Решение по дело №1722/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3118
Дата: 18 октомври 2022 г. (в сила от 19 ноември 2022 г.)
Съдия: Виолета Кожухарова
Дело: 20223110101722
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3118
гр. Варна, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110101722 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „В. и к. -
В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *,
представлявано от управителя В. В. срещу Г. В. М., с адрес: гр. Варна, *, с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 356.95 лв., представляваща
остатък от дължима главница за периода от 16.04.2020 г. до 16.06.2021 г., за
фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са
издадени фактури за периода от 21.04.2020 г. до 17.06.2021 г., за обект-имот,
находящ се в гр. Варна, *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 07.07.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението; 16.50 лв., представляваща
остатък от мораторна лихва за периода от 18.06.2020 г. до 04.07.2021 г., като
върху главницата не е начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г.
до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за което
вземане по ч. гр. д. № 9931 по описа на ВРС за 2021 год. е издадена Заповед
№ 3280/09.07.2021 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК.
В исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат
от чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от
общите условия за предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и
К - оператор „В. и к. - В.” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от
1
ищцовото дружество услуги, поради което е инициирано заповедно
производство, в рамките на което по ч. гр. д. № 9931/2021 г. на Варненски
районен съд е издадена заповед за изпълнение № 3280/09.07.2021 г.
Ответникът – Г. В. М., чрез особен представител, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за допустимост
и неоснователност на предявените искове. Оспорва се качеството на
потребител на лицето, както и доставката на фактурираното количество ВиК
услуги. Възразява се срещу начина на отчитане на ВиК – услугите, като
намира, че същият не е съобразен с разписаните в ОУ правила. Отправя
искане за отхвърляне на предявените искове изцяло.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за изпълнение е основано на
разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. № 9931/ 2021 г. на ВРС.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а
именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния
предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на
цените на предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията
си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора,
„потребители“ са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Ето
защо следва, в предвид данните от справката от Службата по вписвания (л.
67, 68), следвада се приеме, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите
се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията
2
между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които
се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на
посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че
условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите
ВиК. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили
предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори,
намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят
желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите,
когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди
влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното
предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие
на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите
условия на доставчика.
В настоящата хипотеза, данните по делото (справка за недобора на
частен абонат, експертното заключение) установяват наличие на открита на
името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта на
присъединяване на конкретния обект към водопреносната мрежа, поради
което се налага извод за наличие на валидна облигационна връзка между
страните, правилата в отношенията между страните по която се уредени от
Наредба № 4/ 14.09.2004 г. За обекта е определен абонатен № *, чийто
титуляр към м. април 2019 г. е ответника.
Няма спор между страните по отношение на цените, по които следва да
бъдат заплатени предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задължение, в
тежест на ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество
ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъде съобразен
представения на л. 73 констативен протокол, съставен в присъствието на Г.
М. и подписан от последния. С подписа си положен в протокола, ответникът
удостоверява, че е запознат и е съгласен с показанията на средството за
търговско измерване – 398 куб. м., респ. със стойността на начислените
количества ВиК услуги .
В тази връзка, следва да се приеме, че представеният протокол от
10.10.2022 г., установява основание за начисляване на посочените в същия
количества на ВиК услуги за периода до 10.10.2022 г., в който попада и този,
за който са издадеи и процесните фактури.
Изложеното обуславя извода, че за ответника е възникнало задължение
за заплащане на количества ВиК услуги, възлизащи на стойност на 356.95 лв.,
представляваща остатък от дължима главница за периода от 16.04.2020 г. до
3
16.06.2021 г., за доставени В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за
които са издадени фактури за периода от 21.04.2020 г. до 17.06.2021 г., за
обект-имот, находящ се в гр. Варна, *. Размерът на задълженията по
посочената фактура е установен по безспорен начин от заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, кредитирана от съда като обективно и
компетентно изготвено, кореспондиращо с останалия доказателствен
материал, събран по делото.
По изложените съображения се налага извод за основателност на
претенцията, поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция
за установяване на вземане в размер на 13.86 лв., представляваща мораторна
лихва за 25.05.2019 г. до 07.08.2021 г., като върху главницата не е
начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.,
съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, поради което и следва да
бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 75.00 лв. – разноски в заповедното производство, определени
съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
и извършените за водене на настоящото производство разноски, в размер на
675.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. В.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *, дължи на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *, представлявано от
управителя В. В., сумите от 356.95 лв. (триста петдесет и шест лева и
деветдесет и пет стотинки), представляваща остатък от дължима главница за
периода от 16.04.2020 г. до 16.06.2021 г., за фактурирани В и К – услуги по
партида с абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от
21.04.2020 г. до 17.06.2021 г., за обект-имот, находящ се в гр. Варна, *, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението и 13.86 лв. (тринадесет лева и осемдесет и шест стотинки) ,
представляваща мораторна лихва за 25.05.2019 г. до 07.08.2021 г., като върху
главницата не е начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до
09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за което
вземане по ч. гр. д. № 9931 по описа на ВРС за 2021 год. е издадена Заповед
№ 3280/09.07.2021 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
4
410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *, да заплати
на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
*, представлявано от управителя В. В., сумата от 75.00 (седемдесет и пет),
представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *, да заплати
на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
*, представлявано от управителя В. В., сумата от 675.00 (шестстотин
седемдесет и пет) лева, представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените в полза на ищеца суми сума могат да бъдат доброволно
заплатени от ответника по следните начини:
-чрез банков превод - по сметка с IBAN:*; BIC:*; открита в „* * *“ АД
-в брой на касите на „В. и к. - В.“ ООД посочени на www.vikvarna.com,
на „* *“, на „*“ или “*“
-чрез електронните системи за разплащане: * или *.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5