Мотиви към решение по АНД № 4464/2019г. по описа на
ПРС, ХXV н.с.
Пловдивска районна прокуратура е внесла постановление
от 18.07.2019г., с което се предлага на съда да освободи обвиняемия
П.К.П. с ЕГН **********,
от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл.
78а НК - за това, че на 11.07.2019г. в гр.Пловдив, в маловажен
случай, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество -
марихуана с нето тегло 2,568 гр., със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 6.1 тегловни процента на стойност 15.40 лв., при
единична цена за грам 6.00 лв. съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството -
престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението. Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен
и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка и водят до извод, че именно обвиняемия П. е автор на възведеното спрямо него обвинение, като предлага на съда да наложи административно наказание „Глоба“ в предвидения в закона
минимум, като на обвиняемия следва да се присъдят и разноските по делото.
Предлага на основание чл. 354а, ал. 6, предметът на престъплението да бъде
отнет в полза на държавата.
Защитника на обвиняемия адв. И. моли съдът да оправдае обвиняемия, поради
явна малозначителност на деянието и да не му бъде налагано наказание.
Алтернативно моли в случай че съдът признае обвиняемия за виновен, да му наложи
минимално наказание. Не взема становище относно веществените доказателства и
разноските по делото.
Съдебното производство беше проведено в отсъствието на обв. П., като
неговите права и законни интереси бяха защитавани от назначения от съда
служебен защитник. Делото беше образувано през месец Юли 2019 година. Беше
отлагано многократно в опит обвиняемият П. да получи Постановлението на Районна
прокуратура - Пловдив и да вземе участие лично в съдебно заседание с оглед
охраняване на неговите права и интереси. Видно от отразеното в списъка за
призоваване на лица за съдебно заседание на 07.10.2019г. с обвиняемия е бил
проведен разговор на посочения от него в хода на досъдебното производство
мобилен номер. Бил е уведомен за датата и часа на съдебното заседание като дори
е посочил адрес на който може да бъде намерен в ***. Въпреки че е бил надлежно
призован, макар и по телефон, обвиняемия не се е явил в съдебно заседание.
Посоченото означава, че същият знае за съдебното производство, но се е
дезинтересирал от него. Първоначално обвиняемия е бил призован на посочения от
него в хода на досъдебното производство адрес – ***, но от отбелязаното на
върнатата в цялост призовка по данни на собственика на апартамента лицето е
непознато и няма такъв живущ на адреса /л. 6 от съд.пр/. В последствие обв. П.
е призован и на посочения в проведения телефонен разговор адрес в ***, но от
приложената докладна записка /л. 39 от съд.пр./ става ясно че по данни на негов
съсед, обвиняемия не живее на адреса от около два месеца. Изискана е справка за
постоянен и настоящ адрес на обвиняемия. От отразеното в нея /л. 8 от съд.пр/
става ясно че обвиняемия е адресно регистриран в гр. ***. От множеството
призовки на адреса в град *** стана ясно, че там живее неговата майка, която е
в чужбина. От последната постъпила по делото Докладна записка от адреса в град ***
беше установено, че полицейските служители са разговаряли със сестрата на
обвиняемия, която не е посочила, че същият се намира в чужбина, а че живее в
град *** където на известните по делото адреси не можа да бъде установен. Към
настоящия момент и известният мобилен номер е неактивен, поради което не може
да бъде осъществена връзка с обвиняемия. Изискана е справка за роднински връзки
съдържаща информация за постоянен и настоящ адрес /л. 22 от съд.пр/, видно от
която майката на обвиняемия живее на адреса на който обвиняемия е бил
призоваван и ненамерен, а бащата на адрес в гр. ***. Направен е опит обв. П. да
бъде призован и на адреса на неговия баща, но от върнатата призовка стана ясно,
че апартаментът е продаден и той не може да бъде установен там. По делото са
изискани справките от ГД „ИН“ и НСлС от които е установено че същият не изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ и
не се намира в никой от арестите и затворите на страната, поради което съдът
прие че липсват обективни причини които да възпрепятстват обвиняемия да се яви.
От справката от ТД на НАП, офис *** стана ясно, че към настоящия момент няма
регистрирани действащи трудови договори, по които обвиняемият П. да е страна. С
оглед всичко изложено, настоящият състав прие, че е сторил всичко необходимо за
щателното издирване на обвиняемия от месец Юли 2019 година до 06.02.2020г.,
като въпреки положените усилия, макар и известен за образуваното съдебно
производство, същият не може да бъде намерен. Обвиняемия е привлечен към
наказателна отговорност за извършено престъпление което не е тежко по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК, поради което присъствието му в съдебното производство не
е задължително. Поради всичко изложено, беше даден ход на делото в отсъствието
на обвиняемия, но в присъствието на служебен защитник, който е гаранция за
опазване правото на защита на обвиняемия П..
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
П.К.П. е роден на ***г***, б.,
б. г., неженен, осъждан, средно образование, работещ, живущ ***, ЕГН **********.
Свидетелите А. Г., С. Б. и М. К. - ***
при 04 РУ на ОДМВР-Пловдив, били на смяна като автопатрул за времето от 19:00ч.
на 11.07.2019г. до 07:00ч. на 12.07.2019г. Около 21:45ч. при обход по ул.
"Съборна" в гр.Пловдив, пред църквата "Св.св. Константин и
Елена", полицейските служители забелязали две лица със съмнително
поведение, като решили да им извършат проверка. При спирането на патрулния
автомобил едно от лицата установено по-късно като обвиняемия П.П., пуснало на
земята, в краката си, някакъв предмет. Свидетелите Г. и Б. се приближили до
обв. П. и го попитали какво е пуснал на земята. Обвиняемият отвърнал, че това е
марихуана, като я вдигнал от земята и я прибрал в кутия от цигари. Обв. П.
заявил, че е готов да сътрудничи на разследването и да предаде доброволно находяшото се
в него наркотично вещество. П. представил на *** личната си карта, като
обяснил, че по-рано същия ден, около 12:30ч. е купил марихуаната за лична
употреба, която била около 2-3 грама, за сумата от 30 лв. от момиче на име М.,
като не е сигурен за фамилното й име, но смятал че е И.. Същата била на ** години,
от с. М. и учела в ***. М. ежедневно продавала марихуана
в района на Джумая Джамия, като я носела в раницата си. П. и приятелите му
често си купували марихуана от М.. Второто лице, което било с обв. П. не носел
в себе си лична карта, като бил отведен в 04 РУ при ОДМВР Пловдив и установен
като Д. Н. Ч..
Обв. П.
предал доброволно на *** при 04 РУ на ОДМВР Пловдив кутия от цигари Winston, в която имало бяло найлоново топче
с неправилна форма, съдържащо зелено-кафява суха листна маса. Бил изготвен
протокол за доброволно предаване приложен на л. 3 от ДП.
Обв. П.
бил задържан за 24 часа по реда на чл. 72,ал.1, т.1 от ЗМВР със Заповед № 441-зз-134/11.07.2019г.
и отведен в 04 РУ на ОДМВР Пловдив.
В хода на досъдебното производство било извършено изследване в
лабораторията на БНТЛ при ОДМВР гр. Пловдив, документирано с приложената на л. 26 от досъдебното производство Експертна справка с № 1299 от 12.07.2019г. /л. 26 от ДП/, на предадената от обвиняемия с протокол за доброволно предаване
суха зелена тревиста маса, която била поставена в кутия за цигари с надпис Winston. В експертната
справка е отразено, че от изследването на обекта се установява, че сухата, зелена, тревиста маса е марихуана
с нето тегло 2,568 гр.
От заключението на извършената в хода на разследването химическата
експертиза (л.21 от ДП) се установява,
че сухата, зелена, тревиста маса е марихуана с нето тегло 2,568 гр. и съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,1 тегловни %. Съгласно
заключението на вещото лице тетрахидроканабинол
/ТХК/ е органично съединение с доказано психоактивно деййствие, което по
естествен път се синтезира и съдържа в растението от рода на Марихуаната
/коноп, канабис/. Марихуаната е включена в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. В извършената
експертиза е отбелязано че след изследването на възложителя било върнато
остатък от изследваното високорисково наркотично вещество – 2,144гр.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелите А. Н. Г., С. И. Б., М. Г. К., надлежно приобщени към доказателствата по делото, които съдът намира
за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и обективни, относно
релевантните факти от предмета на доказване, подкрепящи направеното
самопризнание на обвиняемия П. в хода на досъдебното производство и съответни на останалата доказателствената
съвкупност. Горната фактическа обстановка се установява и от събраните в хода на производството писмени доказателства - протокол за доброволно предаване /л. 3 от ДП/, заповед за задържане /л. 4 от ДП/, справка съдимост /л. 18 от ДП/, експертна справка /л.
26 от ДП/, характеристична справка /л. 19 от ДП/, писмо
до АМ ЦМУ /л. 24 от ДП/, като защитника на обв. П. не оспорва обстоятелствата по постановлението внесено от РП Пловдив с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание. Съдът не намира противоречие в доказателствения материал, поради
което и го кредитира изцяло.
При постановяване на присъдата си съдът напълно възприема заключението
на назначената в хода на
досъдебното производство химическа експертиза, надлежно приобщена към доказателствената съвкупност, което според
преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с нужните
професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства, относими
към изследваните обстоятелства. Химическата експертиза дава надеждна информация за вида, количествените и
качествените характеристики на наркотичното вещество – предмет на
престъплението.
При така изложената обстановка, настоящият състав, намира, че правилно
РП е квалифицирала извършеното деяние от обв. П. като такова с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК - за това, че на 11.07.2019г. в град Пловдив, в маловажен случай, без надлежно
разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нето
тегло 2,568 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 6,1 тегловни процента на стойност 15,40 лева, при единична цена за грам
6,00 лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на
цени наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
От обективна страна престъплението е осъществено от обвиняемия при една от двете му форми на
изпълнително деяние, а именно държане, което по несъмнен начин се установява от
доказателствата по делото. Безспорно е това, че на 11.07.2019г. в гр. Пловдив, обвинаемия е държал инкриминираното количество високорисково наркотично вещество със съзнанието, че същото се намира именно в неговата фактическа власт. От доказателствения материал по
делото не се установява обвиняемия П. да е имал разрешение за държането на високорисковото
наркотично вещество, поради което съдът приема, че е налице предвидения от
обективна страна в състава на престъплението отрицателен факт, а именно липса
на надлежно разрешително за държането на предмета на престъплението. Следва да се отбележи че в хода на досъдебното производство, обв. П.
признава вината си и дори дава обяснение от къде е закупил високорисковото
наркотично вещество.
От заключението на назначената химическа експертиза /л. 21 от дос. пр./, което съдът възприема, безспорно е
установен предметът на престъплението – марихуана с нето тегло 2,568 грама,
със съдържание на тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,1 тегловни процента.
Марихуаната има наркотично действие, няма
легална употреба, пазар и производство и е поставена под контрол, като е включена в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве, забранени за
употреба в хуманната медицина, поради вредния ефект от злоупотребата с тях.
Съгласно Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойността на
инкриминираното количество високорисково наркотично вещество марихуана е 15.40 лева, при единична цена за грам от 6 лв.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени
и настъпили обществено - опасни последици. Обвиняемия е знаел, че държането на
високорисково наркотично вещество е забранено от закона при липса на надлежно
разрешение за тази цел, с каквото лично той не е разполагал, но въпреки това е упражнявал
фактическа власт върху инкриминираното количество. Съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е
желаел тяхното настъпване.
Деянието осъществява признаците на привилегирования състав на чл. 354а,
ал.5 от НК, тъй като е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид. До този извод съдът стигна
като прецени чистото съдебно минало който макар и осъждан
е бил реабилитиран, поради което следва да се счита неосъждан, младата му възраст, оказаното от него съдействие в хода на досъдебното производство, както
и сравнително малкото
количество и съответно относително ниската стойност на инкриминираното наркотично вещество, което е
държано от него. Ето защо като
съобрази разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК съдът прие, че се касае до маловажен случай,
т.е. законосъобразната правна квалификация на извършеното от обвиняемия П. е именно тази по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.
В същото време настоящият съдебен състав намира, че не
може да се сподели тезата на защитата за квалифициране на деянието като
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. За да е налице последното, е необходимо обществената
опасност на самото деяние изобщо да отсъства или да е явно незначителна.
Конкретният случай не е такъв, доколкото се касае за високорисково наркотично
вещество, което е повече от два грама и половина, а именно 2.568 гр., и то с
относително висок активен компонент тетрахидроканабинол 6,1 тегловни процента.
Посоченото количество не би могло да се приеме за пренебрежимо малко, тъй като
същото би могло да се определи като достатъчно за повече от една цигара, а при
премесване с тютюн и още повече. Следва да се вземе предвид и обществената
опасност на дееца, който макар и реабилитиран все пак е бил осъждан за
извършена кражба, макар и като непълнолетен, което безспорно го характеризира
отрицателно. Съдът прецени и процесуалното поведение на обвиняемия в хода на
съдебното производство от което обвиняемия се укри, което затрудни протичането
му и доведе до значително забавяне на приключването му. Посоченото показва че
обв. П. е личност, която е утвърдила за себе си поведение на незачитане на
съдебни и други правила и на нарушаване на законовите разпоредби. Ето защо
деянието му в никакъв случай не би могло да се квалифицира като малозначително
по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Предвид горното
настоящият съдебен състав намери, че именно дадената правна квалификация се
явява адекватна на установените по делото обстоятелства.
Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското
правосъзнание на обвиняемия, слабите му волеви задръжки, незачитане на установения в
страната правен ред.
За престъплението по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК законодателят
е предвидил наказание глоба до хиляда лева. Обвиняемия е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер за което не е реабилитиран, и не е
освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо него не са прилагани разпоредбите на чл. 78а от НК. От
вмененото му във вина
престъпление не са причинени имуществени вреди. При наличието на тези
материално правни предпоставки за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК, с оглед
императивността на тази разпоредба и като съобрази разпоредбата на чл. 78а,
ал.5 от НК съдът е на становище, че обвиняемия следва да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му бъде наложено
административно наказание - глоба в размер на 1000 лв. Предвид разпоредбата на
чл. 78а, ал.5 от НК, съгласно която когато за извършеното престъпление е
предвидено само глоба или друго по – леко наказание, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба, то в конкретния случай единственото възможно за налагане административно
наказание е глоба в размер на 1 000лв. Това следва на първо място от
предвиденения в чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК максимум, а от друга от
установения в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК минимум на административното
наказание глоба. Определянето на глобата в диапазон от 100 /съгласно чл. 47 от НК/ до 1 000лв. е допустимо единствено в случаите, при които за
съответното лице е неприложим институтът на чл. 78а, ал. 1 от НК и му се налага
наказание глоба по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК, а не и административно
такова. В тази насока е решение №
69/2010г. на ВКС по наказателно дело № 684/2009г., 2-ро нак.отделение. В този
смисъл са и Реш. № 135 от 09.05.2017г. на ОС Пловдив по в.а.н.д. № 439/2017г.,
Реш. № 183 от 28.06.2016г. на ОС Пловдив по в.а.н.д. № 1272/2016г.
За пълнота следва да се посочи, че в случая са налице множество смегчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало на обвиняемия, признаване на вината в досъдебното производство, младата му възраст, оказаното от него съдействие в хода на досъдебното производство, както
и сравнително малкото
количество и съответно относително ниската стойност на инкриминираното наркотично вещество, което е
държано от него. Наред с това обаче е налице и отегчаващо отговорността обстоятелства – лоши характеристични данни изводими от приложената по делото справка
съдимост и процесуалното поведение на обвиняемия в съдебна фаза на процеса. Независимо
от това обаче и в съответствие със забраната
на чл. 78, ал. 5 от НК, ограничаваща съда да наложи административно наказание в
минимума на чл. 78а, ал.1 от НК, съдът определи
административно наказание именно в размер на 1 000лв.
На основание чл. 354а ал. 6 вр. чл. 354а ал. 5 вр. ал.
3 т. 1 от НК вещественото доказателство – остатък от високорисково
наркотично вещество – марихуана с нето тегло 2,144 грама, със съдържание на
активен компонент 6,1 тегловни % тетрахидроканабинол /ТХК/, изпратен за
съхранение в ЦМУ отдел «МРР – НОП» град София и приет с Приемо – предавателен
протокол № 65676/18.10.2019г., следва да се отнеме в полза на Държавата, след
което да се унищожи по надлежния ред.
Предвид признаване на обвинаемия за виновен, следва на основание чл. 189, ал.3 от НПК същия да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 70,44 лева, по сметка на ОДМВР гр.
Пловдив, за изготвена по делото физико-химична експертиза /л. 22 от ДП/.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ