Определение по дело №3499/2017 на Районен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

778/19.3.2018г.

гр. Шумен, 19.03.2018г.

 

Шуменски районен съд, IX - ти състав, в закрито заседание, проведено на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Димитър Димитров

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3499/2017 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 232 ГПК. Образувано е по молба рег.№ 2765/15.02.2018 г., с която ищецът по делото заявява, че оттегля иска и моли производството да бъде прекратено.

В указания от съда срок ответникът с молба с рег. № 4533/16.03.2018 г. изразява съгласие производството да бъде прекратено, поради оттегляне на иска, като моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Съдът намира, че са налице предпоставките производството да бъде прекратено, поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 ГПК.

Относно разноските по делото:

При прекратяване на производството законът възлага отговорността за разноските върху ищеца – арг. чл. 78, ал. 4 ГПК. Обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е ирелевантно, тъй като при прекратяване на производството (независимо от основанието за това) въпросът дали искът е основателен не се разрешава и не се изследва от съда. При прекратяване на производството такова произнасяне липсва, поради което нито законът, нито теорията и съдебната практика съдържат разрешения в смисъл, че отговорността за разноските се възлага на ответника. Тези разноски винаги са дължими от ищеца, щом ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор по чл. 131 ГПК и едва след това производството е прекратено, за него възниква правото да те да му бъдат присъдени по чл. 78, ал. 4 ГПК. В случая няма значение дали е проведено първо заседание или такова не е проведено. Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, предвид предвидените в закона преклузии и ако при тази дейност е ползвал адвокатска помощ, всички разноски за такава помощ, при прекратяване на делото, се дължат от ищеца. Достатъчно условие за възникване правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на преписа от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на делото.

В конкретния случай ответникът е получил препис от исковата молба на 01.12.2017 г.. В депозирания на 28.12.2017 год. отговор е оспорил иска. В проведено на 12.02.2018 г. открито съдебно заседание е заявил че поддържа отговора, представени са писмени доказателства, както и адвокатско пълномощно от 20.12.2017 г. /л. 41 по делото/.

Според задължителните указания на ТР № 6/6.11.2013 г. ТД № 6/2012 г., т. 1, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само в случай, че страната е доказала плащане. Когато плащането е в брой, този факт следва да е отразен в договора за правна помощ, който служи като доказателство за извършения разход. В тази насока е и трайно установената съдебна практика на ВКС /Опр. № 292/13.11.2013 г., ЧГД № 497/2011 г., II г. о., Опр. № 203/16.09.2013 г., ЧГД № 2986/2013 г., III г. о./. От представеното пълномощно е видно, че ответникът е платил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Договорът е подписан от сключилите го страни и е с предмет: „защита по ГД № 3499/2017 на ШРС“. Съдържащото се в договора изявление за реално плащане на договорената сума е достатъчно за доказването му /съдържа всички съществени елементи на разписка - имена на подписалите го страни, ЕГН, адреси, дата, предмет, стойност и основание на плащането, подписи/, ето защо искането на ответника за присъждане на реално сторени разноски следва да бъде уважено в съответствие със съдебната практика на ВКС /Опр. 410/12.06.2012 г., ЧГД № 366/2012 г., III г. о./, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Прекратява производството по ГД 3499/2017 г., по описа на ШРС, поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 ГПК.

Осъжда Р.Й.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на Кооперация „Шуменска заря“, с ЕИК *** и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Сан Стефано“ № 14, представлявана от П. Г. Й., сумата 800.00 лева (осемстотин лева) представляваща реализирани от ответника разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Шуменски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

Районен съдия:……………….