Решение по дело №4186/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към решение № 860/11.11.2021 год. по АНХД № 4186/2021 год. по описа на РС
Варна, 45-ти състав

Производството е по чл. 375 и сл. НПК.
С постановление на ВРП от 12.10.2021 год., РП Варна е внесла предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на Й. К. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Варна, за
извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.12, предл.1 , вр. чл.130,ал.1 от НК и за налагането
на административно наказание на основание чл. 78а НК.
В проведеното съдебно заседание Варненската районна прокуратура не изпраща
представите, не заявява становище.
Обвиняемия И., редовно призован се явява лично в съдебно заседание и с адв. Й. Г. ,
ВАК,редовно упълномощен.
В хода на съдебното следствие обв.И. заявява, че не оспорва фактите изложени в
постановлението на РП Варна, изразява съжаление, моли за налагането на наказание в
минималния предвиден в закона размер.
Адв.Г., ВАК моли по отношение на подзащитния му да бъде наложено минималното по
размер наказание, с оглед добрите характеристични данни, младата възраст и искреното
съжаление за извършеното.
От фактическа страна:
На 21.08.2018 г. обвиняемият Й. К. ИВ. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген" с per.
№ В2099ВР в гр. Варна. В автомобила пътували и баща му К.Й. И. на предна дясна седалка,
майка му Й.Т. И.а, която била на задната седалка заедно с по-малкия му брат. Около 23:30
часа бил на кръстовището на бул. „Княз Борис Първи" с бул. „Цар Освободите" в гр. Варна
в посока к.к. „Златни пясъци", като спрял в лява лента за направо на червен светофар на
бул. „Княз Борис Първи" . В това време в съседната дясна лента бил спрял управляваният от
пострадалия З.М.З. автобус с per. № ***. В автобуса имало туристи, които З. транспортирал
от Летището в гр. Варна за к.к. „Златни пясъци". След като светнал зелен сигнал на
светофара, обвиняемият и пострадалият потеглили . При преминаване през кръстовището
между управляваните от тях превозни средства възникнало съприкосновение, в резултат на
което по автобуса и автомобила се получили надирания. Надиранията били по предна лява
част на предна броня на автобуса и лайсна на задна част и заден калник на лекия автомобил.
Обвиняемият И. решил да потърси сметка на шофьора на автобуса - пострадалият З., заради
възникналия инцидент. Пресякъл с лекия автомобил пътя му и спрял пред него в крайната
дясна лента. Зад обвиняемия, на няколко метра, спрял и пострадалият З.. Обв. И. излязъл от
автомобила си, устремил се разгневен към автобуса и застанал пред дясната /пасажерска/
врата, която пострадалият отворил. Двамата си разменили на висок тон реплики относно
инцидента, като обвиняемият извикал на пострадалия да излезе, за да се разберат. В
момента, в който пострадалият излязъл от автобуса, обв. И. с дясната си ръка свита в юмрук
му нанесъл последователно два удара в лявата част на лицето. В резултат на тези удари
пострадалият получил кръвонасядания и травматични отоци по клепачите на лявото око,
областта на лявата скула, лявата буза, лявата долночелюстна става, лигавицата на лявата
буза, разкъсно-контузна рана в долния полюс на лявата ушна мида с диаметър около 1 см.,
контузия на лявата долночелюстна става. Тези действия на обвиняемия били възприети от
свидетеля А.М. /Andres Mustkikkas/, който бил един от туристите в автобуса и стоял на
предна седалка, непосредствено до дясната вратата на автобуса. Св. М. застанал между
обвиняемия и пострадалия, за да преустанови нанасянето на удари от страна на обвиняемия.
В това време при тях дошли и родителите на обвиняемия. От удара от лявото ухо на
пострадалия потекла кръв. Пострадалият З. се качил в автобуса и подал сигнал на тел. 112. В
това време спрелият автобус бил забелязан от свидетелите С.Г.Г. и Г.Х.Г. -полицейски
1

служители в Сектор „Пътна полиция" в ОД на МВР - Варна, които изпълнявали служебните
си задължения като автопатрул. Двамата, при проведен разговор с пострадалия З., видели
стичащата се от лявото му ухо кръв. Сигнализирали на Бърза помощ. Изпробвали водачите
за алкохол, като техническото средство не отчело наличие на алкохол. Обвиняемият и
пострадалият заявили, че при необходимост щели да съставят двустранен протокол, поради
което и полицейските служители не съставили протокол за ПТП.
На място пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, който отвел пострадалия З. в
Спешния център на МБАЛ „Св. Анна-Варна". Пристигнал и екип на Второ РУ в ОД на МВР
- Варна. Обвиняемият И. бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР. Било образувано
настоящото досъдебно производство.
От изготвената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза по безспорен начин
се установява, че в резултат на нанесените удари с юмруци в лявата лицева половина,
обвиняемият И. е причинил на пострадалия З. кръвонасядания и травматични отоци по
клепачите на лявото око,областта на лявата скула, лявата буза, лявата долночелюстна става,
лигавицата на лявата буза, разкъсно-контузна рана в долния полюс на лявата ушна мида с
диаметър около 1 см., контузия на лявата долночелюстна става, довели до разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От разпита на свидетеля А.М. безспорно се установява, че обвиняемият е нанесъл удари с
юмрук в лицето на пострадалия, както и че обв. И. е нанесъл ударите непосредствено след
излизането на пострадалия от автобуса, без да е бил предизвикан по какъвто и да е начин от
пострадалия.
В хода на разследването по отношение на А.М. била изготвена съдебно-психиатрична
експертиза, която дала заключение, че същият както към момента на деянието - 21.08.2018г.,
така и към момента на съдебно заседание на 22.08.2018 г. /извършен разпит по реда на чл.
223 от НПК/ не е бил под въздействие на алкохол и психоактивни вещества. Сочи се, че
физическото и психическото му състояние му позволяват пълноценно да участва в
наказателния процес и да дава годни показания, както и че му позволяват правилно да
възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни показания за тях.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на предварителното производство доказателствени материали:
обясненията на обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели З.М.З. /63, 91/, Й. К. ИВ.
/л. 65/, Й.Т. И.а /л. 66/, С.Г.Г. /л. 68/, Г.Х.Г. /л. 69/, М.С.М. /л. 70/, Я.П.М. /л. 71/, А.М. /л. 78-
79/, преценени в настоящото производство при условията на чл.378,ал.2 от НПК, както и от
протокол от извършено разпознаване /л. 86-89/, съдебно-психиатрична експертиза /л. 107-
109/, съдебно¬медицинска експертиза /л.114-117/, съдебно - медицинска експертиза /л.122-
123/, медицински документи /145-147/, от писмените доказателства - писмо от РЦ - 112 гр.
Варна ведно с диск/л. 149-150/, свидетелство за съдимост, характеристика, прочетените и
приети на основание чл. 283 от НПК .
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема от правна страна, че с деянието си обв. Й. К.
ИВ. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, предложение първо, във вр. с чл.130, ал.1 от НК .
Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите.
За да е налице престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК е необходимо да са
налице:
1. Причиняване на лека телесна повреда с разстройство на здравето по чл.130 ал.1 и 2 от НК;
2. Хулигански подбуди за причиняване на телесната повреда.
По настоящото дело няма спор, че на пострадалия са причинени леки телесни повреди с
2

разстройство на здравето по чл.130, ал.1 от НК, което се установява на първа място от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и от гласните доказателства -
показанията на пострадалия З., на св. М. (очевидец ), който описва начина на ударите,
мястото и ситуациите при които са нанесени, както и от тези на свидетелите Г. и Г..
Обект на това престъпление са обществени отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – нанасяне на удари с юмруци в
областта на лявата лицева половина на лицето на пострадалия З., в резултат на което
последния е получил кръвонасядания и травматични отоци по клепачите на лявото око,
областта на лявата скула, лявата буза, лявата долночелюстна става, лигавицата на лявата
буза, разкъсно-контузна рана в долния полюс на лявата ушна мида с диаметър около 1 см.,
контузия на лявата долночелюстна става.
1.2 относно наличието на хулигански подбуди.
Тази квалификация ще е налице, когато субектът цели чрез нанасянето на телесната повреда
да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към
човешката личност.
От обективна страна телесната повреда се предхожда непосредствено или се съпровожда от
хулигански действия, които именно са подтикнали дееца да посегне на телесната
неприкосновеност. Иначе казано, субектът осъществява едно или няколко непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, а деянието, с което е причинено увреждането, е едно от тези действия.
Състава на съда намира, че извършвайки описаните по-горе действия, и то на публично
място – кръстовище на бул.“ Княз Борис I“ и бул.“ Цар Освободител“ в гр.Варна, с
възможност поведението му да бъде възприето от неограничен кръг от хора, подсъдимият е
манифестирал личното си чувство на превъзходство над обществото, поставяйки личната си
потребност да се саморазправи с пострадалия над всичко – над обществената потребност,
над личната телесна неприкосновеност и над закона. Нанасянето от страна на обвиняемия
удари по пострадалия З. без какъвто и да е било повод и причина и без да бъде провокиран
по какъвто и да е начин от него, както и цялостното поведение на обвиняемия преди, по
време и след нанасянето на удара, води до извод, че хулиганското поведение и подбуди са
били налице при причиняване на леката телесна повреда на пострадалия. По делото не се
събраха доказателства за лична вражда между обвиняемия и пострадалия, дори за
инцидентно създадена такава, за да е формиран личен мотив у дееца за нанасяне на
телесната повреда, изключващ хулиганските подбуди.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно лице - обв. Й. К. ИВ. , роден на ***. в
гр.Варна, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, с
адрес в ***, ЕГН **********.
От субективна страна, обв. И. е извършил деянието виновно, по отношение настъпилия
двояк престъпен резултат - с пряк умисъл по отношение причинената телесна повреда и
евентуален умисъл по отношение на хулиганските действия. Когато нанася удар юмруци в
областта на лицето на пострадалия деецът с действието си цели да причини телесни
увреждания, като допуска, че е възможно да наруши обществения ред.
С оглед на посочената правна квалификация,настоящата инстанция счита, че обв. И. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 от НК, тъй като в
случая са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за прилагането на този
законов институт: И. е пълнолетно лице, не е осъждан, не се е ползвал друг път от нормата
на чл.78а от НК, за осъщественото от него престъпление, което е извършено при форма на
вина пряк умисъл, законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години, т.е.
влиза в рамките на чл.78а,ал.1,б.”а” от НК. Обвинението не касае причиняването на
3

имуществени щети, нито пък с деянието са причинени съставомерни такива.
Относно размера на наказанието, което следва да наложи, съдът прецени, че наказание в
минимален размер би било съответно на обществената опасност на деянието, като съобрази
невисоката степен на обществената опасност на самия деец – младата му възраст, предвид
положителните характеристични данни в писмените доказателствени материали по делото.
По изложените съображения съдът прие, че наказанието следва да бъде определено при
превес на смекчаващите обстоятелства, в размер към минималния определен в закона 1000
лева.
Този размер на наказанията съдът счита, че е справедливо определен и съответства на
обществената опасност на деянието извършено от обв. И. и неговата личност с оглед
постигане церите на индивидуалната превенция по чл.36 от НК.
Предвид изхода на делото, на основание чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди обвиняемия
да заплати разноските по делото 361,59 лева разноски в досъдебна фаза – в полза на
Държавата по сметката на ОДМВР гр.Варна.
На 112,ал.4 от НПК, вещественото доказателство - CD от тел.112 ( л.147 и л.150 от ДП )
остава към делото.
По изложените съображения Съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	860
Дата:	11 ноември 2021 г. (в сила от 27 ноември 2021 г.)
Съдия:	Стояна Илиева

Дело:	20213110204186
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 октомври 2021 г.

Решение по дело №4186/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите