Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
двадесет и осми май през двехиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря Анелия Докузова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 156 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 2214 от 1.11.2019 г по гр. дело № 4148/2019
г по описа на РС – Плевен състав на
същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл. 50 от ЗЗД, П.В.М.
и Б. П.
М., ЕГН **********, адрес *** 103 Г,
и двамата от гр. Плевен, да заплатят
солидарно на А.З.П., ЕГН **********, с адрес: *** чрез пълномощник адв. Т. К. ***,
със съдебен адрес:*** ***, сума в размер
на 244 лева - представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди и сумата от 4756 лева - за
претърпените от нея неимуществени вреди, причинени от животно куче порода
„кавказка овчарка и турски кангал" - собственост
на Б.П.М., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на увреждането
13.12.2018г. до окончателното и изплащане.
Въззивна жалба срещу решението е
постъпила от П.В.М. и Б.П.М. , в
която се възразява, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което
се атакува като такова. Възразява се, че в частта относно присъждането на
обезщетение за претърпени имуществени вреди са съобразени разходи за медикаменти и консумативи, които не касаят
вида на получените наранявания и не са предназначени за лечение на същите.
Възразява се по отношение на размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди, че същият е силно завишен.
Възразява се ,че продължаването на лечението и изпитването на притеснение не се
подкрепят като факти от събраните по делото доказателства. Възразява се, че не
е отчетен факта, че въззивниците са се интересували
от здравето на пострадалата , а първият въззивник с поведението си е прекратил
инцидента. Претендира се изменение на
постановеното решение досежно размера на имуществените и неимуществени вреди.
Въззиваемата
страна ,редовно призована, оспорва жалбата като неоснователна.Претендира се
потвърждаване на решението на РС – Плевен.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси касаят установяване на размера на претърпените
имуществени вреди, относими към претърпяната травма и лечение, както и размера
на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост
РС е приел, че описаната
в исковата молба фактическа обстановка се потвърждава от допуснатите до разпит свидетели, от които Й.В.К.от гр. Плевен е очевидец на деянието, както и от приложените писмени доказателства, които съдът е посочил.
Налице е било и удостоверение от д - р Д.Д., Д. М.
- ДОЦЕНТ в катедрата по съдебна медицина
и деонтология на медицинския университет град
Плевен и вещо лице от списъка на Окръжен
съд- Плевен, на 14. 12. 2018 г. в
10 часа, от което се установява
следното: Направен е преглед по негово
желание на лицето А. З. П. ***
с установена самоличност. Съобщила е, че
на предния ден около 17, 30 часа, е била нападната и хапана по главата, ръцете и
гърба от „изпуснато домашно куче". При прегледа в съдебна медицина се е
установила зашита с хирургически конци
рана 3 см. в лявата теменна област. Подобна рана 2 см. има в дясно на лицето в назолабиалната гънка. Трета рана 1 см. зашита с един конец
има по кожата на горната устна в близост до ръба. Четвърта рана 2,5 см., зашита с конци и марлена
превръзка върху нея има в средна трета на мишницата на лява ръка. Със същия вид
и размери има рана на гърба в ляво в горна трета. Малка рана 0,8 см. и оток на
гърба на лява дран, без хирургичен шев. Други външни увреждания не са се
установили.
Представен е бил амбулаторен лист на нейно име от
хирургичен кабинет на ДКЦ - 3, д - р К., „основна диагноза вулнера
морса канинис дорзи, брахии, мани син, лабии орис.. сутура.. НАСОЧЕНА
КЪМ ПРОТИВОБЕСЕН КАБИНЕТ ЗА ВАКСИНАЦИЯ
ЗАКЛЮЧЕНИЕ. При прегледа на А. З. П. ***
са се установили шест разкъсноконтузни рани по
главата, ръцете и гърба, пет от тях зашити с хирургичен шев. Уврежданията са в резултат
от тъпи и
остри травми и
могат да бъдат получени от зъбите на куче, по начина и срока, за който се съобщава. Описаните травми са
довели до РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО И НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Установява се от доказателствата по делото, според РС, че
в резултат на нападението, ищцата е получила множество увреждания, тъй като е била причинена телесна повреда. Установило се е, че от деянието на
ответната страна е претърпяла, през продължителен период от време, сериозни болки, страдания и ограничения,
изживяла е силна уплаха за живота си,
унижение и неудобство, непредизвикани с нищо от нея и злепоставящи я в обществото. Установило се е, че вследствие причинените на ищцата дълбоки рани, се наложила последваща терапия. Установило се е, че оздравителният
процес е продължил дълго време, през който период
ищцата е изпитвала силни болки
и ограничения, била е
затруднена възможността й да се храни.
След инцидента дълго време ищцата е имала силно главоболие, което
продължава и до момента, изпитвала е силен страх
да излезе от дома си, ужас и срам от случилото се с нея незаслужено унижение. Вследствие
изживяния силен стрес от тежкото посегателство над личността и, от предизвикания страх за живота и, се е наложил прием на лекарства, като и до настоящия момент терапията продължава.
Така описаните негативни
изживявания, болки, страдания и ограничения, според
РС, представляват по естеството си неимуществени вреди,
които са в пряка причинна връзка с виновното и неправомерно поведение
на ответника и следва да бъдат репарирани от него.
В
резултат на деянието ищцата е претърпяла
и имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на разходи за лечение. Тъй
като и те са в пряка причинна връзка с виновното и престъпно поведение
на ответника,според РС, последният дължи възстановяването им на ищцата.
Горната фактическа
обстановка се установява безспорно със свидетелските показания, заключението на
вещото лице и приложените към делото
писмени доказателства: епикриза
и др , които съдът е кредитирал като
обективни и непротиворечиви, както помежду си, така и с останалия
доказателствен материал.
Безспорно е установено, според РС, че вината за настъпването на вредоносния резултат е на ответниците. Същият е в пряка причинна връзка с неговото противоправно поведение, а съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за вреди от
непозволено увреждане се дължи за всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Предпоставките за
възникване отговорността за непозволено увреждане са следните: противоправно
деяние, вреди, причинноследствена връзка между противоправното деяние и вредите, вина.
Съобразно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД, никой няма право да вреди другиму. Това правило изисква
изследване на доказателствата, от които следва да се установят гражданскоправните
последици от деянието, относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Деликтната
отговорност възниква без предварително
правоотношение между страните. Тя представлява задължение за обезщетение на
вреди, причинени от нарушаване общата забрана. Вредите най – често се
причиняват от действията на деликвента, както е в
конкретния случай. Формата на вината не влияе върху обема на отговорността. При деликтната
отговорност не е възможно уговаряне
между страните на освобождаване от отговорност. Тя възниква, само ако са
настъпили вреди в чужда правна сфера. Съдържанието й е да се поправят вредите.
Целта й е икономическа, възпитателната цел се постига чрез въздействие върху
имуществената сфера на виновното лице, а не чрез непосредствено въздействие
върху неговата личност. Вината на деликвента се
предполага и той трябва да докаже нейната липса. Изискването към причинната
връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във
времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни,
решаващи и съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да е това условие, което предизвиква
настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице, т.е.
условие, без което вредата не би настъпила.
Съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, обезщетението за претърпени
неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост и тази преценка е свързана с
определени, конкретно съществуващи
обстоятелства, като обезщетението трябва да бъде съразмерно с действителния размер на претърпените вреди. В конкретния
случай се установи и доказа, според РС, че действително ищцата е претърпяла неимуществени вреди, установи се видът им, тежестта им, както и характерът, продължителността и
интензитетът на твърдяната вреда.
Освен, че се доказаха такива
действително претърпени вреди, се установи и причинноследствена
връзка.
Съдът е приел, че
са доказани по несъмнен начин твърденията на ищцата, че е претърпяла неимуществени и имуществени вреди в претендирания размер, също така
е налице причинноследствена връзка между деянието и претендираните от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи
се в здравословни проблеми, болки, мъки и страдания.
Горепосоченото позволява да
се обобщи, че предявеният иск по чл. 50, вр. чл.52 от ЗЗД е
основателен и доказан, поради което, според РС, следва да бъде уважен изцяло.
Съображенията, които са
взети под внимание от съда при постановяне
решението по делото са следните:
Ответниците не оспорват
изложеното в исковата молба твърдение, че на посочените място, дата и час,
ищцата А.П. е била нахапана, от куче порода „кавказка овчарка и турски кангал" - собственост на ответника Б.М., което в
момента на инцидента е било под надзора на съпругата му и П.М., в тази насока са и събраните по делото
доказателства - Медицинско удостоверение с № 695 / 2018 г.
издадено от КСМД - МУ - Плевен ; Болничен лист № Е 20183071845
изд. на 3.12.2018г. – ДКЦ 3 -Плевен; Болничен лист № Е 20183071923 изд. на 02.
01. 2019 г. –ДКЦ 3 - Плевен; Преписка № В – 234 / 2019 г. по описа на РП
-Плевен и Преписка по вх. документ № ЖС – ГР – 94 А – 7292 – 1 / 14. 12. 2018
г. на Община - Плевен; Фото - снимки - 5 броя. Това се потвърждава и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Всички изброени доказателства в
своята съвкупност сочат,според РС, че на
посочената в исковата молба дата - 13. 12. 2018 г. около 17. 30 ч. ищцата, прибирайки се от работа по ул. ***, където е домът й, е била нападната от
свободно движещо се куче - собственост на ответниците, повалена на земята и
нахапана на различни места по тялото, крайниците и главата. Разпитаните по делото
свидетели са единодушни по отношение на това, че нараняванията са причинени от
собственото на ответниците куче, което е било свободно в момента на
ухапванията.
Видно е било от медицинската
документация по делото - медицинско удостоверение с № 695 / 2018 г, че ищцата е
получила - шест разкъсно-контузни рани - по главата, ръцете и гърба, пет от тях
зашити с хирургически шев. В заключението от освидетелстването на ищцата,
съдебния лекар е квалифицирал получените наранявания като лека телесна повреда,
с разстройство на здравето временно и неопасно за живота, така описаните
наранявания се подкрепят и от приложеите към ИМ пет
броя снимки, направени непосредствено след инцидента от хирурга, обработил и
зашил раните на ищцата.
В следствие на причинените от
кучето нахапвания ищцата е преживяла силен емоционален стрес. Получените
наранявания довели и до множество физически травми, причинили й продължителни
болки и страдания. Наличие на безсъние от раните по главата и гърба - налагало
се е ищцата да спи полулегнала. Имала е затруднения
при прием на храна и течности поради шевовете на горната й устна, и инфекцията
която е получила в последствие - хранила се е с каша, чрез сламка. От
нараняването на горната й устна е останал видим белег, който винаги ще и
напомня за случилото се. Тези физически болки, страдания и неприятни усещания
са продължили повече от двадесет дни. Отделно е била подложена и на силен
психически стрес - искала е да напусне работа, тъй като се е страхувала да
излиза сама на улицата, като първоначално е излизала придружавана от своя син.
И до този момент в дамската си чанта носи „кучегон",
подарен от работодателя й, заради страхът който е изпитвала и нежеланието и да
ходи на работа след инцидента. Горното се подкрепя от показанията на
свидетелите В.Ц.и Й.К., както и от дадените в съдебно заседание обяснения на
ищцата.
По повод на причинените
наранявания на ищцата е било назначено домашно лечение за срок от 24 календарни
дни, /болнични листове с предписано
лечение, във връзка с което е направила разходи в размер на 94 лева - под
формата на медикаменти, превързочни консумативи и медицински прегледи,
освидетелстване /приложените към ИМ фискални бонове и платежно нареждане/.
Във връзка с назначения отпуск по
болест, ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 150 лева явяващи се
като разлика между размера на месечното й трудовото възнаграждение, което би
било изплатено от работодателя за пълни работни месеци / м. декември 2018г. и
м. януари 2019г./ и средствата, които са
и платени като трудово възнаграждение и обезщетение за временна
неработоспособност за посочения период /приложените към ИМ Трудов договор № 02
/ 09. 09. 2014 г.; Допълнително споразумение от 02. 01. 2018 г.; Допълнително споразумение от 02. 01. 2019
г.; Разширена ведомост на ***ООД - зам. 12.2018г. и м. януари 2019г.;
Удостоверение № 14 - 00083333 от 27. 05. 2019 г. на ТП - НОИ - Плевен за
получено обезщетение за временна неработоспособност.
Относно дадените показания
на св. В.И.А.- същата не е видяла какво се е случило и по каква причина ищцата
се е намирала на земята, единствено, става ясно, че едва след като ищцата е
станала от земята, ответницата е тичала и викала по кучето, за да го прибере.
От друга страна, твърдението й, че не е
видяла никой друг в този момент не кореспондира както с показанията на
свидетеля К., така и с обясненията на М..
Съдът е приел
за недостоверно твърдението
за „отказа на
ищцата" да й бъде оказано съдействие от страна ответниците след
случилото се, както и изявлението на ответниците, „че не и е дала шанс".
Това, че веднага след инцидента не е искала да разговаря с тях и е била под
афект от случилото се, е разбираемо, но не ги освобождава от моралното
задължение за съпричастност. Ако действително са били толкова притеснени за
пострадалата, както твърди свидетелката В.А., поне веднъж да бяха я потърсили и
попитали, как е, възстановява ли се?
За твърденията на М., че е спряла нападението на кучето, като
го е дърпала за козината и го е удряла с тухли, не бяха потвърдени от
свидетелските показания, напротив, оказа се, че само синът й, макар и
дете, е реагирал, като е хвърлил с тухла по кучето, след което
кучето е оставило пострадалата.
В настоящото производство по несъмнен начин,
според РС, се доказа
причинно-следствената връзка между поведението на ответниците, изразяващо се в
бездействие, и настъпилия вредоносен резултат. Установи се, че по отношение на
кучето, нападнало ищцата, не е упражнен необходимия надзор на процесната дата,
което е довело до настъпването на вредоносния резултат. Доказа се, че поведението
на ответницата е било решаващо, за реализирането на вредите. В случай, че тя
или съпругът й /които носят солидарна отговорност/ бяха положили дължимата
грижа, свързана с надзор и контрол върху кучето, то нямаше да се стигне до
причиняването на вреди на ищцата.
По смисъла на правната
норма и с оглед на събраните по делото доказателства, е налице фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД. Ищцата А.П. е ухапана от куче - собственост от Б.М., което е било под надзора на П.М., в
резултат на което е получила увреждане под формата на телесна повреда,
изразяващо се в отрицателно въздействие върху благо, охранявано от правото -
здравето й и така е претърпяла имуществени и неимущестнени
вреди, като вредите са в пряка и непосредствена връзка от вредоносното събитие
- ухапване от куче.
Отговорността по чл. 50
от ЗЗД е обективна /безвиновна/ и задължението за
обезщетяване на вредите тежи върху собственика на вещта и лицето, под чиито надзор се намира вещта. Имайки
предвид, че контактът между кучето и пострадалата се е осъществил
безпрепятствено, то следва, че животното не е било обезопасено, т. е. върху
него не е осъществен надзор.
Поради изложеното,
според РС, следва да бъде уважена
исковата претенция на ищцата А.П., като доказана по основание и размер и да
бъдат осъдени ответниците П.В.М. и Б.П.М.
да заплатят солидарно на ищцата А.З.П. сума в размер на 244 лева -
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди и сумата от 4756 лева - за
претърпените от нея неимуществени вреди, причинени от животно куче порода
„кавказка овчарка и турски кангал" - собственост
на Б.П.М., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на увреждането
13.12.2018г. до окончателното и изплащане,
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е частично незаконосъобразно
РС е изложил мотиви
за изводите си, които се възприемат от въззивния съд в по – голямата
си част и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени. Неоснователни
са възраженията във въззивната жалба относно силно завишаване на присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. От доказателствата по делото се
установява наличието на травма и силен стрес в резултат на нападението на
кучето на въззивниците. Пл
РС е мотивирал изводите си за сериозните физически травми, болки, страдания,
прекарано лечение и продължителен психологически стрес като въззивният съд
приема ,че определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди е определен правилно по
справедливост. Следва да се отбележи, че именно кучето на въззивниците
е станало причина за претърпяното от другата страна и последващите каквито и да
са били признаци на внимание трудно тушират
уплахата и болката от случилото се. В този смисъл въззивният съд приема,
че решението в частта за обезщетението за неимуществени вреди е правилно и
законосъобразно. Касае се за сериозна травма, за нападение от животно, което е
стресиращо и шокиращо, станало е в градска среда, не е било очаквано от
пострадалата, било е болезнено, довело е до редица манипулации и лечение и до
бавно отшумяване на тревогата и уплахата от станалото.
Частично
основателни са възраженията относно размера на обезщетението за имуществени
вреди. Действително при преглед на представените писмени доказателства и
тяхното обсъждане се установява, че са представени касови бонове, от които е
видно, че са закупувани консумативи и стоки очевидно ненужни за лечението на
претърпените физически травми. Следва да се приеме, че по делото не се
установява по безспорен начин, че разходи в размер на 9,59 лв
за Пародонтакс екстра и 0,18 лв
за презервативи касаят лечението на
пострадалата от ухапванията на кучето жена. Пародонтакс
екстра е паста за зъби и липсват доказателства тя да е необходима във връзка с
преживяната травма. Парацетамакс е
противовъзпалително лекарство и е допустима връзката между неговата употреба и
претърпените травми.
Предвид гореизложеното следва да
се отмени атакуваното решение само за разликата над 234,23 лв
в размера за обезщетението за имуществени вреди. В останалата част решението
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Въззивната инстанция
приема, че разноските пред първата инстанция са правилно определени при липса
на възражения за прекомерност на което и да било възнаграждение.
С оглед размера
на обезщетението по отменената част от
решението разноските за настоящата инстанция следва да останат както са
направени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 2214 от 1.11.2019 г по гр. дело
№ 4148/2019 г по описа на РС – Плевен В
ЧАСТТА ,В КОЯТО Районен съд – Плевен е ОСЪДИЛ на основание чл. 50 от ЗЗД, П.В.М.
и Б. П.
М., ЕГН **********, адрес *** 103 Г,
и двамата от гр. Плевен, да заплатят
солидарно на А.З.П., ЕГН **********, с адрес: *** чрез пълномощник адв. Т. К. ***,
със съдебен адрес:*** ***, сума в размер на 244 лева - представляваща
обезщетение за причинените й имуществени
вреди ЗА РАЗЛИКАТА НАД 234,23 лв до целия
уважен размер от 244 лв КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.З.П., ЕГН **********, с
адрес: *** ИСК СРЕЩУ П.В.М. и Б.
П. М., ЕГН **********, адрес ***
103 Г, и двамата от гр. Плевен на осн. Чл. 50 от ЗЗД
за солидарно заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за
разликата над 234,23 лв до целия предявен
размер от 244 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :