Решение по дело №5294/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ……/04.08..

Година 2016

гр. С.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав

на шести април

Година 2016

в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                                      В.С.                                               като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 5294 по описа за 2014 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 125 ал. 3 от Търговския закон ТЗ) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

            Производството е образувано по искане на „Д.И С.“ СД срещу „Ц.“ ООД. В исковата молба се твърди ищецът да е изключен от дружеството с решение на общото събрание, проведено на 29.07.2013 г. и вписано в търговския регистър по партидата на дружеството на 27.06.2014 г. Твърди, че ответникът не е определил и съответно изплатил следващия се на ищеца дружествен дял при прекратяване на участието му в дружеството, който счита да възлиза на 400 000 лв. Иска ответникът да бъде осъден да заплати част от тази сума в размер на 25 100 лв. Претендира се обезщетение за забава в размер на 160,84 лв. – законна лихва от датата на вписване на решението за изключване на ищеца – 27.06.2014 г. до 23.07.2014 г. и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата. Претендират се също така и разноските по делото.

            В указания на ответника срок за отговор се признава, че ищецът е бил съдружник в дружеството, изключен с решение на общото събрание от 29.07.2013 г. Сочи се, че ищецът не е предявял пред дружеството претенции за уреждане на имуществените отношения, за които ответникът разбрал от предявената искова молба, поради което счита, че не дължи законна лихва. Оспорва предявената претенция да съответства на финансовото състояние на дружеството към момента на прекратяване на членствените правоотношение. Застъпена е теза, че исковете следва да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

            В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата – адв. Е.Т. от САК, поддържа исковете. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

            Процесуалните представители на ответника – адв. М. и К., оспорват предявените искове. Наведени са доводи в писмени бележки като се поддържа, че меродавен е моментът на взетото решение за изключване.

           

            Съдът като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

            По делото не се спори, а и от представения дружествен договор се установява, че ищецът е притежавал 2130 дяла от капитала на ответното дружество.

Няма също така спор, а и от представения протокол се налага извод, че с решение на общото събрание на съдружниците на „Ц.“ ООД, проведено на 29.07.2013 г., е взето решение за изключване на ищеца от дружеството.

По делото не се спори, а и видно от вписванията по партидата на ответното дружество в търговския регистър произтеклото от взетото решение обстоятелство – прекратяване на членственото правоотношение, е вписано на 27.06.2014 г.

            От заключението на вещото лице Г. се установява, че според баланса, изготвен с приложимите за дейността на дружеството счетоводен стандарт и въз основа на осчетоводените стопански операции към 30.06.2014 г. и доказаните в процеса негови активи, собственият капитал на „Ц.“ ООД възлиза на 1893 хил. лева, а приспадащата се сума за 21300 дяла – на 162577,72 лв.

           

            При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

 

Съгласно чл. 125 ал. 3 ТЗ прекратеното участие в търговско дружество поражда имуществено право за бившия съдружник. Законът изрично указва и механизъм, при който да бъде остойностено това право като придава значение на резултата от дейността на дружеството според отразения резултат от дейността на дружеството в счетоводния баланс към края на месеца, през който е станало прекратяването.

            Нормата на чл. 140 ал. 3 ТЗ установява изключение от правилото за незабавно действие на формираната воля от общото събрание, свързвайки го с момента на вписване на решението в търговския регистър. С оглед гарантиране на конституционно скрепеното право на сдружаване, прекратяването на членственото правоотношение по инициатива на останалите съдружници предпоставя съблюдаване на нормативно предписаните правила за формиране на тази воля. Законът възлага в правомощие на регистърната администрация да обезпечи нормативно утвърдените гаранции, а както бе посочено вече те са ограничени до съблюдаване на предписаната процедура от закона или приравнения по регулативен потенциал устав. От тази гледна точка и едва постановеното заличаване на съдружника, което обстоятелство произтича от взето решение за изключването му, води до прекратяване на членственото правоотношение. Понеже едва прекратяването е указано като елемент от фактическия състав на вземането за дружествен дял, а по определение с вписването в търговския регистър обстоятелството се явява меродавно за третите лица, настоящият състав приема, че изрично отложеният правопрекратяващ ефект на решението за изключване до момента на вписването му изпълва фактическия състав на чл. 125 ал. 3 ТЗ.

Предвид резултата от прекратеното членствено правоотношение – възникване на облигационно правоотношение между дружеството и освободения съдружник, с присъщия му относителен характер, настоящият състав не намира за наличен достоен за защита интерес на третите лица, който да е обект на защита от правилото на чл. 140 ал. 4 ГПК. Нормата на чл. 5 ГПК задължава непосредствено сезирания с искането съд да разреши спора според точния смисъл на закона, чието съдържание по правило дължи да установи служебно. По аргумент от чл. 130 ал. 1 от Закона за съдебната власт единствено установен смисъл на конкретна правна норма с тълкувателно решение ангажира решаващия съд. От тази гледна точка меродавността на утвърдено съдържание на правна норма в рамките на конкретен спор включително и с решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК, произтича от спецификите на конкретни представен на вниманието на съда доводи. Постановеното решение № 690 от 03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г., ВКС, ТК, ІІ отд. Както изрично е прието и в цитираното в писмените бележки на ответника Определение № 772 от 04.12.2009 г. по т.д. № 560/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., не дава отговор за меродавния момент за определяне стойността на дела, подлежащ на изплащане. Решението е постановено в рамките на охранително производство и обсъжда непосредствено значението на нормата на чл. 140 ал. 4 ТЗ в рамките на производството по вписване на функционално свързани промени. Изводът е обоснован с оглед значението на процедурата по вписване за вътрешните отношения между съдружниците и дружеството като съставът не е имал повод да обсъжда фактическия състав на чл. 125 ал. 3 ТЗ.

Именно защото законът гарантира възможност на решаващия съд непосредствено и с оглед особеностите на конкретния случай да издири съдържанието на приложимия закон, елемент от която дейност е и тълкуванието на правната норма, нормата на чл. 280 ал. 1 ГПК задължава Върховния касационен съд да съобрази противоречащите си становища по тълкуване на закона. Определението по чл. 280 ГПК обаче не се ползва със сила на пресъдено нещо, а ефектът му е ограничен до формиране на такава по силата на недопуснатото до касационно обжалване въззивно решение. В тази насока и изрично Тълкувателно решение № 2/2001 г. на ОСГТК на ВКС изключва постановения при условията на чл. 288 ГПК акт от утвърждаващите меродавна съдебна практика.

При тези съображения настоящият състав не намира основание да се счита освободен от задължението си да наведе съображенията си, необсъдени при формиране на извода в цитираното определение за връзката между чл. 125 ал. 3 ТЗ и чл. 140 ал. 4 ТЗ, налагащи да се отклони от инцидентно даденото тълкувание на фактическия състав на чл. 125 ал. 3 ТЗ. По делото не се спори, а и от публично достъпната информация, отразена по партидата на ответното дружество се установява вписването да е станало на 27.06.2014 г.

Дружественият дял е пропорционален на притежавания в капитала. Както е имал повод да посочи Върховния касационен съд в свое Решение № 64 от 09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, постановено при условията на чл. 291 ГПК, меродавна при остойностяване на дела е историческата стойност на имуществото, определена според утвърдени правила за обобщаване на счетоводна информация. Тъй като прекратеното в случая участие в дружеството не води прекратяване и на самостоятелния субект – търговското дружество, балансовата стойност на дела гарантира интересите на кредиторите на дружеството.

Именно защото приспадащият се дял се определя на база притежаваното имущество към указания от закона момент, съдът приема за меродавно заключението на вещото лице Г.. Констатацията, че представения от ответника междинен баланс не отчита актуалното имуществено състояние към 30.06.2014 г., отразените по него данни, анализирани от вещото лице Д., не се явяват годна основа за определяне приспадащия се за ищеца дружествен дял.

По аргумент от чл. 6 ал. 2 ГПК ищецът е в правото си да определи обема на търсената защита. Паричната претенция се определя по основание и размер. Претендираната в случая сума се включва в установения според заключението на вещото лице приспадащ се дял, поради което предявеният иск за главницата следва да бъде уважен изцяло.

Именно защото обема на търсената защита е ограничен до предявения размер на претендираното вземане, а и предвид трайната съдебна практика, че предявеният размер определя и подсъдността на спора, извън правомощията на този съд остава утвърждаването на вземането за непредявената в процеса негова част. Обстоятелството, че присъдената сума не го изчерпва обаче, следва да бъде изрично указано в решението.

 

            По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД

            Нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД ангажира закъснелия с изпълнението длъжник да го изпълни ведно с обезщетение за претърпените от забавата вреди. Законът третира неизпълненото в срок парично задължение като източник на вреда и утвърждава механизъм за остойностяване на следващото се обезщетение – чл. 86 ЗЗД. Дефинитивната норма на чл. 84 ЗЗД утвърждава способите за определяне момента на изпълнение на задължението – било с определен от закона или страните конкретен момент за изпълнение, било след покана. Съдебната практика в тази насока е противоречива.

            Настоящият състав приема, че точното приложение на закона, което предписва чл. 5 ГПК предполага да се държи сметка за особеностите на правоотношението, регламентирано от чл. 125 ал. 3 ТЗ. Нормата сочи еднозначно момент, към който следва да бъдат уредени имуществените последици от прекратеното членство. Основа за настъпване на очаквания от правния ред резултат е яснота за стойностното изражение на резултата от стопанската дейност. Тази информация по определение е достъпна и известна на търговското дружество. Ако в общия случай на чл. 84 ал. 2 ЗЗД поканата е необходима с оглед очакването при безсрочно кредиторът да поиска изпълнение – арг. от чл. 69 ал. 1 ЗЗД, нормата на чл. 125 ал. 3 ТЗ не предписва такава необходимост. Поканата е несъмнено необходима, за да бъде уведомен длъжника какво и защо се очаква от него, а при нормативно утвърдения механизъм за остойностяване на следващия му се дял нужда от подобно съдействие не съществува. При тези съображения настоящият състав приема, че предписанието за уреждане на имуществените последици към края на месеца, през който е станало прекратяването, определя и срок за изпълнение на паричното задължение. С изтичането на този срок ответникът е изпаднал в забава, обуславящо и задължението му да заплати следващото се обезщетение.

            По тези съображения настоящият състав приема, че ответникът е в забава, считано от 01.07.2014 г. Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва върху претендираната сума възлиза на 160,84 лв., поради което и така предявения иск следва да бъде уважен изцяло.

           

По искането, упражнено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК

Процесуалният закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено от него вземане както по основание, така и по размер по отношение на акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито предпоставките, при които възниква то, нито механизма за формиране на размера му. Ето защо настоящият състав приема, че в тази насока приложим е материалният закон.

Установената забава към датата на предявяване на исковата молба и доколкото не се твърди, нито се доказва задължението да е погасено до приключване на устните състезания, ангажира ответника да заплати главницата ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до погасяване на вземането.

 

            По разноските

            При установеиня изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца и доказани разноски – възнаграждение за вещи лица, държавна такса и адвокатско възнаграждение.

            Ответникът няма причина да очаква възстановяване на сторените разноски – заплатено възнаграждение за правна защита и съдействие като с оглед вмененото от чл. 81 ГПК задължение за изрично произнасяне по самостоятелния от правна гледна точка възпрос за отговорността за разноските и правилото на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК, настоящият състав счита, че дължи да обективира така формираната воля в диспозитива.

Съдът констатира, че не е внесена следващата се държавна такса при предявените обективно съединени искове, поради което разликата няма основание да бъде възлагана в тежест на ответника, а следва да бъде събрана от ищеца.

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА „Ц.“ ООД, ЕИК ******* с адрес по делото: гр. С., район „******“, ул. „*******“ № ***, да заплати на „Д.И С.“ СД, ЕИК ****** с адрес по делото: гр. С., ж.к. „*****“, ул „****“ № ** както следва:

1.      на основание чл. 125 ал. 3 ТЗ сумата от 25100,00 лв. – част от вземане, представляващо дружествен дял поради изключване с решение от 29.07.2013 г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 24.07.2014 г. до окончателно изплащане на сумата;

2.      на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 160.84 лв. – законна лихва за периода 01.07.2014 г. до 23.07.2014 г., включително;

3.      на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 6264,00 лв. – разноски пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Д.И С.“ СД, ЕИК ****** с адрес по делото: гр. С., ж.к. „***“, ул „******“ № ** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 50,00 лв. – разноски пред Софийски градски съд, както и 5,00 лв. – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ВЪЗЛАГА направените разноски от „Ц.“ ООД в негова тежест.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото.

 

                                                                                    СЪДИЯ: