Решение по дело №210/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63в   ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Монтана против РЕШЕНИЕ  №117/21.12.2023г., постановено по АНД № 167/2023г.  на Районен  съд Берковица, с което е отменено издаденото от касатора НП №12-2200192/28.09.2022г. В касационната жалба се твърди че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се иска неговата отмяна по подробно изложени съображения в жалбата, както и потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции при уважаване на касационната жалба.

В с. з. касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на същия е депозирано писмено становище, в което не се възразява да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, а по съществото на спора изцяло поддържа изложените в касационната жалба съображения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение  за двете съдебни инстанции.

Ответникът – „Б.“ ООД, представлявано от * И.Д., в представен по делото писмен отговор по жалбата и в с.з. чрез * Ц.С., оспорва същата като неоснователна, а решението на РС намира за правилно,обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция, съобразно приложен по делото списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура Враца, прокурор Вътов дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Визираното в НП нарушение е допуснато и правилно санкционирано от АНО. Решението е неправилно и следва да се отмени.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл.218,  ал.2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспореното пред въззивната инстанция НП №12-2200192/28.09.2022г., издадено от Директора на Д“ИТ“-Монтана   е ангажирана отговорността на дружеството-ответник  за това, че при извършена проверка на място на 13.07.2022 г. в 11:08 часа по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ" - Монтана, в малинов масив, находящ се в ***, обект на „Б." ООД ***, е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от И.И.Д. е допуснало в малиновия масив да работи лицето В.Г., което е предоставяло работна сила с работно време 06:00 часа-15:00 часа, работно място- малиновия масив в *** и уговорено трудово възнаграждение, без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови правоотношения и без лицето да има предварително сключен трудов договор в писмена форма. В  санкционния акт е прието, че дружеството е нарушило чл.62,ал.1 вр. чл.1,ал.2 КТ, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл.414,ал.3 КТ.

С обжалваното Решение №117/21.12.2023г. на Районен съд Берковица е отменено  горепосоченото НП. В решението е прието, че  е нарушена разпоредбата на чл.52, ал.4 ЗАНН, съгласно която преди да се произнесе по преписката наказващия орган е длъжен да обсъди и провери направените възражения и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая ответника в срока е представил възражение по акта и представил еднодневен трудово договор с работничката В.Г. от дата 13.07.2022г., което не е отразено и обсъдено в НП. Прието е, че същото е съществено нарушение и се явява основание за отмяна на НП. На следващо място е прието, че не отговаря на действителността  отразеното в НП, че до приключване на проверката не е представен трудов договор, нито еднодневен такъв, за което са изложени мотиви, в резултат на което е прието, че нарушението  посочено в НП е недоказано. С оглед на така приетото и НП е отменено изцяло, като незаконосъобразно.            

Решението на районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани и подробно обсъдени са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. От установената по делото фактология, съобразена с приложимите материалноправни норми РС е формирал правилен извод, че нарушаването на чл.52, ал. 4   ЗАНН от страна на АНО, в случая е довело до неизясняване на факти и обстоятелства от значение за установяване на обективната истина, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, поради обстоятелството, че е било привлечено към отговорност и наказано за нарушение лице, без да е доказано по несъмнен начин извършеното нарушение.

В този смисъл касационната инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, като за процесуална икономия и на основание  чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях, без да е необходимо да ги преповтаря  или да излага допълнителни такива.

По отношение на наведените в касационната жалба доводи, че преценката на възраженията по съставения АУАН не е реквизит на НП и не обсъждането им писмено в него, не може да е предпоставка за незаконосъобразност на НП, настоящият касационен състав намира за необходимо да  посочи, че правомощието на АНО да извърши разследване на спорните обстоятелства, уредено в чл. 52, ал. 4 ЗАНН, позволява същият да се очертае не като пасивен наблюдател на процесуалните усилия на актосъставителя, а като активен участник при установяване на обективната фактическа обстановка на нарушението. Действително касае се до дейност на администрацията в лицето на сезирания да се произнесе по преписката наказващ орган, извършвана при условията на оперативна самостоятелност и в този смисъл е предоставена на неговата свободна и независима преценка, дали въобще или в какъв обем да извърши разследване на останалите неизяснени или на спорните обстоятелства, както и чрез какви доказателствени способи да направи това. Във всички случаи обаче, волята му да наложи административно наказание, следва да е обективирана в санкционния акт, след пълно, надлежно и неоспоримо доказване на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на доказателствата, които го потвърждават /чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН/. В случая, като не е обсъдил и в най-малка степен възраженията на дружеството – ответник и не е приел представения с тях еднодневен трудов договор от 13.07.2022г. за въпросното лице, формално отговарящ на условията и изискванията по чл.114а КТ, генериран на 22.06.2022г. и предоставен преди приключването на административнонаказателното производство, касаторът е наложил административно наказание за недоказано административно нарушение. Това процесуалното бездействие на АНО правилно е санкционирано от контролиращата съдебна инстанция посредством отмяна на издадения санкционен акт.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че НП е незаконосъобразно. Като е достигнал до същия извод, Районен съд  Берковица е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, а  касационната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.

При извършена служебна проверка на решението  съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящия състав не констатира основания за неговата отмяна, извън посочените в касационната жалба, които да сочат на  невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния  и процесуалния закон.

При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, макар и своевременно заявена е неоснователна. Разноски се дължат на ответника за адвокатско възнаграждение, като искането е направено своевременно. Съдът съобразно нормата на чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 500.00 лева,  и отхвърля искането в останалата част до пълния претендиран размер, предвид фактическата и правна сложност на делото, приключило в  едно с.з. и  своевременното възражение за прекомерност от страна на касатора.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд – Враца

                            РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение №117/21.12.2023г., постановено по АНД №167/2023 г. по описа на Районен съд  Берковица. 

ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София да заплати на „Б.“ ООД ***, ЕИК:********* разноски за касационната инстанция  в размер  на 500.00/петстотин/лева за адвокатско възнаграждение и отхвърля искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в частта му над 500.00 лева .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.