Р Е Ш Е Н И Е
№260567
гр. Пловдив, 14.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI
състав, в публично съдебно заседание на осми март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието секретаря
Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 7228/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
срещу наказателно постановление (НП) № 17-1030-000330 от 02.02.2017 г.,
издадено от ** сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д. И.С.
с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2 вр.чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона
да движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба
в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения
за съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неправилно
посочване на нарушената правна норма, доколкото описаното от фактическа страна
нарушение и санкционната норма съдържат настъпил противоправен резултат, а
посочената като нарушена правна норма чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – не. Моли се НП да
бъде отменено в обжалваната част. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела
становище по жалбата, като посочва, че обжалваното наказателно постановление не
е било връчено на жалбоподателя и е погасено по давност. Не се представлява в
съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.01.2017 г. около 11:00 ч. жалбоподателят
Д.С. управлявал състав от пътни превозни средства с влекач товарен автомобил
марка и модел „Ивеко ПМ 1 В 382 А 38“ с рег. № ** и полуремарке „Кьогел“ с рег.
№ **, собственост на СД „МИГ-6“. В намирал се в гр. Пловдив на ул. „Д-р Георги
Странски“ № 3 на паркинга на „Галерия Пловдив“ и се движил в посока юг.
Предприел маневра потегляне, но не съобразил страничното разстояние и настъпил
удар с бариерата на паркинга, от което настъпили материални щети.
По този повод бил съставен АУАН
бл. № 914306/24.01.2017 г., е който е отразено, че е нарушен чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя, който не е направил възражения в него и
го е подписал.
С оглед установяването на
нарушението с АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП, с
което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 5 от ЗДвП на глоба в размер на 200 лв. за посоченото нарушение.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 08.10.2020 г., като
от датата на издаването му до датата на връчването му същото не обявявано за
връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и не е изпращано за принудително
събиране.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел А.П.
– актосъставител. Съдът оцени същите показания като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Макар същият да
заявява, че не помни конкретната ситуация, потвърждава авторството на акта и
посочва, че това което е констатирано в него, е лично възприето. Констатациите
в АУАН не са оборени и опровергани и затова на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
съдът отчете презумптивната му сила. Не се и твърди от страна на жалбоподателя
да е осъществена различна фактическа обстановка.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, заповед
№ 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач, писмо рег. № 103000-1176/18.01.2021 г. от сектор „ПП“ към ОД
на МВР Пловдив, разпечатка от информационна система по картон на НП, писмо вх.
№ 266458/11.02.2021 г. от сектор „ПП“ към ОД на МВР Пловдив.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представената заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно фактическата страна на нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по
него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите
по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата
доказателствена съвкупност съдът намира, че не се установява осъществяването от
обективна и субективна страна на извършеното нарушение.
С акта е вменено нарушение на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП, който въвежда задължение на водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В този смисъл спазването на посочената разпоредба изисква
съобразяване на водачите с другите участници в движението и предотвратяване
създаването на опасност за тях и именно това несъобразяване представлява
девиантно поведение. Не се установява по делото да е имало други участници в
движението, така че водачът да е трябвало да съобразява маневрирането си с тях.
Такива не са и посочени от фактическа страна. Всъщност съставомерното поведение
в случая е несъобразяване с габаритите на управляваното от жалбоподателя
превозно средство и несъобразяването им с особеностите на пътя. Затова в случая
поведението е следвало да бъде подведено под нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която задължава водачите да не създават опасности и пречки за движението,
да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват
имуществени вреди.
Същевременно разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП третира поведение на водачите на ППС, което се отклонява от
движението им, като регулира правилата при маневриране. В този смисъл и
доколкото от фактическа страна става дума за „потегляне“ като движение от
страна на водача, липсва от обективна страна отклонение от движението му, което
да се квалифицира като „маневра“ по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, т.е. като
отклонение от траекторията на движението му.
Въз основа на изложеното по-горе
съдът намери, че, първо, не е осъществено от обективна страна нарушение на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП, доколкото липсва извършването на маневра в смисъла на същата
разпоредба и липсва несъобразяване от страна на водача с другите участници от
движението. От друга страна неправилно е приложен материалният закон, като
приетото за осъществено поведение неправилно е подведено под нормата на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП, вместо по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която според съда
съответства на деянието на водача. Доколкото обаче съдът не разполага с
възможността да влияе на правната квалификация на поведението на нарушителя и
разполага само с контролно-отменителни функции, то предвид неправилното
приложение на закона, намира, че обжалваното наказателно постановление и това
влече неговата отмяна в обжалваната му част.
По разноските:
С оглед изхода на спора на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в
настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния му представител. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в размер на 300
лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие на основание
чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и следва
въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение за
процесуалния представител в посочения размер.
Предвид горното съдът като прие,
че е нарушен законът, постановлението е незаконосъобразно и следователно следва
да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-1030-000330 от 02.02.2017
г., издадено от ** сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив в частта, с
което на Д. И.С. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2 вр.чл. 179, ал.
1, т. 5 от Закона да движението по пътищата му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Д.
И.С. с ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив,
на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.