МОТИВИ:/към Присъда №260003
от 16.09.2020г. постановена по н о х дело №353
от 2020г.,по описа на Окръжен съд Пазарджик/
Обвинението е против подсъдимия
И.Н.Ч. ***, с ЕГН-**********,в това че,
На
28.07.2019 г. около 05:30 часа на км. 195+230 на главен път I-8 посока от гр. П.за гр. П., при управление на л. а. „О.А.“
с ДК № ********, негова собственост, след като е нарушил правилата за движение
– чл. 20 ал. 1 от ЗДвП – не е контролирал непрекъснато автомобила, който
управлява, е навлязъл в платното за насрещно движещи се МПС, като е блъснал
движещият се в насрещното платно за движение от гр. Пазарджик за гр. П.товарен
автомобил „С.Д.“ с ДК № ******** с водач Я.А.Г. ***, като по непредпазливост е
причинил смъртта на пътуващият в товарния автомобил Е.Я.Г.,*** и по
непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на пътуващата в товарния автомобил
Р.Б.Л., ЕГН: ********** ***, изразяваща се в загуба на слезка – престъпление по
чл. 343 ал. 3, б. „а“ и „б“ от НК във вр.
с чл. 342 ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20 ал. 1 от ЗДвП.
Производството пред първата инстанция се
разви по реда на Глава ХХVII от НПК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес не е
предявен граждански иск от пострадалите Р.Б.Л.,Я.А.Г.,К.М.Ц.,Е.А.Г.,Ж.Я.Г. и А.Я.Г.
По тяхно искане чрез повереника им – адв. К. С. АК С., същите бяха конституирани в качеството на частни
обвинители в наказателния процес против подсъдимия И.Н.Ч..
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението
от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт.
Пледира за
осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимият И.Н.Ч. следва да бъде наложено наказание при условията на
чл. 58а от НК, предвид направеното признание от негова страна на фактите по
обвинителния акт. Според прокурора е налице превес на смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства и в този смисъл предлага да бъде
определено наказание лишаване от свобода в размер, близък до минимума, около три години,предвиден в закона, което да бъде намалено с 1/3, а
изпълнението на определеното наказание да бъде отложено с максималния
петгодишен изпитателен срок съгласно чл. 66,ал.1 от НК. Изразява се становище, че предвид чистото
съдебно минало,добри
характеристични данни,младата му възраст,липсата на адм.нарушения по ЗДвП на подс.И.Ч. не е наложително за поправянето му да изтърпи наказанието
"лишаване от свобода" ефективно. Прокурорът намира, че следва да се
наложи и предвиденото в чл. 343г от НК кумулативно наказание "лишаване от
право да управлява МПС" в един по висок от основното наказание размер. Според прокурора разноските по делото следва да
бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.
Повереникът
на частните обвинители – адв. К. С. изразява
становище за доказаност на обвинението от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Според адв. С., на подс. Ч. следва да се наложи ефективно наказание лишаване от свобода,предвид тежкия съставомерен резултат, както и да бъде лишен от право да управлява МПС,също за по голям
срок.
Защитникът на подсъдимия – адв.И.Г. *** не оспорва фактическата обстановка и правна
квалификация, възприета от обвинението. Адв. Г. акцентира на многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия И.Ч. обстоятелства – чистото му съдебно минало, направеното
самопризнание
и изразено съжаление още на ДП, добрите
характеристични данни, оказаното съдействие в хода на досъдебното
производство, трудова ангажираност,младата му
възраст,липса на друга противообщественост,при управлението не е употребил алкохол
или други упойващи вещества,движил се е с позволена за пътния участък скорост
около 92 км/ч,след ПТП е помогнал на пострадалите.
С оглед на това защитникът пледира на подсъдимия Ч. да бъде определено минимално наказание, което да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок по реда на чл. 66,ал.1 от НК. Защитникът изразява становище, че следва да
бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание "лишаване от право да
управлява МПС", по
преценка на съда.
Подсъдимият
И.Ч. признава всички факти и обстоятелства, изложени в
обвинителния акт. Същият признава вината си и изразява съжаление за случилото
се и се солидаризира с казаното от адвоката си. В последната си дума подс.Ч. иска да му се позволи да продължи да работи и да учи
висше образование,тъй като е само на 21 години.
Съдът като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.373,ал.3 от НПК, прие за
установено следното:
На
28.07.2019 г. св. Я.А.Г. потеглил с микробус „С.Д.“ ******** от гр. Р. за с. Т..
В буса заедно с него пътували пострадалия Е.Г., пострадалата Р.Л. и още три
жени. Пострадалият Е.Г. пътувал в микробуса на дясна задна седалка, без
предпазен колан, като същият спял върху седалката, при отпусната назад
облегалка. Пострадала Р.Б.Л. пътувала в микробуса на средната седалка на
последния ред. Свидетелката К.Ц. била седнала на средните седалки. След като
пристигнали в гр. Пазарджик, те потеглили в посока гр. П.. В същото време, от
гр. П.към гр. П., управлявайки лек автомобил „О.А.“ ********, се движел
обвиняемият по делото И.Ч.. С него в лекия автомобил пътували и негови
приятели. Около 5:30-6:00 часа на 28.07.2019 г. микробуса „С.Д.“ ******** се
намира върху моста на р. Л.Я.в посока гр. П.. Движението на автомобила се
извършвало върху дясната южна лента, в посока гр. П.със скорост на движение
около 60 км/час. Автомобилът „О.А.“, управляван от обвиняемия се движел в
обратна посока към гр. П., със скорост около 92 км/час. На километър 195+230 на
главен път I-8, водачът на лекия автомобил „О.А.“ изгубил управлението на автомобила,
като навлязъл в платното за насрещно движещите се МПС-та. Навлизайки в платното
за насрещно движение, той ударил задната лява гума и джантата на микробуса „С.Д.“.
След удара, лекия микробус „С.Д.“ изпаднал в безконтролно аварийно движение.
Свидетелят Я.А.Г. се опитал да възстанови праволинейното си движение,
реагирайки с органите на управление. Въпреки предприетите от него действия,
автомобилът се преобръща надясно по надлъжната ос на автомобила. В резултат на
удара, пострадалият Е.Г. изпаднал на пътното платно, като е похлупен и влачен
от автомобила, при хлъзване на последния до крайното му установяване. В
резултат на станалото ПТП пострадалия Е.Я.Г. починал на място. Тежки увреждания
получила и пострадалата Р. Б.Л., подробно описани в изготвената
съдебно-медицинска експертиза.
От заключенията на съдебно-медицинските
експертизи се установява следното:
При огледа и аутопсията на трупа на Е. Я. Г., ЕГН: ********** на 16 години от гр. Р.,
обл. П., ул. „Б.“ № 1*, се установи следното: тежка съчетана черепно-мозъчна,
гръбначно-мозъчна, гръдна и опорно-двигателна травма: счупване на черепа по
конвекситета и основата; контузия на мозъка в дясната голямомозъчна хемисфера;
кръвоизлив в мозъчната тъкан и лявото странично стомахче; тежък мозъчен оток с
малко мозъчно вклиняване; кръвоизлив от ушите и носа; травматично разчленяване
между първи и втори шиен прешлени със засягане на гръбначния мозък; контузия на
двата бели дроба, повече в ляво; счупване на левите от 1 до 8 ребра по предна
мишнична линия; кръвоизлив в гръдната кухина /250 мл/; счупване на двете кости
на лявата предмишница в областта над гривнената става; разкъсно-контузни рани по
лицето и тялото; охлузвания и кръвонасядания по главата, лицето, тялото и
крайниците.
Причината за настъпването на смъртта на Е.Я.Г.
е тежка съчетана черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и опорно-двигателна
травма, довела до нарушаване на функциите на жизненоважните мозъчни центрове и
спиране на сърдечната дейност и дишането.
Черепно-мозъчната и гръбначно-мозъчната травма
са били смъртоносни.
Смъртта е настъпила бързо, за минути и е била
непредотвратима в конкретния случай, след настъпилите травматични увреждания.
Видно от всички събрани материали по ДП № 9**/20**
г., Е. Я. е починал малко /минути/ след като е бил затиснат от буса. При
вдигането на буса, той вече е бил загинал, вследствие на тежките травми.
При огледа и аутопсията на трупа
по г., т.и к. са констатирани травматични увреждания – о. и к.които са в
резултат от действието на твърд, тъп предмет, чрез удар или притискане с или
върху такъв и добре отговарят да са получени при изпадането на тялото на
починалия от буса и последващото затискане от буса към момента на
инкриминираната дата.
Преди настъпването на смъртта и в
близките часове преди това Е.Г. не е употребявал алкохол. Кръвната група на
трупа е „А“, Rh /+/. Състоянието на трупа отговаря на смърт от първо денонощие,
преценено по трупните изменения.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза на пострадалата Р.Б.Л. е установено следното:
Непосредствено след нанесената
травма пострадалата Р.Л. не е изпадала в безсъзнателно състояние, видно от
свидетелските показания и медицинската документация.
Тя е откарана с линейка до Спешно
отделение при М* „П*“ АД, където е била прегледана, изследвана, консултирана,
диагностицирана и приета за лечение по спешност в 08:16 часа в ХО при същото
лечебно заведение.
Там са били поставени следните диагнози: Травма на
други и* о*, без о* р* в к*; х*; т* /р*/ на д*, без открита рана в корема;
други и н* к* на я*; м*с* на р*, з*/6, 7 и 8 р* по с* а* л*/; о*рана на д* о*
на г* – ф*; м* с*без о* в* т*; о* р* на н* и устата; с*на к* на носа; т* на л*
н*; с*на л*; о* р* по л** р*.
На 28.07.2019 г. от 11:00 часа до
11:40 часа и от 18,25 часа до 20:15 часа Р.Л. е била оперирана два пъти, като й
е извършено: реинплантация на скалп /ш* р* на ч* с г* 14 см; рана на н* и р* на
г* у* /4 см/; л*; р* на к*на я*; с*; ш* на т* д* ч*; х* /400 – 500 мл кръв/; х*;
л*; д*; с* п*.
На 07.08.2019 г. в 15:40 часа Р.Л.
е изписана за вкъщи, за да продължи лечението си при домашни условия.
Гореописаните травматични
увреждания са получени в резултат на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв, като
най-общ механизъм и добре отговарят да са получени при ПТП – автомобилна травма
– пострадал пасажер в товарен автомобил, без поставен предпазен колан при
неговото преобръщане към момента на инкриминираната дата.
Контузията на главата със с*на м*,
протекло със степенно разстройство на съзнанието – з*, о*, съ*, но без пълна
загуба на с* до степен на к* ко* са причинили на пострадалата Р.Б.Л. – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Травмата /р*/ на далака, довела
до масивен кръвоизлив в коремната кухина /400-500 мл кръв/, наложило
оперативното й отстраняване /спленектомия/ е причинила на пострадалата Р.Л. –
загуба на слезк, по смисъла на чл. 128 от НК.
Счупването на 6, 7 и 8 ребра по
средна аксиларна линия е причинило на пострадалата Р.Л. – трайно затрудняване
на движенията на снагата, по смисъла на чл. 129 от НК за около 1,5-2 месеца от
датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.
Счупването на лявата лопатка е
причинило на пострадалата Р.Л. – трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК за около 2-3 месеца от датата на
травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.
Частичното нарушаване на целостта
на т. д. ч. и кръвоизливът в к. к. /400-500 мл кръв/ са причинили на
пострадалата Р.Л. – разстройство на здравето, временно опасно за живота, по
смисъла на чл. 129 от НК.
Счупването на н. к., травмата на
л. н. и р.-к. р. по г., н.и г. у. са причинили на пострадалата Р.Л., както
заедно, така и поотделно – временно разстройство на з., н. за ж. по смисъла на
чл. 130, ал. 1 от НК за около 13-16 дни от датата на травмата.
Охлузванията по лявата ръка са
причинили на пострадалата Р.Л. – болка и страдание, по смисъла на чл. 130, ал.
2 от НК за около 2-4 дни от датата на травмата.
От заключенията на изготвените
химически експертизи не се установява наличие на алкохол или наркотични
вещества по двамата водачи на автомобили.
От заключението на комплексната
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза се установява следното:
Техническото състояние на лек
автомобил „О.А.“ с рег. № РА ***** ВХ и лек автомобил „С.Д.“ с рег. № ********,
не е в причинна връзка с възникване на ПТП-то. И двата автомобила са били
технически изправни. След анализ на показанията на свидетелите – очевидци по
случая е установено, че ударът е настъпил в лентата за движение на лек автомобил
„С.Д.“ – в конфликтната зона на първоначален контакт, който приблизително се
намира по ширината по 1,4 метра южно от разделителната линия на пътното платно,
по дължината на около 57,2 метра източно от ориентира, приет в протокола за оглед,
като така определеното място на удара, напълно кореспондира с намерените на
местопроизшествието автомобили, находки и следи. Скоростта на движение на лек.
Автомобил „С.Д.“ ******** преди момента на ПТП-то е била около 60 км/час.
Скоростта на движение на лек автомобил „О.А.“ РА** ** ВХ преди и около ПТП-то е
била около 92 км/час.
Пострадалата Р. Л. е пътувала в
лекия автомобил – микробус „С.Д.“ на средната седалка на последния ред.
В резултат на страничния,
ексцентрален ударен импулс /косо отляво, под центъра на тежестта/ бусът е
получил въртящ момент, който му въздействал в две посоки: завъртане обратно на
часовниковата стрелка по вертикалната ос и повдигане на лявата страна, довело
до обръщане през десните колела и падане на дясната му страна.
Пострадалата Л. е била без
поставен предпазен колан и при това комбинирано въртене и преобръщане на буса,
под въздействието на инерционните сили на тялото й се отклонява напред и на
ляво, а след падането на дясната му страна пада косо /надолу и на дясно/ с
главата към ъгъла между покрива и дясната страна на буса.
При тези странични люшкания и
последвалото /параболично/ падане с главата напред от височина около 1 м са
получените травми: счупване черепа, лявата лопатка, на ребрата средната
аксиална линия, охлузвания, контузии и кръвонасядания по главата, лицето,
тялото и крайниците.
Пострадалият /починал на място/ Е.Я.Г.
е пътувал в лекия автомобил – микробус „С.Д.“ на дясната седалка на последния
ред, без предпазен колан.
По време на пътуването Г. е
лежал/спял върху седалката при отпусната назад облегалка.
В резултат на промяната на
позицията на буса в пространството /по описания по-горе механизъм/ - завъртане
и преобръщане на дясната му страна първоначално Г. „полита“ напред и завърта
наляво в посока към предната седалка.
При това движение долните
крайници се удрят в предните седалки, а торса се свлича напред и на ляво
частично в пространството между седалките и върху основната седалка.
При постъпателното движение
напред съпроводено с преобръщане надясно по надлъжната ос на автомобила, е
настъпило движение на тялото надясно в пространството над седалката и към
дясното странично стъкло и го избива от рамката и уплътнението.
В резултат, Г. е изпаднал на
пътното платно, като е похлупен и влачен от автомобила, при плъзгането на
последния до крайното им установяване.
При тези обстоятелства Г. е
получил несъвместими с живота травми/ тежка съчетана черепно-мозъчна,
гръбначно-мозъчна, гръдна и опорно-двигателна травма, счупване на черепа,
кръвоизливи, тежък мозъчен оток, разчленяване между първи и втори шиен прешлени
със засягане на гръбначния мозък и др.
Причината за смъртта на Г. е
затискането му от микробуса към пътното платно и последвалото влачене до
установяването на място.
При вдигането на микробуса, той
вече е бил загинал, вследствие на тежките травми.
Налице е пряка
причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, които са настъпили
вследствие на ПТП на 28.07.2019 г. на главен път I – 8 на моста над река Л.Я.и
настъпилите по чл. 128 и чл. 129 от НК травматични увреждания на Р.Л. и
последвалата смърт на Е.Г..
Горната фактическа обстановка е
изяснена въз основа на показанията на свидетелите Я.Г., К.Ц., В. Л., Б. И., Р.Л.,
А. Н., Х. Л., А. П., С. И., Л. П., К. К., изготвените по делото
съдебно-медицински експертизи, химически експертизи и комплексна автотехническа
и съдебно-медицинска експертиза, както и приложените писмени доказателства,
свидетелство за съдимост, характеристика и др.
В хода на проведеното съкратено съдебно следствие, подс.И.Ч.
прави изрични самопризнания относно фактите включени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и в предмета на доказване по повдигнатото му обвинение,като
с негово съгласие не е извършен разпит на свидетелите и приемане на
депозираните заключения по допуснатите експертизи.Събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателствени средства подкрепят изцяло
направените от подс.Ч. самопризнания и
същите ще се ползват при постановяване на присъдата и при установяване на тези
обстоятелства-чл.373, ал.3 от НПК.
От
приложената справка за съдимост се установява, че подс. Ч. е с чисто
съдебно минало,не е осъжда за престъпление от общ характер,от характеристичната
справка е положително охарактеризиран,трудово ангажиран,настоящото деяние се
явява изолирана проява в неговия живот,а от справката за нарушител се установява, че същият е наказван четири пъти с глоба
за незначителни нарушения на ЗДвП.Няма крим. или
други регистрации сочещи на проявена друга противообщественост.
При така
възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че подс. И.Н.Ч. *** е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението предвидено и наказуемо по чл. 343, ал. 3,б.“а“ и „б“ от
НК, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,вр. с чл.20,ал.1
от ЗДвП,
като на 28.07.2019 г. около 05:30 часа на км. 195+230 на главен път
I-8 посока от гр. П.за гр. П., при управление на л. а. „О.А.“
с ДК № ********, негова собственост, след като е нарушил правилата за движение
– чл. 20 ал. 1 от ЗДвП – не е контролирал непрекъснато автомобила, който
управлява, е навлязъл в платното за насрещно движещи се МПС, като е блъснал
движещият се в насрещното платно за движение от гр. П. за гр. П.товарен
автомобил „С. Д.“ с ДК № ******** с водач Я.А.Г. ***, като по непредпазливост е
причинил смъртта на пътуващият в товарния автомобил Е.Я.Г.,*** и по
непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на пътуващата в товарния
автомобил Р.Б.Л., ЕГН: ********** ***, изразяваща се в загуба на слезка,поради
което следва да носи наказателна отговорност.
Обясненията на подс.Ч. следва да
се разглеждат както като източник на факти и обстоятелства от кръга на доказване,тъй
като същите са доказателствени средства,но и същевременно те са и в основата на
изградена в хода на делото защитна позиция,поради това съпоставката им с останалите
доказателства и тяхната преценка за достоверност задължително подлежи на
собствена оценка.
В конкретния казус,настоящия състав, кредитира с доверие обясненията на подс. И.Ч. като непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи на останалия доказателствен материал,нещо повече тази
позиция първоначално е била заявена от него и при разпита му на ДП,като няма
съществени различия,тъй като още тогава процесуалното му поведение,е било да
съдейства за разкриването на обективната истина по делото.
Съдът кредитира и разпитаните по делото
свидетели/посочени по горе/,чиито показания също са в подкрепа на тези
обяснения на Ч.,като тези гласни източници по непосредствен начин разкриват и
авторството на деянието и механизма и останалите обстоятелства за неговото
осъществяване.Тези установени факти намират и категоричната подкрепа и от депозираните
заключения на назначените експертизи.
В тази връзка съдът кредитира с доверие изготвените експертизи/СМЕ,ХЕ,КСАСМЕ/,тъй като са обективни, безпристрастни и изготвени с
необходимите познания и
компетентност в съответните области.
Досежно, останалите изрично изброени по-горе и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, съдът намира, че следва да
бъдат кредитирани изцяло като единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Налице е причинна връзка между виновното поведение на
подс. Ч. и настъпването на престъпния резултат – причиняване
на множество травми на пострадалия Е.Г.,несъвместими
с живота, довели до смъртта му,както и причинената тежка телесна
повреда на втората пострадала Р.Л.. Не е
налице разкъсване на причинно-следствената връзка между причинените травми и
настъпилия резултат. Липсват противоречия в доказателствената съвкупност, които
в условията на съкратено съдебно следствие да налагат по-обстоен анализ на доказателствата.
В тази насока няма възражения от страните, а подсъдимият Ч. признава изцяло както фактите в обвинителния акт,
така и вината си за причиненото ПТП.
Настоящия
състав намира, че от обективна страна е установено наличието на причинна връзка
между вредоносния резултат и допуснатото от подс.Ч. нарушение на правилата за движение. Безспорно е установено, че същият
на инкриминираната дата не е контролирал
непрекъснато управляваното от него МПС,като това е и била причината да навлезе
в лентата за насрещно движещи се други МПС и да възникне процесното ПТП.
В случая нарушението следва да се подведе под
фактическия състав на нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП,като контрола, който има предвид този текст от ЗДвП, представлява владеене на управляваното превозно средство, във
всяко отношение, и той обхваща всички действия на водача, които засягат не само
техническото състояние на пътното превозно средство и показанията на
съответните негови уреди, а и възможността пътното превозно средство да се
задвижи само или да бъде задвижено или ползвано от трети лица, но и положението
му спрямо останалите участници в движението, спрямо пътя или терена.
Настъпилите
вредоносни последици субсимират и релевантните за повдигнатото обвинение
квалифициращи обстоятелства – причиняване на смърт на пострадалия Е.Г. и причиняване на тежка телесна повреда на пострадалата Р.Л. по смисъла на чл. 128 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при
непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на тези тежки
общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Налице е
причинна връзка между неспазване на правилата за движение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и настъпилото ПТП. Същият не е контролирал непрекъснато управляваното от
него моторно превозно средство, поради което е навлязъл в лентата за насрещно
движение. Именно факта за навлизане в лентата за насрещно движение говори, че
той не е контролирал управлявания от него автомобил. Ако се беше движел в
своята лента ПТП-то не би станало и не биха настъпили тези тежки
общественоопасни последици.
За
извършеното престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ и "б" от НК, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание "лишаване от свобода" от три до
петнадесет години. В случая, с оглед норма на чл. 373, ал. 2 от НПК,
определянето на наказанието съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК се явява
задължително.
Определяйки
наказанието в рамките на привилегията по чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът се
съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на
обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.Съобрази
се и с факта,че пострадалите лица не са били в техния автомобил с поставени
предпазни колани,което в значителна степен е предопределило степента и
последиците от станалото ПТП.
Съдът отчете наличието на множество смекчаващи
отговорността на подс. И.Ч. обстоятелства, като чистото му съдебно минало,
трудовата му и
социална ангажираност, добрите характеристични данни,
определящи се от липсата на данни за други противообществени прояви,
съдействието му в хода на разследването и в цялото производство, както и
изразеното искрено съжаление за случилото се. Смекчаващо вината обстоятелство е
и конкретната форма на вината – небрежност, която обуславя по-леко наказание в
сравнение с непредпазливите престъпления, извършени от субективна страна поради
самонадеяност. Настоящият състав отчита като отегчаващо отговорността
обстоятелство-причинената
тежка телесна повреда на втората пострадала и наказването на подс.Ч. по административен ред за административни
нарушения на ЗДвП.
Съдът намира, че е налице значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, без същите да са многобройни или
изключителни по своя характер. Ето защо и съдът намира, че на подс.И.Ч. следва да бъде определено при превес на същите
обстоятелства наказание при условията на
чл. 54, ал. 1 от НК, а именно четири години и
шест месеца лишаване от свобода. Това
наказание предвид характера на настоящото производство и с оглед разпоредбата
на чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от НК, следва да бъде намалено с една
трета, или наказанието, което се налага на подс.Ч. и което последният следва да изтърпи е три
години лишаване от свобода.
Налице са
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и според съдебния състав изтърпяването на
така наложеното на подс. Ч.
наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, следва да бъде отложено с максималния изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на
мнение, че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл. 66,ал.1 от НК, ще се съдейства в достатъчна степен
поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия и в пълна степен ще се
постигнат целите на наказанието. Намери, че тъй като деянието, макар и силно обществено укоримо, е непредпазливо, то самия факт на осъждането
и запазената възможност за привеждането на санкцията в изпълнение в максималния
изпитателен срок, ще окаже положително
мотивационно въздействие и ще стесни вероятността от извършване на друго
престъпление.
Безспорно,
в случая са настъпили тежки съставомерни последици по отношение на пострадалите лица, но тези обстоятелства са отчетени от законодателя
при определяне границите на наказанието "лишаване от свобода". При
определяне на неговото изтърпяване следва да се отчете във всеки конкретен
случай поведението на виновния, в случая – на подс.И.Ч. и данните за личността му. Подсъдимият Ч. е в млада
житейска възраст,същия е на 21 години,до момента на пътния инцидент е имал добро поведение и изключително
добри характеристични данни и осъществената от него проява е съвсем инцидентна и изолирана.Управлявал е МПС без наличието на алкохол и или други
упойващи/ наркотични вещества,като скоростта на движението му от около 92
км/час е в рамките на разрешената за съответния пътен участък,не е напуснал ПТП. Освен това, както в досъдебното, така и в съдебното
производство, подс. Ч. е оказал необходимото съдействие на разследващите
органи. Ето защо, предвид отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства за подс.Ч., съдът е на становище, че наложеното му наказание от
три години лишаване от свобода, с подходящия максимален изпитателен срок от пет години, в пълна степен ще изиграе поправително и превъзпитателно
въздействие по смисъла на чл. 36 от НК.
На
основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимият И.Ч. следва да се наложи и кумулативното наказание
лишаване от право да управлява МПС, което с оглед на високата степен на
обществена опасност на деянието, и
съгласно нормата на чл. 49, ал. 1 от НК се индивидуализира в размер на пет
години лишаване от право да се управлява МПС.
Няма данни
свидетелството за правоуправление на подсъдимия Ч. да е било отнемано по административен ред, поради което не са налице
основанията за приспадане по реда на чл. 59, ал. 4 от НК.
Подсъдимият
Ч. беше осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Пазарджик разноските, направени в хода на досъдебното
производство в размер на 1352,80
лв., представляващи възнаграждения за назначените и
изготвени експертизи.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: