Мотиви към решение от 19.03.2018 г. по АНД № 6/2018 г.
по описа на Девненски районен съд, четвърти състав:
Производството
е по реда на УБДХ. Образувано е по внесен от РУ - Девня акт за констатиране
на проява на дребно хулиганство срещу М.Г.Й., ЕГН: **********.***, редовно уведомени, не
изпращат представител и не ангажират становище по делото.
В с.з. нарушителят се явява лично и с
упълномощен защитник - адвокат. В хода на съдебното следствие дава подборни обяснения,
в които напълно отрича да е извършвал каквито и да било хулигански действия.
Твърди, че спрямо него за пореден път е било упражнено полицейско насилие.
Потвърждава, че е употребил думите „Корумпирани полицаи”.
В последната си дума отново заявява, че не е
извършвал хулигански действия, като твърди че действията на полицаите са
преднамерени, заради честите жалби, които пуска в РУ – Девня.
На
първо място съдът ще обсъди възражението на защитата за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство и това
на нарушителя за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно
чл. 9 ал.2 от УБДХ за неуредените в този указ въпроси се
прилагат съответно разпоредбите на ЗАНН. Ето защо, доколкото в УБДХ не е
регламентиран срок, в който да бъде съставен акта за констатиране на проява на
дребно хулиганство следва да намери приложение чл. 34
от ЗАНН. Според ал.1 изречение второ от цитираната разпоредба не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението.
Следователно
актът за констатирана проява за дребно хулиганство представлява абсолютна
процесуална предпоставка за образуване на административно-наказателното
производство по УБДХ. От това правило обаче има изключение и това са случаите
посочени в чл.
36 ал.2 от ЗАНН, а именно когато производството е прекратено от съда или
прокурора и е препратено на наказващият орган. Законодателят е имал предвид, че
проведеното предварително производство е достатъчно за установяване на
административното нарушение. В случаите на чл.
36 ал.2 от ЗАНН, какъвто е и разглежданият, конкретната проява на дребно
хулиганство е била установена в хода на проведено наказателно производство по БП
№ 220/2017 г. по описа на РУ МВР – Девня, прекратено с постановление на Районна
прокуратура Девня от 03.10.2017 г. Това постановление следва да бъде съобщено съгласно
чл.
243 ал.3 от НПК и едва от влизането му в сила започват да текат
сроковете по чл.
34 ал.1 от ЗАНН. Данните по делото сочат, че постановлението на ДРП е
влязло в законна сила на 17.10.2017 г. След този момент нататък в рамките на тримесечния
срок, регламентиран в ЗАНН органът следва да състави АУАН за установяване на
извършеното нарушение или пък прокурорът следва да внесе делото в компетентния
съд, за разглеждане. В настоящия случай този срок изтича на 17.01.2018 г. Актът
за констатиране на хулиганската проява, въз основа на който е образувано
настоящото съдебно производство е съставен на 16.01.2018 г., тоест ден преди
изтичане на срока по чл. 34 ал.1 изр. 2 от ЗАНН, при което възражението за
неспазване на този срок е следва да се приеме за несъстоятелно.
В съдебната
практика се приема, че в случаи като настоящия постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство има процесуалната роля на АУАН. /Напр. ТР № 46 от 16.10.1979 г.
по н.д. №
36/1979 г., ОСНК на ВС, приложимо
и незагубило
действие и към настоящия момент/. Това е така, тъй като съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН, в
случаите, в които производството е прекратено от прокурора АУАН не се съставя. Отново по силата на
субсидиарното приложение на ЗАНН следва да се приеме, че в случаите, когато
производството е прекратено от прокурора и е препратено на наказващия орган /в
случая съда/ съставянето на акт за констатиране на проява на дребно хулиганство
дори не е задължително. В тези случаи прокурорът разполага с възможността да
изпрати делото директно в съда, дори и без да има съставен акт, тъй като в постановлението му се съдържат всички
посочени в чл.
2 ал. 1 УБДХ данни и реквизити - име и адрес на нарушителя, свидетелите, присъствали при
нарушението,
а в мотивите му подробно е описана фактологията на случая.
Затова и съдът
приема, че въпреки наличието на процесуални пропуски при съставянето на Акта за
констатиране на проява на дребно хулиганство от 16.01.2018 г. /напр. липсата на
подпис на вписаното като свидетел при съставянето му лице/ те не са довели по
никакъв начин до нарушаване на правото на защита на нарушителя. Това че
последният не е дал обяснения по акта пък изобщо не съставлява процесуално
нарушение, тъй като нито УБДХ, нито правилника за приложението му, нито ЗАНН
регламентират извършването на подобно процесуално действие.
Приемайки
допустимостта на съдебното производство съдът проведе пространствено
съдебно следствие, като след съвкупна преценка и анализ на събраните лично и
непосредствено доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На
24.09.2017 г. в около 20, 00 часа нарушителят М.Г.Й. отишъл до хранителен
магазин, находящ се в гр. Девня, на бул. „Съединение” с личния си лек автомобил
марка „Роувър 200” с ДК№ В 64 88 КК. Спрял същия непосредствено пред читалище
„Просвета” в гр. Девня, пред № 170 и влязъл в магазина с несигурна походка,
залитайки. Действията му били забелязани от полицейските служители при РУ на
МВР – Девня – свидетелите Ж.Ч. и В.М., които патрулирали в района и като органи
на реда решили да му извършат проверка. Свид. Ч. се приближил до нарушителя в
момент, в който той вече се бил качил в автомобила си, представил му се и му
поискал документите за проверка. Нарушителят свалил прозореца и му подал само личната
си карта и СУМПС. След като свид. Ч. поискал да му представи и останалите
документи, нарушителят Й. започнал да му крещи какво иска, защо му извършва
проверка и защо се заяжда с него. Бръкнал в жабката и извадил от там един
найлонов плик, след което самоволно, без това да му е било разпоредено слязъл
от автомобила. Казал, че в плика са документите и го подхвърлил в краката на
свид. Ч.. Тъй като нарушителя не се подчинявал на полицейските разпореждания,
постоянно ходел напред – назад, а и осезаемо лъхал на алкохол, свид. Ч. докладвал
за случая на ОДЧ и поискал съдействие от екип на КАТ. Докладвайки случая по
телефона свид. Ч. се завъртял с гръб към нарушителя, при което последният му
нанесъл удар със свит юмрук в областта на лявото рамо. Свид. Ч. успял да запази
самообладание до идването на екипа на КАТ, съставен от служители на РУ –
Провадия, У – Дългопол. Такъв бил изпратен от дежурния на РУ МВР – Девня, тъй
като междувременно в 20, 01 часа нарушителят Й. позвънил на тел. 112 и
настоявал да бъдат изпратени други полицаи, тъй като девненските полицаи били
корумпирани. Думите му били чути от свидетелите Ч. и М., които се почувствали
засегнати и възмутени. След пристигането на екипа от РУ на МВР Провадия свид. Р.З.
– автоконтрольор направил няколко опита да изпробва Й. за употреба на алкохол с
техническо устройство, но не успял, тъй като нарушителят не изпълнявал точно и
ясно инструкциите му за използване на уреда. При един от опитите нарушителят
дори откъснал със зъби накрайника на уреда и го повредил, което наложило
смяната му с друг накрайник. След няколко неуспешни опита на нарушителя бил
обяснено, че следва да бъде отведен в ЦСМП – Девня за даване на кръвна проба, на
което той още повече се възпротивил. Продължил да звъни от мобилния си телефон
на телефон 112, като съобщил, че спрямо него се осъществява полицейски произвол,
като до 21, 23 часа осъществил общо пет обаждания. Поведението на нарушителя
предизвикало възмущение и у намиращите се наблизо свидетели Р.В. и Г.Х.. По
време на извършваната му проверка нарушителят Й. правил опити дори да заснеме
полицейските служители с мобилния си телефон. След като контролните органи пристъпили
към съставяне на АУАН на нарушителя и издаването на талон за медицинско
изследване, той още повече започнал да буйства, което наложило да бъде задържан
и отведен в РУ – Девня с патрулния автомобил. Свидетели на гореописаните
събития станали свидетелите Р.В., Г.И.Х., С.Ж.К. и А.А., които се намирали
наблизо. Имало и много други лица, чиято самоличност не е установена по делото.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на показанията на разпитаните лично и
непосредствено свидетели Ч., М., В., Х. и Р.З.. Всеки един от тях установява
без противоречия с останалите описаните в акта действия на нарушителя. Съдът кредитира показанията на тези свидетели
като обективни и достоверни, тъй като нито един от тях не се намира в каквито и
да било отношения с нарушителя. Ако у нарушителя съществуват съмнения в
безпристрастността на „девненските полицаи”, то никакъв повод за подобно
твърдение той няма по отношение на свид. З., който работи в РУ – Провадия и за
пръв път вижда нарушителя. Свидетелите В. и Х. пък са се оказали случайни
очевидци на случилото се, като по делото няма основание да не кредитира техните
показания като достоверни и истинни. Не така стоят нещата с останалите двама
свидетели по делото – К. и А., които са приятели на нарушителя, а единият от
тях дори го е подстрекавал да не оказва съдействие при извършваната полицейска
проверка. Факта, че те не са видели нарушителя да хвърля документите си в
краката на свид. Ч. или да го удря по рамото не значи, че това не се е случило
и то при условие, че е видяно от трима други лица. Следва да се отбележи, че
съдът напълно се дезинтересира от начина, по който нарушителят е бил спрян за
проверка от свид. Ч., от бил ли е потеглил с автомобила си или не, правомерно
ли е бил спрян за проверка и доколко. При безспорната установеност на грубо и
непочтително отношение на нарушителя към органите на реда, пренебрежително
подхвърляне от неговата страна на документите в краката на полицейски служител,
дори физическо посегателство спрямо такъв, упорития му отказ да бъде изпробван
с техническо устройство, липса на подчинение на полицейски разпореждания,
горните обстоятелства са без особено значение за крайните изводи на съда.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че М.Г.Й. безспорно е
извършил непристойна проява, като на публично място, пред множество граждани е демонстрирал
грубо, невъздържано, възмутително, непристойно, непочтително и оскърбително
поведение срещу служители на МВР при осъществяване на служебните им функции,
като с това е нарушил и общоприетите норми за поведение в обществото. Едно такова поведение, съпроводено и с неизпълнение на
разпореждане на тези органи най – малкото следва да се квалифицира като проява
на дребно хулиганство съгласно разпоредбата на чл. 1 ал. 2 от УБДХ при извода
на компетентната прокуратура, че не съставлява престъпление по чл. 325 от НК. С
описаните действия нарушителят е демонстрирал на публично място грубо,
невъздържано и непристойно поведение срещу служители на МВР при осъществяване
на служебните им функции, като с това е нарушил и общоприетите норми за
поведение в обществото.
С
оглед правилното осъществяване на целите на превенцията и възпитателно
въздействие върху нарушителя Й., съдът счита, че следва да му бъде наложено по
– лекото измежду алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от
УБДХ административни наказания, а именно глоба. При определяна вида на
наказанието съдът съобрази и изминалия дълъг период от време от осъществяването
на проявата до настоящия момент, при което една по – строга репресия б се
оказала крайно закъсняла и неефективна. При определяне на размера на наложеното
наказание съдът съобрази степента на
обществена опасност на проявата, която определи като висока, процесуалното поведение на нарушителя, което говори
за липса на каквото и да било критично отношение от негова страна, обремененото
му съдебно минало и недобрите му характеристични данни,
които обстоятелства отчете като отегчаващи. Предвид вида и интензитета
на хулиганските действия, както и поради факта, че поведението на нарушителя е
било насочено спрямо органи на реда, съдът намира, че за постигане основно на
личната превантивна и превъзпитателна цел на наказанието, предвидената парична
санкция следва да бъде наложена в максимален размер –
500 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: