението му са сведени да знанието на управителя К. Ч.
Срокът за изпълнение на предписанието е бил 25.06.2019г., като считано от деня,
следващ тази дата, то дружеството е изпаднало в просрочие досежно задължението
си да го изпълни. Предвид изложеното, съдът счита за неоснователни възраженията
на дружеството- жалбоподател, касаещи непълно отразяване на нарушението и
непосочване на датата на извършване на същото. Следва да се изтъкне и че в
самия констативен протокол от 18.06.2019г. са изброени поименно и служителите
при РИОСВ- Пловдив, които са извършили комплексната проверка.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Дружество „Бизнеспарк Маноле“ ООД,
ЕИК ********* стопанисва „Ферма за отглеждане на водоплаващи птици“, намираща
се на територията на бивш свинекомплекс в с. Маноле, общ. Марица. Към
посочената ферма, функционира обект „Пречиствателна станция за отпадъчни води“,
ползвана от дружеството- жалбоподател във връзка с осъществяваната от него
дейност и за ползването на която е
издадено Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води
в повърхностни води с № 33140123/ 15.06.2012г., издадено от БД ИБР- Пловдив.
На дата 18.06.2019г. е извършена
комплексна проверка на обекта от служители при РИОСВ- Пловдив в състав- Н.Р.С.,
В. И. Х. и Д. К. Г.. При проверката е установено, че дружеството- жалбоподател извършва
дейности в обхвата на приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от ЗОПОЕЩ. Дружеството
осъществява дейност визирана в т. 2 към Приложение № 1 от ЗОПОЕЩ, тъй като
съхранява неопасни отпадъци с код “R13”, за която дейност притежава регистрационен документ № 09- РД- 247- 00
от 19.09.2012г., издадено от директора на РИОСВ- Пловдив. Установено е и че
дружеството- жалбоподател извършва дейности, попадащи в т. 3 към Приложение № 1
от ЗОПОЕЩ- „Извършване на дейности по използване на водите и водните обекти“,
за което притежава разрешително № 33140123 от 15.06.2012г., за ползване на
воден обект- р. Стряма за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за
обект в експлоатация „Ферма за отглеждане и гушене на водоплаващи птици“ в с.
Маноле. Водният обект се ползва от дружеството- жалбоподател за заустване на
смесен поток от битово- фекални, производствени и дъждовни отпадъчни води в р.
Стряма от пречиствателната станция за отпадъчни води към фермата за отглеждане
и гушене на водоплаващи птици в с. Маноле.
В рамките на провеждащата се
комплекса проверка, служителите при РИОСВ- Пловдив извършили обход на обекта,
като установили изтичане на отпадъчни води към водоприемника- р. Стряма. Било
установено, че дружеството- жалбоподател не е осигурило необходимото
пречистване на отпадъчните води преди заустването им във водоприемника р.
Стряма. Река Стряма е защитена зона за опазване на природните местообитания на
дивата флора и фауна, приета с решение на МС № 122 от 02.03.2007г. BG0000429 „Река Стряма“.
Предвид това, проверяващите преценили, че извършените от дружеството дейности
могат да доведат до значителни отрицателни въздействия върху природните
ресурси, в т. ч. защитени видове и природни местообитания, води и почви. Проверяващите
изискали от дружеството- жалбоподател да представи собствена оценка за възможни
случаи на непосредствена заплаха за екологични щети съобразно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 1 от 29.10.2008г. за вида на превантивните и оздравителните мерки в предвидените
случаи от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на
екологични щети и за минималния размер на разходите за тяхното изпълнение (
наричана за краткост Наредбата). Изисканата собствена оценка не била
представена, предвид което, с Констативен протокол № 0008536 от 18.06.2019г.,
на дружеството- жалбоподател било дадено предписание, най- късно до
25.06.2019г., да представи собствена оценка, съобразно изискванията на
Наредбата. На дата 30.07.2019г., служители при РИОСВ- Пловдив извършили справка
в деловодната програма на регионалната инспекция, като установили, че собствена
оценка не е постъпили в указания в предписанието срок. Тези констатации били
отразени в Констативен протокол № 0008775 от 30.07.2019г. Предвид това, на
22.08.2019г. в присъствието на управителя на дружеството- жалбоподател
„Бизнеспарк Маноле“ ООД, бил съставен АУАН № 39/22.08.2019г. Така съставеният
АУАН бил предявен на управителя, той се запознал със съдържанието му и го
подписал лично. Впоследствие, на 26.08.2019г., управителят на „Бизнеспарк
Маноле“ ООД входирал в РИОСВ- Пловдив възражение, ведно с което представил и
собствена оценка по смисъла на чл. 3, ал.1 от Наредбата.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка, която същевременно е правилно отразена в АУАН и НП, се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел- Н.Р.С. ( л. 41- гръб). В рамките на проведения
разпит, свидетелят изцяло поддържа констатациите си, обективирани в цитирания
по- горе АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
логически последователни и непротиворечащи на събраната по делото
доказателствена съвкупност.
Описаната и възприета по делото фактическа
обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежен ред към делото писмени
доказателства- АУАН № 39
от 22.08.2019г.; Възражение от управителя на
„Бизнеспарк Маноле“ ООД, ведно със собствена оценка към него; Покана изх. № 0-
2265 от 02.08.2019г; Констативен протокол № 0008775 от 30.07.2019г.; Доклад от
извършена комплексна проверка; Констативен протокол № 0008536 от 18.06.2019г.; Регистрационен
документ № 09- РД- 247- 00 от 19.08.2012г. на „Бизнеспарк Маноле“ ООД /л. 26-
л. 33 от съд. пр./; Разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води / л. 54- л. 58 от съд. пр./; Трудов договор
от 13.12.2014г. и допълнително споразумение към него от 12.06.2015г., по силата
на които С. И. Ш.е назначен за директор на РИОСВ- Пловдив.
От правна страна:
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е приел,
че от обективна страна, дружеството- жалбоподател е осъществило всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 64, вр.
чл. 57, ал. 3 и ал. 4 ЗОПОЕЩ. На първо място, следва да се отбележи фактът, че
дружеството- жалбоподател извършва дейности в кръга, очертан в чл. 3, т. 1, вр.
Приложение № 1, т. 2 и т. 3 от ЗОПОЕЩ.
Предвид това, в тежест на дружеството- жалбоподател съществува задължение да
следи дали извършваната от него дейност не води до значителни отрицателни
въздействия върху природните ресурси. В конкретния случай, при извършената на
18.06.2019г. комплексна проверка, проверяващите органи са установили, че не е
осигурено достатъчно пречистване на отпадъчните води от „Фермата за отглеждане
и гушене на водоплаващи птици“ в с. Маноле, преди заустването им в р. Стряма.
Предвид това, във водоприемника- р. Стряма, постъпват замърсени води, което
води до възникване на непосредствена
заплаха от причиняване на екологични щети в защитената зона на реката. Предвид
това и съобразно чл. 20, ал. 1 ЗОПОЕЩ, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от
29.10.2008г., то дружеството- жалбоподател е следвало да изготви и да разполага
със собствена оценка за възможни случаи на непосредствена заплаха за екологични
щети и на случаи на причинени екологични щети със съдържание съгласно
приложение № 1 от Наредбата. В деня на проверката- 18.06.2019г., дружеството не
е разполагало с такава собствена оценка, предвид което съвсем законосъобразно,
проверяващите служители при РИОСВ- Пловдив са дали изрично предписание за
изготвянето й. Срокът за представяне на оценката е бил 25.06.2019г., като
съобразно отразеното в Констативен протокол № 0008775 от 30.07.2019г., такава
не входирана в регистратурата на РИОСВ- Пловдив до датата на съставянето на
протокола. Настоящият съдебен съставен счита за нужно да изтъкне, че
собствената оценка е следвало да бъде представена до 25.06.2019г., включително.
Тоест, считано от 26.06.2019г., нарушението по смисъла на чл. 64, вр. чл. 57,
ал. 3 и ал. 4 ЗОПОЕЩ е консумирано. Следва да се посочи, че същото е формално и
довършването му касае единствено неизпълнение на дадено предписание от
компетентния орган (в случая това е РИОСВ- Пловдив), в определения от него
срок.
За яснота и пълнота на
изложението, съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че до приключване
на съдебното следствие в настоящата инстанция, дружеството- жалбоподател не
ангажира доказателства, от които да се установява да е представило, дори и след
изтичане на срока на предписанието собствена оценка, отговаряща на изискванията
на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредбата. В рамките на
администравтивнонаказателното производство, дружеството- жалбоподател е
представило „Възражение“, ведно с което е приложен и документ, именуван „Собствена
оценка“. Същата обаче, не отговаря на изискванията на Приложение № 1 към чл. 3,
ал. 1 от Наредбата. Прочитът на представения документ, налага разбирането, че
управителят на дружеството- жалбоподател е подписал документ, който по своята правна
природа не представлява „собствена оценка“, а по- скоро изложение в свободен
текст на своето виждане за процесния случай и кратка интерпретация на
установеното от проверяващите служители при РИОСВ- Пловдив. Не такава е целта
на „собствената оценка“, която се изисква съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредбата.
Съдържанието й е точно дефинирано в Приложение 1 от Наредбата, като
представеният от дружеството- жалбоподател документ не покрива нито едно от
изискванията. Най- същественият пропуск е, че в представената от дружеството-
жалбоподател „собствена оценка“, то не се извършва какъвто и да било анализ на
констатираното от РИОСВ- Пловдив изтичане на отпадъчни води към р. Стряма и
мерките, които „Бизнеспарк Маноле“ ООД възнамерява да предприеме във връзка с
това. Предвид гореизложеното, то за настоящия съдебен състав не съществува
съмнение, че дружеството- жалбоподател не е изпълнило в срок до 25.06.2019г.
даденото му предписание.
По размера на наказанието:
Правилно
административнонаказващият орган е преценил, че приложимата в случая санкционна
норма е разпоредбата на чл. 64 ЗОПОЕЩ. Същата, освен правило за поведение,
съдържа в себе и санкцията, което следва да бъде наложена при несъобразяване с
диспозицията. Предвиденото в чл. 64 ЗОПОЕЩ административно наказание „имуществена
санкция“, е в размер от 5 000лв. до 15 000лв. Законосъобразно, наказващият
орган е определил размерът на имуществената санкция, която следва да се наложи
в рамките на предвидения в нормата минимум- 5 000 лв. Нарушението е извършено
за пръв път и по делото не са налице данни, жалбоподателят да е наказван за
същото нарушение с влязло в законна сила наказателно постановление.
По приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна
проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, дефиниращи го като
маловажен. На първо място, следва да се отчете фактът, че дори и към момента на
приключване на делото в настоящата инстанция, дружеството- жалбоподател не е представило
собствена оценка съобразно критериите, разписани в Приложение № 1 към чл. 3,
ал. 1 от Наредбата. На следващо място, съдът отчита и естеството на
обществените отношения, които се охраняват чрез нормите на ЗОПОЕЩ. Дружеството-
жалбоподател оперира с биологичен отпадък, като обектът му е в непосредствена
близост до защитена зона- р. Стряма. Тоест, всеки един потенциален разлив на
отпадъчни води в реката и неизготвянето на собствена оценка ( в която се
включва анализ на заплахите за възникване на екологични щети), поставят в
опасност флората и фауната, които съществуват в екосистемата на река Стряма. В
тази връзка, съдът отчита и обстоятелството, че с влязло в законна сила на
02.08.2019г. наказателно постановление ( л. 39- 40 от съд. пр.), дружеството-
жалбоподател е санкционирано за неспазване на условията на Разрешителното за
заустване- нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 Закон за водите. Макар и
цитираното наказателно постановление да касае нарушение, различно от
процесното, то по един красноречив начин се илюстрира нехайното отношение на
дружеството „Бизнеспарк Маноле“ ООД към задълженията му, свързани с опазване и
вземане на мерки за предотвратяване замърсяването на околната среда.
Предвид гореизложеното, атакуваното
наказателно постановление, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено в
своята цялост.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 59 от 20.09.2019г., издадено oт доц. С. И. Ш.- Директор на
РИОСВ Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 64, вр. чл. 57, ал. 3 и ал.
4 Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети,
на „Бизнеспарк Маноле“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 64 Закон за
отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, е наложена
имуществена санкция в размер от 5 000 / пет хиляди / лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението до
страните, че същото е изготвено, пред Административен съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК и по
реда на гл. XII-та от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п.
Вярно с оригинала.
Т.К.