Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 26,06,2020
г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№5371 по описа на съда за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Пред РС
Плевен е депозирана искова молба от „Ч.Е.Б.” АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, чрез адв.Р.Д. от САК, против Р.И.А., ЕГН **********,***,
с ИТН ***. В молбата се твърди, че страните са били в правоотношения по повод
доставка на ел.енергия до имот в ***, с ИТН ***, като за периода 18,08,2018 г.
– 18,12,2018 г. ищецът е доставил такава на стойност 1844,40 лева, за което са
издадени съответни фактури, но ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати същите. Сочат се доводи, че ищецът се е снабдил със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №864/2019 г. по описа на РС ***, като
издадената ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът е
указал на ищеца за заведе иск за установяване на вземането си. Ищеца претендира
и лихви за забава върху посочените задължения в общ размер на 26,41 лева. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на „Ч.Е.Б.”АД ***, сумата от 1844,40 лева главница за
използвана, но незаплатена ел.енергия за периода 18,08,2018 г. – 18,12,2018 г.
и сумата от 26,41 лева за лихва за забава за периода от 23,10,2018 г. до
29,01,2019 г. Претендира се присъждане на законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното заплащане на главницата и разноски в исковото
производство и заповедното производство. В писмена защита,
депозирана преди с.з., ищеца развива пространни съображения в подкрепа на иска
си.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв.Б.К. от
ПАК, депозира писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим и основателен. В
с.з. особения представител на ответника сочи, че искът е основателен съобразно
събраните по делото доказателства.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От
приложеното по делото ч.гр.д.№864/2019 г. по описа на ПлРС е видно, че е
издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №540/11,02,2019 г., с
която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора –
ищец по настоящето дело сума в размер на 1844,40 представляваща главница за
доставена ел.енергия за периода 18,08,2018 г. – 18,12,2018 г., и сума в размер
на 26,41 лева, представляващи лихва за забава за периода от 23,10,2018 г. до 29,01,2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 97,42
лева.
Приобщени
като част от исковото производство са Общите условия за продажба на
електрическа енергия за битови и стопански нужди от „Ч.Е.Б.” АД, от които се установява
какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на
ел.енергия в гр.София.
От
приложеното по делото препис - извлечение от сметка за задълженията на
консумирана ел.енергия, се установява и какви са начисляванията за
консумираната ел.енергия за кл.номер №***, водена на името на Р.И.А..
Видно е от
представените по делото фактури, че на името на Р.И.А., ИТН №№***, и адрес ***, ***,
са издавани фактури за процесните вземания.
Приобщена като
доказателство по делото е и справка за консумация на клиенти, от която се
установява и какви са отчитанията на потребената ел.енергия на процесния имот
за процесния период.
От приложената по
делото лицензия за оставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.2013 г. има издадена лицензия за доставка на ел.енергия за срок
от 28 години.
От
представеното Заявление за сключване на договор/споразумение за продажба на
ел.енергия за стопански нужди от 01,03,2012 г. се установява, че ответницата е
заявила присъединяване към мрежата и сключване на договор за захранване на
обект магазин за бани, находящ се в ***,
като с декларация от същата дата е посочила, че е собственик на обекта. На
същата дата има и сключен договор за продажба на ел.енергия за стопанска и
обществена дейности споразумение към
него с №**********.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК ищецът
следва да установи в процеса - учреденото по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; спазване на срока по чл.415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, изискуемост и ликвидност на вземането, размерът на
задължението - главница и лихви, фактът на реалното доставяне на начислената
ел.енергия на недвижимия имот - по количество и качество, както и, че
ответникът има качеството потребител на електроенергия.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение за
претендираните суми, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Предвид безспорния между страните факт, че ответника е собственик на
процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с ИТН ***, и с оглед представените договор за
продажба на ел.енергия и споразумение към него, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на ел.енергия за стопански нужди по смисъла на ЗЕ. В чл.4, ал.1
от ОУ за продажба на ел.енергия е предвидено, че
потребителят на електрическа енергия може да я използва за битови или стопански
нужди, като разпоредбата ал.4 на същия член
гласи, че „потребител на електрическа енергия за стопански
нужди
е физическо или юридическо лице, което купува ел.енергия
за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно едйстващото законодателства.
На основание
гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1
от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид
изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответницата следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца
разноски, които са в размер на 86,35 лева за държавна такса
в исковото производство, 90,00 лева за адвокатско възнаграждение
и 300,00 лева за особен представител.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е
направил разноски в размер на 97,42 лева, които ответникът следва да
бъде осъден да му заплати.
Следва
на адв.Б.К. да се изплати възнаграждение за особено представителство в размер
на 300,00 лева.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Р.И.А., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Ч.Е.Б.” АД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, сумата от
1844,40 лева главница за използвана, но незаплатена ел.енергия за периода
18,08,2018 г. – 18,12,2018 г. и сумата
от 26,41 лева за лихва за забава за периода от 23,10,2018 г. до 29,01,2019
г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 08,02,2019
г. до окончателното
изплащане на сумите, която сума представлява
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№864/2019 г. по описа
на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Р.И.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.” АД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, направените разноски в
исковото производство в размер на 86,35 лева за
държавна такса, 90,00 лева за адвокатско възнаграждение
и 300,00 лева за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Р.И.А., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.” АД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, направените разноски в заповедното производство /за
ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 97,42 лева.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Б.К. от ПАК възнаграждение за особено представителство в
размер на 300,00 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: