№ 230
гр. Горна Оряховица, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200536 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с жалба от В. Л. ПР. против Наказателно постановление
№ 35-0000743/29.06.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„АА“ – Плевен (по-нататък РДАА – Плевен), с което на основание чл. 105 ал.
1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтПр, ЗАвП/ му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение по
чл.92 ал.1 изр.последно от същия закон. Поддържа, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно. Моли да се отмени
наказателното постановление. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и
не се представлява от упълномощен защитник. Излага писмено становище с
доводи по същество за незаконосъобразност на обжалваното НП. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АА“ – ПЛЕВЕН, не
се представлява в съдебно заседание.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с редовно призоваване,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като се запозна със събраните доказателства, разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 29.03.2021 г. по отношение на жалбоподателя бил съставен АУАН
бл.№ 286269/л.14 от делото/. На 14.06.2021 г. бил спрян отново за проверка и
1
му бил съставен АУАН № 290208 от 14.06.2021 г./л.10/, за това, че представя
за проверка първия АУАН № 286269 от 29.03.2021 г., от който било видно, че
е „изтекъл повече от един месец от датата на връчването му на водача-
29.03.21г.“.
Актът е връчен на В. Л. ПР. същия ден/на 14.06.21г./ за запознаване със
съдържанието и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
са направени писмени възражения срещу акта. В законоустановения срок П.К.
– Директор на РД „АА” гр. Плевен, издал против П. обжалваното наказателно
постановление № 35-0000743/29.06.2021 г./л.7/, с което на основание чл. 105
ал. 1 от ЗАвтПр му е наложено административно наказание – глоба в размер
на 200 лева за нарушение по чл.92 ал.1 изр.последно от Закон за
автомобилните превози/ЗАвтПр/. Наказателното постановление е връчено на
В. Л. ПР. на 09.07.2021 г., видно от приложената на л.9 разписка. Жалбата
против наказателното постановление е депозирана при наказващия орган на
16.07.2021 г./л.4 от делото/.
Жалбата е подадена в срок.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите ПЛ.
Р. П. и Й.Й./СЗ 25.11.21г./ и приетите писмени доказателства, описани
подробно в протокола за проведеното съдебно заседание. В хода на съдебното
следствие актосъставителят П. и свидетелят Й. потвърждават описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние/
действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред, или
вмененото деяние, за да бъде квалифицирано като административно
нарушение, следва да отговаря /да покрива/ признаците, установени в чл. 6 от
ЗАНН.
Чл. 92, ал.1 изр.последно от Закона за автомобилните превози не
съдържа състав на административно нарушение.
Тази разпоредба, намираща се в Глава Седма, озаглавена "Контрол" не
съдържа в себе си конкретни забрани /конкретни задължения/ по отношение
на водачите на моторни превозни средства, осъществяващи вид превоз,
регламентиран в Закона за автомобилните превози и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на него, а регламентира правомощия
на контролните органи, както и срока, в който съставен акт за нарушение
2
следва да се счита, че замества контролния талон.
Носенето, респективно представянето на акт/АУАН/ след изтичане на
срок по-дълъг от 1 месец от съставянето му/връчването му/ по същество не
представлява нарушение на нормите на ЗАвтПр. Актовете за
административни нарушения нямат срок на действие. С тях се поставя начало
на едно административнонаказателно производство, което се развива по
правилата на ЗАНН и завършва с издаване на наказателно постановление/НП/
или с резолюция на АНО за прекратяване на производството. Визираната като
нарушена разпоредба на чл. 92, ал. 1, изр. последно от ЗАвтП предвижда, че
при съставяне на акт за нарушение на регламент на европейските институции,
на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, контролният талон към свидетелството за управление на водача се
отнема и се връща след изпълнение на задължението му по ал. 4, като актът
замества контролния талон за срок до един месец от връчването му на водача.
При това положение, в действителност контролните органи са констатирали
липса /непредставяне/ евентуално на контролен талон/което не се описва като
изискан от контролните органи документ/, но от свидетелските показания се
установява, и поради отнемането му с предходен акт за нарушение от
29.03.2021 г., представлява друго нарушение – евентуално по нормативен
акт, определящ документите, с които водачът трябва да разполага в
превозното средство при извършване на превоз, подлежащо на наказване на
друго основание, а не на основание общата норма на чл. 105, ал. 1 ЗАвтП,
която намира приложение само когато не е предвидено друго наказание в
специална норма.
Нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗАвтПр не съдържа състав на
административно нарушение, поради което неспазването й не би могло да
ангажира административнонаказателната отговорност на водача. С
посочената разпоредба се регламентира правното значение на издадения
акт за установяване на административно нарушение като заместващ
контролния талон документ за определен срок. Водачът не би могъл да я
наруши, тъй като тя не му вменява конкретно задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗАвтП в изпълнение на
задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят
актове за констатираните нарушения. Когато на водач е съставен акт за
нарушение на регламент на европейските институции, на ЗАвтПр или на
издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове, контролният
талон към свидетелството му за управление се отнема и се връща след
изпълнение на задължението му по ал.4. Актът замества контролния талон за
срок до един месец от връчването му на водача.
3
Настоящата съдебна инстанция намира, че за визираното нарушение
жалбоподателят не подлежи на санкция, тъй като нормата на чл. 92, ал.1 от
ЗАвтП указва единствено, че актът замества контролния талон за срок до
един месец от връчването му на водача. Никъде в НП не е описана
санкционна норма, с която жалбоподателят да подлежи на санкция за
нарушаване на разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗАвтП. Активираната
санкционна разпоредба на чл. 105, ал.1 от ЗАвП е обща и следва да намери
приложение само при нарушение на някоя от нормите на ЗАвтПр.
Разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗАвтП обаче не вменява задължение за водача.
Адресат на тази норма са тези, които упражняват контрол. Това е видно и от
систематичното място на посочената норма в глава VII - "Контрол". Тази
норма не създава задължение за водачите. Нормата на чл. 92, ал.1 от
ЗАвтП не вменява задължение за водача да извършва действия във връзка с
продължаване на срока за изтекъл АУАН. Като липсва задължение, което да
не е изпълнено от водача, не може да е налице нарушаване на норма и
съответно не може да се налага санкция за нарушения по ЗАвтПр.
Решаващият по делото състав намира, че
административнонаказващият орган/АНО/ незаконосъобразно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноските по делото в размер на 300 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. Поради това следва Изпълнителна агенция „АА“ /в
структурата на която е административния орган/ да заплати от бюджета си в
полза на жалбоподателя В. Л. ПР. направените по делото разноски в размер
на 300 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна помощ и съдействие от 16.09.2021 г.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000743/29.06.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „АА“ – Плевен ( РДАА –
4
Плевен), с което на основание чл. 105 ал. 1 от ЗАвтПр на В. Л. ПР. е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за
нарушение по чл.92 ал.1 изр.последно от ЗАвтПр, като незаконосъобразно.
О С Ъ Ж Д А ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АА“ да заплати на В. Л. ПР. с
ЕГН **********, разноски по делото в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5