Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр. Сливен, 15. 10. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора МИЛЕНА
РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административно-наказателно
дело № 152 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване
и канализация– Сливен” ООД, подадена против Решение № 286 от 20.06.2019 г.,
постановено по АНД № 1644 / 2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 268 от 02.11.2018 г., издадено от
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/, с което на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т.
6 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 17 от ЗВ, е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В жалбата се твърди, че решението на
Районния съд е неправилно, като материално и процесуално незаконосъобразно и
необосновано. Заявено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение с
произнасяне по същество с решение, с което да се отмени процесното НП.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание. В представена писмена молба
чрез упълномощен процесуален представител изразява несъгласие с жалбата и моли
да бъде оставена без уважение, като в приложени към молбата писмени бележки
излага съображения в подкрепа на твърденията си за правилност на обжалваното
решение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като
законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по
делото доказателства, е направил извод, че АУАН и НП са издадени съобразно изискванията
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН; приел е за установено, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ; изложил е
обосновани съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя
доводи; счел е, че наложената имуществена санкция е определена законосъобразно
и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Решението на Районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Приетите за установени от Районния съд факти
кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд
са съобразени с установените по делото факти и с приложимите норми.
Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е титуляр на
Разрешително за водовземане от подземни води № 300564 / 13.10.2004 г.
посредством 1 брой каптиран дренаж, намиращ се на територията на поземлен имот
в землището на с. С., община Т., с цел на водовземането – за питейно-битово водоснабдяване
на с. С., община Т.; при извършена на 25.07.2018 г. от служители на БДИБР
проверка във връзка с разрешителното за водовземане е констатирано, че за
измерването на отнетите и подадени водни маси от каптирания дренаж няма
монтирано водомерно устройство, с което е налице неизпълнение на посоченото в
Разрешителното условие на водоползването – за монтиране на измервателно
устройство за измерване на добитите водни количества от дренажа, като към
момента на проверката не се измерват отнетите и използвани водни маси от титуляря
на разрешителното. За констатираното е съставен Констативен протокол № СЛ 323
от 25.07.2018 г. по описа на БДИБР. Установеното при проверката е квалифицирано
като административно нарушение по 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ в съставен срещу
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД АУАН № 152 от 01.10.2018 г., връчен
на дружеството чрез упълномощено лице на същата дата – 01.10.2018 г. Въз основа
на съставения АУАН, на 02.11.2018 г. е издадено процесното НП. В НП е възпроизведено
съдържанието на акта. Прието е от наказващия орган, че от дружеството е извършено
нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ и е приложена
административнонаказателната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 17 от ЗВ.
С оглед установените по делото факти,
Районният съд правилно и обосновано е приел, че дружеството е осъществило
състава на описаното в АУАН и НП административно нарушение. В разпоредбата на
чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ е предвидено, че водоползвателите - титуляри на
разрешителни, имат задължение да измерват изземваните и използваните води,
според изрично посочените в разрешителното условия. По делото са събрани
доказателства, че титулярят на Разрешителното осъществява водовземане без да е
установено наличие на водомерно устройство и че едно от условията в издаденото
на водоползвателя Разрешително е да монтира водомерно
устройство за измерване на добитите водни количества от каптирания дренаж. С
процесното НП на търговското дружество – титуляр на разрешителното, е наложена
санкция по чл. 200, ал. 1, т. 17 от ЗВ, съгласно която се наказва юридическо
лице, което осъществява водовземане без монтирано измервателно устройство. От
изложеното следва, че имуществената отговорност на жалбоподателя е ангажирана
законосъобразно – на търговското дружество е наложена санкция, за това че
осъществява водовземане без монтирано измервателно устройство, което
представлява неизпълнение на предвиденото в Разрешителното задължително условие
за монтиране на измервателно устройство за измерване на добитите водни количества,
и като такова осъществява състава на административно нарушение по 48, ал. 1, т.
6 от ЗВ.
Като е съобразил изложените обстоятелства
и е потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил един
законосъобразен съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци,
които да обосноват неговата неправилност или необоснованост. Решението е
постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и
прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то
съответства на действителното правно положение. Извършвайки своята проверка в
рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 286 от 20.06.2019
г., постановено по АНД № 1644 / 2018 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: