Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 18.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЙОРДАНОВ
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от
съдия Йорданов гр. д. № 2168 описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр. с чл. 50 ЗЗД.
Ищецът *******, гр. София, посочва, че е изплатил застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 25.07.2016 г.
до с. Трайково, общ. Лом. ПТП-то е настъпило вследствие на излязло на пътя
домашно животно – крава, в което се блъснал автомобил марка *****с *****,
собственост на „*****, което е сключило
с ищеца договор за застраховка „Каско на МПС“. В съответствие
със задълженията си по договора ищецът изплатил застрахователно обезщетение и
встъпил в правата на застрахования.
По ч. гр. д. 1633/2019
год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично
задължение на ответницата, която се възползвала от правото си на възражение. За
ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.
Иска се: да бъде
признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за
изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
1.
994,40 лв. – главница за платено
застрахователно обезщетение;
2.
15,00 лв. ликвидационни разноски;
3.
299,17 лв. – мораторна лихва;
- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /11.09.2019 год./
до окончателното плащане на главницата.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото
производство.
Ответникът е подал
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора процесуалният представител на ответницата счита предявения иск за недопустим
и неоснователен.
Твърди, че не са налице доказателства именно В.Ц. да е собственик на
кравата, участник в ПТП-то. Посочва, че при установяване на фактическата
обстановка по настъпване на ПТП-то не е уведомено соченото като собственик на
кравата лице. Не е уведомен и ветеринарен лекар, който да даде данни за
животното, да установи нанесените му вреди и кой е собственикът му чрез
интегрираната информационна система с данни за идентифицираните животни. Твърди
се, че не са посочени особеностите на пътя, нито поведението на водача и
скоростта на автомобила. Представител на застрахователя не е посетил мястото на
възникване на процесното ПТП и не е извършено заснемане на двамата участници.
Предвид заявеното в отговора на ответника, съдът е приел с доклада си по
делото, че спорът по делото е относно наличието на задължения на ответника.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният му представител –
адв. Д.Х. от САК в писмено становище поддържа предявените искове и счита, че
следва да бъдат уважени, тъй като възраженията, въведени с отговора на
ответника са неоснователни. Подробни съображения излага и в писмена защита.
Моли за присъждане в полза на ищеца на направените разноски в заповедното и
настоящото производство, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Д.К. от от САК, която моли да бъдат отхвърлени
предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробни
аргументи излага и в писмена защита. Претендира направените по делото разноски, като представя и списък
по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Ищцовото дружество - ******* сключило договор за застраховка „Каско на МПС“ с „*****, собственик на лек автомобил марка
*****с *****, с период на
валидност 27.01.2016 г. - 26.01.2017 г.
На 25.07.2016 г. на територията на общ. Лом, до с.
Трайково лицето Б.А. управлявал посочения автомобил. На път
III-114 км 9+200 излязло
домашно животно – крава, в което се блъснал управлявания от А. автомобил. На
място пристигнал св. И.Г. ***, който съставил протокол за ПТП № 1369978 от 25.07.2016
г. Заведена е щета пред *******, което в съответствие със задълженията
си по договора «каско на МПС» изплатило застрахователно обезщетение в размер на
994,40 лв. и встъпило в правата на застрахования - „*****.
На 11.09.2019 г. ******* подало
заявление за издаване Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В.Ц.. На
12.09.2019 г. по ч. гр.
д. 1633/2019 год. на ЛРС била издадена Заповед № 1108, с която е разпоредено Ц.
да плати на дружеството сумите от 1009,40 лв. главница, 299,17 лв. мораторна
лихва и 373,60 лв. разноски по заповедното производство. В.Ц. подала в срок
възражение по чл. 414 ГПК, а на 28.11.2019 г. е подадена и исковата молба, по
която е образувано настоящото гр. д 2168/2019 г.
В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен
доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановения срок. Това е така, защото в
полза на ******* е издадена заповед за изпълнение против В.Й.Ц.,
по която същата се е възползвала от правото си на възражение. Затова от *******
е предявен иск за вземането си, в съответствие с чл. 415 ГПК.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, във връзка с чл. 50 ЗЗД и има за предмет да се установи със
сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцвото дружество сумата,
изплатена от него на „*****.
За успешното провеждане на този установителен иск в
тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претенцията
си. Ищецът следва да докаже, че от него е изплатено обезщетение в определен
размер и че същото трябва да му бъде възстановено именно от ответника.
Чл. 410, ал.
1, т. 3 КЗ определя, че „С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:
3. собственика
на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта,
причинила вреди на застрахования по чл.
50 от Закона за задълженията и договорите“
Тази разпоредба препраща към чл. 50 ЗЗД, където е
уредено, че „За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се
е изгубило.“
В случая е безспорно установено, че лек автомобил *****с
*****, собственост на „***** и управляван от Б.А., се е блъснал в излязло на
пътя животно – крава, в резултат на което по МПС-то са причинени щети. Тъй като
за автомобила е имало сключен договор „Каско на МПС“ с период на валидност
27.01.2016 г. - 26.01.2017 г., застрахователят ******* е
заплатил обезщетение на застрахования (видно от ликвидционен акт №
471449/11.08.2016 г. и платежно нареждане – л. 24 и 25 от делото, както и от
изготвената по делото съдебно-счетоводна екзпертиза).
Спорният въпрос
в случая е дали именно ответницата Ц. е лицето, спрямо което трябва да бъде предявен
регресният иск на ищцовото дружество.
Вярно е, че съставеният от автоконтрольор И.Г.
протокол за ПТП е официален документ и съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК е доказателство за
изявленията пред това длъжностно лице и за извършените от него и пред него
действия. Този документ се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното
лице факти, относими за механизма на ПТП (Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1506/2013 г., I т.о., ТК). Следователно протоколът притежава обвързваща
съда материална доказателствена сила относно: 1) механизма на настъпване на ПТП, 2)
участниците в него и 3) причинените вреди. В
случая автоконтрольорът е възприел непосредствено факта на настъпилото вече
ПТП, както и че участниците в него са: участник 1 – домашно животно – крава и
участник 2 - лек автомобил ВАЗ. От една страна за участник 1 е отбелязано само
„домашно животно крава“, без каквито и да било други идентификационни данни за
този участник. От друга страна като собственик на това животно е отразена
ответницата Ц., но не става ясно защо св. Г. е записал именно нея. Видно от
разпита му в съдебно заседание, същият е събирал данни само устно, въз основа
на предположения и по телефон,
не и по предвидения в закона ред. При проведените разпити както този свидетел,
така и останалите – * и * потвърждават, че на мястото на настъпилото ПТП
ответницата въобще не е присъствала. Същата действително притежава кравеферма в
района на с. Трайково, но както
заявяват свидетелите, това не е единствената кравеферма, а в близост се гледат
и други крави, собственост на различни физически лица. Изводът, който може да
се направи е, че само въз основа на протокола за ПТП не може да се приеме за
доказано, че именно В.Ц. е собственик на излязлото на пътя животно. Това следва да се докаже с всички
допустими по ГПК писмени и гласни доказателствени средства. Следва да се
отбележи, че констатацията за наличие на средство за идентификация се прави на
мястото на произшествието, т.е., ако е имало крава, се отбелязва
идентификационния ѝ номер /УМ/. В случай, че няма такъв или е видно, че е
паднал, се отразява липсата и се търсят други законосъобразни средства за
установяване на собствеността. Според св. Г. участник 1 не е имал „контролен
номер“ и при това положение не може да се приеме, че негов собственик е В.Ц.,
която притежава само маркирани животни (видно от представените с исковата молба
писмени доказателства – л. 49-58 от делото).
От ищеца е поискано да бъде изготвена и съдебна
ветеринарномедицинска експертиза, но вещото лице – д-р И.Б. е посочил, че не
притежава необходимата компетентност в процеса на маркиране и идентификация на
съответните животни в животновъдните обекти (в каквато насока са поставените от
ищеца въпроси). Посочва, че въпросния процес се извършва от участъковия
ветеринарен лекар и съответния специалист в системата на БАБХ. В тази връзка от
процесуалния представител на ответницата са представени 7 бр. справки /за
сочените от ищеца 7 бр. крави – млечни/, от участъковия ветеринарен лекар д-р **.
Също така, от ОДБХ – Монтана е постъпило писмо, в което е отразено, че е
направена справка в интегрираната информационна система Вет ИС на БАБХ, от
която се установява, че за 6 бр. от
посочените животни причина за промяната в справката от 2017 г. е клане, а за
едно от тях – че е изпратено в друг животновъден обект. По този начин се дава
отговор на въпросите, които са поставени от ищеца, но не се доказва В.Ц. да е собственик
на домашното животно – крава, което е излязло на пътя и е станало причина за
настъпилото ПТП. При това положение не следва
ответницата да носи отговорност за щетите, причинени от това животно. Чл. 50 ЗЗД предвижда, че собственикът на животното отговаря солидарно с лицето, което
упражнява надзор над него, за причинените вреди. В случая обаче не се доказа,
че именно В.Ц. е собственик на въпросното домашно животно – крава, поради което
и от същата не може да се търси обезщетение за вредите, причинени от това
животно.
С оглед на
гореизложеното, предявените от ищцовото дружество искове следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни и недоказани.
При този изход на спора и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва ищецът да бъде осъден да заплати на
ответницата направените разноски. Претендират се общо 885,00 лв. за адвокатски
хонорар, вкл. след второто съдебно заседание. Съдът приема за частично
основателно наведеното от ищеца възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата. От представения
от адв. Д.К. списък на разноските е видно, че са заплатени: 485 лв. като
адвокатско възнаграждение и по 200 лв. за откритите съдебни заседания на
01.12.2020 г. и 08.02.2021 г. Съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „При защита по дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв.“. Тази разпоредба е
императивна, поради което и претендираните общо 400 лв. за две открити съдебни
заседания, следва да се намалят на 200 лв. (100 лв. за съдебно заседание от
01.12.2020 г. и 100 лв. за съдебно заседание на 08.02.2021 г.). Поради горното,
ищецът дължи на ответницата 685,00 лв. от претендираните 885,00 лв. за
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен
предявения от *******, гр. София, бул. Княз Александър
Дондуков» № 68, ЕИК *******, чрез адв. Д.Х., съд. адрес: *** срещу В.Й.Ц., ЕГН
**********, с адрес: *** иск, с който се иска да бъде признато от съда за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите: 994,40 лв. – главница за платено
застрахователно обезщетение, 15,00 лв. ликвидационни разноски, 299,17 лв. – мораторна лихва, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване заповед за изпълнение /11.09.2019 год./ до окончателното плащане на
главницата.
ОСЪЖДА *******,
гр. София, бул. Княз Александър
Дондуков» № 68, ЕИК *******, да заплати на В.Й.Ц., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 685,00 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му.
Районен
съдия: