РЕШЕНИЕ
№79
гр. Велико Търново, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в публично заседание на
втори март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П. И.и прокурора от ВТОП – В.К., изслуша докладваното от
съдия Костова адм. д. №31 по описа за 2023
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и
чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Делото е
образувано по искова молба на Н.А.Н. ***, 7 група , 11 килия против ГД
„Изпълнение на наказанията“, гр. ..с искане за присъждане на обезщетение, в
размер на 780 лева ведно със законната
лихва от момента на увреждането 5.8.2022г.
до окончателното изплащане, представляващи претърпени неимуществени
вреди за периода от 2.06.2022г. до 5.08.2022г. когато ищецът е бил задържан с
МНО „Задържане под стража“ в Следствения арест гр. Велико Търново в килии №№1
без осигурена благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и
психическото здраве на ищеца, като достатъчна жилищна площ – по малка от тази
предвидена в чл. 3, ал.2 и ал.1 от ЗИНЗС, съобразно чл. 29 и 31, ал. 5 от КРБ,
чл. 2, т. 3, чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС.
Това е рефлектирало негативно върху него, като не се уточняват конкретните
неимуществени вреди. С уточнение вх. № 668/8.2.2023г. посочва, че вредите ,
които са му причинени са в резултат на липса на достатъчно пространство в
килията. Това от своя страна чрез невъзможността за раздвижване в стаята е
довело до атрофия и крампи, задух. Посочва, че претендираният период е от
3.06.2022г. до 5 август 2022г.
Ищецът
счита, че неизпълнението на произтичащи от закона задължения от страна на
ответника ГДИН да осигури благоприятна среда и условия за съхраняване на
физическото и психическо здраве на ищеца е рефлектирало негативно върху него, с
което са му били причинени неимуществени вреди в претендирания размер. Фактите,
които доказват неизпълнение на задълженията от страна на ответника са : размер
на килиите под 4 кв.м., като допълнително пространството е било ограничено от
наличието в килията на две двуетажни легла, масичка и столове. Смята, че е
нарушен чл. 43 от ЗИНЗС , като липсата на достатъчно жилищна площ се приравнява
на изтезание, за което следва да бъде обезщетен със сумата от 780 лева,
представляваща минималната работна заплата.
. В съдебно
заседание ищецът се явява лично. По изложени в исковата молба съображения от
съда се иска да уважи предявения иск в претендирания размер. Намира, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че са
доказани всички факти от значение за претендираните права, а именно условията,
при които е пребивавал ищеца, и същите
не отговарят на изискванията както на вътрешното законодателство, така и
на европейското. Били са неблагоприятни, предизвикващи чувство на унижение,
подтискане на човешкото достойнство и създаващи негативни емоции. Предвид
нормативно установената в ЗИНС презумпция, че когато условията не отговарят на
нормативните изисквания, то настъпването на неимуществените вреди се
предполага, счита, че не е необходимо същите да се доказват с други
доказателствени средства.
Ответникът
по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си
представител главен ... О, в представен отговор на искова молба, оспорва изцяло предявения иск
като неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения по всяко от
твърденията на ищеца, като аргументира липсата на незаконосъобразни действия
или бездействия на административен орган или длъжностни лица от неговата
система, липса на доказани вреди от такива действия, съответно липса на пряка и
непосредствена причинна връзка между тях.
В
съдебно заседание поддържа становището, че не се обективира съставомерност по
чл. 284, вр. чл. 3 от ЗИНЗС. Неправилно ищецът е посочил периода на престой в
следствения арест в гр. В Търново, като видно от представените по делото
справки, същият е от 2.06.-5.08.2022г. Останалото време, посочено в исковата
молба е бил настанен в друг следствен арест напр. този в гр. Бургас. Освен това
поради претовареност на ареста, за определен период от време в килията са били
настанени и други лица, но по- голяма част от времето са били само двама
задържани. От справката представена по делото може да се види, че от 3.06.до
11.06.2022г. са били само двама в килията. С оглед на така изложеното периода
от 21.7.2022г. до 31.7.2022г. следва да бъде изключен. В отговора на исковата
молба подробно са описани условията в килийните помещения и по- конкретно това
с № 1, където е бил настанен ищецът. В о.з. посочва, че в хода на съдебното
дирене не е доказано наличието на неимуществени вреди и техния размер .
Показанията на изслушания по делото свидетел не са достатъчни, за да се разбере
в какво се състоят неимуществените вреди, както в кой момент са били споделени
със свидетеля. По тези съображения моли искът да бъде отхвърлен като в полза на
ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че искът е
частично основателен. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че
по време на престоя си в следствения арест в гр. В. Търново, с оглед
конструктивните особености на сградата, ищецът е бил изложен на неблагоприятни
условия, които в съдебната практика са приети като унизително отношение към
човешката личност. Установява се, че ищецът е бил лишен от минимално нормативно
установената жилищна площ, но това не касае целия престой, а само за част от
него, видно от представената от ответника справка. Съгласно презумпцията на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС при престояване в
неблагоприятни условия в ареста, настъпването на неимуществените вреди се
предполага до доказване на противното. С оглед на това счита, че искът е
доказан по своето основание. По отношение на претендирания размер , същият
следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД по справедливост като
съдът съобрази следните факти: не много дългия престой в ареста, както и обстоятелството,
че не през целия период е било нарушено изискването за минимална жилищна площ,
още повече , че в част от този период ищецът е пребивавал на територията на
друг арест.Или с други думи по отношение на размера намира ,че същият е завишен
с оглед възприетите критерии за справедливо обезщетение и
утвърдената практика на съда. Моли последния да се произнесе в този
смисъл.
Съдът като
взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:Съгласно данните от справка с вх.№ на АСВТ
767/14.2.2023г . на Главен надзирател в РСИН – Велико Търново при Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ – гр. Велико Търново /л. 22 и сл. от делото/
ищецът е задържан в арест в гр. В.
Търново, както следва На 2.06.2022г. с Постановление № 3930/2.6.2022г. на
Прокурор в РП гр. В. Търново за задържане за срок от 72 часа по ДП № 425/2022г.
по описа на РУ гр. В. Търново. С протоколно определение от 3.06.2022г. по ЧНД
671/22г. ВТРС е постановил по отношение на ищеца вземане на мярка „Задържане под стража“. При
постъпването си в ареста, същият е бил настанен в спално помещение № 1 , заедно
със следните лица: за периода от 2.6.2022г. до 3.6.2022г. с И.М., от
2.06.2022г. до 21.7.2022г. с А.А., от 11.6.2022г. до 21.7.2022г. с Т.Р.. На
21.7.2022г по Разпореждане с № 3930/22г./15.7.2022г. на Прокурор във ВТРП
ищецът е изпратен в следствения арест в гр. Бургас за извършване на процесуални
действия по разследването с негово участие по ДП ЗМ 383/21 по описа на 4 РУ гр.
Бургас. За срок от пет дни , считано от 25.7.2022г. до 29.7.2022г. На
1.08.2022г. ищецът е върнат в следствения арест гр. В Т отново е настанен в
килия № 1 заедно с А.А. и Т.Р., където пребивава до 5.08.2022г. От това следва,
че общата продължителност на престоя му в следствения арест в гр. В. Търново е
54 дни.
От представените в административната преписка
писмени доказателства- стр. 30 от справката и изслушаните свидетели –Д.Д.П., -
Главен надзирател в „Следствен арест „ В. Търново и свидетеля А.А., който е бил
задържан за известно време заедно с ищеца,
се установява следното : Арестът е в експлоатация от 1982 г. и според
тогавашните изисквания помещенията са без външни прозорци, като светлина се
осигурява от луминисцентни лапми, разположени над вратите на спалните
помещения и чрез отваряне на плътните им
врати към арестния коридор, откъдето се извършва и проветряване на помещенията. В същото писмено доказателство е посочено, че
арестанските помещения са 11 на брой,
като всяко е с площ по 8 кв. м. и в тях са разположени две „вишки“ с по 2
легла, масичка, столчета 2 , шкаф за лични вещи. Леглата са стандартни
единични, с дюшеците като във всички места за лишаване от свобода. Масичката и
столчетата са закрепени към стената и пода, а шкафът е пластмасов с чекмеджета
за съхранение на личните вещи на задържаните. Арестът разполага с общ санитарен
възел с течаща вода и е бил ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран. Достъп до тоалетна и течаща вода се е
осигурявал на всички задържани лице денонощно,
като и всички са били извеждани покилийно с цел запазване сигурността в
ареста. Топлата вода се е осигурявала с електрически бойлери, като липсва
каквато и да било практика задържаните да удовлетворяват своите естествени
нужди в пластмасови бутилки. Отоплението се е осигурявало чрез централно парно
отопление през деня в делнични дни и чрез климатици през нощта, почивни и
празнични дни. Почистването на спалните помещения се извършва от задържаните
лица, съгласно чл. 176, ал.1 от ППЗИНЗ. При поискване от тяхна страна охраната
им е предоставяла препарати и други помощни средства за почистване.В
арестанските помещения са били извършвани частични ремонти за освежаване на
спални помещения, санитарен възел, подмяна на плочки, умивалници. Спалното
бельо се сменя всяка седмица, одеялата се изпират периодично, най- малко едни
път на три месеца и извънредно – по преценка на медицинското лице в ареста.
Дюшеците и възглавниците редовно се дизенфекцират. Изпирането на личните дрехи
на задържаните лица се извършва покилийно , в санитарния възел , в неделя, като
просторите са разположени в коридора. Не са постъпвали жалби за повредени
легла,а проверката за това се прави ежедневно. Съгласно т.35.2 от Заповед № Л-
1321/ 10.3.2020г. на ГД на ГДИН, задържаните лица се хранят в спалните
помещения, като им се осигурява индивидуален комплект прибори и съдове за
хранене, . Във всички спални помещения има обособен кът за хранене- масичка и
две столчета. При настаняване на задържаните лица в ареста, ответникът се е
съобразявал с това дали са пушачи или не. Дезинсекцията в спалните помещения се
извършва съгласно договор с оторизирана фирма, по график , одобрен от
ответника, както и при съответни извънредни заявки.
До Началника
на ареста от страна на ищеца не са постъпвали жалби за унижение на човешкото
достойнство, чувство на отритнатост, отхвърленост, незащитеност и страх . От
ответника не са ангажирани доказателства относно проверка на здравословното
състояние на ищеца за процесния период.
Видно от
това писмо и дневник за извеждане и прибиране на задържаните лица е , че същите
са били извеждани на 4 етаж в стая около 20 кв.м. с отворени пророци. Това
помещение представлява място за престой на свеж въздух и има два прозореца с
решетки за проветрение и достъп до естествена светлина, където задържаните се
раздвижват и разхождат по график по един час в рамките на работния ден.
Разпитаният
свидетел А. посочва, че са били с ищеца по едно и също време от 3.06.2022г. в
Следствения арест. В килията отначало са били двама, а после е бил настанен и
трети човек. Посочва, че е говорил с ищеца за условията в арест, като
последният му е споделял , че не се чувства комфортно, не може да спи, имал е
проблеми със стомаха, както и с ходенето до тоалетна.
Тази
фактическа обстановка се установява, както се посочи по- горе от изпратените от
ответника писмени доказателства- справка, от която е виден престоя на ищеца в
пенициалрното заведение, както и условията в него, по отношение размер на
жилищната площ, обзавеждане, липса на пряка слънчева светлина, извеждане за
разходка покилийно в друго помещение около 20 кв.м. с пряка слънчева
светлина, липсата на санитарен възел
към всяка килия, поетапното извеждане до вода и тоалетна, при което достъпът е
денонощен. Отоплението се осъществява чрез парно и климатици, спалното бельо се
сменя всяка седмица, създадена е организация за ежедневно почистване на
килиите, както и съответна дезинфекция, възможност за изпиране на дрехи.
Разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво потвърждават така посочената
фактическа обстановка. Според дадените показания на Д.Д.П., - Главен надзирател
в „Следствен арест „ В. Търново арестът разполага с 11 еднакви спални помещения
по 8 кв. м, които са оборудвани с по 2 двуетажни легла, с масичка и две
столчета – метални, неподвижно закрепени. Има пластмасови шкафчета с четири
чекмеджета за личните вещи на задържаните. От разпита става ясно, че вратите на
килиите са към арестния коридор. Те са масивни, дървени, обковани с метал и са
с решетки. Над тях има прозорец, който е с решетка и частично от там се
проветрява и влиза светлина. Няма външни прозорци. Помещения така са
проектирани. В спалните помещения има луминесцентни осветителни тела.
Осветляване се осигурява чрез отваряне на масивната дървена врата и влизане на
въздух и светлина оттам.
При така
установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Така
предявеният иск е допустим. Същият е
предявен след изтичането на предвидения
в § 47 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС срок. Доколкото с нормата на § 47 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС
се разширява приложното поле на иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и спрямо факти и
обстоятелства, възникнали преди нормативното регламентиране на този иск,
предвиденият в посочената разпоредба 6-месечен срок не може да се разглежда
като преклузивен такъв за предявяването на иска. Отделно от това ограничаването
на лишените от свобода и задържаните под стража лица, които са били освободени
преди повече от 6 месеца преди влизането в сила на ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр.13/
2017г., в сила от 07.02.2017г./ и които не са подали иск до този момент пред
ЕСПЧ или пред национален съд, да предявят иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е в
противоречие с чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, тъй като въвежда пречка за ефективното упражняване на правото на
компенсаторна защита пред националния съд за допуснати нарушения на чл. 3 от
ЕКПЧ от органите по изпълнение на наказанията. Това, както и препоръките,
дадени от Европейския съд по правата на човека в § 289 на пилотното решение
„Нешков и други срещу България“ /във връзка с които препоръки е приет и
ЗИДЗИНЗС - ДВ бр.13/ 2017г./, обуславя извод, че предявяването на исковата
претенция извън 6 месечния срок по § 47 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС, не може да бъде
разглеждано като процесуална пречка, релевираща недопустимост на иска по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно Определение № 189/ 08.01.2018г. по адм. дело №
10037/ 2017г. по описа на ВАС, на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
РБългария, § 47 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС (ДВ, бр. 13/2017) не следва да бъде
прилаган в частта си „до 6 месеца“, като вътрешно законодателство, което
противоречи на чл. 13 от ЕКПЧ.
Искът е
предявен от лице, което видно от събраните писмени доказателства е имало качеството
обвиняем и спрямо което са били
приложени 72 часова принудителна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ ,
както и съдебна такава. Това сочи, че същото има активна процесуална
легитимация да предяви иск по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 484 от ЗИНС.
На следващо
място искът по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 484 от ЗИНС е предявен против
надлежен ответник. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК. В конкретния случай ответникът ГД „ИН“
– София съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и
ал. 3 от ЗИНЗС. Главната дирекция е пасивно легитимирана да отговаря по иска за
обезщетение за вреди на ищеца.
Искът е
предявен пред надлежния съд – Административен съд В. Търново, родово и местно
компетентен, съгласно правилата на местната подсъдност по чл. 133, ал.1 от АПК.
Предвид
изложеното след като исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК във чл.284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - гр. София иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, е допустим и подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Разгледан по
същество е частично основателен и
доказан.
Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК, а по аргумент от чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените в този
кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС.
Разпоредбата
на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице. По смисъла на чл. 204, ал. 4 от ЗОДОВ в случаите на
незаконосъобразни действия и/или бездействия незаконосъобразността им се
установява от съда, пред който е предявен искът.
В контекста
на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК за обезщетение за
неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица от следствения
арест в гр. Велико Търново. Последните извършват правно регламентирана дейност,
уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията
на този закон.
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от
същия закон. Чл. 3, ал. 1 от
ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде
приета основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по
силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, която въвежда
тази оборима презумпция. В случая не се твърдят действия на длъжностни
лица от вида на визираните в чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, а поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които
неблагоприятни условия са резултат от бездействието на администрацията на
следствения арест. За да бъде едно
бездействие квалифицирано като незаконосъобразно, е необходимо да бъде
установено неизпълнение на регламентирано в нормативен акт задължение за фактическо
действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от
администрацията.
По твърдения
на ищеца, неимуществените вреди се изразяват в безпокойство, стрес, болки от крампи и липса на
раздвижване, причинени в резултат на неосигурена благоприятна среда и условия
за съхранение на физическото и психическото здраве, като намалена жилищна площ.
В пилотното решение по делото
"Нешков срещу България", постановено във връзка с
оплаквания за нарушения на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от
Конвенцията, ЕСПЧ прие, че е налице нарушение на чл. 13,
вр. чл. 3 от
Конвенцията - право на ефективно средство за защита, защото не е
убеден, че съществуващите средства за защита в българската правна система могат
да доведат до ефективна защита при оплаквания по чл. 3 от
Конвенцията. Прието е, че искът за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ
не е ефективно средство за защита, защото ищецът трябва да доказва всеки път
"незаконосъобразността" на действията или бездействията на
затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не факта, че условията
на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че когато разглеждат искове
за условията в затворите, българските съдилища по-често взимат предвид не
толкова общата забрана за нечовешко и унизително отношение, колкото
релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в повечето случаи
националният съд не приема съществуването на оборима презумпция, че задържането
в лоши условия, причинява неимуществени вреди.
Държавите следва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са
съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на
тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното
страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на
лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно
обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат
предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането.
Неблагоприятната среда в местата за изтърпяване на наказание "лишаване
от свобода" служи за целите на наказателната превенция и затова съдът във
всеки конкретен случай следва да преценява обективните условия и тяхното
отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на
нормите на ЕКЗПЧОС.
Основателно
е първото оплакване на ищеца, че не му е
осигурена минималната жилищна площ в килиите, както и достъп до пряка слънчева
светлина и до свеж въздух. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНС , минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка
от 4 кв.м., Съдебната практика на националните
съдилища и на Европейския съд по правата на човека в последните години е
константна в смисъл, че недостатъчната площ на спалните помещения, лошото
осветление, недостатъчният приток на чист въздух, липсата на санитарен възел и
достъп до течаща вода кореспондират на понятието "нечовешко" и
"унизително" отношение, като превишават целите на изтърпяване на
наказанието. Поради това, изводите за основателност на претенцията в частта за
нарушение по смисъла на чл. 13
вр. чл. 3 от ЕКПЧОС
са обосновани.
В този ред на мисли, следва да се отбележи, че съгласно чл. 20, ал. 2, изр. първо от
ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. От
изслушаните свидетелски показания се установява, а и ответникът не отрича, че
килиите не разполагат със собствени прозорци, които да са източници на пряка
дневна светлина. Притокът на светлина се осигурява косвено – от прозорците на
външния коридор, към който са вратите им. Естествена светлина прониква
чрез отвор над вратите на килиите и при възможност – чрез отваряне на масивните
врати на килиите, които са дублирани с решетка. В килиите има изкуствено осветление от луминесцентни осветителни
тела. Съдът намира, че по този начин не е обезпечено естествено проветряване и
приток на дневна светлина, отговарящи на изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. Освен това, твърдения и доказателства за отварянето на
плътните врати на килиите, в които е пребивавал ищеца при престоя си в
следствения арест, липсват. Обяснението, че сградата е проектирана така през
1982 година и това е конструктивното решение не освобождава ответника от
отговорността да изпълни законовите си задължения и да осигури пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване в спалните помещения.
Предвид
изложеното съдът приема за доказани като факти за периода на пребиваване на
ищеца в Следствения арест гр. В. Търново периода от 3.05.2022г. до 5.08.2022г.
когато ищецът е бил задържан с МНО „Задържане под стража“ в Следствения арест
гр. Велико Търново в килии №№1 без осигурена благоприятна среда и условия за
съхранение на физическото и психическото здраве на ищеца, като достатъчна
жилищна площ – по малка от тази предвидена в чл. 3, ал.2 и ал.1 от ЗИНЗС,
съобразно чл. 29 и 31, ал. 5 от КРБ, чл. 2, т. 3, чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС
и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС.
Както се посочи по- горе ищецът е пребивавал в периода от 2.06.2022 г.
до 21.7.2022г. в килия № 1 с още две задържани лица, поради което жилищната
площ от 8 кв.м. з а три лица се явява крайно недостатъчна и в нарушение на
нормативните изисквания от 4 кв.м. на задържан. На 1.08.2022г. е върнат обратно
в ареста, като отново е бил настанен с още две лица в килия № 1, до 5.08.2022г.
като и в този случай е нарушено нормативното изискване за минимални 4 кв.м. на
задържано лице. Следователно доказано е
неговото задържане за 53 дни в следствения арест в гр. В. Търново при жилищна
площ по- малка от 4 кв.м. .
При така
установеното от фактическа страна съдът намира, че някои от битовите и
санитарно-хигиенните условия, при които ищецът е пребивавал в ареста в гр.
Велико Търново в посочените периоди, накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България и респ. от страна на администрацията на ГД
„Изпълнение на наказанията” е допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, както и на чл. 2, т. 3, и чл.
43, ал. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени хигиенни и битови стандарти от
гледна точка на липсата на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения,
както и за липсата на пряка дневна светлина и на осигурена възможност за
престой на открито, са обстоятелства, които в своята съвкупност, неминуемо
водят до потискане и неблагоприятно засягане на личността. Действително по
делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на здравето /физическо
или психическо заболяване/ на ищеца, което би могло да бъде разглеждано като
последица от условията, при които е бил поставен при престоя му в ареста в гр.
Велико Търново. В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ обаче изложеното от
фактическа страна не може да не доведе до неблагоприятно засягане на личността,
до накърняване на човешкото достойнство и до психически болки и страдания. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която при
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката „задържане под
стража”, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление,
проветряване, условия за двигателна активност, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното. За ангажиране отговорността на
държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 от ЗИНЗС е ирелевантно
обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на
арестантските помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти
за условията в арестите. Необходимо и достатъчно е да бъде установено
настъпване на вреди – неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на
защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и
основни ценности, което засягане следва закономерно от обективния факт на
наличие на незаконосъобразна административна дейност. Липсата на ресурси или
други структурни проблеми не са обстоятелства, които изключват или намаляват
отговорността на държавата, тъй като задължение на същата е да организира
своята пенитенциарна система по начин, който не води до поставянето на лишените
от свобода в унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо от
финансовите или логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото „Нешков и други срещу България“/. Отделно от това, разпоредбата на чл.
43, ал. 2 от ЗИНЗС по императивен начин регламентира, че всеки арест трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
Конкретният
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
правилата на чл. 52 от ЗЗД, вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.
Според чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се определя по справедливост. Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите
по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора. Понятието „справедливост“ е
морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а
размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, по начин че обезщетението да не бъде
средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта, като законово въведен критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. В случая, от съда се
отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления на незаконосъобразната
административна дейност и периода на исковата претенция – времето, през което
ищецът е пребивавал в следствения арест в гр. В. Търново ищецът е задържан в арест в гр. В. Търново за
периода от 2.06.2022г. до 21.7.2022г. и от 1.8.2022г. до 5.08.2022г. или общо
петдесет и три дни, така както е посочено и от справката на ответник жалба.
От друга
страна се вземат предвид характера и интензитета на породените страдания и
негативни преживявания – липсват данни за конкретно физическо или психическо
увреждане на здравето.. Съобразно това и при прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът приема, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди
на ищеца, възлиза на 530,00 лева. При така изложеното и
доколкото размерът на претендираното от ищеца обезщетение за причинените му
неимуществени вреди не съвпада с този, определен от съда, следва искът да бъде
уважен частично.
Или
в обобщение размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси, и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Ето защо, спазването на принципа на справедливостта, като законово
въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква
размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен
от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи
начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на
увреденото лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. по делото "Нешев и други срещу България", съгласно
което при определянето на паричната компенсация, като форма на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в
пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да
не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение, от една страна, а, от
друга, времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на
нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важния
фактор за оценка на претърпените вреди.
В останалата част - за разликата от 250 лева, исковата претенция като неоснователна, следва
да се отхвърли.
Основателна
е и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от 25.11.2017
г. /датата на прекратяване на бездействието/ до окончателното изплащане на
сумата. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по гр.д. №
3/2004 г. на ОСГК е прието, че началният момент на забавата и съответно
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни
действия и бездействия на администрацията е моментът на преустановяването им.
Следователно законна лихва следва да бъде присъдена от датата, на която
незаконните действия и бездействия са били преустановени – 28.5.2021г., когато
задържането на ищеца в ареста в гр. Велико Търново е преустановено, до датата
на окончателното изплащане на сумата.
На ищеца не следва да му се присъждат
съдебно-деловодни разноски по делото, тъй като е представляван от адвокат, назначен по реда и
при условията на Закона за правната помощ. С определение на Административен съд – Велико Търново
ищецът е освободен от заплащане на д.т. и. му е предоставена правна помощ във
вид на процесуално представителство по делото. Предвид нормата на чл. 286, ал.
2 от ЗОДОВ Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София следва да
бъде осъдена да заплати в полза на органа на съдебната власт Административен
съд – Велико Търново разноски за държавна такса в размер на 10 лв.
Неоснователно е направеното от ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 286, ал.
2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и
при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл. 286, ал.
2 и ал. 3 от
ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3
от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане
на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето
защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.203 от АПК във
вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд – В. Търново, VІІІ-ми състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София – 1309, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, да заплати на Н.А.Н. ***, 7 група , 11 сумата от 530- петстотин и тридесет- лева, ведно със
законната лихва, считано от 5.8.2022г /датата, на която незаконните
бездействия са били преустановени/, до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на
необходими битови и санитарно-хигиенни условия -минимална жилищна площ, при
престоя на ищеца в следствения арест в
гр. Велико Търново, за периода от 2.06.2022г. до
21.7.2022г. и от 1.8.2022г. до 5.8.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск останалата част за
250- двеста и петдесет – лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София – 1309, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21 да заплати в полза на органа на
съдебната власт Административен съд – Велико Търново, разноски по делото за
държавна такса в размер на 10 лв. /десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред троен състав на Административен съд В.
Търново.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :
.
.