№ 1827
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110166477 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за осъждане
на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 13 368,70 лв., представляваща
изплатеното по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите застрахователно обезщетение за вреди по л.а. „Ситроен“, модел „Ц-4“ с
ДК № ******, в размер на 13 343,71 лв., в резултат на ПТП, настъпило на 27.05.2018 г., в
района на гр. ****************, в резултат на противоправното поведение на ответника,
като водач на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ********, който поради
несъобразена скорост и след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма удря паркирания л.а. „Ситроен“, модел „Ц-4“ с ДК №
*********** и 25 лева ликвидационни разноски за ликвидиране на щетата, ведно със
законната лихва от 05.12.2022г. - датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че във връзка с инцидента при него била заведена щета под №
**********, по която след извършена оценка на щетите по увредения автомобил е било
определено застрахователно обезщетение в размер от 13 343,71 лв. (11 736 лв., платени
като обезщетение за увредения автомобил и 1607,71 лева – разноски по водено гр. дело
45226/2019 г., по описа на 119 състав на СРС), което било изплатено на застрахователя по
полица „Автокаско“ на пострадалия автомобил, която сума била изплатена със
споразумение за уреждане на насрещни претенции на 21.08.2020 г., затова претендира
размера на изплатеното обезщетение. Претендира и 25 лева ликвидационни разноски за
обработка на щетата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът, чрез назначения си особен представител, оспорва иска по основание и
размер. Възразява, че е налице неяснота относно лицето, собственик на увреденото ППС,
тоест дали застрахователното обезщетение е изплатено на правоимащото лице, което от
своя страна е предпоставка за възникване на регресната отговорност.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт И., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
1
Ответникът Ч. И. С., редовно призован в съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адвокат П. П., която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
От приетия по делото Констативен протокол за ПТП с № 261/27.05.2018г. и
изслушаната САТЕ, неоспорена от страните, се установява, че ПТП е настъпило на
27.05.2018г., около 05:25 часа в гр.****************, където водачът на л.а. „Фолксваген
Голф“ с ДК № ***********, движейки се по ул. „*****“ в посока бул. „**********“,
навлиза с несъобразена скорост в дясна крива и под въздействието на алкохол, преминава
през лентата за насрещно движение, блъска последователно паркираните ППС-та –
участник 2 - увреденото ППС с ДК № *************, собственост на /ФИРМА/,
застраховано в ******** **********“; участник 3 – ППС с ДК № ************, л.а. марка
„Волво Ц 60“, паркиран; участник 4 – ППС с ДК № *************, модел Сеат Ибиза,
също паркиран и участник 5 – ППС, марка „Рено Клио“ с ДК № *********, също
паркиран. Безспорно се установява от приетата по досието на делото от л.90 до л.114,
административна преписка, образувана срещу ответника С., във връзка с процесното
ПТП, че същият е управлявал МПС „Фолксваген Голф“ с ДК № ***********
концентрация на алкохол в кръвта от 3,06 промила /виж протокол за химическо
изследване и докладна записка, приети на л.95-96 и талон за изследване, приет на л. 106
по делото. Приети са по делото и Заповед за прилагане на ПАМ по отношение на Ч. С. и
Акт № 059389/27.05.2018г. за установяване на административно нарушение, съставен във
връзка с процесното ПТП. Не се оспорва твърдението на ищеца, а и се установява от
приетия по делото доказателствен материал, че ППС „Ситроен“ с ДК № ****** е било
застраховано в /ФИРМА/ **********“ по застраховка „Пълно Каско“ – застрахователна
полица № 17-0300/304/5000656, като по искане на собственика на увреденото лице е
образувана щета № 0300/18/040/500342 по която е изплатено обезщетение в размер на
11 736,00 лева. Не е спорно също така, че МПС марка „Фолксваген Голф“ е застраховано
при ищцовото дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата
на ПТП, както и факта, че при ищеца е образувана щета във връзка с предявената срещу
него от застрахователя по застраховка „Каско“ регресна претенция и е изплатено
обезщетение в размер на 13 343,71 лева, от които 11 736,00 лева, платени като
обезщетение за увредения автомобил и сумата от 1607,71 лева, представляваща разноски
по воденото гр.д. № 45226/2019г. по описа на СРС, 119 с-в. Изслушаната по делото САТЕ
определя обезщетение по средни пазарни цени на сумата в размер на 22 696,34 лева.
Вещото лице е определило и действителната стойност на товарен автомобил „Ситроен Ц
4“ с рег. № ************* към датата на застрахователното събитие на сумата в размер на
15 953,00 лева. В исковата молба е посочено, че при ПТП за увреденото ППС е налице
„тотал щета“, което твърдение се потвърждава от изслушаната САТЕ, тъй като вещото
лице, като е посочило действителната стойност на автомобила – 15 953 лева и 70% -
необходима стойност за възстановяване е установило, че действително е налице „тотал
щета“. Изчислен е и максималния размер на запазени части по процесното ППС,
съгласно Наредба № 24/2006г. в размер на 25% от действителната стойност на
автомобила към датата на настъпване на ПТП от 3 988,25 лева, като след горепосочените
изчисления вещото лице е определило застрахователно обезщетение за процесния
автомобил след корекция на запазени части и при наличие на „тотал щета“ в размер на
11 964,75 лева.
Застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност", който е
изплатил застрахователно обезщетение на встъпилия в неговите права застраховател по
имуществено застраховане, има право на регрес срещу причинителя на вредата. За
възникването на регресното право ищецът следва да докаже следните факти: вредите да
са причинени от виновно и противоправно поведение на делинквента съгласно чл. 45 от
ЗЗД, наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ищеца застраховател и делинквента към датата на
настъпване на застрахователното събитие, изплащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права
2
лице при настъпване на застрахователно събитие. От изложеното следва, че
непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното
събитие, т. е. от осъществен деликт, поради което и в тежест на ищеца по делото по така
предявения иск е да докаже наличието на всички предпоставки на деликта.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1,т.1 от КЗ, освен в случаите по чл. 433, т.1 и
2, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал МПС под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, която е
твърдяната от ищеца хипотеза, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, каквато е твърдяната в
случая хипотеза от ищеца. В тази връзка и по силата на посочената разпоредба
регресното право на застрахователя по договор за застраховка "Гражданска отговорност"
възниква именно на база на вече установените предпоставки от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. В конкретиката на случая следва да
се вземе предвид, че по силата на разпоредбата на чл. 500, ал.,т.1 от КЗ, основанието за
възникването на регресното право на застрахователя възниква в случаите, когато
виновният водач при настъпването на ПТП е управлявал ППС под въздействие на
алкохол и следователно същото се основава единствено на този факт. В настоящия
случай съдът намира, че посоченото основание е безспорно доказано в хода на процеса от
приетите протокол за химическо изследване и докладна записка, приети на л.95-96 и
талон за изследване, приет на л. 106 по делото. Приети са по делото и Заповед за
прилагане на ПАМ по отношение на Ч. С. и Акт № 059389/27.05.2018г. за установяване на
административно нарушение, съставен във връзка с процесното ПТП. Видно е от
писмото, че на делинквента е ангажирана и административно-наказателната
отговорност, в каквато връзка е издаден АУАН с № 059389/27.05.2018г. От изслушаната
САТЕ се установяват по безспорен начин механизма на ПТП, като вещото лице е
посочило и че причинените щети на увреденото ППС при ПТП са в причинна връзка с
механизма на ПТП. Отделно в протокола за ПТП ответника е посочен, като виновен за
така осъщественото ПТП, като изрично е отбелязано, че е управлявал л.а. „Фолксваген
Голф“ под въздействието на алкохол в кръвта.
Предвид горното съдът счита, че по делото се доказа и последната предпоставка за
уважаване на исковата претенция и съответно е налице хипотезата по чл. 500, ал. 1, т.
пр. 1 КЗ, при която застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение. От съвкупния доказателствен материал съдът намира, за
безспорно установена самоличността на виновния водач, както и на лицето на което
застрахователя по застраховка „Каско“ – ******** **********“ е изплатил обезщетение,
след което е встъпил в правата на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“. Иска в частта за сумата от 11 736,00 лева е доказан по размер
от изслушаната САТЕ, от която безспорно се установява, че по отношение увреденото
ППС е налице „тотал щета“ и застрахователното обезщетение, като се вземе предвид
обстоятелството, че е налице „тотал щета“ и като се отчете размера на запазените части
възлиза на процесната сума. По отношение на искането за сумата от 1607,71 лева,
включена в застрахователното обезщетение и представляваща разноски, реализирани по
гр.д. № 45226/2019г. по описа на СРС, 119-ти състав. Съгласно чл. 493 КЗ
застрахователното покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите включва и съгласно чл. 493, ал.1,т.4 от КЗ разумно направените разходи
във връзка с предевяването на регресни претенции, по т. 1 – 3, включително съдебните
разноски, присъдени в тежест на застрахования. В чл. 429, ал. 5 от КЗ е уредено
задължението на застрахователя да заплаща в рамките на застрахователната сума
/лимита на отговорност/ и разноските, присъдени в полза на увреденото лице от съдебни
дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност
Съдът намира, че щом застрахователя по застраховка „Каско“ е встъпил в правата на
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
делинквента, той е имал право да получи и разумно направените във връзка с водените
дела разноски. Съгласно чл. 500, ал.1 от КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: 1. при
3
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал
да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. Следователно ищецът има право и на реализираните във връзка с
воденото срещу него от застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ разноски. Тези
разноски съдът служебно установи, че не са установени по размер с постановеното по
делото решение по гр.д. № 45226/2019г. по описа на СРС, 119-ти състав, а са заплатени
извънсъдебно от ищеца на застрахователя по застраховка „Каско“, за което по делото е
прието Споразумение от 20.02.2020г., сключено между /ФИРМА/ **********“ и /ФИРМА/,
и приложение към него, от което се установява размера на заплатените разноски. По
изложеното съдът намира, че за сумата в размер на 1607,71 лева иска също следва да бъде
уважен, тъй като, независимо, че съгласно решението постановено по гр.д. № 45226/2019г.
дължимостта на тези разноски не е определена, то това се дължи на обстоятелството, че
процесната сума и разноските са заплатени извънсъдебно в хода на производството и
иска е отхвърлен на това основание, но това не дерогира характера им, а именно, че са
реализирани в хода на производството по предявения от /ФИРМА/ **********“ срещу
/ФИРМА/ регресен иск, във връзка с процесното ПТП, което е реализирано по вина на
ответника – делинквент. От така представеното споразумение се установява размера на
тези разноски, поради което иска и за тази сума следва да бъде уважен. Към сумата от
13 343,71 лева, следва да се прибавят и претендираните разноски за ликвидация на
щетата в размер на 25,00 лева, тоест предявената претенция следва да бъде уважена в
пълен размер.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца
следва да се присъдят заплатените разноски в производството в общ размер на 2637,93
лева, от които 350,00 лева – депозит за изслушване на САТЕ, сумата от 534,75 лева за
държавна такса, сумата от 1603,18 лева – депозит за особен представител, като на ищеца
на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в
размер 150,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ч. И. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
*************, сумата в размер на 13 368,70 лв., представляваща изплатеното по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователно обезщетение за вреди по л.а. „Ситроен“, модел „Ц-4“ с ДК № ******, в
размер на 13 343,71 лв., в резултат на ПТП, настъпило на 27.05.2018 г., в района на гр.
****************, в резултат на противоправното поведение на ответника, като водач на
л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ********, който поради несъобразена скорост и
след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма удря паркирания л.а. „Ситроен“, модел „Ц-4“ с ДК № *********** и 25 лева
ликвидационни разноски за ликвидиране на щетата, щета № **********, ведно със
законната лихва от 05.12.2022г. - датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ч. И. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
*************, сумата в размер на 2637,93 лева, деловодни разноски на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5