Решение по дело №80/2022 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 102
Дата: 17 август 2022 г.
Съдия: Борислава Славчева Борисова
Дело: 20221620200080
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. гр. Лом, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислава Сл. Борисова
при участието на секретаря Любомира Б. Петрова
като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Административно
наказателно дело № 20221620200080 по описа за 2022 година
Жалбоподателят Р. М. В. с ЕГН ********** от с.Расово, обл.Монтана
обжалва издаденото от ВПД Началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом
....... упълномощен със Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0294-001791
от 16.09.2020г. с което са му наложени следните административни наказания
на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 3 000лв /три хиляди
лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/
месеца“, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като моли съда да го отмени
изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и с, процесуален
представител – адв.А. А. от МАК, който поддържа жалбата и моли съда да
отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното :
С Наказателно постановление № 20-0294-001791 от 16.09.2020г. издадено
от ВПД Началника РУ към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом ....... упълномощен
1
със Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, на
жалбоподателят Р. М. В. от с.Расово, обл.Монтана са му наложени следните
административни наказания на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - „Глоба“ в
размер на 3 000лв /три хиляди лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 /дванадесет/ месеца“, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, а
именно за това, че на 09.09.2020г. около 19,55ч. в с.Расово, ....... , като водач
на МПС – „БМВ 330 Д“, с рег.№ ......., извършва маневра завой на дясно по
ул.“Г.Димитров“, като след маневрата рязко подава газ на автомобила и
същия се поднася наляво след това надясно, като по този начин използва пътя
не по предназначение с което създава предпоставка за ПТП. На водача е
съставен АУАН № 876855 по описа на РУ гр.Лом.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично и с, процесуален
представител – адв.А. А. от МАК, който поддържа жалбата и моли съда да
отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като В. не
е извършил нарушението за което е санкциониран.
Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
обжалване.
По същество жалбата се неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :
На 09.09.2020г. св.Р. Р., който заема длъжността Началник участък
с.Медковец, обл.Монтана получил сигнал за лице което управлява МПС на
територията на с.Аспарухово, обл.Монтана след употреба на алкохол. Св.Р.
уведомил незабавно св.Ц. Ц. – полицейски служител в ПУ с.Медковец,
обл.Монтана, който има правомощия да извършва контрол по ЗДвП, като му
съобщил, че лицето се движи от с.Аспарухово към с.Расово. Св.Р. го
последвал с личният си автомобил, а св.Ц. със служебният автомобил. На
влизане в с.Расово, обл.Монтана св.Ц. забелязал въпросният автомобил, който
се движил с висока скорост и включил светлинната и звукова сигнализация на
патрулния автомобил, настигнал го и направил опит да спре водача на
същият, подавайки знак със стоп-палка по образец. Тъй като автомобилът
продължил движението си св.Ц. се изравнил с него и видял, че водача е Р. М.
В., който познавал от работата си като полицейски служител. При
2
достигането на кръстовището на ул.“Г.Димитров“ водача на автомобила
направил завой на дясно, след което подал рязко газ и продължил посоката на
движение на същия към дома в който В. живее, където спрял на улицата.
Св.Ц. спрял патрулния автомобил непосредствено зад управлявания от
жалбоподателят автомобил. Тъй като последният оказал съпротива да му бъде
извършена проверка, св.Ц. и Р. го отвели в РУ гр.Лом, където впоследствие
му били съставени няколко акта за различни нарушения на ЗДвП.
След като В. бил доведен в сградата на РУ гр.Лом св.Ц. Ц. в
присъствието на св.Р. Р. и на жалбоподателят съставил АУАН № 876855 от
09.09.20г., в който описал установеното нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО издал атакуваното
НП, с което наложил на жалбоподателят следните административни
наказания: на осн. чл.175, ал.1, пр.3 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 3 000лв
/три хиляди лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца“.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.
Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е
извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е
предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от
закона случай.
В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, съгласно която норма на
водачите на МПС е забранено да използват пътищата отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, а за нарушаване на тази забрана е предвидено
кумулативно налагане на административни наказания – „глоба“ в размер на 3
000лв и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Според санкционния акт нарушението се изразява в извършване на маневра
завой на дясно, като след това водача рязко подава газ на автомобила, който
се поднася наляво след това надясно.
Съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства вмененото
3
на жалбоподателя нарушение се явява доказано по безспорен и категоричен
начин. От свидетелските показания се установява съзнателно извършване на
рисковани маневри, чрез превъртане оборотите на задните задвижващи
колела на автомобила, след навлизане в кръстовището и осъществяване на
десен завой, при който е бил загубен контрол над автомобила – загуба на
сцепление на задните гуми с асфалта и задната част на автомобила,
вследствие на което автомобила се е поднесъл наляво след това надясно, а
впоследствие движението е било стабилизирано. Посочените действия, сочат
на осъществяване на т.нар. „дрифт“, който няма легална дефиниция в закона,
но описаните и установени факти представляват такива, с които пътят не се
използва за основаното му предназначение - превоз на хора и товари, създават
опасност за движението и следва да бъдат извършвани само на определените
за това места. Изводът за съзнателно опасно шофиране – превъртане на
задните задвижващи колела чрез рязко подаване на газ и повишаване
оборотите на двигателя, а не за случайно поднасяне на автомобила при
навлизане в завоя поради несъобразена скорост, съдът прави въз основа на
установеното от свидетелските показания, което сочи на съзнателно,
преднамерено извършване на рискови маневри.
Съдът намира, че Наказателното постановление не страда от съществени
процесуални пропуски. Актът, както и наказателното постановление, са
съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН
реквизити. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като на лицето е
осигурена възможност да се запознае със съдържанието му, както и да
направи възражения по него. Както в АУАН, така и в НП е налице подробно и
ясно описание на коментираното нарушение и фактическите обстоятелства на
неговото извършване, поради което липсва неяснота относно вмененото на
жалбоподателят противоправно деяние, съответно няма нарушение на
правото му да организира и осъществява защитата си в пълен обем.
Правилно за посочената нарушена материално-правна разпоредба на
чл.104б, т.2 ЗДвП е приложена санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП, съгласно която се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок 12 месеца и „Глоба“ в размер на 3 000лв водач,
който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
4
Наложените наказания са справедливи и съответстват на тежестта на
нарушението, тъй като те са определени от законодателя във фиксиран
размер, под който размер нито административнонаказващият орган, нито
съдът могат да определят наказания.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител
на жалбоподателят, че е налице влязла в сила присъда, съгласно която
жалбоподателят е признат за виновен, че не той, а друго лице е управлявало
автомобила. От представеното Решение № 39 от 16.12.2021г. по ВНОХД №
181/21г. по описа на МОС се установява, че В. е признат за невинен в
извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а именно, че на
09.09.2020г. около 20ч. в с.Расово, по ул.“Г.Димитров“ е управлява МПС –
лек автомобил марка „БВМ модел 330Д“, с рег.№ М ......., с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,30промила, установено по надлежния
ред с техническо средства „Алкотест 7510“, която не е обжалвана и е влязла в
сила, както и че В. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.270, ал.1 от НК, като в тази и част присъдата на ЛРС е отменена, поради
липса на мотиви, и върната за ново разглеждане от друг състав на ЛРС.
Влязлата в сила оправдателна присъда в случая се отнася за
обстоятелството, че не е установено управление на МПС след употреба на
алкохол на посочените дата и място, а не за изначална липса на управление на
МПС от жалбоподателят. В настоящето производство не са ангажирани
писмени или гласни доказателства от страна на жалбоподателят, че не е
управлявал процесното МПС на посочените в АУАН и НП дата, час и място.
Водим от горното съдът намира, че депозираната жалба се явява
неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, за
това и на осн. чл.63 от ЗАНН

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0294-
001791 от 16.09.2020г. издадено от ВПД Началника РУ към ОДМВР Монтана,
РУ гр.Лом ....... упълномощен със Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
5
Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателят Р. М. В. с ЕГН
********** от с.Расово, обл.Монтана, са му наложени следните
административни наказания на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - „Глоба“ в
размер на 3 000лв /три хиляди лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 /дванадесет/ месеца“, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото
изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен
на Началника на РУ гр.Лом за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6