Р Е Ш Е Н И Е №4
гр. Габрово, 11.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ... .колегия в открито съдебно
заседание на двадесет и втори януари ... през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИН
КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря ..РАДИНА ЦЕРОВСКА... и в присъствието на прокурора …АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ.... като разгледа докладваното от
съдия КОСЕВ КНАХД №140 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
С Решение №491/13.11.2019г. по НАХД№914/2019г. Габровски
районен съд е потвърдил НП №2019- 0046448/07.08.2019г. на Директор на РД за
областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД
Контрол на пазара към КЗП като правилно и законосъобразно.
В законния срок Решението на съда е обжалвано от „*** чрез надлежно упълномощен по делото процесуален представител. В жалбата се
излага, че обжалваното Решение съдържало неправилни правни констатации, които
не обхващали всички аспекти на правния спор за законосъобразността на
атакуваното НП. Поради това същото било издадено в противоречие с материалния
закон, без съблюдаване целта на закона и било незаконосъобразно. Твърди се
също, че от страна на „*** били спазени всички законови
изисквания по отношение на приемане, вписване, предаване и др. на заявената
рекламация. С цел удоволетворяване на клиента на 23.03.2019г. му бил предаден
нов телефонен апарат, за което бил издаден надлежен акт за удоволетворяване на
рекламацията. При извършване на тези действия по удоволетворяване на
рекламацията не било извършено никакво нарушение на законовите разпоредби на
ЗЗП. Неправилно първоинстанционния съд не бил кредитирал с доверие събраните
доказателства, като бил постановил оспореното Решение в обратния смисъл.
Според жалбоподателя НП съдържало неверни твърдения. Не
били взети предвид изложените от санкционираното Дружеството доводи за
нарушения на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН в хода
на проведеното административно наказателно производство. Вмененото във вина
нарушение не било доказано.
Претендира се
отмяна на обжалваното Решение на ГРС като неправилно и да бъде отменено
издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.
За жалбоподателя, редовно призован не се явява надлежно
упълномощен по делото процесуален представител, който да вземе становище по
жалбата и изложените в нея доводи. В представени по делото Писмени бележки се
поддържат изтъкнатите в жалбата доводи и заявените искания по същество.
Представителят на ОП Габрово изразява становище за
неоснователност на жалбата тъй като Решението на РС Габрово било правилно.
Установено и доказано било извършено нарушение, поради което Решението на ГРС
следвало да бъде потвърдено.
За РД Русе към КЗП, редовно призовани не се явява
надлежно упълномощен процесуален представител. В представено по делото Писмено
становище се оспорва подадената жалба. Същата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение, съдебното решение потвърдено.
Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и
приемани по надлежния ред нови доказателства по делото.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените в съдебно заседание
пред касационната инстанция доводи намира жалбата за основателна.
Правилно и обосновано състава на ГРС е преценил събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е
стигнал до крайния извод, че дори с действията си жалбоподателя “*** София да е осъществил състава на нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, за
което същият е санкциониран.
На “*** София е
съставен АУАН и въз основа на него е постановено НП№2019- 0046448/07.08.2019г.
за това, че при извършена проверка в магазин за мобилни апарати „*** в гр. Габрово, *** по повод постъпила жалба вх. №Р- 03-
200/26.02.2019г. от потребител относно предявена на 20.12.2018г. рекламация на
мобилен телефонен апарат *** закупен на 10.08.2017г., която
рекламация не била удоволетворена до подаване на жалбата.
Установено е, че пред търговеца са предявени две рекламации,
вписани във водения регистър под №4913_42095//05.12.2018г.
и №4913_43530/20.12.2018г., като по първата
рекламация, предявена на 05.12.2018г. е издаден Акт за удоволетворяване на
рекламация от 13.12.2018г., като е извършен гаранционен ремонт. При втората
рекламация от 20.12.2018г. мобилното устройство е прието със същия проблем,
като по рекламацията няма иддаден Акт за удоволетворяване на рекламация.
Устройството не е връщано на потребителя, тъй като при връщането на стоката от
сервиз, в магазина на търговеца е тестван, при което отново са констатирани
дефекти и отново е връщан в сервиз на 15.01.2019г. и на 06.02.2019г. При
проверката е установено, че телефона се намира в магазина, като при направен
тест е констатирано че същият има дефект.
С Констативен протокол е наредено на БТК ЕАД да представи
относимите писмени документи по жалбата на потребителя. Представено е Писмено
становище, съгласно което се констатира, че рекламацията не е удоволетворена
чрез замяна на стоката с нова. Представен е Акт за удоволетворяване на
рекламация от 23.03.2019г. за връщане на рекламираната стока и замяна с друга
стока, както и Приемо- предавателен протокол за приемане на дефектен апарат.
От проверяващите е констатирано, че до 20.01.2019г.
търговеца не е примел стоката- мобилен апарат „***“ в
съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от датата
на предяваване на рекламацията- 20.12.2018г.
По този начин, административния орган е приел, че с
действията си санкционираното дружество е осъществило състава на нарушение по
чл.113, ал.2 от ЗЗП.
Фактическата обстановка, залегнала в АУАН и НП е правилно
установена пред първоинстанционния съд и се подкрепя от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Съгласно чл. 113, ал. 2 от ЗЗП когато потребителската стока не съответства на
договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с
договора за продажба. Привеждането на потребителската стока в
съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един
месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.
Правилно първоинстанционния съд е стигнал до извод в
мотивите си, че нарушението по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП е доказано по несъмнен и
категоричен начин от административно наказващия орган. Безспорно установено е,
че при рекламация, предявена на 20.12.2018г. същата не е удоволетворена чрез
ремонт до 20.01.2019г.- в предвидения по чл. 113 ал. 2 от ЗЗП срок. Посочването
на дата на предяваване на рекламацията 20.12.2019г. на стр. 2 от НП е очавидно
фактическа грешка, което не променя установената фактическа обстановка. При
описание на фактите и цитиране на проверените писмени доказателства се
установява, че рекламацията е предявена от потребителя на 20.12.2018г., като е вписана във водения регистър под №4913_43530/20.12.2018г.
Настоящият състав на
касационната инстанция намира за неоснователни наведените в касационната жалба
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и издаването на НП. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
НП, са описани ясно и в достатъчно пълна степен всички елементи от състава на
констатираното административно нарушение. При извършената проверка настоящата
инстанция не установи нарушения на процедурните правила за съставянето на АУАН
и НП. Същите отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, посочени
в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в
издаденото НП. Извършеното нарушение е конкретизирано, като в описателната част
на НП са посочени обстоятелствата, съгласно изискванията на цитираната
разпоредба, като фактите и обстоятелствата, на които се е позовал наказващия
орган, са били надлежно установени в хода на административнонаказателното
производство. Доводите, залегнали в касационната жалба до голяма степен
повтарят тези в първоинстанционното обжалване на НП, като в своя съдебен акт
състава на РС Габрово е дал мотивиран отговор по така изложените съображения на
жалбоподателя. Тези мотиви на първоинстанционния съд се споделят напълно от
настоящата съдебна инстанция, която намира за правилен и крайния извод в
Решението на ГРС. Твърденията в касационната жалба за пороци на обжалваното
Решение на РС Габрово са до голяма степен бланкетни, неподкрепени с никакви
доказателства, като същите не се възприемат по настоящия съдебен състав на ГАС.
От установената по
делото фактическа обстановка и при съблюдаване на
критериите по чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН следва изводът, че извършеното
нарушение не представлява такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид,
с оглед на което нарушението не следва да бъде квалифицирано като маловажен
случай на административно нарушение, за което да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.
Изложеното води до извода, че
обжалваното Решение на Районен съд Габрово е правилно по отношение на извода за
осъществен състав на административно нарушение. Неправилни са изводите в
първоинстанционния акт за това, че правилно е преценен размера на наложената
санкция от АНО. В този смисъл е налице нарушение на разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, тъй като административния орган е наложил санкция над минимално
установения размер за подобни деяния без да изложи каквито и да е мотиви за
това свое решение. При определяне вида и размера на наложената санкция, в
съотвествие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН административно наказващия орган
следва да изложи мотиви при положение че приеме че размера, в който следва
същата да бъде понесена от санкционирания е над минимално установения. Това
негово законово задължение е предвид необходимостта нарушителят да получи адекватно
наказание за извършеното противоправно деяние и няма как да бъде поправено на
по- късен етап, включително в хода на съдебното обсъждане на постановения
санкционен акт. В този смисъл мотивите в Решението на РС Габрово в тази част, а
именно кое е мотивирало административно наказващия орган за налагане на санкция
в подобен размер не може да заменят необходимото произнасяне на органа в тази
насока. Правилно и в съответствие с приложени по делото и административната
преписка писмени доказателства е констатирано, че извършеното нарушение е при
условията на повторност, което налага определяне на санкция в завишен съгласно
ЗЗП размер.
По изложените
съображения настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивният
съд е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон Решение,
което следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, по същество за
изменение на процесното НП в частта досежно размера на наложената имуществена
санкция.
Потвърждавайки
обжалваното НП настоящият съдебен състав на ГАС намира, че следва да бъде
изменен размера на наложената санкция. С процесното НП на „БТК”ЕАД гр. София
е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева на осн. чл. 231 във вр. с
чл. 222а от ЗЗП. Съгласно цитираната санкционна разпоредба на чл. 222а ЗЗП за нарушения
на чл. 113 и чл. 114, ал. 3 на
виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай. Наложената
санкция с оспореното НП е в максимален размер за подобни нарушения, като
липсват мотиви от страна на административно наказващия орган защо приема именно
подобен размер на санкцията.
Във всички случаи когато санкционния орган налага
наказание, различно от предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи
мотиви, от които да стане ясно защо при индивидуализацията на конкретното
наказание е определил точно този размер. В случая липсват изтъкнати мотиви в НП
защо наложената имуществена санкция е в размер над минималния. Неизлагането на
мотиви в този смисъл, опорочават санкционния акт, което налага неговото
изменение и определяне на имуществената санкция в размер равен на законовия
минимум. Определяйки размер на наложената санкция към законоустановения минимум
на чл. 222а ЗЗП, а именно 500 лева, ностоящия съдебен състав намира, че същата следва
да бъде конкретизирана съобразно представените по административната преписка
писмени доказателства, доказващи повторност на деянието, предвид на което и при
приложение на чл. 231 ЗЗП наложената имуществена санкция на БТК ЕАД следва да
бъде определена в размер на 1000 лева.
По изложените по- горе съображения Решение
№491/13.11.2019г. по НАХД№914/2019г. на ГРС като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено, вместо което НП №2019-0046448/07.08.2019г. на Директор
на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище
Русе към ГД „Контрол на пазара” към КЗП против „*** гр. София да
бъде изменено в частта досежно размера на наложената имуществена санкция, като
същият бъде намален от 6000 /шест хиляди/ лева на 1000 /хиляда/ лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №491/13.11.2019г. по НАХД№914 по описа на Габровски
районен съд за 2019г., вместо което
ПОСТАНОВИ
ИЗМЕНЯ НП
№2019-0046448/07.08.2019г. на Директор на РД за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към
КЗП против „*** гр. София в ЧАСТТА досежно размера на
наложената имуществена санкция, като намалява размера й от 6000 /шест хиляди/
лева на 1000 /хиляда/ лева на осн. чл. 222а във вр. с чл. 231 от ЗЗП.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ
ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :