МОТИВИ
към присъда по НОХД № 2271 по описа на Пловдивски Районен съд, двадесет и първи
наказателен състав за 2012 година.
Подсъдимият Д.О.З. с ЕГН:**********, се обвинява от Районна прокуратура- гр. П. за извършено
престъпление, както следва:
За това, че след
като на 24.08.2011 година в гр. П. е намерил чужда движима вещ- мобилен телефон
марка “Нокиа” модел С6 ведно със СИМ карта на “Г.” и карта с памет “Микро Ес
Ди” от два гигабайта на обща 380 лева собственост на М.В.А. ЕГН **********, в
продължение за една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта или
на този, който я е изгубил, което е престъпление по чл.207 ал.1 от НК..
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявените
обвинения и взе становище, че те са доказани по несъмнен начин, за което и
следва да се наложат съответните наказания на подсъдимият при спазване на
изискванията на чл. 373 ал.2 от НПК. Предлага, наказанието да бъде определено
на “глоба” в размер, ориентиран към максимума на предвиденото наказание, който
размер счита за съобразен с тежестта на извършеното, както и личността и материалното
състояние на подсъдимия.
Подсъдимият З. се явява в съдебно заседание и се признава
за виновен. Той изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт и дава съгласие да не се събира доказателства за тези факти,
като се ползуват тези от досъдебното производство. Спрямо него производството е
по реда на чл.371 т.2, във вр. чл. 372, ал.4 от НПК. Моли за минимални
наказания.
Служебният защитник на подсъдимият, адв. Спасов взе
становище, че в случая се касае за извършено престъпление по чл.207 ал.1
от НК. Предлага обаче на съда да приеме, че неправилно
се води съдебното производство, като следва да се приеме, че се касае за случай,
при който следва да се приложи разпоредбата на чл.218б ал.1 от НК. Затова
предлага да се прекрати воденото съдебно производство и материалите да се
изпратят на прокурора, за да се даде възможност на подсъдимия да определи и
наложи административно наказание.
Пловдивският Районен съд, като взе в предвид изискванията
на чл.373, ал.3 от НПК за приемане в мотивите за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт и като се позовава на направеното самопризнание от
подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство по делото, които го
подкрепят, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият Д.О.З. е
роден на *** ***. По произход е българин и е български гражданин. Не е женен,
като е осъждан на глоба в размер на 1000 лева, която не е изплатена. Има
образователна степен “средно образование”. Понастоящем е безработен, като
участвува в курсове за преквалификация. Живее постоянно на адрес в гр. П., бул.
„В.А.” № **, ет. *, ап. **. Има ЕГН **********.
На 24.08.2011 година подсъдимият посетил магазин “К.”, намиращ се в гр. П., МОЛ
“Г.”. На един от столовете за масаж, намиращ се непосредствено след ескалатора
до стената за катерене той видял мобилен телефон марка “Нокиа” модел “С6”, в
който се намирали и СИМ карта на “Г.” и карта с памет “Mikro
SD” от два гигабайта. Същият телефон два дни преди това бил отнет от
владението на свидетеля М.А.. Забелязвайки мобилния телефон, З. се огледал и
след като не видял никой наблизо, го взел и започнал да го използува, като махнала
намиращата се в него СИМ карта на “Г.” и
поставил в него собствената си СИМ карта с мобилен №**********. В последствие
пострадалата съобщила за извършена кражба на апарата, като в резултат на
получената информация от мобилен оператор “К.Б.М.” ЕАД подсъдимият се явил в
сградата на полицейското управление, където предал на 30.11.2011година
намерения телефон заедно с поставената в него карта с памет “Mikro SD” 2 GB. Установило се, че стойността на
вещите е 380 лева. На 02.03.2012 година с разписка предаденият от подсъдимият
телефон бил върнат на свидетеля А..
Така изяснената фактическа обстановка се извлича по
безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на
съдебното следствие, което се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства
от досъдебното производство. На първо място, то се подкрепя от показанията на свидетеля
М.А., които в пълнота разкриват
фактите и обстоятелствата, касаещи механизма на изчезване на вещта, разкриват
обективната истина. Показанията на свидетеля са правдиви, логични,
последователни, безпристрастни и най- вече непредубедени. По основните точки в тяхното изложение те си съвпадат и
са непротиворечиви. В тях несъмнено личи
стремеж да се разкрият фактите такива, каквито те са били обективно
съществуващи, всичко
онова, на което е била пряк и непосредствен очевидец. Налице е непоколебимост
на нейния разказ. Затова съдът изцяло ги
кредитира по отношение на всички обстоятелства, изразени чрез тях и касаещи
действията и простъпките на подсъдимия. Тези свидетелски показания са
подкрепени и от останалите събрани и приети от съда по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства: заключение на проведената стоковооценъчна експертиза, което
съдът кредитира като обективно, научно и методологически издържано, изготвено
без да възниква съмнение в неговата правилност, от справка от мобилен оператор
“К.Б.М.”ЕАД изх.№ 20465/17.11.2011 година с разпечатка за телефонния номер, с
който е бил ползван мобилния апарат в периода 24.08.2011г- 17.11.2011година, както
и от свидетелство за съдимост и характеристична справка, приложени от дознател. Горните доказателства по един непротиворечив и взаимно
подкрепящ се начин описват фактическата обстановка приета в обвинителният акт.
Следва да се посочи, че самопризнанието на подсъдимия изцяло кореспондират с
другите доказателства: гласни показания на свидетеля А. и приложените писмени
доказателства – справка от “К.Б.М.”ЕАД. Същите изясняват механизма на извършеното
престъпление, участието на З. в него, характерът и размера на причинените имуществени
вреди. Признанието на подсъдимия е подкрепено от всички доказателства по досъдебното
производство по делото. Тези съвпадения между показанията на горните свидетели и
самопризнанието на подсъдимия води съда до извода, че тези негови обяснения са
напълно достоверни и може да им се има доверие за всички факти, съобщени в тях.
Ето защо, съдът изцяло приема фактите от обстоятелствената част на обвинителния
акт, каквото е изискването на чл.373, ал.3 от НПК.
При тази система от преки доказателства съдът приема
горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от
която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият Д.З. е годен субект на престъплението, в което
е обвинен, защото към момента на деянието е пълнолетен и в състояние на
вменяемост. Към инкриминираният период той е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Може да възприема и
възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за
тях.
От обективна страна
според становището на съда, действията
на подс. З. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на
престъплението по чл. 207 ал.1 от НК, защото на
24.08.2011 г. в гр.П. е намерил чужди движими вещи – мобилен телефон марка
„Нокиа” модел „С6” ведно със СИМ – карта на „Г.” и карта с памет „Микро Ес Ди”
от два гигабайта на обща стойност 380 лева собственост на М.В.А. ЕГН **********,
в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта
или на този, който я е загубил. Налице е проявление на обективните признаците
на състава. Изпълнителното деяние се е проявило на първо място като бездействие
от страна на подсъдимия, насочени към противоправно задържане на чужда движима
вещ, без да съобщи за нея на правоимащите лица или представител на властта в
седмодневен срок от нейното намиране. Безспорно общественоопасните последици са
налице в резултат на бездействието на подсъдимия. Затова тяхната конкретна
оценка се определи на плоскостта на засягане на обществените отношения и
настъпилите всички последици и така те
определят цялостната квалификация на престъплението.
От субективна
страна подс. Д.З. е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на
вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Същият е съзнавал
обществено опасните последици и е търсил настъпването на техния резултат,
свързано с несъобщаването за намерена чужда движима вещ. Той е осъзнавал, че от
извършваното от него бездействие настъпва съответния противоправен резултат, в
противовес на установените отношения за защита на собствеността. Подсъдимият е бил
съгласен с общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването
на тези общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни признаци за осъществено от него
деяние от субективна страна.
При така
изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени
от събраните доказателства, се определиха съответните наказания на Д.З..
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият за
така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид, че съгласно
нормата на разпоредбата на чл.207 ал.1 от НК, предвиденото наказание към
момента на извършване на деянието е “глоба от 100 до 300 лева”. Разпоредбите на
чл.373, ал.2 от НПК задължават при определяне на наказанието да се приложи
разпоредбата на чл.58а от НК. В този случай при определяне на наказанието съдът
отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства: младата
възраст на дееца, критичното отношение към извършеното, възстановяването на
вещта, желанието да се ангажира с полагането на общественополезен труд. Отчетоха
се и отегчаващи вината обстоятелства, свързани с минали осъждания на дееца.
Взеха се в предвид обстоятелствата, свързани с подбудите за извършване на
престъплението. Степента на обществената опасност на деянието и дееца не са
високи. При превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, с оглед постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимият З., мотивите за извършване на настоящото
престъпление, степента на засегнатост на обществото и пострадалото лице, обществената
опасност и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, съдът прецени, че най-
съответно се явява да се определи наказание в минималната граница на предвидения
размер, а именно “глоба в размер на 100 лева”. При определяне на наказанието
съдът отчете и обстоятелствата, свързани със семейното му положение, факта, че
е безработен и няма имущество на негово име. Така определеното наказание според
становището на съда най-пълноценно ще изпълни поставените в чл.36 от НК цели на
наказанието, като в конкретният случай ще изиграе максимално добре своята
предупредителна и възпираща роля, ще помогне в най- пълна степен за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимият с цел спазване на законите и обществения ред,
ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще
въздействува възпитателно и предупредително и върху други членове от обществото.
Като признат
за виновен, на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият се осъди да заплати в
полза на ВСС - С. направените в наказателното производство разноски в размер на
30 лева за проведените експертизи.
По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Н. К.
