М О
Т И В
И
Към присъда №
129/ 18.09.2019 год. по НЧХД № 1265/2017 год.
по описа на Сливенски Районен съд, изготвени на 13.11.19 г.
Производството по делото е образувано по частна тъжба от М.П.П. против
подсъдимата К.Т.Б. за извършени
престъпления по чл.148, ал. 1, т.т. 3 и
4 и ал. 2 от НК във вр. с чл. 146 147, ал. 1 от НК чл.
По делото е предявен и приет за разглеждане граждански иск за сумата в
размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат от
престъплението неимуществени вреди, като тъжителката е конституирана и в
качеството й на граждански ищец.
В с.з. частната тъжителка, редовно призована, се явява лично и с
редовно упълномощен повереник, чрез който поддържа обвинението и счита същото
за доказано от обективна и субективна страна. Счита, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна
и да бъде осъдена за извършените престъпления. По отношение на гражданския иск
моли съда да го уважи в пълния му размер.
Подсъдимата Б. участва лично в наказателното производство и с редовно
упълномощен защитник. Не се признава за виновна по предявените й обвинения и дава подробни обяснения във връзка с тях. Чрез защитника си изразява
становище, че обвиненията са недоказани и моли съда да постанови оправдателна
присъда. По отношение на гражданския иск моли съда да го отхвърли като
неоснователен и недоказан, претендират за направените разноски.
След цялостна преценка на събраните и проверени в с.з. доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката д-р М.П.П. представлява Многопрофилна болница за активно
лечение „Царица Йоанна” ЕООД гр. Сливен. Подсъдимата д-р К.Б. е контрольор в отдел „ДОКИМПДПАИО”.
На 15.03.2017 год. след предявяване на заповед за проверка на лечебното
заведение от подсъдимата д-р Б., на проверяващите са били предоставени за
проверка исканите от тях документи. Относно предоставените медицински
документи, установяващи дейността по диагностика и лечение на конкретни
заболявания в лечебното заведение, подсъдимата Б. поставила въпроси към
тъжителката П., които са били от нейната тясна специалност – гастроентерология,
и които поставяли под съмнение нейната компетентност и адекватност на дейността
на лечебното заведение като цяло. Започнал спор в който подсъдимата Б.
започнала да дава примери с други лечебни заведения и други колеги. Тъжителката
П. заявила, че на територията на област Сливен е единствения лекар –
гастроентеролог, сертифициран да извършва интервенционална ендоскопия ІІІ-то
ниво. Този факт е бил известен на подсъдимата, но неизвестно защо съобщен й от
тъжителката, това я е подразнило, след което в присъствието на другия
контрольор, свид. Р.К. и гл. мед. сестра Юлия Джамбазова заявила буквално „
Хайде, сякаш не знаем как се получават сертификати” и „Всички знаем, че това,
което не се купува с пари се купува с много пари“. Този коментар касаещ
тъжителката, като лекар, я е засегнал. Подсъдимата Б. продължила като заявила:
„Ние знаем как манипулирате и фалшифицирате изследванията на пациентите” в
лечебното заведение. Казаното от подсъдимата на тъжителката било пресъздадено
от първата и на Свидетелката Ценкова анестезиолог-реаниматор в МБАЛ „Царица
Йоана, когато свидетелката отишла да вземе протокола от РЗОК.
Подсъдимата Б. е българска гражданска, омъжена, с висше образование,
неосъждана.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени както
поотделно, така и в тяхната съвкупност. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Р.К., Юлия Джамбазова и Елена Ценкова, тъй като от показанията на
тези свидетели се установява фактическата обстановка по делото. Съдът кредитира
очната ставка между подсъдимата и св. Джамбазова. От очната ставка се
установява, че на 15.03.17 г. свидетелката Джамбазова е била в стаята и е чула
размяната на реплики между подсъдимата и тъжителката, разбира се твърденията за
изречени думи от Б. и П. са малко пресилени от тази свидетелка, но това е
обяснимо и е поради факта, че тя е в трудови правоотношения с тъжителката. Съдът
дава вяра на обясненията на подс. Б. и
ги кредитира като годно доказателствено средство, но отчита факта, че в
минимална степен обясненията се ползват като средство за защита.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно в хода на съдебното следствие се установи, че
подсъдимата Б. е осъществил състава на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, 3
и 4, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като на 15.03.2017 год. в гр. Сливен в
МБАЛ „Царица Йоанна” в присъствието на Р.Г.К., финансов контрольор и гл.
медицинска сестра Юлия Джамбазова, отделно от това и в разговор със
свидетелката Елена Ценкова – лекар анестезиолог-реаниматор, казала унизителни
за честта и достойнството думи по адрес на М.П.П. с ЕГН **********, изразяващи
се в репликите: „Хайде, сякаш не знаем как се получават сертификати” и „Всички
знаем, че това, което не се купува с пари се купува с много пари”, като обидата
е нанесена публично на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата и
функцията му и от длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата и
функцията му.
Обидата
е съзнателно, целенасочено унижаване чувството за лично достойнство на
пострадалия чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на
изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Общата характеристика на така
използваната изрази са унизителни епитети, като: „ крадец”, „ бандит”, „
престъпник”, „безсрамник”, „ подлец”, „ идиот”, ; псувни, цинични сравнения,
безсмислени изрази, като и характеристика на личността; отрицателни и
унизителни съждения за личните качества на засегнатия, а чрез тях се предава
негативна и унижаваща оценка на адресата на обидата, за да се засeгнат директно
неговите представи за личното му достойнство и чест и за качеството на неговата
личност въобще. Според ВКС разпоредбите
на чл.148, ал.1от НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК намират приложение тогава,
когато обидните изрази са били чути и възприети като такива от потърпевшия, но
когато последният не е чул обидните думи от подсъдимия, тогава посоченият текст
от закона не е осъществен. За да е съставомерна и наказуема обидата,
задължително е да се постигне персонална индивидуализация на нейния адресат.
Върховният съд казва, че „за осъществяване на
обидата не е достатъчно обиденият физически да присъства на местоизвършване на
престъплението. Необходимо е още обидните изрази или обидните действия да бъдат
възприети от него“. Публичната обида, за да бъде наказуема, се изисква да е
присъствена, т.е. обидните думи трябва да са казани в присъствието на обидения.
Елементът „публичност” е налице, когато: мястото на извършване на деянието е
публично, а това е всяко място, до което имат достъп всички граждани –
обществени заведения, кина, театри, ресторанти, стадиони, улици. Присъствието
на множество хора на мястото на извършване на деянието независимо от характера
на мястото прави деянието публично осъществено; наличието на 2-3 лица на всяко
място квалифицира деянието винаги като публично извършено от естеството на
мястото; когато мястото е общодостъпно, но ако при извършване на деянието е
имало само едно лице, нанесената обида не е публична. За да е налице обида по
чл.146, ал.1 от НК, респ. по чл.148, ал.1 във вр. с чл.146, ал.1 НК, казаните
унизителни за честта и достойнството на другиго думи или извършването на такива
действия е необходимо да изхождат директно от дееца, той да е техен автор,
деецът да дава своя личностна оценка, с която преследва да въздейства
негативно, да унизи, словесно да нарани присъстващия адресат на обидните думи,
изрази или действия. Не се спори, че и тъжителката и подсъдимата са длъжностни
лица. В конкретния случай подсъдимата, чрез използването на инкриминираните
изрази е излязла от обхвата на проверката. На Б. не е било възложено да
проверява правоспособността и квалификацията на пострадалата, а всъщност тя
много добре е знаела, че тъжителката има нужната образователна степен и
професионална квалификация. Целта на подсъдимата е била, чрез подходяща ирония
да неглижира специалния образователен ценз на тъжителката и да създаде
впечатление, че той не е придобит със знания и труд, а по задкулисен начин.
Съдът обаче счита , че извършеното от подс. Б.
деяние попада в правните параметри, заложени в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, съгласно която, не е престъпно деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Теорията и практиката са
категорични, предвид анализа на тази норма, че приемането на едно деяние за
малозначително, иначе казано-непрестъпно, става
по линия на два варианта-липса на обществена опасност, поради
малозначителност на деянието, както и извеждане на обществената опасност на
деянието, но с характеристика на явна нейна незначителност. Във всеки от
случаите трябва да се изследват деянието и обществената опасност-два от
признаците, правещи кое да е престъпление такова, а при стигане до извода за
липса на обществена опасност, се постига и заключението за липса на
противоправност-друг признак на престъплението. Настоящата инстанция счита, че
малозначителността на конкретното деяние се характеризира с критериите
поставени във втората хипотеза на чл. 9, ал. 2 от НК. Преценката на
обществената опасност на конкретното деяние и дееца за неговата явна
незначителност, следва да се направи на базата на всички обстоятелства,
отнасящи се до увреждането или
застрашаването на обществените отношения обект на конкретна защита. Въпреки, че
с процесното деяние е реализирана обществена опасност съдът счита, че по степен
тя е явно незначителна и не може да застраши или засегне обществените отношения
в такава степен, която законът изисква, за да придобие то качеството на
престъпление. Не са налице и двете характеристики на престъплението, каквито са
обществената опасност на деянието и дееца и затова случая следва да доведе до
извода за ненаказуемост на дееца, дори и при формалното осъществяване
признаците на състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Конкретиката на
настоящия казус очертава извършителката като лице без наличие на данни за
степен на нейна лична опасност. Б. не е осъждана, а липсват данни, че тя е
придобила лоши противообществени навици и не се ползва с лошо име в обществото.
Всичко изложено дотук мотивира съда да отбележи, че вярата на гражданите в
справедливостта на закона се подържа именно като спецификата на всеки отделен
случай се взема под внимание и санкциите се прилагат като се съобразява
принципа на съразмерност и справедливост, както и целта на закона.
В тази връзка
съдът призна подс. Б. за невинна и я оправда за извършено престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1, 3 и 4, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Не се събраха безспорни и категорични доказателства за това, че на 15.03.2017 год. в гр. Сливен в
МБАЛ „Царица Йоанна” в присъствието на Р.Г.К., финансов контрольор и гл.
медицинска сестра Юлия Джамбазова, отделно от това и в разговор със
свидетелката Елена Ценкова – лекар анестезиолог-реаниматор приписала
престъпление на М.П.П. с ЕГН **********, изразяващо се в изготвянето на
неистински официален или частен документ или вписване на неверни обстоятелства
при съставянето на документи в кръга на службата й, чрез репликата: „Ние знаем как манипулирате и
фалшифицирате изследванията на пациентите”, като клеветата е нанесена публично,
на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата и функцията му и от
длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата и функцията му.
За разлика от обидата при престъплението клевета –
чл. 147 НК, деянието се изразява в разгласяване на позорно обстоятелство или в
приписване на престъпление, т.е необходимо е да се посочат факти, които от
гледище на общоприетия морал да го позорят или да съставляват престъпление. Както
и друг път се е произнасял Върховният съд, разграничителният критерий между
съставите по чл.146 и чл.147 НК е характерът на информацията, отнасяща се до
пострадалия. В първия случай деецът дава своя негативна оценка за личността на
пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по
своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата
информация и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна
оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му,
които не са истински, или му се приписва престъпление, което не е извършил.
Позорните обстоятелства или приписваното престъпление може да са свързани, а
може и да не са свързани с личността на дееца, с неговите интереси, правно,
обществено или социално положение. С разгласяването на такива обстоятелства
деецът не защитава себе си, своето добро име, своите интереси. Целта му в
случая е насочена да очерни, злепостави наклеветения, да урони неговото добро
име в обществото, неговия авторитет, да накара обществото да снеме доверието си
към оклеветения.
За да е съставомерна и наказуема клеветата,
задължително е да се постигне персонална индивидуализация на нейния адресат.
Безлична клевета не може да бъде осъществена ,безадресна – също. Предмет на
посегателство на клеветата винаги са конкретната чест и достойнство на
конкретната личност. Поради тази причина една общност от хора, като един
колектив например, не може да бъде обект на клевета като цяло, но посредством
колектива може да бъде засегнат всеки негов член. Съдебната практика е имала
възможност за подобна хипотеза да приеме, че без правно значение е обстоятелството,
че отправените клеветнически изрази са в множествено число, тъй като всеки от
присъствалите има качеството на пострадал. По същите съображения всяка клевета,
нанесена на конкретна група от хора – колектив, учреждение, бригада, клас и
др., може да доведе до засягане честта и достойнството на отделните членове. Приема
се, че за да е налице обида и клевета по смисъла на чл. 148 от НК, е необходимо
обидните и клеветнически обстоятелства да бъдат доказани (установени) конкретно
по време, по място и по лице, а не да бъдат разпространени в абстрактна форма,
т.е да не се сочат определено инкриминираните лица.
В конкретния случай подсъдимата казва: „Ние знаем
как манипулирате и фалшифицирате изследванията на пациентите“, но не сочи
определено инкриминираното лице/лица, а говори абстрактно, защото изследванията
не ги изготвя тъжителката и в цитирания израз не се посочва конкретно лице.
Безспорно
се установи, че по същото това време подс. Б. действително е изрекла думите –„Ние знаем как манипулирате и фалшифицирате
изследванията на пациентите“, но в това изказване не се цитира името на
тъжителката и по тази причина твърдяното за приписано по отношение на П.
престъпление се явява несъставомерно. Подсъдимата
Б. не е осъществила и от субективна
страна състава на това престъпление и в тази връзка съдът призна подс. Б.
за невинна и я оправда за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1,
вр. чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК.
Съдът оправда подсъдимата Б. и по първоначално повдигнатите обвинения
за извършени престъпления по чл. 148 ал. 1 т. 3 и 4 и ал. 2 от НК вр. чл. 146 и
чл. 147 ал. 1 от НК.
По гражданския иск:
Съдът счете, че предявения срещу подсъдимата Б. граждански иск в размер
на 5 000 лв. представляващ обезщетение за причинени в резултат от
престъпленията неимуществени вреди е във връзка с предмета на делото, поради
което го прие за съвместно разглеждане в настоящия процес. За да се произнесе
по него съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД, както и със
събраните по делото доказателства. Не се доказа виновно и противоправно
поведение на подсъдимата вследствие на което на тъжителката – граждански ищец
да са били причинени неимуществени вреди.
Като закономерна последица от постановената оправдателна присъда с
която подсъдимата беше призната за невинна, съдът отхвърли изцяло предявения
против нея граждански иск за сумата в размер на 5 000 лв. представляваща
причинени в резултат от престъпленията по чл. 148 ал. 1 т. 1, 3 и 4 вр. чл. 146
ал. 1 от НК и по чл. 148 ал. 2 предл. 1 вр. чл. 147 ал. 1 предл. 2 от НК,
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането, 15.03.2017 год., до окончателното й изплащане, като неоснователен
и недоказан.
Според
правилата на процеса, тъжителката П. беше осъдена да заплати на подсъдимата Б. сумата
в размер на 500 лв. представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение,
Ръководен от горе изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: