Р
Е Ш Е
Н И Е №59
гр. Бургас,02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при секретаря Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 233 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявената искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №260,
представлявано от Д Ш и П Н. Д- изпълнителни директори, чрез адв. Виктор
Виденов от АК-София, със съдебен адрес ***, с която са предявени искове за
осъждане на ответниците В.И.Б., ЕГН********** и Б.В.Б., ЕГН**********,*** да
заплатят сумата от 125 266,51 евро, представляваща част от общо дължима
главница в размер на 217 218,82 евро по сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот №HL34539 от 18.03.2008г., сумата от 17,90 евро,
представляваща такса по кредита за периода 26.10.2016г.-23.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 02.05.2019г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че
страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за покупка на
недвижим имот №HL34539 от 18.03.2008г., като е предоставил на ответниците
ипотечен кредит в швейцарски франкове с равностойност 250 000 евро по курс
„купува“ за швейцарски франкове към евро към датата на усвояване на кредита
съгласно чл.1, ал.1 от договора.
Поддържа, че усвояването на кредита е извършено посредством банкова сметка, ***а
недвижим имот в гр. Бургас на стойност 200 000 евро и за други разплащания
на стойност 50 000 евро. Посочва, че с подписването на приложение №1 към
договора от 01.04.2008г. страните са
потвърдили усвояването на кредита, приложимия курс „купува“ за швейцарски
франкове на банката за евро /1,608917/ и размера на усвоения кредитен лимит в
швейцарски франкове- 402 230 швейцарски франка. В исковата молба се
излага, че съгласно чл. 5, ал.1 от договора крайният срок за издължаване на
кредита е 300 месеца, считано от датата на усвояването му. Ищецът заявява, че с
договор за цесия, сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД банката е прехвърлила всички свои вземания, произтичащи от
процесния договор за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлежности.
Позовава се на анекс №1 от 29.06.2011г., подписан между цесионера и
ответниците-кредитополучатели, с който са предоговорени условията на договора
за кредит, констатирани текущи задължения по кредита в чл.2, ал.1 и
превалутирани по фиксинг от швейцарски франкове в евро съгласно чл.3.
Изнася данни, че в чл.4
на този анекс е определен размерът на годишната лихва за първите 24 месеца в
размер на 3 процента съгласно чл.4, ал.1 и за останалия период на действие на
договора в размер на 5 процента съгласно чл. 4, ал.2. Посочва, че в ал.3 на
чл.4 от анекса е предвидена наказателна надбавка, представляваща неустойка при
допуснато просрочие и обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Според ищеца
в чл.3 страните са потвърдили и размера на евровата равностойност на дълга и
превалутирането – 468886,73 евро. Основава активната си материална легитимация
на нов договор за цесия от 07.03.2018г., по силата на който „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД е прехвърлило процесните вземания на първоначалния кредитор „Юробанк
България“ АД, ведно с всички обезпечения и принадлежности. Твърди, че е налице
забава на плащанията, допусната в периода 01.08.2011г.- 01.09.2018г., като на
основание чл.18, ал.1 от договора за кредит от 29.09.2018г. вземанията на
банката са обявени за изцяло предсрочно изискуеми. Ищецът е връчил на
21.11.2018г. на длъжниците покани за изпълнение чрез ЧСИ Делян Николов,
рег.№804 на КЧСИ, предоставил им е 7-дневен срок за доброволно изпълнение, след
изтичането на който кредита се считал за предсрочно изискуем. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 367 ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответниците, които считат искът за процесуално
недопустим, а по същество за неоснователен. Оспорват претенциите по основание и
размер. Не възразяват, че на 18.03.2008г. са сключили с ищеца договор за кредит
за покупка на недвижим имот, като са усвоили сумата от 250 000 евро
за закупуване на следните недвижими
имоти - поземлен имот с идентификатор 07079.609.212 по КККР на гр. Бургас,
ведно с построените в него сгради с идентификатори 07079.609.212.1 и
07079.609.212.2 по КККР на гр. Бургас. Посочват, че върху закупените с кредита
недвижими имоти са учредили договорна ипотека в полза на банката с нотариален
акт №2 по нот. дело №150 от 2008г. В отговора се твърди, че през м. юли 2008г.
ищецът едностранно е увеличил базисния лихвен процент на кредита от 4,5% на 5%
и дължимата лихва по договора се е
трансформирала на 6,15%. През м. октомври 2018г. банката отново е
увеличила базисния лихвен процент на 7,20% и лихвата по договора е нараснала на
8,35%. Според ответниците покачването на курса на швейцарския франк
допълнително е оскъпило многократно кредита. Твърдят, че е подписано тристранно
споразумение от 26.05.2011г. между тях, НСЮ Корп ЕООД и Бългериън Ритейл Сървисиз АД, по силата на
което са постигнали съгласие да продадат недвижимите имоти, върху които е
учредена ипотеката и с получените суми да погасят задълженията си по договора
за кредит, както и да учредят ипотека върху друг свой недвижим имот с идентификатор
№07079.3.1724 по КККР на гр. Бургас, за да обезпечат остатъка от задълженията
си по договор за кредит за покупка на недвижим имот №**. както и по договор за кредит за покупка на
недвижим имот №HL34584 от
18.03.2008г. в размер на 142 000 евро. Не оспорват, че са подписали анекс
№1 от 29.06.2011г. с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, в който са постигнали
споразумение, че към подписване на анекса общият размер на дълга възлиза на
488276,70 швейцарски франка и е бил превалутиран на 405 679,20 евро по
фиксинг към 30.06.2011г. на „Юробанк и Еф Джи България“. Посочват, че със
споразумението кредиторът е опростил задбалансовите лихви. С получените суми от
продажба на имотите-предмет на анекса – 110 000евро и 205 000 евро,
на 01.07.2011г. ответниците са погасили
задължения си по процесния договор за кредит. Не им е представен
погасителен план от банката след погасяване от тяхна страна на сумата от
315 000 евро. Считат, че с плащането от 01.07.2011г. изцяло са погасили
задълженията си към ищеца. Освен това с тристранното споразумение от
26.05.2011г. банката е заявила, че с новоучредената договорна ипотека се
обезпечава остатък от задължения по двата договора за кредит в размер на
142 000 евро и в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е
декларирала, че остатъчният дълг възлиза на 168 886,73 евро. Релевират
доводи, че с плащането, за което ангажират платежни документи, са погасили
главницата. Остатъчната сума от 142 000 евро представлява възнаградителна
и наказателна лихва за периода до преоформяне на кредита. Намират, че редовната
лихва е капитализирана, което води до олихвяване на изтекли лихви и
представлява анатоцизъм. Възразяват, че уговорките за олихвяване на процесната
сума и капитализиране на начислените върху лихвите лихви са нищожни. Оспорват
посочените възнаградителни и наказателни лихви в представеното извлечение от
счетоводните книги на банката, които са начислени без правно основание и в
противоречие в закона. Счетоводството на банката не било редовно водено според тях.
Противопоставят се на начина на начисляване и основанието на претендираната
таксата за обслужване, както и момента на настъпване на предсрочната
изискуемост. Считат, че сключеният договор за цесия и последващата обратна
цесия са нищожни. Позовават се на потребителска защита, както в отговора се
цитират четири клаузи от договора за кредит като неравноправни и неиндивидуално
уговорени по смисъла на чл.143 и чл.146, ал.2 от ЗЗП и нищожни, даващи право на
ищеца едностранно да променя лихвения процент и значително да завишава
анюитетните вноски, а именно клаузите на чл.3 ал.1, чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и
чл.12 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №**. Оспорват истинността на представения анекс №1 и по-конкретно на
страница № 2 от същия, която се твърди, че е различна по съдържание от тази, с
която ответниците разполагат в оригинал. При условията на евентуалност се прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията по договора. Ангажират
доказателства. Претендират разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба в срока
по чл. 372 ал.1 ГПК, в която ищецът поддържа предявените искове. Възразява
срещу оспорванията в отговора на исковата молба. Заявява, че ще се ползват от
всички представени с исковата молба писмени доказателства. Потвърждава, че с
анекс №1 от 29.06.2011г. страните са постигнали съгласие относно размера на
евровата равностойност на остатъчния дълг след превалутирането 468 886,73
евро, като с исковата молба се претендират частично вземане за главница по
кредита и такси, като не са предмет на предявените искове вземания за лихви.
Оспорват истинността на представените от ответниците с отговора на исковата
молба вносна бележка от 205 000 евро и платежно нареждане от 110 000
евро, преведени в полза на „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД.
Ответниците са се възползвали от правото си на
допълнителен отговор срещу така депозираната допълнителна искова молба в
законния срок. Ангажират допълнитени доказателства. Посочват, че договорните
клаузи, регламентиращи предоставяне на кредита в швейцарски франкове и
прехвърлящи валутния риск изцяло върху потребителя са неравноправни, тъй като
се касае за виртуално предоставяне на кредит в швейцарски франкове след като
същият е отпуснат е реално усвоен в евро. Възразяват, че с анекс №1 е извършено
подновяване на кредита в евро след като изначално е предоставен в евро, поради
което допълнителното споразумение е нищожно, без основание и с невъзможен
предмет. Изразяват становище, че спогодбата върху непозволен договор е нищожна
съгласно чл. 366 ЗЗД, дори страните да са се спогодили относно неговата
нищожност. Считат, че главният дълг по първоначалния договор за кредит е на
по-малка стойност и следва да бъде намален с включените в главницата при
рефинансирането курсови разлики, определени въз основа на приложения към
момента на сключване на първоначалния договор курс на швейцарския франк към
евро и действащия курс на същите валути към момента на рефинансирането.
В
съдебно заседание е направено възражение за прихващане със сумата от
58 208 евро, представляваща, според ответниците, разликата в резултат на
преизчисляване на кръстосания курс евро-швейцарски франк към датата на
сключване на договора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между
страните, че на 18.03.2008г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и ответниците е
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който
банката предоставила на кредитополучателите кредит в швейцарски франкове в
размер на равностойността на 250 000 евро, по курс „купува“ за швейцарския
франк към евро на ищеца в деня на усвояване на кредита, както и че същият се
отпускал съответно- равностойността в швейцарски франкове на 200 000 евро
по посочения по-горе курс за покупка на недвижим имот, както и равностойността в
швейцарски франкове на 50 000 евро в деня на усвояване на кредита за други
разплащания. В договора е посочен размера на дължимата годишна лихва, която се
формира от сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове, валиден за съответния период за начисляване на лихвата,
плюс договорена лихвена надбавка от 1.15 пункта. Към момента на сключване на
договора размера на БЛП е бил 4.5 %. В чл.3 ал.3 е записано, че при просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателя дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница,
определена по посочения в договора ред, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
В
ал.5 на чл.3 страните се съгласили, че действащият базов лихвен процент на
банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за тях. Предвидено е кредитът да се погаси за срок от 264
месеца, на месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора, както и погасяването да се извършва във валутата, в която същия е
разрешен и усвоен, като в случай на неосигуряване на дължимата сума в
швейцарски франкове на съответния падеж и при наличие на средства по сметки в
лева или евро, банката може да извърши служебно превалутране на тези средства в
швейцарски франкове по курс „продава“ на
банката, за което кредитополучателя я оправомощава и дава своето неотменимо и
безусловно съгласие. В чл.6 ал.3 от договора е отразено освен това, че ако по
време на действието му банката промени БЛП за жилищни
кредити, размерът на погасителните вноски, уговорени между страните се променя
автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателя с
подписването на договора, дава своето неотменимо и безусловно съгласие.
По силата на чл.4 и 10 от договора кредитополучателите се
задължили да отговарят за заплащане на разноски и такси, свързани с обслужване
на кредита. Съгласно чл.12 от договора банката запазвала правото си по време на
действие на същия да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които прилага при операциите си, като тези изменения са
задължителни за страните от деня на приемането им.
В
договора са разписани и „Специални условия“, съгласно които кредитополучателят
има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в
швейцарски франкове съответно в български лева или евро, като за услугата се
съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно действащата към датата на
превалутирането тарифа на банката. Съгласно клаузата на чл.23 ал.1 от договора, кредитополучателят декларира, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от кредитната
институция курс купува и/или продава на швейцарски франк към български лев или
евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица,
включително в случаите по чл.6 ал.2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита изразени в евро, като напълно приема да носи за
своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да
поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната
на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал.
2 на същата разпоредба, кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.
2 и чл. 21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
Не са налице противоречиви становища и относно факта на
прехвърляне на вземането на кредитната институция в полза на „Бългериън ритейл сървисиз“АД,
с оглед на предвидената изрично такава възможност в договора. На 29.06.2011г., след
като „Бългериън ритейл сървисиз“ АД встъпило в
правата на удовлетворения кредитор, към договора за кредит за покупка на
недвижим имот бил сключен анекс, с който страните предоговорили и преоформили
задълженията на кредитополучателите по договора. Съгласили се, че всички
дължими плащания по договора за просрочена главница, просрочени лихви, такси и
комисионни във връзка с кредита се преоформят служебно чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения
кредит като общия размер на дълга към датата на анекса възлизал на сумата от
557 224.12 швейцарски франка. Извършено е превалутиране на дълга, като евровата
равностойност на задължението, съгласно анекса възлизала на 468 886.73
евро.
Не
са налице разногласия между страните и във връзка с подписването на тристранно
споразумение от 26.05.2011г. с участието на ответниците, „Бългериън ритейл сървисиз“АД и „НСЮ КОРП“ЕООД, с което бил поет ангажимент за покупко-продажба на
подробно индивидуализирани недвижими имоти, като целта била кредиторът да
събере част от вземанията си към ответниците. С част от продажната цена,
платена от последното дружество бил погасен дълга на Бравови в размер на
186 306.92 евро.
Не
се оспорва и твърдението за забава и спиране на плащанията по договора след 01.08.2011г.,
довело в един по-късен момент-21.11.2018г. до обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Ангажирани са доказателства за съобщаването на длъжниците
за обявената от кредитната институция предсрочна изискуемост на кредита на
посочената дата.
За установяване на горните
обстоятелства по делото са приобщени множество писмени доказателства- процесния
договор, анекс, споразумение, погасителен план, справки и извлечения, допуснати
и изготвени са съдебно-счетоводна експертиза и допълнителни такива.
В първоначалното заключение вещото лице е изчислило
размера на неизплатените задължения за
главница и такси, както и общият размер на непогасените суми по договора в това
число възнаградителни и мораторни лихви, съобразно информацията, предоставена
от кредитната институция. Посочено е също така, че през 2013г. банката е
извършила капитализация на главницата в размер на 54 266.56 евро, като без
участието на тази сума размерът на дълга възлиза на сумата от 162 952.26
евро. В допълнително заключение от 30.01.2020г. вещото лице е изчислило размера
на неизплатената по договора главница при курс на евро към швейцарски франк към
датата на сключване на първоначалния договор-01.04.2008г. Полученият размер
главница съобразно горните изчисления при курс на евро към швейцарски франк
1.608917 е 117 282.83 евро.
За наличие на неравноправни
клаузи в договора съдът следва да следи не само по направено възражение от
страните, но и служебно, поради което на обсъждане подлежи и основателността на
изложените в становището на ответниците аргументи, че текстовете на чл.3 ал.1 и 5, чл.6 ал.3 и чл.12
от договора не са индивидуално договорени и следва да се третират като нищожни
разпоредби.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, между които- т.9 налагане на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора, т.10- при предвидена възможност за
търговеца да променя едностранно условията по договора, въз основа на
непредвидено в него основание, т.11- при възможност на търговеца да променя
едностранно характеристиките на стоката или услугата и т.12- при предвиждане
цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при
предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с тази,
уговорена при сключването на договора. Съгласно чл.145 ал.1 ЗЗП неравноправната
клауза в договор с потребител се преценява като се вземат предвид видът на
стоката или услугата и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или друг
договор, от който той зависи.
В конкретния случай анализът на клаузите на чл.3 ал.5,
чл.6 ал.3, чл.12, чл.21 ал.2 и чл.23 от договора разкрива конкретни признаци на
неравновесие или неравнопоставеност на уговорките. В тези текстове категорично
липсва яснота относно начина на формиране на базовия лихвен процент, нито са
описани условията, които биха довели до промяна в тарифата за лихвите, като не
е налице каквато и да е препратка към правила или методология за тяхното
определяне. От друга страна в договора не е посочено, че изменението на базовия
лихвен процент зависи от фактори, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги, нито се изброяват условията и предпоставките,
които биха довели до промяна на този процент.
За сметка на това е записано, че същият не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните, както и че в случай на такава
настъпила корекция, въведена на практика едностранно от кредитната институция,
размерът на погасителните вноски се променя автоматично, за което следва да се
счита, че кредитополучателят е дал своето неотменимо и безусловно съгласие. От
прочита на този текст следователно не става ясно как банката променя своя БЛП,
съответно размера на лихвата по кредита и най-накрая размера на месечната
вноска, дължима от ответниците. Дали за това са въведени обективни критерии или
би се случило в резултат на субективното желание на кредитора, липсват
договорки в процесния договор. Съдът счита, че процесната клауза- чл.3 ал.5 не е
индивидуално уговорена и изводът за това се следва от прочита и тълкуването на
същата, доколкото в нея, както вече се посочи липсва въведен алгоритъм, начин
на определяне или изчисление на БЛП. Този текст е част от съдържанието на
договора, така както е изготвено от банката и предложено на потребителя и по
отношение именно на тях ответниците не са имали каквато и да е възможност да
търсят предоговаряне. Непосочването на конкретни условия в договора,
предвиждащи правото на банката едностранно да промени лихвата прави невъзможно
извършване на проверка включително дали такава промяна би се дължала на
обективни причини. Клаузите на чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и чл.12 от договора по
мнение на настоящия състав са неравноправни и следва да се считат за нищожни,
тъй като са изготвени предварително от банката и ответниците не са имали
възможност да влияят върху съдържанието им. Тези текстове не са индивидуално
уговорени между страните, а същевременно ищецът си е запазил правото да променя
едностранно условията на договора, на непосочени в същия основания. Касае се за
уговорки, сключени във вреда на потребителя, тъй като дават неконтролируеми
права на другата страна, не отговарят на изискванията на добросъвестността, а
банката не е положила грижата на добрия съконрахент при сключване на договора в
резултат, на което се е стигнало до неравновесие на правата на двете страни,
даваща изключителни възможности на кредитната институция безконтролно да
променя съдържанието на договорните отношения. Тежестта, че отделна клауза е
индивидуално уговорена е върху банката, която не е ангажирала достатъчно
убедителни доказателства за осъществяването на този, благоприятен за нея факт.
Съгласно
чл.23 ал.1 от договора, кредитополучателят поема за своя сметка риска и всички
вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева или
евро, като в следващата алинея на разпоредбата декларира, че разбира икономическия
смисъл и правните последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването
им. Съгласно решение № 295 от 22.02.2019г. по т.д. № 3539/2015г. на ВКС, „Неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена
по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл.144 ал.3 ЗЗП.” В тази връзка съдът се е позовал на дело
С-119/17 на СЕС, дело С-186/16 и дело C-26/13 на СЕС, като даденото в
посочените решения тълкуване на Директива 93/13 е задължително за националните
юрисдикции на държавите- членки на Европейския съюз. От изложеното се
установява, че клаузата на чл.23 ал.1 от договора не отговаря на изискването за
яснота и разбираемост, тъй като към момента на сключване на договора банката не
е предоставила на потребителя цялата относима информация, която би му позволила
да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите
му задължения. Посочването единствено на възможността за промяна в курс купува
и / или продава на швейцарския франк, което ще се отрази на размера на дълга,
не може да обоснове наличието на достатъчна информираност у потребителя, въз
основа на която да вземе решение дали и какъв договор за кредит да сключи – да
получи кредит с по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск от това, или да
получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутен риск. На потребителя
като по-слабата страна в правоотношението, следва да бъде предоставена
притежаваната от банката информация, за това какви са очакваните прогнози
относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма
фиксиран курс при сключване на договор за жилищен кредит със толкова
продължителен срок на издължаване. Настоящия съд споделя становището, че в
случая кредитополучателят не е защитен и от клаузата в договора/чл. 21 ал. 1/,
която му предоставя възможността да превалутира кредита, тъй като упражняването
на това право е предпоставено от съгласието на банката, която има
противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на
превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за последния. Предвид
изложеното, клаузата на чл.23 ал.1 е неравноправна, тъй като не е индивидуално
договорена такава, а последиците от валутния риск са прехвърлени изцяло върху
потребителя, без да може последния да прецени тяхното възможно настъпване при
сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност.
Посочената клауза създава неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, поради което е във вреда на
кредитополучателя. С оглед
неравноправния си характер, клаузата се явява нищожна на основание
чл.143 т.19 вр. чл.146 ал.1 ЗЗП. Поради нищожността на клаузата за поемане на
валутния риск от потребителя и на вредите, свързаните с този риск,
кредитополучателите следва да погасяват сумите по договора по курс „купува“
за швейцарския франк към еврото
определен в договора при усвояването на сумата - 1.608917.
Направената констатация за нищожност на горните клаузи
в настоящия казус не води до извод за нищожност на целия договор, тъй като няма
пречка същият да бъде приложен и изпълнен и без тях.
При обсъждане и коментар на анекса към договора трябва
да се установи дали вземанията на кредитора по него се основават на
приложението на нищожните уговорки от договора за кредит. Съгласно разпоредбата
на чл.366 ЗЗД сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори и
страните да са се спогодили относно неговата нищожност /в този смисъл решение №
146 от 1.11.2017 г. по т.д. № 2615/2016 г. на ВКС/. В конкретния казус и при действието на
договора, съдържащ посочените вече неравноправни клаузи страните са се
спогодили /в анекса/ относно дължимата главница в резултат на нейното
капитализиране и дължимите помежду им лихви, като тези клаузи, дори да се
счете, че са индивидуално уговорени, несъмнено произтичат и са свързани с
приетите за неравноправни такива, част от първоначалния договор, даващи
възможност на банката да определя и променя едностранно размера на лихвата. Доколкото
клаузите на тези споразумения следват в голямата си част от приложението на
неравноправните клаузи на договора за кредит, то същите трябва да се считат за
нищожни. Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез
прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на
спогодба, при която взаимните отстъпки са определени от така формирания размер
на дълга безспорно представлява спогодба върху непозволен договор по смисъла на
чл.366 ЗЗД, независимо, че основният договор не е обявен за нищожен в неговата
цялост.
Със
сключването на процесния анекс от 29.06.2011г. се е целяло задължението,
формирано по неравноправните клаузи да се приеме от ответниците и да се счита
за индивидуално уговорено. След като размерът на задълженията, включително този
на дължимата главница е определян на база на нищожни договорни клаузи,
независимо от приемането му от кредитополучателите, то споразумението
представлява спогодба по непозволен договор, която както вече се изтъкна е
нищожна. Нищожността в случая произтича от нарушаването на забраната на чл.10 ал.3 33Д.
В решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.
д. № 1504/2018 г. на ВКС е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 33Д. Нищожността
на споразумението има за последица прилагане в отношенията между страните на
първоначалния договор, който може да се изпълнява без неравноправните му
клаузи, включително относно размера на възнаградителната лихва и падежите на
отделните погасителни вноски. В настоящия казус, както вече се посочи
капитализацията на лихвата е извършена от банката през 2013г. и доколкото
горната уговорка е нищожна следва да се приеме, че размерът на дължимата
главницата, след извършване на погасяването на част от същата /постъпването на
сумите от продажба на имотите/ е останал непроменен след датата на последното
плащане, като стойността на главното задължение, претендирано с исковата молба
на практика се е запазила в размера си и към датата на заключението на вещото
лице.
Действителността на цесията е оспорена
бланкетно, като съдът намира, че от доказателствата, приобщени в хода на
производството се установява, че същата е произвела действието си. Подобна
констатация е направило и вещото лице, отчитайки, че прехвърлянето на вземането
е отразено в системата на банката-ищец.
Трябва да се посочи също така, че с
договора за цесия новият кредитор придобива само вземанията, които цедентът е
имал към длъжника, но не встъпва в същото правоотношение като нов кредитор на
мястото на стария, доколкото това може да бъде осъществено единствено чрез
активна субективна новация, за чието сключване е необходимо и съгласието на
длъжника. Смисълът на цесията е вземането да бъде отделено от правоотношението,
а новият кредитор да придобие единствено притезанието, т.е. правото да иска
нему да се изпълни по същия начин, по който длъжникът се е задължил към стария
си кредитор. Поради това доктрината приема, че придобивайки вземането, новият
кредитор не придобива и останалите права на стария кредитор, например правото да
се развали договора, от който произтича прехвърленото вземане. От изложеното
следва, че придобивайки вземането, цесионерът не може да влияе върху
договорно-правната връзка, сключена между цедента и длъжника, включително не
може да променя уговорките между тях като увеличава размера на дълга, променя
размера на лихвата и т.н. За него е налице възможност само да договори нови
условия за погасяване на придобитото вземане, но във вида, в който го е
придобил, без оглед на това дали то е изискуемо или не е изискуемо. Поради
изложеното се налага изводът, че анексът не е произвел действие по отношение на
ответниците поради липса на основание за сключването му. Дори да се приеме, че
придобивайки вземането, цесионерът придобива и правото да преурежда отношенията
между длъжника и стария кредитор, то безспорно посоченото по-горе дружество не
е имало качеството на банка по смисъла на ЗКИ, даващо му право да намесва в
една банкова сделка. Според чл.3 ал.1 от ЗКИ, обн.ДВ бр.59/2006 год., в сила
към момента на подписване на първия договор за цесия, финансовата институция е
лице, което е различно от кредитна институция, но може да извършва дейностите
по чл.2 ал.2 т.5 - 14 от ЗКИ, както и може да отпуска заеми със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, т.е. не може да извършва същинска банкова дейност по чл.2 ал.2 от
с.з. Със сключването на допълнителното споразумение се е стигнало до нарушение
на чл.3 ал.1 от ЗКИ, тъй като всъщност предоговаряйки условията по договора за
банков кредит, финансовата институция е предоговорила условията по заем,
отпуснат със средства, които са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства от банка,
т.е. извършила е банкова дейност по определяне размера на дълга и лихвата. Това
нарушение на императивната норма на чл.3 ал.1 от ЗКИ води до нищожност на
уговорките по допълнителното споразумение, включително не задължава ответника
по начина, посочен от ищеца в исковата молба.
Възражението за прихващане е останало
недоказано в своя размер, тъй като липсва яснота относно начина на формиране на
сумата от 58 208 евро, поради което и следва да се отхвърли. Тази сума
няма как да бъде изведена по изчислителен път, след анализ и внимателно
запознаване със всички изготвени по делото съдебно-икономически експертизи.
Независимо от казаното съдът възприема позиция, че този размер е отчетен и
приспаднат от вещото лице при извършените от него изчисления в последното
допълнително заключение, съгласно което неплатената главница от ответниците е
117 282.83 евро.
При тези данни съдът намира, че
размерът на задължението на кредитополучателите следва да бъде определен при
съобразяване последното, представено по делото допълнително заключение и същият
към датата на изготвяне на същото възлиза на сумата 117 282.83 евро,
представляваща неизплатената главница при посочения вече по- горе курс на
швейцарски франк към евро-1.608917.
Направеното
от ответниците възражение за погасяване на задължението по давност предвид
обстоятелството, че последното плащане по договора е направено на 01.07.2011г.,
е частично основателно. Исковата молба е депозирана
пред съда на 02.05.2019г. Не са ангажирани каквито и да е доказателства за
спиране или прекъсване на петгодишния давност срок, в който се погасява задължението
по договора, като банката на практика е бездействала и не е проявила в
качеството си на кредитор инициатива по събиране на вземанията си. Следователно
всички вземания за главница станали изискуеми преди 02.05.2014г. са погасени по
давност. Ето защо от последната посочена сума от 117282.83евро трябва да се
приспадне и сбора на дължимите вноски за главница за периода 01.08.2011г.- 02.
05.2014г. в размер на 19 957.28 евро, при съобразяване на представения по
делото погасителен план и при превалутиране на размера на дълга в евро по
посочения по- горе курс на швейцарски франк към
еврото. При това положение искът се явява основателен за сумата от 97 325.55
евро и сумата от 17.90 евро такси по кредита / заплащането на такива суми за
администриране на кредита е уговорено между страните/, като за разликата до
предявения размер от 125 266.51 евро, заявен като частичен от сумата от
217 218.82 евро претенцията следва да се отхвърли, като недоказана.
При този изход на делото ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно на уважената част от иска в размер на 14 351.49 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 66.87 лева за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.И.Б., ЕГН********** и Б.В.Б., ЕГН**********
*** да заплатят на „Юробанк
България“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.
Околовръстен път №260, представлявано от Д Ш и П Н. Д сумата от 97 325.55 евро /деветдесет
и седем хиляди триста двадесет и пет евро и петдесет и пет евроцента/, представляваща дължима главница по
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот №**. и сумата от 17,90
евро /седемнадесет евро и деветдесет евроцента/, представляваща такса по
кредита за периода 26.10.2016г.- 23.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба- 02.05.2019г. до
окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата до предявения
размер главница от
125 266.51 евро /сто двадесет и
пет хиляди двеста шестдесет и шест евро и петдесет и един евроцента/, заявен
като частичен от сумата от 217 218.82 евро /двеста и седемнадесет хиляди двеста и осемнадесет евро и осемдесет
и два евроцента/.
ОСЪЖДА
В.И.Б., ЕГН********** и Б.В.Б., ЕГН**********
*** да заплатят на „Юробанк България“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.
Околовръстен път №260, представлявано от Д Ш и П Н. Д сумата от 14 351.49 лева
/четиринадесет хиляди триста петдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/
направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Юробанк България“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. Околовръстен път №260, представлявано от Д Ш и П Н. Д да заплати на В.И.Б., ЕГН********** и Б.В.Б., ЕГН********** *** сумата от 66.87 лева /шестдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направените от тях разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския
апелативен съд.
Съдия
: