Р Е
Ш Е Н И Е
№ ………., 28.07.2017 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на двадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следният състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар М. Н.,
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 246 по описа за 2017 г.:
Предявени са за съвместно
разглеждане обективно съединени искове с правно основание - чл. 344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3, във вр. чл. 225, ал.1 от КТ – в размер на 1 698 лв.
В
исковата молба, ищцата, чрез процесуалния си представител сочи, че е работела
по трудово правоотношение при ответника, като е заемала длъжността „социален
работник” в Дом за стари хора /ДСХ/ – с. Гара Орешец, общ. Димово, обл. Видин. Същата
била възстановена на заеманата длъжност по силата на съдебно решение на РС –
Белоградчик, считано от 01.01.2017 г. В исковата молба сочи, че на 31.03.2017
г., на ищцата е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 01.04.2017 г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – тъй като не
притежава необходимото образование и професионална квалификация за заеманата
длъжност. В исковата молба, ищцата сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй
като не са ясни мотивите и необходимостта от промяната на изискванията на
заеманата от нея длъжност – „социален работник” в ДСХ – с. Гара Орешец, обл.
Видин.
Предвид
горното, се моли, съдът да отмени като незаконосъобразна Заповед за уволнение №
13/ 31.03.2017 г. на Директора на ДСХ – с. Гара Орешец, като признае
уволнението на ищцата за незаконно, последната да бъде възстановена на заеманата
до уволнението длъжност - „социален работник” в Дом за стари хора /ДСХ/ – с.
Гара Орешец, както и ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение по чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала
без работа поради уволнението в размер на 1 698,00 лв., за периода 01.04.2017
г. – 30.06.2017 г., ведно със законните лихви и направените по делото разноски.
Подробни
доводи за исканата отмяна на уволнението, са изложени от процесуалния
представител на ищцата в хода на устните състезания и в представената по делото
Писмена защита.
В подкрепа на обективно съединените искове, са представени писмени
доказателства.
По
искане на процесуалния представител на ищцата, по делото е допусната и
изслушана съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице е изчислило
размера на претендираното от ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за един
месец, като заключението не е оспорено от страните и прието по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на
ответника. В същия, ответника чрез процесуалния си представител оспорва предявените
обективно съединени искове и моли съда да ги отхвърли. Ответникът твърди, че заповедта
за прекратяване на трудовия договор с ищцата е законосъобразна, тъй като право
на всеки работодател е, да промени и повиши изискванията за заемане на
длъжности в структурата, която ръководи поради което и процедурата по КТ е
спазена. Сочи се, че ищцата не отговаря на изискванията за длъжността „социален
работник ДСХ” съгласно новата длъжностна характеристика поради което и със
същата е прекратено трудовото правоотношение.
В същия смисъл е и пледоарията на процесуалния представител
на ответника в хода на устните състезания.
От страна на ответника по делото са представени писмени
доказателства.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните
по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ.
Безспорно установено и неоспорено от страните по делото е обстоятелството,
че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение. Видно от представените
по делото писмени доказателства, ищцата е заемала длъжността „Социален
работник” в ДСХ – с. Гара Орешец.
Със Заповед № 13/ 31.03.2017 г. на Директора на ДСХ – с. Гара Орешец, е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ – поради това, че същата не притежава необходимото образование и
професионална квалификация за заеманата от нея длъжност.
В този вид производства
доказателствената тежест по основния иск – законосъобразността на уволнението
пада изцяло върху работодателят – ответник. Той е страната в процеса, която
следва да докаже възникването на фактическия състав визиран в заповедта за
уволнение, както и че правото на уволнение е упражнено законно, при наличието
на всички предпоставки за това.
С доклада по делото съдът е разпределил
в тежест на доказване на ответника – работодател да докаже, че законосъобразно
е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, в това число че изискванията за
образование и квалификация за длъжността “социален работник” не са определени в
нормативен акт.
За да е налице
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в Заповедта основание – чл. 328,
ал.1 т.6 КТ, следва да са налице следните предпоставки: да е налице сключен трудов
договор; изискванията за образование и квалификация за длъжността “социален
работник” да не са определени в нормативен акт; да не е налице злоупотреба с
право от страна на работодателя във връзка с уволнението.
Съгласно
установената съдебна практика, регламентирана с Решения по чл. 290 ГПК на ВКС,
с
оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да
въведе и по-високи изисквания
за образование или квалификация за заемане на определена длъжност, а решението
на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за
определена длъжност е въпрос на целесъобразност, и това правомощие не подлежи на съдебен контрол. Работодателят има право да
променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за
образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са
определени в нормативен акт, а дори и когато са нормативно разписани, щом
новите изисквания не влизат в противоречие с тях. Волята на работодателя в този
случай е подчинена на негова суверенна преценка и съдът не е компетентен да се произнася каква
квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна
производствена необходимост от въведената промяна. /В този смисъл: Решение 345/ 06.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г.,
IV г.о., Решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 284/2012 г., IV г.о. – постановени по реда на чл. 290 ГПК/
Освен това, съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ, включва и
преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно
съобразно изискванията на законите. Злоупотреба с права от страна на
работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се
установи, че единственото му желание е, чрез законово допустими средства да постигне
една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или
работник. За
да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко
работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на
определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението
за злоупотреба с право.
За да е допустимо
тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен
ред. В случаите, когато ищецът – работник или служител
твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове
иска на твърденията за злоупотреба,
като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят
подобни изводи с предявяването на исковата молба /така решение № 239/2012 г. на ВКС по гр. д. №
779/2011 г., ІV г.о., Решение № 71/24.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 284/2012 г., IV г.о., Решение № 345/06.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г., IV г.о. –
постановени по реда на чл. 290 ГПК /
В конкретният
случай обаче, такива твърдения за злоупотреба с права от страна на
работодателя, не са изтъкнати
от ищцовата страна и оспорвания в този смисъл не са направени в исковата молба.
Видно от
Длъжностна характеристика за длъжността „Социален работник” в ДСХ – с. Гара
Орешец, разработена и утвърдена на 06.02.2017 г., и връчена на ищцата на същата
дата, работодателя е въвел изискване за висше образование, образователна степен
– магистър или бакалавър и специалност: социални дейност.
При
отправено към ищцата Уведомително писмо изх. № 12/ 06.02.2017 г., да представи
доказателства за наличието на изискуемото образование и образователна степен за
заеманата от нея длъжност, съгласно новата длъжностна характеристика, ищцата е
представила Диплома № 016120 за завършено средно – специално образование. Видно
е, че ищцата не притежава изискуемото висше образование и съответната
специалност, съгласно променените изисквания за длъжността „социален работник”
в ДЦСХ – с. Гара Орешец. Поради това и трудовото правоотношение със същата е
прекратено.
Както бе посочено по – горе в мотивите на
съда, работодателят е въвел нови изисквания на заеманата от ищцата длъжност по
отношение на образование и специалност, на които изисквания ищцата не отговаря,
поради което и прекратяването на трудовото й правоотношение е законосъобразно.
Заповедта е мотивирана,
доказано е и наличието на фактическия състав визиран в заповедта. Налице са предпоставките на чл.
328 ал.1 т. 6 КТ, поради което съдът приема, че уволнението на ищцата от длъжността –
“социален работник“ в ДСХ с. Гара Орешец, обл. Видин, извършено със Заповед
№ 13/
31.03.2017 г., на
осн. чл. 328 ал.1 т.6 КТ, е законосъобразно.
Поради това и предявяния иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед на това, че съдът отхвърли иска за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, то неоснователен се
явява и иска за възстановяването й на заеманата до уволнението длъжност –
„социален работник” в ДСХ – с. гара Орешец, обл. Видин. Съдът приема, че поради
законосъобразността на уволнението, ищцата не е носител на потестативното право
за възстановяване на прекратената със Заповедта трудово – правна връзка, поради
което съдът отхвърля и иска по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ.
По иска с правно основание – чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба, ищцата претендира да й бъде присъдено
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за времето през което е останала без работа
поради уволнението, в размер на 1 698,00 лв. Неоснователността на иска по
чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, води до неоснователност и на претенцията по чл. 344,
ал.1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Претенцията за обезщетение за
вреди, претърпяни вследствие оставане на ищцата без работа след незаконното
уволнение, е неоснователна и недоказана по основание. Поради неоснователността
на основния иск, не са налице и материално – правните предпоставки за уважаване
на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, а именно – уволнението не е признато за незаконно и
съответно не налице вреда настъпила за ищеца в резултат на уволнението.
Поради
това, съдът отхвърля иска по чл. 344, ал.1 т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за
сумата от 1 698 лв.
По разноските :
Предвид изхода на делото –
предявените от ищцата обективно съединени искове са отхвърлени, то същата
следва да заплати на ответника направените от негова страна разноски за
адвокатско възнаграждение. Производството
по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, съгл. чл. 359 КТ. Безплатността се отнася обаче само за държавни такси и други
разноски по производството /за свидетели, вещи лица и пр./, т.е., касае задължението на работника или служителя само към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността
за заплащане на разноските, направени от другата страна по делото, когато го е
спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.
Поради това, ищцата следва да
понесе в своя тежест направените от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение – 350,00 лв., за които са представени надлежни доказателства.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Т.К.В. ***, с ЕГН **********,
представлявана от адв. Р.Д. ***, съдебен адрес ***, против Дом за стари хора –
с. Гара Орешец, общ. Димово, обл. Видин, ул. „Георги Димитров” № 14,
представлявано от Р.В. – ВИД Директор, обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2, и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със
заповед № 13/
31.03.2017 г. на Директора
на Дом за стари хора – с. Гара Орешец, общ. Димово, обл. Видин; за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност „социален работник” в ДСХ – с.
Гара Орешец, и за заплащане на обезщетение за времето през
което е останала без работа поради уволнението от 01.04.2017 г. до 30.06.2017
г., в размер на 1 698,00 лв.
ОСЪЖДА Т.К.В. ***, с ЕГН **********,
представлявана от адв. Р.Д. ***, съдебен адрес ***, да заплати на Дом за стари хора – с. Гара Орешец, общ. Димово,
обл. Видин, ул. „Георги Димитров” № 14, представляван от Р.В. – ВИД Директор, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС, в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 28.07.2017
г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Районен съдия: