РЕШЕНИЕ№ 261408
гр. Пловдив, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плодивския
районен съд, гражданско отделение, 5-ти брачен състав, в публично заседание на
дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Иванов
при секретаря Гергана Бонева , като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5948
по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба н. С.П.Б. чрез
неговата м. и з. п. С.З.С. срещу П.В.Б. за
увеличаване размера на присъдена издръжка за детето от 200,00 лева месечно на 500,00 лева
месечно, считано от завеждане на иска.
Ответникът
е депозирал отговор на исковата молба в законовия едномесечен срок. Оспорва
иска по размер с възражението, че исканата издръжка е прекомерно завишена и има
още едно свое малолетно дете, на което дължи издръжка по закон.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Беспорно по делото е, а и от представения
по делото препис от Удостоверение за раждане се установява, че С.П.Б. е д на С.З.С. и П.В.Б..
Относно
доходите на родителите се установи, че и майката на детето получава брутно трудово възнаграждение
около 1200 лева. Бащата работи и живее в
Г. , като от приетите писмени доказтелства, се установява, че няколко месеца
ответникът е получвал обезщетение за безработица в размер на 1359 евро на месец,
но към момента отново работи и взема около 2000 евро нетно трудово
възнаграждение. До началото на тази година той е работил и е получавал редовно
трудово възнаграждение, което е било около 1800 евро месечно.
От показнията на свидетелката К/м. на ответника/се установи, че детето я посещава
ежемесечно, като тя му купува понякога дрехи и м удава пари. Споделя, че и
синът й му изпраща пари, извън теза, които дава за издръжката. Съдът кредитира
показанията на свидетелката като съответни на останалия доказателствен масив
при условията на чл.172 от ГПК.
От
показнията на свидетелката П. се
установи, че двете с
ищцата са колеги в М. у., където работят като е.. И
нетното им месечното възнаграждение възлиза на окло 1000 лева, като споделя , че заплати от такъв порядък са крайно
недостатъчни за покриване на нуждите на дете, особено на такоква, което е на ...,
какъвто е случая със с. на ищцата. Разказва, че е и запозната донякъде, че С.
има здравословни проблеми, което допълнително
безпокои майка му, като освен това й коства финансови разходи за адекватното му
лечение. Съдът кредитира показанията на свидетелката като обектвни и
последователни.
В проведеното
изслушването по чл.59 ал.6 от СК майката
споделя, че непрекъснато нарастващите разходина
детето за почивки, дрехи, курсове и лечение са непосилни за нея с оглед
трудовите й доходи.
Задължението за издържане на детето
до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142,
ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Изменение
на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато при наличие на
промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен
размер. Следователно, основателността на предявената искова претенция с правно
основание чл.150 СК се обуславя от настъпването, след определяне на предходната
издръжка, на трайни промени в нуждите на детето или във възможностите на
дължащия издръжка родител.
В разглеждания случай, от началния момент на дължимост на
определената първоначално издръжка до сезиране на съда с претенция по чл. 150 СК е изминал период от близо 5 години, през който са настъпили съществени
изменения както в нуждите на детето с оглед неговото израстване, така и в
икономическите условия в страната. В рамките на този период е настъпило
увеличение на стойността на стоките и услугите от първа необходимост,
посредством които следва да бъдат задоволени базовите потребности на детето.
С оглед на
изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка,
възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите
условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 600
лева, от които минимум 220лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия,
медицински грижи, извънкласни занимания, други дейности и задоволяване на други
текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на
детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето
се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Поради значимото и
усатнновено обстоятелство, че ответникът не полага непосредствени грижи, съдът намира, че следва
бащата да поеме по – голям дял от издръжката на момчето. Настоящият съдебен състав намира, че
бащата следва да осигурява 350 лева месечна издръжка на детето, а останалите
средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото
отглеждане.
Съдът счита, че ответникът е във
възможност да заплаща издръжка в посочения размер. Законодателят е предвидил,
че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа
от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка
дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си
нужди. Съдът взема предвид и значимите обстоятелства в конкретиката на
настоящия случай, че ответникът има друго , едногодишно дете в Г., където живее
и получва доходи. Отчетени са и фактите, че е полувал вид социални помощи от н. държава до неотдавна,
но той към момента отново работи в тази държава. Взема се предвид, че в Г. той
има разходи за наем, но е неоснователно възражението му, че по-високия стандарт
в тази държава е пречка за плащането на издръжка в по-висок размер. Напротив
престоя му в Г. е довело до покачване на жизнения му стандарт и съответно той
реализира по-високи доходи, но това лишава С. от непосредствено общуване с б. му.
Всички тези установени с доказатеслвения масив обстоятелства се калкулират от
съда при присъждането на справедлив размер за издръжка. Също така издръжката, определена от съда,
която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия
размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на
издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата.
Подобна издръжка не би затруднила бащата.
Ето защо искът за присъждане на
издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 350 лева месечно
за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2020г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
С оглед изхода на спора на и заявената
претенция на ищцовата страна следва да се присъдят направените
разноски по делото, възлизащи на 150 лева, представляващи заплатен
адвокатски хонорар, а на ответника следва да се заплатят разноски по делото,
възлизащи на 150 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар съобразно
отхвърлената част на иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр.
с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
ответникът дължи държавна такса от 216 лв., изчислена върху тригодишния платеж
на присъдената издръжката съобразно увеличената част.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът
уважава иск за присъждане на издръжка
следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението.
Ето защо и съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на
постановената с Решение №1895/01.09.2015г. по ГД № 17834/ 2014 г., по описа на
РС- Пловдив, месечна издръжка, дължима от П.В.Б., ЕГН: ********** в полза
на детето С.П.Б. , ЕГН ******* , като го
УВЕЛИЧАВА от 200 лева на 350
лева месечно, считано от 01.06.2020г до настъпване на законна причина, изменяща
размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ
иска за увеличаване размера на издръжката в частта над 350 лева месечно до пълния предявен размер от 500 лева месечно.
ОСЪЖДА П.В.Б., ЕГН:
**********, да заплати на д С.П.Б.
, ЕГН ********** чрез неговата м и з.п. С.З.С.,
ЕГН **********, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 150 лева, разноски за
платено адвокатско възнаграждение сторени в производството по делото, съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА С.З.С., ЕГН **********
като м. и з.п. д С.П.Б., ЕГН ********** да заплати на П.В.Б., ЕГН: ********** , на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 150
лева, разноски за платено адвокатско възнаграждение сторени в производството по
делото, съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА
П.В.Б., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд - Пловдив, сумата от 216 лева, представляваща държавна
такса по присъдената в полза на децата издръжка.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, се
постановява предварително изпълнение на решението в частта му, касаеща
присъдената в полза на децата месечна издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
МП