Р Е Ш Е Н
И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на 04.08.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 1187 по описа за 2020 год. и за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 от ГПК
Производството
е образувано по въззивна жалба депозирана от Областна
Дирекция на МВР – гр. Варна срещу решение № 975/26.02.2020 год постановено по гр.д. 18339/2019 година
по описа на ВРС,с което се ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. Варна,
с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати на
П.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1626.59 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 240,24
часа за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 06.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР И се ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр.
Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да
заплати на П.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 284,14 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 65,06 лева и разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 162.37
лева.
Въззивникът
счита решението за неправилно и необосновано, като с подробни доводи и
съображения претендира неговата отмяна и постановяване на ново от въззивния
съд, с което иска да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски за
двете инстанции, по изложени подробни доводи във въззивната жалба.
Въззиваемата
страна е депозирала
отговор,в който изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна
жалба.Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
При
проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата
на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор
на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид
следното:
Производството е
образувано по иск на П.В.М., ЕГН ********** срещу Областна Дирекция на МВР –
гр. Варна, за заплащане на сумата 1626.59 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 240,24
часа за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 06.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди се,
че за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г. ищецът е полагал
труд на длъжност „младши инспектор“ в Пето районно управление, което е на
структурно подчинение към Областна
Дирекция на МВР – гр. Варна, поради което е бил със статут на държавен
служител..Заа процесния период е положил общо 1680 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1920,24 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още
240,24 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от
ответника, като дължимата сума е в размер на 2003,60 лева.
Ответникът
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Счита, че не могат да се прилагат общите норми на
НСОРЗ при положение, че има действащи специални норми. В условията на евентуалност, оспорва
изчисленията на ищеца на положените от ищеца часове нощен труд.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
-
през исковия период от 01.11.2016г. до 31.10.2019г. ищецът е
полагал труд на длъжност „младши инспектор“ в Пето районно управление, което е
на структурно подчинение към Областна
Дирекция на МВР – гр. Варна, поради което е бил със статут на държавен
служител.
-за
процесния период е положил твърдяните от него часове нощен труд и че е работил
при сумирано изчисляване на работното време.
От
заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че за периода от 01.11.2016г. до
31.10.2019г.,
ищецът е отработил извънреден нощен труд в размер на 1684 часа общо. Тези
часове не са преизчислявани с коефициент - 1.143. Ако се преобразува нощния
труд в извънреден с преизчисляване с коефициента – 1.143, отчетените часове нощен труд се увеличават до
1925 часа, с разлика от общо 240,81 часа, останали неплатени, като стойност в
размер на 1626,59 лева.
При така установените фактически
обстоятелства съдът изцяло правните изводи на ВРС ,а именно
Доводите
в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който следва да се
определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от
закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На
основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на
вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.11.2016г.
до 31.10.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д.
№ 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с
решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/
издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче
Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и
според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з- 407/ 11.08.2014г./
ДВ, бр. 69/19.08.2014г.,
в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
На
основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение
и гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във
вътрешното ни законодателство, така и в пряко приложими международни актове
принцип на осигуряване равенство на хората при упражняването на предоставените
им от законите права и равни възможности за участие в обществения и социалния
живот, решаващият състав приема, че няма основание по въпроса за
дължимостта на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд
държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят в
по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по
неслужебни, трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен
нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за
подневно отчитане на работното време, се дължи на ищеца на общо основание.
Предявеният иск поради това е доказан по основание.
По
отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като съответства на
изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение на ССчЕ,
което не е оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства
дължимото допълнително възнаграждение в доказан размер да е платено от
въззивника на служителя, поради което предявеният иск е доказан по основание и
по размер. Следователно предявеният иск е основателен и следва да се
уважи.
В
обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и решението
като правилно следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция в полза на
въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
240 лв,за адв.хонорар,съобразно представените доказателства за това.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 975/26.02.2020 год постановено по гр.д. 18339/2019 година по
описа на ВРС
ОСЪЖДА Областна Дирекция на
МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да
заплати на П.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 240 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи
на обжалване пред ВКС,на осн.чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: