№ /21.01.2020 год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито заседание на двадесет и първи януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията частно адм. дело № 3173 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.41
ал.3 вр.чл.127ж ал.1 от ДОПК и е образувано по жалба от „Паломар“ ЕООД –
Добрич, представлявано от управителя В.Т.И. чрез пълномощника му адв.М.Ж. ***,
против предприетите действия за обезпечаване на доказателства по протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск №180601389786_4/11.11.2019г на орган по приходите в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение №ФК-9/13.11.2019г на Директора на
ТД на НАП-Варна. При декларирана липса на оспорване на фактическата обстановка
е заявен спор по приложението на материалния закон – чл.121а ал.2 вр.ал.1 от ДОПК, и се поддържат няколко твърдения за незаконосъобразност на оспорените
действия: 1). Те на практика представляват действия по налагане на
обезпечителни мерки, извършени от некомпетентни за това длъжностни лица, при
липса на постановление на публичен изпълнител по чл.196 от ДОПК, а не действия
по обезпечаване на доказателствата; 2). Необоснована
обезпечителна нужда; 3). Липса на данни за начина и реда за определяне на
възприетата от органа по приходите пазарна цена на стоката, вкл. липсата на
данни оценката да е извършена по предвидените с §1 т.10 от ДР на ДОПК ред и
методи на Наредба №Н-9/2006г. С подробно мотивирани съображения се претендира
отмяната на оспорените действия, както и присъждане на сторените в
производството разноски в размер на 650лв. (ДТ 50лв. и адвокатско
възнаграждение 600лв.).
Ответникът - Директорът на ТД на
НАП-Варна, не е изразил становище по жалбата при внасянето й за разглеждане от
АС-Варна.
Съдът като обсъди становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност са обективираните в протокол №180601389786-4/11.11.2019г действия
на органите по приходите за обезпечаване на доказателства в рамките на
извършения от тях фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален
риск.
На 11.11.2019г в 13:36ч в пункт
за фискален контрол ГКПП „Русе – Дунав мост“ органи по приходите към ЦУ на НАП
са извършили проверка на МПС „SCANIA” с рег.№ WPR9492M и на ремарке с рег. № LB95464 присъствието на водача – полски
гражданин, при която е установено, че превозваната стока е гъби от рода „Agaricus“ – 13 235 кг, с доставчик Michal Skolimowski и получател „Паломар“ ЕООД. На осн.чл.127б ал.3 от ДОПК на
МПС било поставено обикновено техническо средство за контрол ТСК с контр. №
0281522 в 13:36ч. Тези действия били обективирани в съставения от органи по
приходите Протокол №180601389786_1/11.11.2019г.
На същия ден в 18:00ч на
посоченото място за разтоварване в гр.Варна ТСК било свалено в присъствието на
водача на МПС и на управителя на „Паломар“ ЕООД В.И., като видно от съставения
от органи по приходите протокол №180601389786-3/11.11.2019г. поставеното
техническо средство за контрол не е било с нарушена цялост.
Последващата проверка започнала в
18:27ч на 11.11.2019г, отново в присъствието на представляващия
дружеството-жалбоподател, и е обективирана в оспорения понастоящем протокол
№180601389786_4/11.11.2019г на органите по приходите, видно от който е
установено пълно съответствие между посоченото в документите и установеното на
място вид и количество на стоката.
Органите по приходите приели
наличието на обстоятелства по чл.121а ал.2 от ДОПК, а именно – че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни, поради следните обстоятелства: „Паломар“ ЕООД няма
стационарен обект и регистрирано ФУ; не притежава активи за обезпечаване на
данъчни вземания; няма кадрова обезпеченост; управителят на дружеството е
собственик и представляващ на още пет дружества, регистрирани в периода
м.05.2019г – м.07.2019г, на един адрес и седалище на управление, с капитал от
2лв., които осъществяват ВОП на гъби от рода Agaricus от контрагент в Република Полша, и с място на
разтоварване гр.Варна, бул.“Акад. Курчатов“ №1; стойността е малко под
10 000 евро, с което се цели избягване на регистрацията по ЗДДС и плащане на
данък върху добавената стойност. Поради това било прието, че е налице
необходимост от предоставяне на обезпечение за гарантиране събираемостта на
дължимите данъци, които ще възникнат след последващото разпореждане със
стоката.
С тези съображения и на осн.чл.121а ал.3
вр.ал.2 от ДОПК са извършени действия по обезпечаване на доказателствата по
чл.40 от ДОПК със срок на действие 24 часа, като е иззета стоката с висок
фискален риск, и е определено обезпечение в размер на 14 571.74лв,
представляващ 30% от общата пазарна стойност в размер на 48 572.45лв., или
13 235 кг х 3.67лв., в подкрепа на която е цитиран Протокол за определяне
на пазарна цена №63/05.11.2019г, вероятно изготвен от отдел „Анализ и последващ
контрол“ в дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП (неприложен по
преписката). Ведно със стоката са иззети и придружаващите я документи – фактура
VAT 7/11/2019 от 12.07.2018г на ст-ст 4 907.81 евро, и международна товарителница.
С протокол №180601389786_8/12.11.2019г
иззетата стока е освободена след заплащане на определеното обезпечение от
„Паломар“ ЕООД.
Оспорването на така предприетите
действия за обезпечаване по протокола от 11.11.2019г по административен ред е
приключило с Решение №ФК-9/13.11.2019г. С него решаващият орган е обсъдил частично
възраженията на „Паломар” ЕООД, идентични с поддържаните пред съда,
по-конкретно две от тях, като е изложил съображения за неоснователността им,
вкл. излагайки мотиви за правомощията на органите по приходите в хипотезата на
чл.121а ал.3 вр.чл.41 от ДОПК; за извършената експертна преценка за наличие на
основания за прилагане на чл.121 ал.2 и от ДОПК, без конкретика относно
възприетите от органите по приходите основания, цитирани в протокола; за
използвания ред и начин за определяне на пазарната цена на стоката и други,
като е отхвърлил жалбата.
От приложеното към преписката
становище №ФК-С-О-РОС-03-0067/12.11.2019г за рисковия профил на „Паломар“ ЕООД,
изготвено от гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна въз основа на данните в
информационните масиви на НАП, е видно, че дружеството е вписано в ТР на 18.07.2019г
с капитал от 2лв.; без декларирани ДМА, каквито не са установени и след проверка;
не е регистрирано по ЗДДС; няма регистриран ЕКАФП; към 12.11.2019г няма действащи
трудови договори, както и данъчно-осигурителни задължения; има една активна
сметка в ПИБ; че В.Т.И. освен собственик и представляващ дружеството-жалбоподател
е такъв и на още седем действащи дружества; че за периода 20.10.2019г –
11.11.2019г във връзка с осъществени вътреобщностни придобивания са извършени
две проверки на стоки с висок фискален риск. Въз основа на тези данни е
посочено наличие на индикации, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни.
При тази безспорна между страните
фактология, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата против обезпечителните
действия е депозирана в законоустановения 7-дневен срок от връчване на
решението за потвърждаването им, от легитимиран субект – адресат на акта, и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество се преценява и като основателна.
Не се спори,
че стоката – гъби от рода „Agaricus“, попада в
обхвата на стоките от Приложение 1 към Заповед №ЗМФ–4/02.01.2014г на Министъра
на финансите, допълнен със Заповед №ЗМФ-599/13.06.2014г, с която на осн.чл.127а ал.7
от ДОПК е утвърден списъкът на стоките с висок фискален риск, поради което
движението й на територията на Република България, независимо от мястото на
получаване/разтоварване, след като не е под митнически режим, подлежи на
фискален контрол по реда на глава петнадесета „а“ от ДОПК.
Съгласно чл.121а ал.1 ДОПК, при извършване на фискален контрол
върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да
поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни
мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията
за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от
пазарната стойност на стоката в случаите на нарушаване целостта на техническите
средства за контрол - по т.1; неспазване на забраната по чл.13 ал.3 т.4 - по т.2; несъответствие между посоченото в
документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката - по
т.3; неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача
на стоката на мястото на получаването/разтоварването й - по т.4, а съгласно
ал.2 на цитираната разпоредба мерките по ал.1 могат да се наложат и когато
органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането
на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Съгласно
чл.121а ал.3 ДОПК в случаите по ал.1 и ал.2 органът по приходите предприема и
действия по чл.40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72
часа без разрешение на съда, чрез изземване на стоката
и придружаващите я
документи, като в този случай
забраната за разпореждане по чл.13 ал.3 т.4 продължава своето действие, а стоката се освобождава
след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова
гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от
пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и
съхранението й.
Нормата на чл.121а ал.2 от ДОПК,
на която са се позовали органите по приходите в случая, е бланкетна, поради
което за всеки отделен случай те дължат да изложат конкретни обстоятелства и
факти, за да обосноват приложението й - на първо място такива, че при
последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Формулирано по различен начин –
позоваването на тази правна норма за налагане на обезпечение изисква доказано наличие
на причинно-следствена връзка между установените факти и обстоятелства, и
невъзможността или значителното затрудняване на събирането на дължимите данъци.
Такава конкретизация и
причинно-следствена връзка в настоящия случай липсват. В оспорения протокол
липсват каквито и да било мотиви и съображения защо липсата на стационарен
обект, регистрирано ФУ и кадрова обезпеченост би резултирало в невъзможност или
значително затруднение при събирането на дължимите данъци. 1). С нито един
действащ нормативен акт за това дружество с оглед предмета му на дейност не е
въведено задължение да има стационарен обект, поради което липсата на такъв не
може да се тълкува в негова вреда. 2). Съобразно предвиждането на чл.3 от
Наредба №Н-18/2006г за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, търговците са длъжни да регистрират и отчитат
извършените продажби чрез ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В случая липсват данни органите
по приходите да са изследвали начина на плащане (независимо от данните за
активна банкова сметка ***), а с оглед липсата на образувано АНП за липса на
регистрирано ФУ срещу дружеството-жалбоподател от компетентните органи – същите
и автори на оспорените понастоящем действия –следва да се приеме, че такова
задължение за „Паломар“ ЕООД не съществува., поради което – отново – този факт
не може да се възприема в негова вреда. 3). Идентично е положението и относно
възприетата липса на кадрова обезпеченост – освен че липсва законоустановено
задължение дружеството да разполага с определено число персонал, но и принципно
липсва каквато и да било обвързаност на наличието на персонал с възможността за
заплащане на данъци, напротив – наличието на такъв с оглед характера на
социалните плащания за работниците евентуално, в определени случаи би повлияло
върху възможността за плащане на данъци.
Следващата група съображения
визират липсата на активи на дружеството и факта, че освен на „Паломар“ ЕООД,
управителят му е собственик и представляващ на още пет дружества със същия
предмет на дейност. 1). Липсата на активи безспорно създава съмнения относно
възможността за заплащане на данъци – видно обаче от представеното от
дружеството Удостоверение изх.№080201900296963819.11.2019г, издаден от оран по
приходите в ТД на НАП-Добрич по регистрацията им, към посочената дата „Паломар“
ЕООД няма неплатени задължения към държавния бюджет; такива, сочещи, че в който
и да било момент дружеството е имало закъснения или затруднения в плащанията
към бюджета, за системност на неплащанията, за укрити приходи и прочие, по
делото не са ангажирани. Поради това становището, че в конкретния случай и за
конкретния търговец липсата на активи създава опасност от последваща
невъзможност или значително затруднение при събирането на данъците, е принципно
и недоказано. 2). Липсва каквато и да било конкретика относно това по какъв
начин собствеността на още пет дружества със същия предмет на дейност,
регистрирани на един адрес на управление, може да осуети или затрудни
събирането на данъци – в тази насока са валидни изложените по-горе доводи за
липса на доказателства за неплащане на дължими държавни вземания от дружеството
към който и да било момент. Още повече, че в становището за рисковия профил на
дружеството е посочено, че предходната проверка на стоки с висок фискален риск
на дружеството е извършена на 20.10.2019г, т.е. очевидно е, че органите по
приходите осъществяват редовен контрол на дейността на дружеството, но не са
констатирали неизпълнение на данъчни задължения.
Не на последно място – посочената
стойност на сделките под 10 000лв., с която се цели избягване на
регистрация по ЗДДС и плащането на ДДС, също не е валиден аргумент за
последващата невъзможност или значително затруднение при събирането на
дължимите данъци. От една страна регистрацията по ЗДДС е резултат на достигнат
оборот над 50 000лв. от всички реализирани доставки на дружеството, а не
за всяка от тях по отделно. От друга страна предмет на преценка в настоящото
производство е конкретно възможността/невъзможността или същественото
затруднение при събиране на установени и дължими данъци, а не действията,
предприемани с цел избягване на регистрация по ЗДДС и начисляване на данъци.
По изложените съображения
настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай органите по приходите
не са доказали наличието на основанието по чл.121а ал.2 от ДОПК, на което са
обосновали обжалваните си действия по протокола от 11.11.2019г, т.е. липсва
обоснована обезпечителна нужда. В тази нужда следва да бъде посочено, че
противно на приетото с потвърждаващото решение на директора на ТД на НАП-Варна,
в протокола, обективиращ обжалваните действия, липсва какъвто и да било анализ,
а се съдържа само изброяване и описание на обстоятелствата, установени от органите
по приходите при извършената проверка в информационните масиви на НАП, без
изложение защо същите считат, че което и да е от тях – по отделно или в
съвкупност с останалите – обосновава наличие на обезпечителна нужда.
Като основателно се преценява и
второто възражение на дружеството-жалбоподател – за липса на данни за начина и
реда за определяне на възприетата от органа по приходите пазарна цена на
стоката, вкл. липсата на данни оценката да е извършена по предвидените с §1
т.10 от ДР на ДОПК ред и методи на Наредба №Н-9/2006г. Определянето от органите
по приходите на пазарната цена на стоката в случаите на чл. 121а ал. 3 ДОПК е
необходима и закономерна последица от действията им по изземване на стоката,
тъй като само при наличието на знание за цената би могла да се реализира възможността
по чл. 121а ал. 3 ДОПК за освобождаване на стоката срещу заплащане на
обезпечение. От друга страна това означава, че при определяне на пазарната цена
на иззетата стока по смисъла на §1 т. 8 от ДР на ДОПК органът по приходите
трябва да осигури пълна прозрачност и яснота по въпроса как е формирана тази
цена, като по преписката следва да са налице конкретни, безсъмнени и
категорични данни за използвания от него метод за определянето й по смисъла на
Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ за реда и начините за прилагане на методите
за определяне на пазарните цени. Възможните методи са легално дефинирани в §1
т.10 от ДР на ДОПК като редът и начините за прилагането им е регламентиран в
посочената Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ.
В случая от съдържанието на
оспорения протокол е видно, че пазарните цени на стоките, използвани за
определяне размера на обезпечението, са изчислени въз основа на протоколи,
изготвени от орган по приходите от отдел „Анализ и последващ контрол“ в
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП; че при определянето й е ползван
методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, като
експертният резултат е получен след съпоставяне на цената за стоките по
контролната доставка с цената за стоки по съпоставими неконтролирани доставки,
осъществени при съпоставими условия; цитираните протоколи не са налични по
преписката. Това е довело до липса на каквито и да било данни за конкретно
проследяване на механизма, от който да се разбере как според посочения метод е
определена пазарната цена, включително и във връзка с възможността за
преизчисляването й по инициатива на получателя на стоките. Тъй като с
действията по чл.121а ал.3 от ДОПК безсъмнено в сериозна степен се засяга
правната сфера на получателя на стоката, който съгл.ал.4 на същия текст губи
права върху нея, ако не представи в посочения в разпоредбата срок обезпечението
по ал.3, то относно начина на определяне на обезпечението, съответно на
пазарната цена на стоката, процент от която се явява то, трябва да съществува
пределна яснота. Такава яснота в случая липсва, което според настоящия съдебен
състав съставлява допуснато както съществено процесуално, така и
материалноправно нарушение от страна на компетентните органи по приходите,
обуславящо отмяна на предприетите от тях действия за обезпечаване на
доказателства.
Предвид изложеното съдът приема,
че в конкретния казус органите по приходите не са доказали наличието на
основанието по чл.121а ал.2 ДОПК за предприемане на обезпечителни мерки, т.е.
същите са незаконосъобразни, което налага отмяната им.
При този изход на делото
направеното с жалбата искане за присъждане на разноски на осн.чл.161 от ДОПК от
дружеството-жалбоподател е основателно и следва да бъде уважено в пълния размер
от 650 лв. (50 лв. ДТ и 600 лв. адвокатско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „Паломар“ ЕООД – Добрич, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Т.И.,
обективираните в Протокол №180601389786_4/11.11.2019г действия на органите по приходите в Дирекция „Фискален
контрол“ – Варна към ЦУ на НАП за обезпечаване на доказателства, потвърдени с
потвърдени с Решение № ФК-9/13.11.2019г на Директора на ТД на НАП-Варна.
ОСЪЖДА ТД на
НАП – Варна да заплати на „Паломар“ ЕООД – Добрич, ЕИК *********, представлявано
от управителя В.Т.И.“ сторените по делото разноски в размер на 650.00
(шестстотин и петдесет) лева.
Определението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: