Протокол по дело №1922/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1856
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20213100501922
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1856
гр. Варна, 25.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно
гражданско дело № 20213100501922 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:02 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК, на именното
повикване в 15:05 часа, на второ четене се явиха:
Въззивникът ХР. Г. ИВ. , редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адвокат С.К. редовно преупълномощена от
назначения особен представител адвокат С.Д., и приета от съда от днес.
Въззиваемият „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ И ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, редовно призован, не се явява представител в
съдебно заседание
Адв. К.: Не са налице пречки, моля да дадете ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ предвид редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 3029 от 27.08.2021 г.
1
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ХР. Г. ИВ. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес гр.Варна, жк Младост 134 вх.6 ет.7 ап.107, чрез
адв. С.П. К., преупълномощена от адв.С.К. Д., АК Варна, в качеството й на
особен представител, срещу Решение № 260719 от 02.03.2021г., постановено
по гр.д.№ 806 по описа на ВРС за 2020г., поправено с решение №
262113/29.06.2021г., в ЧАСТТА, В КОЯТО по иска на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ И ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, е
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ХР. Г. ИВ. с ЕГН ********** дължи на
ищеца по Заповед за изпълнение № 4589/12.6.2019г., постановена по ч.гр.
дело № 9047/2019г. на ВРС, 11 състав, сумата от 300 лева, представляваща
главница по Договор за паричен заем № 3254615 от 21.06.2018 г. между Х.И.
Георгиев (заемател) и „Изи Асет Мениджмънт" АД (заемодател), като
вземането по договора е прехвърлено по силата Приложение №1 от
01.01.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. от страна на „Изи Асет Менижмънт" АД ЕИК
********* в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 11.06.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 240 ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано.
Сочи се, че исково производство е заведено при реда и условията на чл. 422
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК с искане да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, обективирани в издадена
Заповед за изпълнение № 4589/12.06.2019 година, издадена по ч.гр.дело №
9047/2019 година на PC Варна. Настоява се, че исковете по чл. 422, вр. с чл.
415 от ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на
претенциите в заповедното производство. Конкретно се твърди, че след като
договорът е недействителен, не би могло да се признае дължимостта на
главницата на това основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на
тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване -
при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи да
върне това, което е получил. В случая, сумите се претендират на договорно
2
основание като изпълнение с оглед действителен договор за кредит, за което
е била издадена и заповедта за изпълнение, а не на основание чл.23 ЗПК, като
дадено по недействителен договор. Позовава се на съдебна практика
обективирана и в Решение № 89/21.01.2019 г. по в.гр.д. № 2311/2018 г. на ОС
Пловдив, Решение № 2898/11.05.2020 г. по в.гр.д. № 3439/2019 г. на СГС и
Решение № 26/03.05.2018 г. по в.т.д. № 34/2018 г. на ОС Търговище. Настоява
се за отмяна на първоинстанционното решение с отхвърляне на иска в цялост
и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез пълномощник депозира
писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Позовава се на действието на чл.23 от ЗПК като специален закон, въз основа
на чиято разпоредба в случай на установена недействителност на договора, на
връщане подлежи чистата стойност на кредита. Моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт в обжалваната част и присъждане на сторените във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Страните не са направили
искания по доказателствата.
В хода на първоинстанционното производство ответникът не е бил
открит за връчване на книжа на постоянния и настоящия му адрес, поради
което с определение № 9233/22.07.2020г. Варненският районен съд е
предоставил правна помощ на същия, като му е назначил на особен
представител, на основание чл.47, ал. 6 от ГПК - адвокат С.К. Д..
Пред въззивната инстанция ответникът, сега въззивник отново се
представлява от особен представител. За осъщественото представителство
следва да бъде определено възнаграждение в размер на 150 лв., на основание
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр.чл.47, ал.6, изр.второ от ГПК.
Адв. К.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по проекто-
доклада. Няма да соча други доказателства.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. К.: Аз моля да отмените първоинстанционното решение по
съображения изложени във въззивната жалба. Моля да постановите ново
такова, с което да отхвърлите исковата претенция като неоснователна и
недоказана. Моля за вашето решение в този смисъл.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ констатира, че съгласно определението на
съда от 27.08.2021 г. с молба с вх.№ 17904 на 10.09.2021 г. въззиваемата
страна „Агенция за контрол и просрочени задължения” ЕООД е внесла
сумата в размер на 150 лева, определена за възнаграждение на назначения на
въззивника ХР. Г. ИВ. особен представител - адвокат С.Д., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 150.00 лева на назначения особен
представител адвокат С.Д., представляваща дължимо възнаграждение за
процесуално представителство на въззивника ХР. Г. ИВ. във въззивното
производство, на основание чл. 47 ал.6 от ГПК. /изд. РКО по вносна бележка
от 08.09.2021 г. за сумата 150 лв./.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:07
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4